НОХД № 949/2019 г.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия С.Д.Л.,
ЕГН ********** за престъпления, както следва:
- по чл.196 ал.1, т.1 във вр. с чл.194
ал.1 и във вр. с чл.26 ал.1 и с чл.29 ал.1, бук.А и бук. Б от НК, а именно затова,
че на 10.11.2018 г., от частен дом, намиращ се в гр. П., обл. П., на ул. „В. Т.”
№ 24, ет. 2, при условията на продължавано престъпление и при условията на
опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи - 1 бр. раница за лаптоп, на стойност
85 лева; 1 бр. преносим компютър марка „Lenovo Think Pad”, ведно със зарядно
устройство за него, на стойност 225 лева; 1 бр. слънчеви очила марка „Айсберг”,
на стойност 125 лева; 1 бр. парфюм марка „Олд Спайс”, на стойност 35 лева; 1
бр. тениска с пръстов отпечатък, на стойност 22 лева; 1 бр. дънки, на стойност
56 лева и 1 бр. зарядно устройство за мобилен телефон марка „Хуауей”, на
стойност 25 лева, всички на обща стойност 573 лева, от владението на С.И.Г. ***,
без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като на същата
дата, време и място е отнел и чужди движими вещи - 1 бр. чифт маратонки марка
„В.”, на стойност 70 лева, от владението на В.И.Г. ***, без нейното съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като общата стойност на всички вещи е
643 лева;
- по чл.216 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, а именно затова, че на 11.02.2019г. в гр. Пазарджик, обл. Пазарджик, на ул.
„Лозенград”, при условията на продължавано престъпление, противозаконно е
унищожил чужда движима вещ: 1 бр. стъкло на предна лява врата на лек автомобил
марка „БМВ”, модел „X1”, с peг. № , на стойност 116 лева, собственост на Р.П.К. ***, а
освен това на същата дата, време и място, е направил опит противозаконно да
унищожи и още чужди движими вещи: 1 бр. стъкло на предна дясна врата на лек
автомобил марка „К.”, модел „300С”, с peг.
№ ..,
на стойност 196 лева, собственост на Б.А.К.
*** бр. стъкло на предна лява врата на лек автомобил марка „Ф. Т.”, с peг. № PA 3024 КМ, на
стойност 122 лева, собственост на С.И.Б. ***, като тези две деяния са останали
недовършени по независещи от дееца причини - въпреки нанесените удари с твърд
предмет стъклата не са се счупили.
Производството пред първата инстанция е
по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл.371,
т.2 от НПК.
Представителят на РП-Пазарджик поддържа обвинението
против подсъдимия и пледира за осъдителна присъда с налагане на ефективно
наказание ЛС, което да се индивидуализира след приложението на чл.54 и чл.58а
ал.1 от НК, около средния размер предвиден в закона.
В съдебно заседание подсъдимият се явява
лично и със сл.защитник, като се признава за виновен по обвинението, признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и не желае да се
събират доказателства за тези факти. Лично и чрез защитника си пледира за
минимално наказание ЛС с приложението на чл.55 ал.1, т.1 от НК.
Против подсъдимия бе предявен гр.иск от
пострадалия С.Г. за сумата от 573 лева, представляваща обезщетение за
причинените му с престъплението имуществени вреди. Гражданският иск се прие за
съвместно разглеждане в наказателния процес с протоколно определение на съда от
10.06.2019 год., а горепосоченият пострадал бе конституиран като гр.ищец в
процеса. Гражданският ищец поддържа иска си и излага съображения за неговата
основателност.
Районният съд се запозна със събраните по
делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа
страна следното:
Към инкриминираните дати подс.С.Л. бил
осъждан общо двадесет и два пъти за извършени умишлени престъпления от ОХ,
основно против собствеността, в периода 2000 год. – 2016 год. Последното му
осъждане било по НОХД № 595/2016г. на ПзРС, с присъда влязла в сила на 07.07.2016г.,
за престъпление – кражба при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.196
ал.1, т.1 от НК, като му било наложено наказание от 1 година и 4 месеца
лишаване от свобода. Това наказание той изтърпял на 30.04.2017 година, след
което бил освободен от затвора в гр.Пазарджик.
Пункт І.
На 09.11.2018 г., около 19:30 часа,
пострадалият свидетел С.Г. *** в дома си гр.Пазарджик, находящ се на ул. „В. Т.”
№ 24, ет. 2. На този адрес имало триетажна къща, като той живеел с родителите и
сестра си на втория жилищен етаж. След като се прибрал, св.Г. оставил върху
един фотьойл в хола раницата си за лаптоп, в която се намирали слънчевите му
очила марка „Айсберг”, един парфюм марка „Олд Спайс”, черна тениска, на която
бил щампован пръстов отпечатък, чифт дънки, лаптоп марка „Lenovo Think Pad”,
ведно със зарядно устройство за него и още едно зарядно устройство, което било
за мобилен телефон марка „Хуауей”. След 20:00 часа на посочената дата, св. Г.
излязъл от дома си. С него излязла и сестра му - св. В.Г.. Малко след полунощ,
вече на 10.11.2018 г., тя се прибрала първа, като оставила маратонките си -
марка „Ванс”, пред вратата на жилището им, след което си легнала, но без да
заключва нито входната врата на къщата, нито тази на етажа им.
Не след дълго по ул. „В. Т.” преминал подс.
С.Л.. Той нямал пари и решил да влезе в къщата, намираща се на № 24, за да
открадне нещо. В изпълнение на взетото решение отворил незаключената входна
врата на къщата, а след това на качване към втория етаж запалил осветлението.
После тихо влезнал през незаключената входна врата, след което бързо отишъл в
хола и грабнал раницата на св. С.Г., ведно със всички намиращи се в нея вещи.
На излизане взел и оставените пред входната врата на етажа маратонки на св. В.Г..
Около тридесет минути, след полунощ на
10.11.2018 г., св. С.Г. се прибрал в дома си и веднага установил липсващата
раница с намиращите се в нея вещи. Той първо събудил майка си - св. Г. Г., за
да я попита да не би тя да я е преместила някъде. След като майка му
отговорили, че не я е пипала св. Г. набързо огледал целия апартамент, но не я намерил.
Веднага след това се обадил на телефон 112, за да съобщи за извършената кражба.
На място пристигнали служители на РУ на МВР - Пазарджик - св. Н.Б.и колегата му
. К.. На тях св. Г. обяснил цялата ситуация, но тъй като нямало следи от взлом
те му казали да подаде жалба в полицията през деня.
Междувременно, след като се отдалечил
достатъчно от къщата, в която извършил престъплението, подс. С.Л. спрял и
проверил съдържанието на откраднатата раница. От всички вещи той си харесал
единствено лаптопа, защото можел да му вземе най-много пари, а останалите неща
изхвърлил. През деня на 10.11.2018 г. Л. се срещнал със св. Надежда Николова,
която живеела на съпружески начала с неговия брат – С. Л.. Подс. Л. й обяснил,
че бил купил лаптопа, но сега му трябвали пари и искал да го заложи, като казал
и че си бил изгубил личната карта, поради което поискал св. Николова да отиде
и на нейно име да се издаде заложният билет. След като се съгласила, св.
Николова отишла заедно с подс. Л. в заложна къща „Доверие” в гр. Пазарджик на
ул. „Веслец”, където заложила от свое име откраднатия лаптоп за сумата от 150
лева. В тази връзка св. А. Т., който работел в заложната къща, й издал заложен
билет № 01600024685/10.11.2018 г. След това тя предала цялата сума на подс. Л..
Впоследствие този лаптоп бил откупен от брата на подс. Л. – С. Л., който отишъл
с него на работа в гр. Бургас, но там го счупил и изхвърлил.
Във връзка с жалбата подадена от св. С.Г.
било образувано досъдебно производство № 1364/2018 г., по описа на РУ на МВР –
Пазарджик, което в последствие било обединено с друго досъдебно производство
водено срещу подс.Л. – ДП № 195/2019г. по описа на същото районно управление,
което пък преминало в настоящото НОХД.
Пункт ІІ.
На 11.02.2019 г., около 21:30 часа, подс.
С.Л. ***, като вървял по ул. „Лозенград”. По-рано същият ден той употребил
алкохол. Докато се разхождал по въпросната улица решил да счупи стъклата на
паркираните на улицата автомобили. По тази причина взел един камък и го хвърлил
по паркирания на самата улица лек автомобил марка „К.”, модел „300С”, с peг. № …,
собственост на св. Б.К.. Камъкът ударил стъклото на предната дясна врата на
колата, но не успял да го счупи, а отскочил и паднал на земята. Това действие
на подсъдимия било забелязано от св. Н. К., който по това време се намирал на
терасата на апартамента си и имал директна видимост към случващото се.
Непосредствено след това, след по-малко от минута, подс. Л. взел още един камък
и го хвърлил по стъклото на предната лява врата на лекия автомобил марка „БМВ”,
модел „X1", с peг. № …, собственост на св. Р.К.. След този удар стъклото
се счупило, а при звука на счупено стъкло св. Котов изтичал навън, като на
стълбите срещнал св. С.Б.. Последният, разбирайки какво се случва, побягнал в
посока на колите. Междувременно подс. Л. хвърлил още един камък, но този път по
стъклото на предната лява врата на лекия автомобил марка „Ф.”, модел „Т.”, с peг.
№ .., собственост на св. С.Б., но не успял да го счупи. След като видял, че
излизат хора, подс. Л. се върнал малко назад и се снишил зад лекия автомобил
марка „БМВ”, като застанал до намиращото се там електрическо табло, за да не го
видят и заловят. По тази причина за момент св. Б., който вече бил на улицата,
първоначално го подминал, но впоследствие го видял и се насочил към него. Подс.
Л. побягнал, но св. Б. го настигнал и повалил на земята. В този момент при него
дошъл и св. Котов, който казал на св. Б., че това бил този, когото бил видял от
терасата си да хвърля камъни по колите. Веднага след това съпругата на св. Б.
се обадила на телефон 112 и съобщила за случая. На място били изпратени
полицейски служители от РУ на МВР - Пазарджик - св. А.Й. и колегите му Й. Б. и
К. К.. При пристигането си на място те установили самоличността на подс. Л.,
който бил във видимо нетрезво състояние, т.к. миришел силно на алкохол и
завалял говора си. След това полицаите констатирали и нанесените щети по лекия
автомобил марка „БМВ”. До прозорците на леките автомобили, които не били
счупени се намерили парчета от хвърлените от подс. Л. камъни, а по самите
стъкла ясно си личали средите от нанесените удари с твърд предмет. По тази
причина полицейските служители уведомили дежурния при РУ на МВР – Пазарджик,
след което на място била изпратена оперативно-следствена група, като бил извършен
оглед на местопроизшествие. Подс. Л. бил задържан и отведен в сградата на
полицията. Така било поставено началото на досъдебно производство № 195/19г.,
към което както вече се посочи било присъединено ДП № 1364/2018г. по описа на
РУ Пазарджик.
Докато подс. Л. бил задържан в сградата
на РУ на МВР - Пазарджик, за инцидента с леките автомобили, с него беседвал и
полицейският служител - св. Т. А., пред когото Л. признал за времето, мястото и
начина на извършване на кражбата от къщата, намираща се в гр. Пазарджик, на ул.
„В. Т.” № 24. След това подробно разказал и какво се било случило с лаптопа на
пострадалия Г. и останалите вещи. За да провери думите му, още същия ден, св. А.
отишъл в заложна къща „Доверие” и там, след проведен разговор със св. А. Т.
последният предал с протокол за доброволно предаване от 12.02.2019 г. издадения
заложен билет във връзка с откраднатия лаптоп.
Видно от заключението на назначените в
ДП оценъчни експертизи /лист63-65, лист 71-72 и лист 123-125/, които съдът цени
като обективни и компетентно изготвени, а и неоспорени от страните, стойността
на на унищоженото от подс. Л. стъкло на лекия автомобил марка БМВ била 116
лева, а тези на стъклата на автомобили, които не успял да счупи, били съответно
196 лева за лекия автомобил марка „К.” и 122 лева за лекия автомобил марка
„Фолксваген”.
Общата стойност на всички откраднати от подс.
Л. ***, възлиза на сумата от 643 лева, като раницата за лаптоп била на
стойност 85 лева, лаптопът марка „Леиово”, ведно със зарядното устройство към
него, струвал 225 лева, зарядното устройство за мобилния телефон марка „Хуауей”
било 25 лева, очилата марка „Айсберг” - 125 лева, парфюмът марка „Олд Спайс” -
35 лева; тениската с щампован върху пея отпечатък - 22 лева, дънките - 56 лева
и маратонките марка „Ванс” - 70 лева.
Видно от приетата като писмено
доказателство справка за съдимост на подс. Л., той е осъждан общо 22 пъти в
периода 2000 год. – 2016 год., основно за тежки умишлени престъпления против собствеността,
като е изтърпявал многократно ефективни наказания лишаване от свобода.
Както се посочи и в самото начало, последното
му осъждане е по НОХД № 595/2016г. на ПзРС, с присъда влязла в сила на
07.07.2016г., за престъпление по чл.196 ал.1, т.1 от НК, извършено на
31.01.2016г., като му било наложено наказание от 1 година и 4 месеца лишаване
от свобода, изтърпяно ефективно на 30.04.2017 година, след което бил освободен
от затвора в гр.Пазарджик.
Преди това е осъждан, както следва:
- по ЧНД № 544/2013 г., по описа на
Районен съд - Пазарджик, с определение влязло в сила на 04.06.2013г., на
основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК му е било наложено едно
общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 2177/2011 г., НОХД №
211/2012 г., НОХД № 380/2012 г. и НОХД № 1408/2012 г., всички по описа на
Районен съд – Пазарджик, като на подс. Л. било определено едно общо най-тежко
наказание лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл.24
от НК било увеличено със срок от шест месеца, т.е. обощ наказание от три години
и шест месеца. Това наказание било изтърпяно от ефективно на 15.04.2015 година;
- по НОХД № 2159/2009 г., по описа па
Районен съд – Пазарджик, с присъда влязла в сила на 18.12.2009г., за
престъпление по чл.196 ал.1, т.1 от НК, извършено на 29.03.2009г., бил осъден
на лишаване от свобода за срок от осем месеца, което било изтърпяно ефективно.
Деянието на подс. Л., предмет на
разглеждане по настоящото дело, е извършено при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29 ал.1, бук. ”А” и „Б” от НК, тъй като то е осъществено в
срока по чл.30 ал.1 от НК от влизане в сила и изтърпяване на наказанията
по горецитираните присъди, които са били ефективни и в размер под и над една
година лишаване от свобода.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия за фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА и събраните в досъдебната фаза на процеса
доказателства, които подкрепят самопризнанието, а именно показанията на
свидетелите В.Г., С.Г., Р.К., Б.К., С.Б., Николай Котов, Ангел Йорданов, Ганка Г.,
Николай Близнаков, Ангел Трифонов, Тодор А. и Надежда Николова, от заключенията
на оценъчните експертизи, както и от писмените доказателства по делото.
Съдът дава пълна вяра на гласните доказателства
събрани по делото, т.к. те са непротиворечиви, взаимно допълващи се и
кореспондират с останалите, събрани по делото писмени и веществени доказателства,
които преценени поотделно и в тяхната съвкупност очертават обективно
гореописаната фактическа обстановка. Всички събрани по делото доказателства
подкрепят изцяло направените от подсъдимия признания на фактите изложени в
обстоятелствената част на ОА.
При така установената и възприета
фактическа обстановка съдът намира, че с поведението си подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна престъпните състави, както следва:
1. по чл.196 ал.1, т.1 във вр. с чл.194
ал.1 и във вр. с чл.29 ал.1, бук.А и бук. Б от НК, а именно затова, че на 10.11.2018
г., от частен дом, намиращ се в гр. Пазарджик, обл. Пазарджик, на ул. „Велико
Търново” № 24, ет. 2, при условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими
вещи - 1 бр. раница за лаптоп, на стойност 85 лева; 1 бр. преносим компютър
марка „Lenovo Think Pad”, ведно със зарядно устройство за него, на стойност 225
лева; 1 бр. слънчеви очила марка „Айсберг”, на стойност 125 лева; 1 бр. парфюм
марка „Олд Спайс”, на стойност 35 лева; 1 бр. тениска с пръстов отпечатък, на
стойност 22 лева; 1 бр. дънки, на стойност 56 лева и 1 бр. зарядно устройство
за мобилен телефон марка „Хуауей”, на стойност 25 лева, всички на обща стойност
573 лева, от владението на С.И.Г. ***, без неговото съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като на същата дата, време и място е отнел и
чужди движими вещи - 1 бр. чифт маратонки марка „Ванс”, на стойност 70 лева, от
владението на В.И.Г. ***, без нейното съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, като общата стойност на всички вещи е 643 лева.
Деянието е извършено умишлено с желани и
настъпили общественоопасни последици, при пряк умисъл съгласно
материалноправната характеристика визирана в чл.11 ал.2 от НК.
Подсъдимият е съзнавал всички обективни
елементи на осъществения престъпен състав, включително и квалифициращите. Бил е
наясно със съдебното си минало и посочените по-горе осъждания за тежки умишлени
престъпление на ефективно лишаване от свобода за повече и по-малко от една
година, както и с това, че настоящото деяние се върши в рамките на петгодишния
срок от влизане в сила на присъдите, респ. изтърпяване на наказанията по
последните му осъждания, при което е действал при условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29 ал.1, бук. А и Б от НК.
Тук веднага следва да се каже, че съдът
призна подс.Л. за невиновен и го оправдава по първоначално повдигнатото
обвинение, а именно да е извършил кражбата при условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК. Това е така, защото за да е
налице продължавана престъпна дейност деецът следва да е извършил поне две
отделни деяния, всяко от които осъществява поотделно един или различни състави
на едно и също престъпление и да са извършени през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващите да се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите. Според легалната дефиниция за престъпление по смисъла на чл.9
ал.1 от НК това общественоопасно деяние, което се характеризира със система от
телодвижения, изразяващи се в действие или бездействие и което е извършено
виновно, т.е. под контрола на съзнанието на дееца, и е обявено от закона за
наказуемо. В конкретният казус обаче, при извършването на кражбата от дома на
сем.Г., подс.Л. е осъществил едно деяние, доколкото е взел едно решение да
извърши кражба на вещи от едно конкретно място и в един определен момент. Това,
че е взел вещи, които са били собственост на различни лица – С.Г. и В.Г., не
означава, че са извършени отделни престъпления, т.к. отнемането на владението
на тези вещи, т.е. изпълнителното деяние на кражбата, е станало с една и съща
система от телодвижения, в един и същ конкретен момент, без разкъсване във
времето на действията по отнемането на владението, т.е. на изпълнителното
деяние на престъплението и всичко е било в резултат на едно взето решение за
извършване на престъпление. Ето защо извършената от подсъдимия кражба не може
да се квалифицира като продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК. Само за пример би могло да се посочи, че ако едно лице, в един конкретен момент,
в резултата на едно решение, извърши кражба на дрехи собственост на различни лица,
например от обект за химическо чистене или пък от гардеробиерна, то това също
няма да е продължавано, а ще е едно престъпление кражба.
2. по чл.216 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, като на 11.02.2019г. в гр. П., обл. П., на ул. „Л.”, при условията на
продължавано престъпление, противозаконно е унищожил чужда движима вещ: 1 бр.
стъкло на предна лява врата на лек автомобил марка „БМВ”, модел „X1”, с peг. № …., на стойност
116 лева, собственост на Р.П.К. ***, а освен това на същата дата, време и
място, е направил опит противозаконно да унищожи и още чужди движими вещи: 1
бр. стъкло на предна дясна врата на лек автомобил марка „Крайслер”, модел „300С”,
с peг. № …, на стойност 196 лева, собственост на Б.А.К. *** бр.
стъкло на предна лява врата на лек автомобил марка „Ф. Т.”, с peг. № …, на стойност
122 лева, собственост на С.И.Б. ***, като тези две деяния са останали
недовършени по независещи от дееца причини - въпреки нанесените удари с твърд
предмет стъклата не са се счупили.
Деянието е извършено умишлено с желани и
настъпили общественоопасни последици, при пряк умисъл съгласно
материалноправната характеристика визирана в чл.11 ал.2 от НК.
Подсъдимият е съзнавал всички обективни
елементи на осъществения престъпен състав. Бил е наясно, че като интервенира
върху всеки от трите автомобила с хвърляне на камъни към стъклата им, той ще
унищожи въпросинте стъкла, които са чужди движими вещи. Двете от деянията му са
останали недовършени, във фазата на довършения опит, т.к. след хвърлянето на
камък две от стъклата не са се счупили. Деянието е извършено при условията на
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, т.к. при всяко
хвърляне не съответен камък към всяко едно от МПС подсъдимият е взимал
самостоятелно решение да счупи сдъответното стъкло. Казано с други думи,
извършил е три отделни деяния, всяко от които осъществява поотделно един състав
на едно и също престъпление /чл.216 ал.1 от НК/. Извършени са през
непродължителни периоди от време – в рамките на няколко минути, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимия за извършените от него престъпления,
съдът съобрази разпоредбата на чл.36 от НК - относно целите и на чл.54 и сл. от НК - относно неговата индивидуализация.
Съдът отчете завишената степен на
обществена опасност на конкретно извършените деяния, като съобрази първо
демонстративния начин на извършване, т.е. с чувство за безнаказаност, доколкото
кражбата е била съпроводена с противозаконно влизане в чуждо жилище и то в тъмната
част на денонощието, когато може да се очаква, че в жилището се намират и
живеещите в него. Унищожаването пък е извършено на публично място – улица, след
употреба на алкохол и очевидно по хулигански подбуди. Съобразено бе и това, че кражбата
е извършена при условията на опасен рецидив, а унищожаването на вещите – при
продължавано престъпление, което предизвиква в по-голяма степен явно
неодобрение и нетърпимост от обществото и което заслужава по-високата морална,
социална и правна укоримост.
Подсъдимият е личност с изключително висока
степен на обществена опасност. Осъждан многократно – 22 пъти, за тежки умишлени
престъпления от ОХ, предимно против собствеността. Изтърпявал е много пъти
отделни наказания ЛС, но това не го е възпирало или мотивирало да се въздържа
от по-нататъшни престъпни посегателства. Казано с други думи, подс. Л. се е
оформил като една личност с трайно изразени престъпни навици, като е превърнал
извършването на кражби в средство за препитание. Отделно от това подсъдимият е и
изключително негативно охарактеризиран по местоживеене.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства следва да се отчетат тежкото материално положение и имотно
състояние на подсъдимия, както и неговото самопризнание досежно извършената
кражба, т.к. благодарение на него е станало възможно разкриването на
престъплението. Вярно е, че самопризнанието
в настоящия казус е предпоставка за приложението на дифиренцираната процедура
по Глава ХХVІІ от НПК, а от там и за определянето наказанието след редукция с
една трета по правилото на чл.58а от НК. В същото време обаче самопризнанието в
досъдебната фаза относно извършената кражба е било с голяма относителна тежест,
т.к. в значителна степен е допринесло за разкриването на престъплението и
неговият автор. В този смисъл не следва да се забравя и даденото от ВКС
задължително тълкувание в Тълкувателно решение № 1 от 6.04.2009 г. на ВКС по т.
д. № 1/2008 г., ОСНК. В т.7 от това решение е казано недвусмислено, че: „В
обсега на релевантните фактически данни за личността на подсъдимия, безспорно е
процесуалното му поведение в хода на наказателното производство, обективирано и
чрез направеното от него признание. Последното обаче следва да се оценява с
оглед на характеристиките и съдържанието на самопризнанието като форма на
съдействие при установяване на обективната истина. Ако е спомогнало
своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия
извършител още в хода на досъдебното производство, а не е следствие от
ефективната дейност на компетентните органи, същото би могло да се третира като
смекчаващо обстоятелство. … Формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което подсъдимият признава фактите в
обвинителния акт, не трябва обаче да се интерпретира допълнително като
смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията, съобразно
изискванията на чл. 373, ал. 2 НПК. Благоприятната последица
от този вид самопризнание е предопределена от закона (чл. 373, ал. 2 НПК), поради което то не трябва безусловно да
води до прекомерно снизхождение”.
Не се отчете като смекчаващо
обстоятелство и ниската стойност на вещите, предмет на посегателство от
кражбата, т.к. когато е извършил кражбата на чантата на св.Г., подсъдимият не е
бил наясно какво има в нея, т.е. какво имущество и на каква стойност краде.
Умисълът му е бил да открадне всичко ценно, което се намира вътре, при което
отговорността му не следва да се смекчава, само защото във въпросната чантичка
не е имало по-ценни и по-скъпи вещи или пък пари в голям размер. Като
смекчаващо обстоятелство се отчете и това, че реално причинените вреди от
престъплението по чл.216 ал.1 от НК не са големи, доколкото е било счупено само
стъклото на един от трите автомобила, което е на стойност 116 лева.
Като отегчаващи обстоятелства се отчетоха
миналите осъждания на подсъдимия, които не са обективен елемент на престъплението
кражба при опасен рецидив, т.е. които не влияят и обуславят правната
квалификация опасен рецидив. Отчетоха се също и изключително негативните характеристични
данни, както фактът, че при кражбата се е стигнало и до отнемане, а след това и
загуба и на личните данни и конфиденциална информация за пострадалия Г..
Подбудите за извършване на престъплението
следва да се търсят в личността на извършителя, в ниското му правосъзнание, което
е една рефлексия от изкривената му ценностна система. Очевидно той се е оформил
като личност, проявяващ изключителна престъпна упоритост в процеса на
социалното общуване и битуване, като всичко това е резултат и от ниския му
жизнен стандарт, който поддържа.
При тези данни и като отчете наличните смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест,
съблюдавайки императивната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК, съдът приложи
разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, при което обсъждайки обстоятелствата по
чл.54 и сл. от НК намери, че на подс.Л. за извършеното престъпление кражба по
чл.196 ал.1, т.1 от НК следва да бъде определено наказание от четири години лишаване
от свобода, а за извършеното престъпление по чл.216 ал.1 от НК - следва да бъде
определено наказание от три години лишаване от свобода .
Съдът счете, че именно с този размер на
наказанията ЛС за всяко от двете престъпления ще се постигнат целите по чл.36
от НК и ще е съответно на тежестта на извършеното.
След като определи този размер на
наказанията за всяко престъпление съдът намали същите с една трета, т.е. наказанието
за кражбата намали с една година и четири месеца, а наказанието за
унищожаването намали с една година, при което осъди подсъдимия Л. на две години
и осем месеца лишаване от свобода за кражбата и на две години – за
унищожаването по чл.216 ал.1 от НК.
Веднага след това съдът приложи
императивната разпоредба на чл.23 ал.1 от НК, т.к. двете деяния са били
извършени при условията на реална съвкупност, т.е. преди да е имало влязла в
сила присъда, за което и да е от тях. На тази основа съдът определи и наложи на
подс. Л. едно общо най-тежко наказание в размер на две години и осем месеца
лишаване от свобода.
Предвид обстоятелството, че преди
настоящото деяние подсъдимият е бил осъждан вече на лишаване от свобода за
престъпление от ОХ, то спрямо него е неприложим институтът на условното
осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК.
На основание чл.57 ал.1, т.2, бук.Б от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален режим на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, т.к. подс.Л. вече е бил осъждан за умишлено престъпление
по НОХД № 595/2017г. на ПРС, както и по останалите цитирани по-горе дела, като
не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание
лишаване от свобода, което не е било отложено на основание чл.66 от НК.
На основание чл.59 ал.1, т.1 във вр. с
ал.2 от НК, от така наложеното наказание ЛС, съдът приспадна времето, през
което подсъдимият е бил задържан по реда
на чл.64 ал.2 от НПК, считано от 12.02.2019г. и с постоянна мярка за
неотклонение задържане под стража, считано от 15.02.2019 година.
От престъплението пострадалият С.Г. е
претърпял имуществени вреди, за които подсъдимият дължи обезщетение по силата
на чл.45 от ЗЗД.
Съдът съобрази заключението на оценъчната
експертиза, както и сумарната стойност на общо причинените имуществени вреди на
пострадалият Г., които се равняват на 573 лева, т.к. такава е стойността на
откраднатите негови вещи, защото маратонките марка „Ванс” са били собственост
на сестра му. Съобразено бе и обстоятелството, че тези вещи, респ. тяхната
стойност до настоящия момент не е възстановена и пострадалият не е обезщетен по
никакъв друг начин. При това положение съдът намери, че предявеният от подстр.
Г. гр.иск е доказан по основание и размер. С оглед на това съдът осъди подс.Л.
да заплати на пострадалия, парична сума в размер на 570 лв., представляваща
обезщетение за причинените с престъплението имуществени вреди.
С оглед изхода от делото и на основание
чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да
заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик сторените по
делото разноски за експертизи в ДП в размер на 173.88 лева, а в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС гр. Пазарджик – да заплати ДТ върху
уважения граждански иск в размер на 50,00 лева.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: