Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 28.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести юни през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Председател: ПЕТЪР САНТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 10079 по
описа за 2018г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 15.08.2017г.,
постановено по гр.д. № 315333/2016г. на СРС, ГО, 70 с-в, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“
ЕАД обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземане срещу ответниците М.М.К. и Й.И.К. за
следните суми: сумата от по 1 326, 31 лева за всеки един от ответниците,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.03.2012г. до м.04.2015г.
за
топлоснабдяван имот, находящ се в гр. София, жк "*******, с абонатен номер 282415, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното и сумата от по
103, 92 лева за всеки един от ответниците,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.04.2013г. до 26.10.2015г.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач
"Т.С." ЕООД.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца “Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на постановения
съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели
до необоснованост на формираните от първоинстанционния съд изводи, както и за
нарушение на материалния закон. Конкретно поддържа необоснованост на извода на съда, че ответниците не
са потребители на топлинна енергия за битови нужди за процесния период. Излагат
се съображения, че законът изрично дава легална дефиниция на понятието
“потребител на топлинна енергия”, като в тази връзка е без значение фактът дали
лицето е обитавало процесния имот, респективно дали същото е консумирало
топлинна енергия в имота лично. В тази връзка счита, че законовата разпоредба,
определяща понятието “потребител на топлинна енергия” не предпоставя
необходимост от доказване на обстоятелството кое лице е държател на имота,
съответно – кое лице е потребило реално консумираната за исковия период
топлинна енергия. Същото обстоятелство не е елемент от фактическия състав на
нормата, поради което наличието на облигационно отношение възниква между
лицето, притежаващо качеството “потребител на топлинна енергия” и “Т.С.” ЕАД.
Въззивникът поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че
ответниците имат качеството вещни ползватели на процесния имот, поради което
същите са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Счита предявените
искове са основателни и прави искане за отмяна на първоинстанционното решение.
Ответниците по жалбата М.М.К. и Й.И.К. не вземат становище по
същата.
Третото лице-помагач "Т.С." ЕООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че
ответниците не са пасивно материално легитимирани да отговарят по предявения
иск, тъй като е налице изрично сключен писмен договор между ищеца и трето за
спора лице, въз основа на подадено заявление-декларация от 14.08.2012г. за
откриване на партида за топлоснабдяването на процесния имот. При така установеното
е направен извод, че в случая е без значение обстоятелството дали ответниците
притежават вещни права /и в какъв обем и вид/ върху процесния имот и конкретно
дали са били титуляри на вещно право на ползване върху имота. Основанието за
облигационната връзка на ищеца с третото за спора лице не е специалната
хипотеза на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, а общата такава по чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
При тези мотиви е приел за основателни релевираните от ответниците възражения,
че между страните по делото не съществува договорно правоотношение по продажба
на топлинна енергия за процесния имот.
Изводите на настоящия съдебен състав съвпадат изцяло с
тези на СРС по следните съображения:
Правилно е прието от районния съд, че според нормата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна
енергия през процесния период; използването от ответника на претендираното
количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта
на вземането.
Спорен на етапа на въззивното производството е
въпросът за съществуването на договорно правоотношение между страните за
доставка на топлинна енергия, съответно – дали ответниците имат качеството
потребител.
Според действащата
от 05.03.2004г. и към настоящия момент разпоредба на чл. 150, ал.1 от ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена
форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в
един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл.150, ал.2 от закона/.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна
енергия"
са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия
до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота – собственост или вещно право на ползване. Следователно,
купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия
до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
Изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие обаче не е изчерпателно. При постигнато
съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи
цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от
Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г.,
ОСГК/.
С оглед изложеното се налага извод, че източникът на
едно облигационно договорно отношение може да бъде само един – договор, сключен
между страните или техните праводатели. Договорът е съглашение между страните и
е израз на постигнато между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 ЗЗД. По общите правила на облигационното право това съглашение се счита за
постигнато, когато обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат,
като обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи
съгласие /конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да
изисква форма за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно
обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149,
ал. 1, т. 6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва
въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на
топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост.
Същевременно, законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без
наличието на подобен изричен писмен договор, а именно – когато се касае до
топлоснабдена сграда – етажна собственост, то всички собственици или титуляри
на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
потребители на топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с
доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява
придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.
Законът по императивен ред приема, че договорът се смята за сключен със самия
факт на придобиване на имота с новия собственик /собственици/ или вещен
ползвател на същия. Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за
доставка на топлинна енергия за даден обект с това лице, с което последно по
време има сключен договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден
имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на
съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран
/сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на
предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за
преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на
топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка
на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
В конкретния случай се установи, че с договор за
дарение на недвижим имот от 05.07.2012г., обективиран в нотариален акт № 72,
дело № 61/2012г., ответниците М.М.К. и Й.И.К. са дарили на И.Й.К. следния свой
недвижим имот: апартамент № 46, находящ се в гр. София, жк „*******, като
дарителите си запазили вещното право на ползване върху целия недвижим имот пожизнено
и безвъзмездно. Като носители на ограничено вещно право на ползване върху
недвижимия имот, за който не е спорно, че е топлофициран /същият се намира в
сграда – етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа/,
прехвърлителите М.К. и Й.К. са продължили да имат качеството на клиенти на
топлинна енергия въз основа на съществуващия между тях и ищеца презюмиран
договор за доставка на топлинна енергия. Именно носителят на вещното право на
ползване упражнява правомощието да владее и ползва имота, съответно е задължен
за разноските, свързани с ползването му /чл. 57 от ЗС/. Това задължение
съществува до сключването на нов договор за този имот, сключен по който и да е
от двата начина /изричен или презюмиран/, доколкото новият договор преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
По делото е приета като доказателство
заявление-декларация от И.Й.К. от 14.08.2012г., с която е поискано откриването на партида за процесния топлоснабдяван
имот. С този документ се установява, че ИК. е направил изрично искане
пред ищцовото дружество да бъде открита
партида на негово име въз основа на копия от документи, удостоверяващи
правото на собственост на топлоснабдения имот, като това заявление представлява по своето правно
естество предложение за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това
заявление, входирал го е при себе и е продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент,
ищцовото дружество е приело предложението на ИК. за сключване на договор за доставка на топлинна енергия. Следователно,
ирелевантно в настоящия случай е обстоятелството дали ИК. е собственик или не на отопляемото жилище, тъй като чрез изразената от него воля е породено облигационно правоотношение с ищцовото дружество на основание чл. 149, ал. 1, т. 6
от ЗЕ. Постигнато е изрично съгласие с
ищцовото дружество за съществуването на облигационно правоотношение с предмет
доставка на топлинна енергия за процесния имот, тъй като ответникът е поискал
откриването на партида, а предприятието е уважило искането му. От посочената
дата – 14.08.2012г. и до настоящия момент /при липса на оспорване на това
обстоятелство/, между третото за настоящото производство
лице – ИК. и ищцовото дружество съществува правоотношение по
договор за покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия. Ето защо задължено лице да заплаща стойността на потребената в имота
топлинна енергия за процесния период е именно ИК..
С оглед изложеното се налага извод, че ответниците М.К.
и Й.К. не са пасивно материално легетимирани да отговарят по предявените
искове. Както вече бе посочено по-горе, всеки нов договор за топлоснабдявания имот,
сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява
действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.
Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни
отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния
период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен
договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/. В случая
последно по време е сключен изричен договор за доставка на топлинна енергия за
процесния имот единствено с третото за настоящото производство лице ИК., видно
от представената молба-декларация за откриване на партида от 14.08.2012г. С
оглед изложеното и при съобразяване на изрично въведеното от ответниците оспорване
се налага извод, че последните нямат качеството потребители на топлинна енергия
и в този смисъл не са пасивно материално легитимирани да отговарят по
предявения иск. Претенциите срещу тях следва да бъдат отхвърлени в цялост като
неоснователни – както претенцията за заплащане на главното парично вземане,
така и иска за акцесорното вземане за обезщетение за забава.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният
съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат
въззиваемите, но предвид липсата на искане по чл. 78 от ГПК, такива не следва
да се присъждат.
С оглед цената на предявените искове и на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 193811/15.08.2017г., постановено по
гр.дело № 31533/2016г. по описа на СРС, ГО, 70 състав.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач - "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.