РЕШЕНИЕ
№ 3740
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20231110124337 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявеният от Е. Г. С. срещу ***************
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 367,00 лева, представляваща
неоснователно събрана сума /глоба, наложена с наказателно постановление №
328309 от 12.01.2018 г., издадено от ***************, влязло в сила на
12.01.2018 г./ по принудителен ред след изтекла погасителна давност, ведно
със законната лихва, считано от дата на предявяване на исковата молба до
окончателно изплащане.
Ищецът твърди, че с наказателно постановление № 328309 от 12.01.2018
г., издадено от ***************, му е наложена глоба в размер 200 лева за
това, че на 29.12.2017 г. в 07:40 ч. е пътувал в *************** без редовен
превозен документ и е отказал да закупи карта за еднократно пътуване, което
наказателно постановление се твърди, че е влязло в сила на 25.07.2018 г.
Сочи, че с възлагателно писмо от 11.12.2020 г. *************** е възложила
на ЧСИ ***************, да събере вземането за наложената глоба, въз
основа на което на 23.12.2020 г. било образувано изпълнително дело №
20208490406869. С възлагателното писмо, ***************, възложила на
1
ЧСИ действия по смисъла на чл. 18 ЗЧСИ. Твърди, че на 28.07.2021 г. е
получила покана за доброволно изпълнение, като й били начислени и още 167
лв. разноски по изпълнението. Върху банковите й сметки, разкрити в
*************** бил наложен запор, като на 20.09.2022 г. била събрана
сумата от 367 лева. Ищецът счита, че тази сума е получена от ответника без
основание, тъй като е събрана по принудителен ред след изтичане на
двугодишния давностен срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН. С оглед
изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва иска. Твърди, че са предприети действия по
принудително събиране на процесната глоба преди изтичане на установения
абсолютен давностен срок. Дори обаче да е изтекла изпълнителската давност
за събиране на процесното вземане, то продължавало да съществува на
валидно правно основание – влязло в сила и неотменено по съответния ред
наказателно постановление. Ответната страна моли искът да бъде отхвърлен
и претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби,
намира следното от фактическа и правна страна:
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато
още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Основанието трябва да
липсва не само при получаване на имуществената ценност, но и при
предявяване на претенцията за реституция на даденото. В тежест на ищеца е
да установи при условията на пълно главно доказване факта на плащане на
процесната сума /суми/, а ответникът дължи доказване, че е налице основание
за получаването, съответно задържане на полученото /чл. 154 ГПК/.
Ищцата обосновава липсата на материално-правно основание за
извършеното в рамките на горепосоченото изпълнително дело плащане на
процесната сума с погасяване на вземането по давност.
Страните не спорят и съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се
от доказване следните факти: че с наказателно постановление № 328309 от
12.01.2018 г., издадено от ***************, влязло в сила на 25.07.2018 г., на
2
ищеца е наложено наказание „глоба“ в размер на 200,00 лв., като същата е
събрана принудително, ведно с разноските по изпълнението 167,00 лв. и
преведена на ответника в хода на изп. дело № 20208490406869 по описа на
ЧСИ ***************.
Страните не спорят и се установява от писмените доказателства, че
наказателното постановление е влязло в сила на 25.07.2018 г.
От приетия по делото препис на изпълнително дело се установява, че
същото е образувано по възлагателно писмо на ***************, входирано
при ЧСИ Петров на 23.12.2020 г. за събиране на публични вземания.
Съгласно чл. 82, ал. 1, б. "а" ЗАНН давността при наложено наказание
"глоба" е две години. Нормата на чл. 82, ал. 2 ЗАНН регламентира, че
давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено
наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. В случая
ответникът не е ангажирал доказателства да са предприети действия, водещи
до прекъсване на давността за периода от влизане в сила на наказателното
постановление до образуване на горепосоченото изпълнително дело. От
приетите доказателства се установи, че давността за вземането по чл. 82, ал.
1, б. "а" ЗАНН за периода от влизане в сила на наказателното постановление
(25.07.2018 г.) до образуване на изпълнителното дело на 23.12.2020 г. е
изтекла.
Съвкупният анализ на събрания по делото доказателствен материал
/писмени доказателства/ обосновава извод на районния съд за наличие на
визираните в чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД материално-правни предпоставки за
уважаване на иска, поради плащането без основание на сумата 367 лв. в хода
на осъществявано по изп. дело № 20208490406869 по описа на ЧСИ
***************, принудително изпълнение. Процесното вземане е погасено
по давност преди образуване на изпълнителното дело, съответно и към датата
на първото извършено по горепосоченото изпълнително дело плащане,
вследствие на което събираемото вземане е било вече недължимо и по
отношение на него валидно принудително изпълнение не е могло да бъде
осъществено.
Поради гореизложените съображения предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло.
3
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има ищецът в размер на 50 лв. за платена държавна такса и 400 лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение съгласно списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД****************** да плати
на Е. Г. С., ЕГН ********** сумата в размер на 367 лв., като платена на
отпаднало основание по изп. дело № 20208490406869 по описа на ЧСИ
***************,20198380404879, поради погасяване вземането по давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК *************** да заплати
на Е. Г. С., ЕГН ********** сумата в размер на 450 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4