Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1587 18.07.2018
година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, ХVІ граждански състав
На двадесет и пети юни две
хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния
състав:
Председател:
Силвия Петрова
Секретар: Мирослава
Енчева
като разгледа
докладваното от съдия Петрова
гражданско дело номер
604 по описа за 2018 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 49 от Семейния кодекс, образувано по искова молба от А.А.Г. с ЕГН **********, с адрес *** против Д.Т.Г. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, с искане да бъде прекратен сключения между тях граждански брак на 14.06.1998г., като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответницата. Моли да му бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в град Б, ж.к. „”, бл., вх., ет., ап. ср. Не възразява след прекратяването на брака ответницата да запази брачното си фамилно име. Претендира разноски. Искът се основава на твърдения за фактическа раздяла на страните от приблизително шест години, за незаинтересовано отношение от страна на съпругата и неполагане на адекватни грижи за семейството. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата. Признава се, че страните са във фактическа раздяла и желае прекратяване на брака. Иска се прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга. Твърденията са, че в отношенията на съпрузите се е появила невъзможност за съвместно съжителство, предвид честото отсъствие на ищеца от дома, поддържането на връзка извън семейството, скандали между страните, пораждащи се от съпруга. Моли да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в град Бургас, ж.к. „Славейков”, бл.37, вх.1, ет.2, ап.6.
Правното основание на предявените искове е чл. 49 от СК и чл. 56 от СК.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са сключили граждански брак с акт № от година в Община Б. От брака има родено едно дете – пълнолетно.
От показанията на всички разпитани свидетели се установява, че страните са разделени от повече от година и от тогава не са се събирали отново. Свидетелстват, че не е имало диалог между съпрузите, като след фактическата раздяла съпрузите не са правили опити за заздравяване на семейството. Според показанията на свид. Н, А. е грижовен съпруг и баща, който е отдаден на детето си. Работата му не предполага отсъствия от дома, същият не употребява алкохол, не посещава нощни заведения, дипломатичен е и не е агресивен. До фактическата раздяла не е имал връзка с друга жена, въпреки, че отношенията му със съпругата Д. през последните десет години са били хладни. Свид. Н. сочи евентуални изневери от страна на съпругата, като няма сигурни данни за това, нито лични впечатления. От обстоятелството, че детето на страните И.е толкова близко с баща си, свидетелката прави изводи, че детето не е имало много близки отношения с майката. Този извод се опровергава от показанията на детето на страните – свид. И. Г., която завява, че в годините е обгрижвана от двамата си родители, общувала е свободно и с двамата и е привързана както към майка си, така и към баща си. Грижи за семейството са полагали и двамата й родители, като никой от тях не е отсъствал често от дома. Описва отношенията помежду им през последните пет години като хладни, но не й е известна причината за това. Детето не е ставало свидетел на спорове между родителите си. Бащата никога не е имал грубо отношение към майката, но и разговори между тях също не е имало. Категорична е, че в това отношение и двамата са били пасивни. Свид. Ж, също сочи, че А. е полагал грижи за семейството си, но семейният му живот не вървял добре от повече от десет години. Същата споделя, че е чувала за извънбрачни връзки на съпругата Д., но лични впечатления за тези обстоятелства няма. Разпитана е и свид. Д, впечатленията на която отново са, че нещата в семейството не са вървяли от години. Не й е известно преди фактическата раздяла съпругът да е поддържал извънбрачна връзка. Споделено й е, че А. не осигурява достатъчно средства за семейството. Свидетелката няма лични впечатления за семейните отношения на съпрузите, а всичко което знае й е било разказано от Д. и майка й.
При анализа на събраните по делото гласни доказателства, БРС приема, че съпрузите са се грижили за семейството, като отсъствията от дома от страна на ищеца и ответницата са рядкост. Не се установява съпругът да е ставал повод и да е инициирал спорове и скандали, а по-скоро и двамата съпрузи са били пасивни в общуването помежду си. Не се установява по категоричен начин факта на брачна изневяра до фактическата раздяла на всеки един от съпрузите, доколкото в показанията си разпитаните свидетели възпроизвеждат заявеното им от страните или достигнали до тях слухове. Действително съпругът е започнал връзка с друга жена след фактическата раздяла. Не се установи обаче, същият да е установил противобрачното поведение в отношенията си с ответницата, с което да е обусловил и да е станал единствена причина в настъпилото отчуждаване в отношенията между страните. Следва да се настои на обстоятелството, че при наличието на обща вина, съотношението и степента на вина на всеки от съпрузите е без значение. Следователно относно вината за разстройството на брака съдът приема, че всеки от съпрузите не е изпълнил предвиденото по чл. 14 от СК задължение да се отнася към другия с уважение и да подхожда с разбирателство към него. Противобрачните прояви на двамата съпрузи - липса на взаимна грижа и разбирателство, мотивират съда да приемe, че разстройството на брака е настъпило вследствие виновното поведение на двамата съпрузи. Вината за разстройството на брака не може да бъде степенувана, щом като поведението и на двамата съпрузи се е отразило негативно върху брачните отношения и е задълбочило взаимното им отчуждение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че между страните е настъпило необратимо отчуждение. Брачната връзка е само формална, лишена от дължимото съдържание. Налице е дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, поради което и на основание чл. 49 от СК исканият развод следва да бъдат допуснат.
При изследването на въпроса за вината за това състояние на брака съдът намира, че тя е и на двамата съпрузи, които са допуснали алиенация и не са проявили необходимата активност, за да запазят семейството.
Установява се по делото, че семейното жилище представлява апартамент в гр. Б, ж.к. ””, бл., вх., ет., ап.. Не е спорно, че след фактическата раздяла ищецът е напуснал семейното жилище и към настоящия момент само ответницата живее в него с пълнолетното дете от брака. Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище е направена само от ответницата, с оглед на което и като взе предвид установеното фактическо положение, съдът намира, че ползването на семейното жилище следва да се предостави на нея. Следва да се отбележи, че претендираното от ищеца жилище, а именно това, находящо се в гр. Б, ж.к. „”, бл., вх., ет., ап. среден няма характера на семейно жилище.
Съгласно чл. 329, ал. 1 от ГПК разноските остават за сметка на страните, така както са направени.
Съдът определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50 лева, която следва да бъде възложена в тежест на страните поравно, като същите следва да заплатят по сметка на БРС държавна такса от по 25 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА като дълбоко и непоправимо разстроен, сключения с акт № 0107 от 14.06.1998 година на Община Б, граждански брак между А.А.Г. с ЕГН **********, с адрес *** и Д.Т.Г. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***.
ОБЯВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройството на брака имат И ДВАМАТА СЪПРУЗИ.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Б, ж.к.””, бл., вх., ет., ап., на съпругата Д.Т.Г..
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.А.Г.
с ЕГН **********, с адрес ***, претенции за прекратяване на брака по вина на
съпругата Д.Т.Г. и за предоставяне ползването на апартамент, находящ се в град
Б, ж.к. „”, бл., вх., ет., ап. ср. като семейно жилище.
ОТХВЪРЛЯ предявената от Д.Т.Г. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, претенция за прекратяване на брака по вина на съпруга А.А.Г..
ОСЪЖДА А.А.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса за развода в размер на 25 (двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА Д.Т.Г. с ЕГН **********, с настоящ адрес ***, да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса за развода в размер на 25 (двадесет и пет) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Силвия Петрова
Вяпрно с оригинала: З.М.