Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 16.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и втори май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Снежана Апостолова
разгледа гр.д. № 6809 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството е
предявен от А.Г. *** против Г. Ф. *** осъдителен иск за сумата 26 000лв.,
частично от 200 000лв. на основание чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ /отм./,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от 23.04.2015г. до изплащането.
В исковата молба се сочи, че на
23.04.2015г. в гр.Костинброд М.С.М., като водач на л.а.Мерцедес Ц 180 с ДК № ******нарушил
правилата за движение и причинил ПТП. Ищцата била пътник в автомобила и от произшествието
получила телесни повреди-фрактура на носни кости с дислокация, наложило
оперативно лечение за възстановяване на нормалната носна проходимост; гръдна
травма, изразяваща се в контузия на гръден кош и счупване на 3 и 4 ребро
вдясно; излив на кръв и навлизане на въздух в плевралната кухина /хемопневмоторакс/,
наложил оперативно лечение; счупване на дясна ключица с разместване, за което
също било предприето оперативно лечение; разкъсно-контузна рана на лицето,
контузия на носа с излив на кръв в горночелюстен синус в ляво. Непосредствено
след произшествието била хоспитализирина във ВМА-гр.София, където претърпяла
животоспасяваща операция за поставяне на гръден дрен поради нарастващия
хемопневмоторакс, съвместена с интервенция за репониране на назалните кости и
поставяне на носна тампонада с последвал тежък следоперативен възстановителен
период свързан с непрекъснати болки, трудно дишане и спазване на строг постелен
режим. След укрепването й претърпяла втора операция с поставени импланти поради
фактурата на ключицата и препоръки за носене на митела в продължение на 30 дни.
Лечението било съпроводено не само с физически болки и страдания, но се
отразило и особено негативно върху психическото й състояние-притеснения дали ще
се възстанови, страх, че може да умре, стрес от обездвижването, непрекъснатите
посещения в болнични заведения, необходимост от ползването на помощта на
близките поради невъзможността да се обслужва в ежедневието. Твърди, че
множеството стресогенни фактори около катастрофата, травмите и отслабената й
имунна система допринесли за отключването на заболяване-рак на гърдата, като на
03.08.2015г. била извършена операция за отстраняване на тумора, последвана от
продължителен болничен престой за курс на лечение в периода
23.11.2015г.-29.12.2015г. Това довело до изключително високи по интензитет
негативни изживявания и рухване психически-изпитвала голямо напрежение и ужас
от заболяването, чувствала отпадналост и безсилие, загубила апетит, често се
оплаквала от световъртеж и главоболие, загуба на надежда, че ще се възстанови,
затворила се в себе си, силно ограничила социалните си контакти, изпитвала
силно безспокойство. Твърди въпреки операцията на носа продължила да изпитна
затруднение в дишането, поради което на 12.05.2016г. била извършена нова операция
за медиализиране на носната преграда, латерализация на долни конхи, отстранена
дорзална киста и коригирана неравност на гърба с хрущялен автохомографт, а на
09.06.2016г. била извършена операция за отстраняване на имплантите от
ключицата. Тежкото й здравословно състояние и големият период на болнични не
позволили да се върне на работа, още по-малко към нормалното си ежедневие
отпреди катастрофата, която напълно променила живота й във физическо и
емоционално отношение. Предвид това претендира да е претърпяла неимуществени
вреди, за обезщетяването на които отправила извънсъдебна претенция към
ответника с плащането на сумата 15 000лв., размер с който изразява
несъгласие. Оценява вредите на 200 000лв. с предявен частичен иск от 26 000лв.,
който насочва против Г. Ф., тъй като виновният за произшествието водач не е
имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ към деня на ПТП. Претендира
присъждането на законната лихва от деня на увреждането, както и разноски по
делото.
Ответникът изразява становище, че
при определяне размера на обезщетението е отчетено съпричиняване от 50% и на
тази база заплатил сумата 15 000лв., която счита да е съответна на
претърпените неимуществени вреди. Оспорва иска с доводи за прекомерност на
претендираното обезщетение, както и онкологичното заболяване на ищцата и
страданията във връзка с това да се намира в причинна връзка с произшествието.
Навежда на съпричиняване вредоносния резултат с твърдението, че ищцата била
пътник на предна дясна седалка в автомобила без поставен предпазен колан в
нарушение на чл.137а ЗДв.П. Претендира разноски.
Конституираното на основание
чл.219, ал.1 ГПК трето лице-помагач на страната на ответника М.С.М. не се явява
или представлява в съдебно заседание и не изразява становище.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:
Не е предмет на спор настъпило на
23.04.2015г. в гр.Костинброд пътно-транспортно произшествие, реализирано от М.С.М.
при управление на л.а.Мерцедес Ц 180 с ДК № ******в резултат на което пострадала
ищцата-пътник на предна дясна седалка.
По случая било образувано досъдебно
производство, а впоследствие по НОХД № 218/2015г. по описа на РС-Костинброд
одобрено споразумение по по чл.382, ал.7 НПК, съгласно което подсъдимият М.М.
бил признат за виновен в това, че на посочените дата и място, при управление на
л.а.Мерцедес Ц 180 с ДК №********нарушил правилата за движение по чл.5, ал.1,
т.1 ЗДв.П, чл.20, ал., и ал.2 ЗДВ.П, вследствие на което причинил по
непредпазливост телесни повреди на А.Г.Б.-деформирана носна пирамида и
разместено счупване, контузия на гръдния кош и счупване на 3 и 4 ребро вдясно
по мишечната линия; излив на кръв и навлизане на въздух в плевралната кухина;
съчетано счупване на дясна ключица и счупване на две десни ребра;
хемопневмоторакс; разкъсно-контузна рана на лицето, контузия на носа с
кръвотечение, деформация и разместено счупване на носните кости и излив на кръв
в горночелюстен синус в ляво, както и телесни повреди на лицето Ц.А.М., като
деянието е извършено в пияно състояние /с концентрация на алкохол в кръвта 1.96
промила/, представляващо престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б.“а“, пр.2, вр.
ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК с наложено наказание по НК.
На основание чл.300 ГПК влязлата
в сила присъда е задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от
деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и виновността
на дееца. Когато наказателното производство приключи с одобрено от съда
споразумение, последното по силата на чл.383, ал.1 НПК има значението и
последиците на влязла в сила присъда, поради което също е задължително за съда,
разглеждащ гражданските последици от деянието. Предвид обвързващата сила на
постановения в наказателното производство съдебен акт съдът приема за установен
фактическия състав на чл.45 ЗЗД осъществен от водача на автомобила.
Не е спорно, че към деня на произшествието за л.а.Мерцедес Ц 180 не е имало сключена и
действаща застраховка „Гражданска отговорност“, поради което и на основание
чл.288, ал.7 във вр. с чл. чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ
/отм./ ищцата отправила искане до Г. Ф. за изплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди. Ответникът определил обезщетение за
неимуществени вреди от 30 000лв., но фактически заплатил 15000лв. като
приел съпричиняване вредоносния резултат от 50% по съображения, че ищцата била
без поставен обезопасителен колан, което възражение навежда и в настоящото
производство.
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. Приносът може да се изрази в действие или бездействие, като вредните
последици трябва да са в причинна връзка и с деянието на увредения, без необходимостта
то да е виновно. Винаги когато пострадалият създава реална възможност за
настъпване на вредата, той я съпричинява. Изводът за наличие на
съпричиняване не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с който обективно е способствал за
вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване
/ППВС № 17/1963г.; Решение № 106/15.10.2012г. по т.д.№ 618/2011г. на ВКС, І
т.о., Решение № 350/17.10.2011г. по гр.д.№ 1382/2010г. ВКС, ІV г.о.; Решение №
205/30.05.2015г. по т.д.№ 2976/2013г. ВКС, ІІ т.о. и др./.
Разпоредбата на чл.137а, ал.1
ЗДв.П задължава водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории
M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните
колани, с които са оборудвани. Когато се установи, че настъпването на вредните
последици е в причинна връзка с неизпълнението на това задължение е налице
съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, даващо основание за намаляване размера на
обезщетението.
Не е спорно по делото и от
заключенията на приетите по делото първоначална и повторна САТЕ се установява, че
автомобилът е бил оборудван с триточкови инерционни механични колани на всички
места за пътниците. Ищцата била пътник на предна дясна седалка и при липса на
твърдения, съответно доказателства да попада в изключенията по чл.137а, ал.2
ЗДв.П е била длъжна съгласно чл.137а, ал.1 Здв.П по време на движение да ползва
обезопасителен колан.
Механизмът на ПТП и обстоятелствата,
при които е настъпило се установяват от заключението на вещото лице по
повторната САТЕ, която съдът кредитира. Управляваният от М.М. л.а.Мерцедес Ц
180 около 19.40 ч. се движил по ул.Обединена в гр.Костинброд в южна посока със
скорост около 90 км./ч. /надвишаваща допустимата за населено място от 50
км./ч./. Срещу дом № 56 автомобилът загубил устойчивост и се насочил наляво,
като се ударил с предните колела в закръгления бордюр, последвал удар на задна
дясна врата върху водопроводен кран, след което продължил косо движението си и
с предна част, преобладаващо вляво, се ударил в каменен зид на ограда.
Последвала сложна траектория на въртене в посока обратна на часовниковата
стрелка до установяването му в покой. Според вещите лица и по двете САТЕ
скоростта на автомобила към момента на удара е била в порядъка от 60-64 км./ч., като според
вещото лице М. ПТП е било предотвратимо при скорост до 54 км./ч. Последният
сочи, че при удара в каменния зид, който бил челен кос, тялото полита напред,
след което при завъртането от центробежната сила се отклонява надясно към
вратата. При тази траектория и съобразно скоростта на движение, при липса на
поставен колан пътникът може да се удари в арматурното табло, челното стъкло и
в дясната врата. В заключението си
обяснява, че предпазния колан задържа тялото на пътника напред, но при
завъртането на автомобила коланът е слабо ефективен и не може да предпази
ударите в страничната част. При удар със скорост 80 км./ч. тялото се задържа на
седалката, а при такъв със скорост над 130 км./ч. тялото се натоварва и от
предпазния колан. Вещото лице Е. по повторната САТЕ обяснява движението на
тялото във вариант с и без поставен колан. Ако ищцата е била без поставен колан
съобразно механизма на ПТП при първия удар в бордюра тялото би следвало да
политне напред и нагоре, а при втория в каменната ограда тялото полита напред,
нагоре и наляво. При последващото въртене на автомобила в посока обратна на
часовниковата стрелка ищцата би получила удари от интериора на купето отдясно.
Ако е била с поставен колан, при първия и втория удар той задържа тялото към
седалката, но при последващото въртене предпазният колан не би бил ефективен. Дава
заключение, идентично с това на в.л.М., че с оглед траекторията на движение вследствие
на ударите и последващото въртене на автомобила, ищцата може да получи удари от
арматурното табло, челното стъкло, предна дясна колонка и дясна врата. Сочи, че
при скорост около 60 км./ч. поставен предпазен колан не би позволил политане
тялото напред и нагоре, но при удар с такава скорост биха се получили
т.нар.коланни травми. Предпазният колан не би предпазил главата, дясната ръка и
торса при въртенето на автомобила след втория удар. Според вещото лице по СМЕ
д-р Димитрова характера, степента и местоположението на травматичните увреди на
ищцата сочат на свободно движение на тялото в купето вследствие на удара,
поради което дава заключение, че е била без поставен колан. Правилно поставен
такъв би предотвратил счупването на носа, контузията и раната на лицето,
кръвоизлива в горночелюстния синус, счупването на дясната ключица и би намалило
степента на гръдната травма. При съвкупната преценка на така събраните
доказателства съдът приема за установено, че към момента на ПТП ищцата е била
без поставен обезопасителен колан въпреки наличието на фабрично поставен такъв
в автомобила и неизпълнението на задължението по чл.137а, ал.1 ЗДв.П обективно
е допринесло за настъпване на вредните последици. При определяне степента на
приноса съдът отчита, че непоставянето на колан се намира в причинна връзка с
по-голяма част от травматичните увреждания, но същевременно отчита и
поведението на виновния за произшествието водач, който се движил с висока и над
допустимата по закон скорост /около 90 км./ч./ и след употреба на алкохол с
относително висока концентрация /1.96 промила/, повлияли на възможността му
правилно да възприеме пътната обстановка, съответно да реагира адекватно на
създалата се ситуация. Конкретиката в случая обосновава извод, че правилно поставен
обезопасителен колан не би предотвратил изцяло травматичните увреждания, но би
намалил същите, поради което приносът на пострадалата съдът определя на 10%, с
колкото следва да се намали дължимото обезщетение.
Неимуществените
вреди съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване
по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД
не е абстрактно, а свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването
му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически
последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им
оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС №
4/1968г./.
На основание чл.288, ал.5 вр.
ал.1 КЗ /отм./ размерът на обезщетението, изплащано от Г. Ф., не може да
надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните
застраховки „Гражданска отговорност” определена за годината, в която е
настъпило пътнотранспортното произшествие. Тези минимални размери са посочени в чл.266 КЗ /отм./,
които се явяват максимална граница на отговорността на Ф.а, а от друга страна
са допълнителен критерий от социално-икономическо естество за определяне на
обезщетенията.
По извънсъдебната
претенция ответникът е признал правото на ищцата да получи обезщетение за
неимуществени вреди и определил неговия размер на 30 000лв. С оглед
твърдението в исковата молба вредите да надхвърлят така определената сума,
съдът следва да се произнесе дали този размер е съответен на принципа за
справедливост по чл.52 ЗЗД или за претърпените неимуществени вреди се следва
по-високо обезщетение.
Относно
травматичните увреждания и отражението им към здравословното състояние на
ищцата по делото са събрани множество писмени доказателства и заключения на
вещи лица по съдебно-медицински експертизи. От същите по безспорен начин са
установява, че в резултат на ПТП ищцата
получила политравма; контузия и разкъсно-контузна рана на дясната скула на
лицето; разместена фрактура на ностните кости; кръвоизлив в синусите;
разместено счупване на дясната ключица; фрактури на 3-то и 4-то ребро в дясно и
„хемопневмоторакс“ /навлизане на свободен въздух и кръв/ в дясната гръдна
кухина. В деня на произшествието постъпила във ВМА-гр.София с извършени
съответни изследвания, обработване на раната на лицето и временно обездвижване
на счупената ключица. Тъй като постъпила в тежко състояние била настанена в
реанимация, поставена на строг постелен режим и медикаментозна терапия, а след
стабилизиране на общото състояние изписана с продължаване лечението амбулаторно
с контролни прегледи. В периода 18.05.2015г.-21.05.2015г. била отново
хоспитализирана с извършена операция по
повод фрактурата на дясната ключица с извършено открито наместване на костните
фрагменти и стабилизиране с метална плака и винтове. Ключицата зарастнала за
срок от 30 дни с последваща рехабилитация. В периода 09.06.2015г.-11.06.2016г.
била извършена нова операция, при която отстранена металната плака и винтове от
зарастналата ключица. Вещото лице сочи, че общият лечебен и възстановителен
период само на счупената ключица продължил около 3 месеца, в които е търпяла
болки и страдания, най-интензивни в първите 2-3 седмици непосредствено след
катастрофата и 2 седмици в началото на първата рехабилитация, в които поради
обездвижването е била затруднена в обслужването си. Фрактурата на 3 и 4 ребра в
дясната гръдна половина в съчетание с хемопневмоторакс довели до затруднено и
повърхностно дишане, което наложило поставянето на апаратно дишане при
постъпването за първи път в болничното заведение. Самостоятелно фрактурата на
ребрата са причинили на ищцата разстройство на здравето неопасно за живота,
които са зарастнали без необходимостта от оперативно лечение за срок до 3
седмици с проведена впоследствие дихателна гимнастика. По своя
медико-биологичен характер полученият хемопневмоторакс представлява
разстройство на здравето временно опасно за живота, защото причинява навлизане
на свободен въздух и кръв в дясната гръдна кухина, във връзка с което още при
първото постъпване в болницата на ищцата бил извършен дренаж и извадени 100мл.
кръвен ексудат.Това увреждане е причинило затруднено дишане и болки в гърдите
при всеки дихателен акт. Получената деформация на носните кости от фрактурата
на носната преграда и пирамидата били наместени и поставена временна тампонада.
Вещото лице сочи, че след стабилизиране на общото й състояние в периода
12.05.2016г.-16.05.2016г. ищцата провела болнично и оперативно лечение по повод
деформацията на носната преграда изразяващо се в корекция на деформацията на
гърба на носа и поставени временни тампони и външна шина. Тази увреда е
причинила разстройство на здравето и трайно затруднение в дишането, а наред с
това е претърпяла и временна промяна на лицето. Вещото лице сочи, че към
момента травматичните увреждания са отзвучали при липса на данни за негативни
последици или усложнения.
Събраните по делото
доказателства сочат, че след ПТП на ищцата било открито онкологично заболяване
„карцином на дясна млечна жлеза“ /рак на гърдата/ и в периода
03.08.2015г.-06.08.2015г. била на лечение в МБАЛ „Б.Е.“ ЕООД гр.София с
извършена операция, а в периода 23.11.2015г.-29.12.2015г. проведена
лъчетерапия. Поради това заболяване била освидетелствана с решение на ТЕЛК №
2385 от 190/17.11.2015г. поради временна неработоспособност, а с последващо
решение на ТЕЛК № 0512 от 046/09.03.2016г. освидетелствана на 80% трайно
намалена работоспособност за срок от две
години. Вещото лице-специалист в областта на онкологията по изслушаната СМЕ
дава заключение, че рисковите фактори за развитие на карцином на млечната жлеза
са многобройни и разделени на различни групи-генетични, демографски /пол, раса,
възраст, етническа принадлежност/, хормонални /прием на хормонална терапия/,
други биологични фактори, такива свързани с начина на живот и околната среда
/напр.йонизираща радиация/, но стресът и травматичния шок не са посочени като
такъв фактор. От медицинска гледна точка няма доказана косвена
причинно-следствена връзка между стреса и развитието на онкологичното
заболяване. Сочи, че всеки стрес води до промяна на вътрешната хомеостаза на
организма, но това не би могло да доведе до пряко развитие на такова
заболяване, поради което счита, същото не се намира в причинна връзка с ПТП.
Последното сочи и в заключението си вещото лице д-р Б..
Тези доказателства
установяват по безспорен начин ищцата да е претърпяла неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания не само от получените травматични увреждания,
но и такива свързани с лечението и възстановителния период. Травмите са няколко
основно в областта на лицето и торса,
като по своето естество едно от тях е било временно застрашаващо живота
/навлизането на въздух в гръдната кухина/, както и такива, последиците от които
не е било възможно без оперативна намеса. За период от около два месеца след
ПТП претърпяла няколко последователни операции свързани с различните травми,
съпроводени с физиологични проблеми-затруднено дишане поради деформацията на
носа, обездвижване на дясната ръка поради фрактурата на ключицата, първоначално
строг постелен режим поради увредено общо състояние и свързани с интензивни и постоянни
болки и страдания в рамките на възстановителния период, безспорно с негативно
отражение и върху емоционалното й състояние. Откритото впоследствие през
м.08.2015г. онкологично заболяване не се намира в причинна връзка с ПТП. По
делото не се доказа твърдението преживения стрес от ПТП и получените травми да
съставляват отключващ фактор за развитието му, каквато зависимост вещите лица
по СМЕ считат от медицинска гледна точка да не съществува, поради което свързаните
с него болки и страдания не следва да се отчитат. Предвид това и съобразно
чл.52 ЗЗД съдът приема справедлив на
претърпените неимуществени вреди размер на обезщетението от 60 000лв.
При доказаното съпричиняване от ищцата от 10%
и в приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД размерът на обезщетението следва да се намали
със сумата 6000лв. или дължимото такова възлиза на 54 000лв. Искът по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е предявен за сумата 26 000лв., като частичен от
200 000лв., и съобразно диспозитивното начало съдът дължи произнасяне в
границите на заявения с исковата молба размер. При отчитане извършеното от
ответника извънсъдебно плащане на сумата от 15 000лв. искът следва да се
уважи до 11 000лв., а за разликата подлежи на отхвърляне.
Съгласно чл.288,
ал.5 и ал.7 КЗ /отм./ Г. Ф. дължи заплащането на лихви за забава от датата, на
която изтича срокът за произнасяне по претенцията, предявена от увреденото
лице. Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на
завеждане на претенцията по реда на ал. 9. Отговорността на Ф.а не е
функционално свързана с отговорността на делинквента, поради което той не дължи
заплащането на компенсаторна лихва от деня на увреждането, а от деня на
произнасянето по претенцията или от деня на изтичане срока за това. В случая
ищцата предявила своята претенция пред ответника на 16.12.2015г., който се
произнесъл на 10.03.2016г., поради което дължи законната лихва върху уважената
част от иска от тази дата.
По разноските:
На основание чл.78,
ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по
делото разноски за депозити за вещи лица в размер на 592.31лв. съобразно
уважената част от иска.
Ищцата е
представлявана в производството от упълномощен адвокат при условията на чл.38,
ал.1 ЗА, поради което и на основание чл.38, ал.2 ЗА ответникът следва да
заплати на процесуалния представител адв.С.-САК адвокатско възнаграждение от 665.08лв.
пропорционално на уважената част от иска. В този размер съдът е включил ДДС с
оглед разпоредбата на §2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и представените доказателства за
регистриране на адвоката по ЗДДС към списъка по чл.80 ГПК.
На основание чл.78,
ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответника разноски по делото от 461.54лв.,
включващи платен депозит за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважения иск от 440лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Г. Ф.,
с адрес ***, да заплати на А.Г.Б., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 11 000лв.
на основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ /отм./, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП настъпило на 23.04.2015г. и причинено от
водач на л.а.Мерцедес Ц180 с ДК №********без застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от 10.03.2016г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер 26 000лв. и искането за присъждане
на законна лихва за периода от увреждането 23.04.2015г. до 10.03.2016г.
ОСЪЖДА Г. Ф.,
***, да заплати на А.Г.Б., ЕГН **********, разноски по делото от 592.31лв. на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Ф.,
***, да заплати на адв.С.Ч.-САК с адрес гр.София, ул.********, адвокатско
възнаграждение от 665.08лв. на основание чл.38, ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА А.Г.Б.,
ЕГН **********, да заплати на Г. Ф. *** разноски по делото от 461.54лв. на основание
чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Ф.,
с адрес ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 440лв. на
основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението е постановено при участието
на трето лице-помагач на страната на ответника М.С.М., ЕГН **********, с адрес ***.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: