№ 5
гр. Ямбол, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря П. Г. У.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Търговско дело №
20242300900005 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на М. Г. С. от
******** - синдик на „Имтекс Ойл“ЕООД гр.Ямбол /в несъстоятелност/, с която срещу
„Имтекс Ойл“ ЕООД - в несъстоятелност, И. Д. Г. от гр.****** и Д. И. Д. от гр.****** са
предявени искове по чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ и чл.649, ал.2 ТЗ - за обявяване за недействителни
по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Имтекс Ойл“ЕООД на сделките –
Решение на общото събрание на съдружниците на „Имтекс Ойл“ООД от 21.12.2020г. за
разпределяне на дивидент в размер на 53 433,13лв., в резултат на което на същата дата в
полза на И. Г. е преведена сумата от 25 380,73 лв. и на Д. Д. е преведена сумата от 25 380,73
лева; Решение на общото събрание на съдружниците на „Имтекс Ойл“ ООД от 11.03.2021г.
за разпределяне на дивидент в размер на 31 578,94 лв., в резултат на което на същата дата в
полза на И. Г. е преведена сумата от 15 000лв. и на Д. Д. е преведена сумата от 15 000 лева;
Решение на общото събрание на съдружниците на „Имтекс Ойл“ ООД от 28.04.2021г. за
разпределяне на дивидент в размер на 21 052,63 лв., в резултат на което на същата дата в
полза на И. Г. е преведена сумата от 10 000лв. и на Д. Д. е преведена сумата от 10 000 лева и
Решение на общото събрание на съдружниците на „Имтекс Ойл“ ООД от 05.08.2021г. за
разпределяне на дивидент в размер на 168 421,05 лв., в резултат на което на 09.08.2021г. в
полза на И. Г. е преведена сумата от 80 000 лв. и на Д. Д. е преведена сумата от 80 000 лева,
както и за осъждане на ответниците И. Г. и Д.Д. да върнат в масата на несъстоятелността на
сумата от получените дивиденти от общо 130 380,73лв. всеки от тях.
При условията на евентуално съединяване от синдика на „Имтекс Ойл“ЕООД /в
несъстоятелност/ са предявени искове по чл.55, ал.1 ЗЗД срещу ответниците И. Г. и Д.Д. за
осъждането им да върнат в масата на несъстоятелността сумата от по 130 380,73лв., като
получена без правно основание.
В исковата молба ищцата – синдик излага, че на основание молба от 27.10.2022г.,
подадена от „Банка ДСК“АД е образувано т.д. №47/2022г. по описа на ЯОС за открИ.е на
производство по несъстоятелност на ответното дружество „Имтекс - Ойл“ ЕООД. С
Решение № 6 от 22.02.2023г., постановено по посоченото т.д. №47/2022г. молбата е била
уважена, обявена е неплатежоспособността на дружеството с начална дата 04.08.2022г.,
открито е производство по несъстоятелност, обявена е датата на първото събрание на
кредиторите, назначен е временен синдик, а с определение от 10.07.2023г. на съда по
несъстоятелността М.С. е назначена и за постоянен синдик на дружеството. С Решение
№38/08.12.2023г. по т.д. №472022г. съдът по несъстоятелността обявил дружеството в
1
несъстоятелност, прекратил дейността на предприятието и правомощията на органите на
управление. В изпълнение на своите правомощия по чл.658 от ТЗ за издирване и уточняване
на имуществата в масата на несъстоятелността синдикът проучил разплащанията в
подозрителния период и установил, че в този период от банковата сметка на дружеството в
несъстоятелност са били извършени преводи към тогавашните съдружници – ответниците И.
Г. и Д. Д. на големи суми пари, с основание за извършените преводи „дивидент“. Синдикът
установил, че с протокол от 21.12.2020 г. от проведено общо събрание на съдружниците в
„Имтекс - Ойл“ ЕООД /тогава „Имтекс Ойл“ ООД/, съдружниците в дружеството са взели
решение да бъде разпределен дивидент от неразпределена обложена печалба от 2016г. и
2017г. в размер на 53 433,13 лв. и след удържане на дължимия данък да се изплати чисто 50
761,46 лв. на съдружниците пропорционално на притежаваните дялове от капитала - за
съдружника И. Г.– 25 380,73 лв. и за съдружника Д. Д. – 25 380,73 лв., като на същата дата
21.12.2020г. бил заплатен дължимия данък и са били преведени посочените суми на двамата
съдружници. С протокол от 11.03.2021г. от проведено общо събрание на съдружниците в
„Имтекс - Ойл“ ЕООД съдружниците в дружеството взели решения да бъде разпределен
дивидент от неразпределена обложена печалба за 2018г. в размер на 31578,94 лв., за
удържане на окончателен данък, който да се внесе по предназначение до края на месец април
2021г., както и да се изплати чисто 30 000 лв. на съдружниците пропорционално на
притежаваните дялове от капитала -за съдружника И. Г. - 15 000 лева и за съдружника Д. Д. -
15 000 лева, като на същата дата - 11.03.2021г. бил заплатен дължимия данък и са били
преведени посочените суми на двамата съдружници. С протокол от 28.04.2021г. от
проведено общо събрание на съдружниците в „Имтекс - Ойл“ ЕООД съдружниците в
дружеството взели решения да бъде разпределен дивидент от неразпределена обложена
печалба за 2018г. в размер на 21 052,63 лв., за удържане на окончателен данък и внасянето
му, като се изплати чисто 20 000 лв. на съдружниците пропорционално на притежаваните
дялове от капитала - за съдружника И. Г. - 10 000 лева и за съдружника Д. Д. - 10 000 лева.
На същата дата - 28.04.2021г. бил заплатен дължимия данък и са били преведени посочените
суми на двамата съдружници. С протокол от 05.08.2021г. от проведено общо събрание на
съдружниците в „Имтекс - Ойл“ ЕООД съдружниците в дружеството взели решения да бъде
разпределен дивидент от неразпределена обложена печалба за 2018г. и 2019 г. в размер на
общо 168 421,05 лв., за удържане на окончателен данък и внасянето му по предназначение
до края на месец октомври 2021 година, като се изплати чисто 160 000лв. на съдружниците
пропорционално на притежаваните дялове от капитала -за съдружника И. Г. - 80 000 лева и
за съдружника Д. Д. – 80 000лв., като на 09.08.2021г дължимият данък бил заплатен и са
били преведени посочените суми на двамата съдружници.
За решенията на общото събрание на съдружниците синдикът излага, че са
многостранни сделки, налице са волеизявления на няколко лица /в случая двамата
съдружници/, които не са насрещни, а еднакви по съдържание и са насочени към постигане
на една обща цел - разпределение на дивидент. Задължението от тази сделка синдикът
изтъква, че възниква в патримониума на дружеството, за което се поражда задължението да
изплати дивидента, съгласно взетото от общото събрание на съдружниците решение, като
правата възникват за съдружниците, които имат право да получат от дружеството
съответната сума, определена от общото събрание. Синдикът сочи, че с извършените в
изпълнение на решенията плащания реално се намалява имуществото на „Имтекс - Ойл“
ЕООД - в несъстоятелност, което следва да послужи за удовлетворяването на кредиторите му
в производството по несъстоятелност. Изтъква, че към датите на приемане на процесните
решения и извършване на плащанията е налице свързаност между съдружниците в
дружеството и „Имтекс - Ойл“ ЕООД в несъстоятелност /тогава „Имтекс- Ойл“/ на
основание пар. 1, чл. 1, т. 4 от ДР на ТЗ, а посочените четири сделки /решения на общото
събрание на съдружниците в „Имтекс - Ойл“ЕООД - в несъстоятелност, тогава ООД/
увреждат кредиторите, извършени са между свързани лица и в двугодишния срок преди
подаване на молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност. Поради това те са
недействителни на основание чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ и сумите, получени на основание тези
сделки подлежат на връщане в масата на несъстоятелността.
В случай, че не се установят надлежно приети решения на общото събрание на
съдружниците за изплащане на дивидент, то сумите, получени от двамата съдружници,
според синдика ще се окажат получени от тях без основание и също ще подлежат на
2
връщане в масата на несъстоятелността.
На посочените основания синдикът е предявил исковете по чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ
и чл.649, ал.2 ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на „Имтекс Ойл“ЕООД на процесните четири сделки и за осъждане на
ответниците И. Г. и Д.Д. да върнат в масата на несъстоятелността на сума от по
130 380,73лв. всеки от тях. При условията на евентуално съединяване от синдика на
„Имтекс Ойл“ЕООД /в несъстоятелност/ са предявени исковете по чл.55, ал.1 ЗЗД срещу
ответниците И. Г. и Д.Д. за осъждането им да върнат в масата на несъстоятелността на
сумата от по 130 380,73лв., като получена без правно основание.
С отговора на исковата молба и отговора на допълнителната искова молба
ответниците- физически лица И. Г. и Д. Д., действащи чрез пълномощника адв.С., са
оспорили исковете изцяло като неоснователни. Без да оспорват фактите, че са били
съдружници в „Имтекс ойл“ООД, считано от учредяването на дружеството през 1998г. и че
са получили сумите за дивидент по процесните четири решения, твърденията на
ответниците са, че въз основа на Договор за продажба на дружествени дялове от 17.09.2021г.
и решение на ОСС на дружеството от същата дата, съдружникът И. Г. е прехвърлил всички
свои дялове от капитала на дружеството на Д. Д. и е бил освободен като съдружник и
управител на „Имтекс ойл“ ООД, а въз основа на Договор за продажба на дружествени
дялове от 29.10.2021г. и решения на ОСА на дружеството от същата дата, и съдружникът Д.
Д. е прехвърлил всички дялове, които е притежавал от капитала на дружеството на Д. А. Г. и
е бил освободен като съдружник и управител на „Имтекс ойл“ ООД. Другите наведени
твърдения са, че в периода 2016г. -2020г., т.е. в пет последователни години, дружеството е
било работещо, реализирало е печалби съгласно счетоводните баланси, публикувани в ТР
като част от приетите от ОСС ГФО, ведно с натрупаните и неразпределени печалби от
минали години, които са били в размер над 240 000лева и до 315 000 лева, а размерите на
натрупаните в края на всяка година задължения на дружеството са били в рамките на сумите
от 22 000 лева до 77 000 лева. Въз основа на посочените и реални резултати от дейността на
дружеството, физическите лица – ответници считат, че законосъобразно и правомерно са
упражнили правото си по чл. 123 от ТЗ да участват в разпределението на печалбата и да
получат дивидент въз основа на взети от ОСА решения на основание чл. 137, ал. 1, т. 3 от
ТЗ.
За кредитора „Банка ДСК“АД, по чиято молба е образувано делото за
несъстоятелност на ответното търговско дружество, ответниците изтъкват, че банката е
придобила качеството на кредитор на дружеството на основание сключен с „Нафта
трейдинг“АД Договор за факторинг с регрес № 235, с който последното дружество като
доставчик е прехвърлило на банката - фактор вземанията си към платеца „Имтекс ойл“
ЕООД, че прехвърлените вземания са обективирани в издадени от доставчика „Нафта
трейдинг“ АД на платеца „Имтекс ойл“ ЕООД 15 броя фактури в периода 07.04.2022г. -
19.05.2022г. с общ размер на задължението от 1 109 931.44 лева, като прехвърлените
вземания са падежирали в периода 04.08.2022г. - 15.09.2022г. и не са погасени от
дружеството платец, а с решението на съда по несъстоятелността неплатежоспособността на
„Имтекс ойл“ ЕООД е обявена с начална дата 04.08.2022г.
При тези данни ответниците считат, че не са налице всички кумулативно
изискуеми предпоставки за уважаване на главния отменителен иск по чл. 647 ал. 1 т. 6 от ТЗ,
тъй като процесиите решения за разпределяне на дивидент са взети в период от повече от
една година преди подаване на молбата за открИ.е на производство по несъстоятелност на
ответното дружество и в период от почти година преди възникване, считано от 07.04.2022г.
на задължения на ответното дружество към „Нафта трейдинг“ АД, респективно към „Банка
ДСК“ АД, както и в период от година преди падежиране, считано от 04.08.2022г. на тези
задължения; че в периода 07.04.2022г. - 04.08.2022г. ответното дружество не е било
задължено към кредитори, развивало е дейността си и е реализирало печалба, включително
и до края на 2021г., както и е разполагало с неразпределена печалба. Изводът, който
ответниците-физически лица правят е, че към момента на вземане на процесиите решения и
в период от година след тяхното приемане и изпълнение, нито ответното дружество, нито
съдружниците са могли да увредят и/или са били със знанието и/или намерението за
увреждане на друг кредитор на ответното дружество, тъй като дружеството не е имало
3
други кредитори в сочения период, като следва да се съобрази и обстоятелството, че
свързаността по §1 ал. 1, т. 4 от ДР на ТЗ на съдружниците – ответниците е налице до
момента на прекратяване на членството на съответния съдружник в дружеството, както и че
изпълнението на задълженията на ответното дружество за заплащане на дивиденти към
физическите лица - ответници, не се е отразило негативно върху длъжниковото имущество
/масата на несъстоятелността/ и не го е редуцирало, поради което не е затруднило и
удовлетворяването на кредиторите на несъстоятелността.
Осъдителният иск по чл. 649, ал. 2 от ТЗ ответниците са оспорили и с
възражението, че не е налице третата предпоставка за уважаване на този иск, а именно
наличие на знание у третото лице за увреждане на кредитора, т.е. недобросъвестност на
третото лице, знание че ответното дружество е длъжник и има непогасени задължения към
датите на извършените разпореждания и че с извършване на разпорежданията се уврежда
кредитора и е невъзможно или затруднено удовлетворяването му.
В обобщение ответниците сочат, че към датите на извършените разпореждания у
същите не е налице знание за увреждане, тъй като в периода на изпълнение на процесиите
решения, а и в последващ значителен период дружеството длъжник няма кредитори, поради
което предявеният главен иск се явява неоснователен, а също и обусловеният иск, както и
евентуалният иск по чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 649 ал. 2 от ТЗ, тъй като сумите за
дивидент са изплатени на физическите лица на правно основание - въз основа на валидно
взети на основание чл. 137 ал. 1 т. 3 от ТЗ решения на ОСС на ответното дружество, за които
са съставени и подписани от съдружниците протоколи от ОСС.
С допълнителната искова молба ищцата-синдик е оспорила възраженията на
ответниците като неоснователни, с доводи, че разпоредбата на чл.647, ал. 1, т.6 от ТЗ, на
която са основани исковите претенции, не предвижда като предпоставка знание за
увреждащия характер на сделката, нито изисква сделката да е извършена в определен срок
преди възникването на задълженията към кредитора, подал молбата за открИ.е на
производство по несъстоятелност. За разлика от част от останалите хипотези на чл. 647, ал.1
ТЗ, според синдика тази на т.6 от разпоредбата не изисква сделката да е извършена след
началната дата на неплатежоспособност и липсата на обвързаност с началната дата на
неплатежоспособност сочи, че законодателят не е поставил изискване към момента на
сделката дружеството да е в състояние да не може да обслужва задълженията си и изобщо -
да има задължения. По отношение твърдението, че ответниците не са свързани с
дружеството лица синдикът е посочил, че разпоредбата на чл. 647, ал.1, т.6 от ТЗ изисква
свързаността на участниците в сделката да е налице към датата на сключването й, а не към
някакъв бъдещ момент, което условие в случая е налице, а доводите за липсата на знание за
увреждане към датите на общите събрания са без правно значение за отменителните искове
по чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ.
Ответникът „Имтекс Оил“ЕООД – в несъстоятелност не е подал отговори на
исковата молба и на допълнителната искова молба.
В о.с.з. синдикът М.С. поддържа исковете и моли за уважаването им, като
представя и подробна писмена защита.
Пълномощникът на ответниците – физически лица адв.С. пледира за отхвърляне
на ищцовите претенции и също представя подробна писмена защита с доводи в доразвитие
на възраженията по писмените отговори, като претендира присъждане на сторените по
делото разноски.
Несъстоятелното дружество-ответник не изпраща представител в о.с.з.
ЯОС, като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
С влязлото в сила Решение №6 от 22.02.2023г. по т. д. №47/2022г. по описа на
ЯОС е открито производство по несъстоятелност, поради неплатежоспособност, на
дружеството „Имтекс Ойл“ ЕООД, с начална датата на неплатежоспособността 04.08.2022г.
Решението по чл. 630, ал.1 от ТЗ е било постановено въз основа на молба по чл.625 от ТЗ,
подадена на 27.10.2022г. от кредитора „Банка ДСК“АД. С Определение №101/10.07.2023г.
по т.д.№47/2022г. ЯОС е назначил М. С. за постоянен синдик на несъстоятелното дружество
„Имтекс Ойл“ ЕООД, а с Решение №38/08.12.2023г., постановено по делото за
4
несъстоятелност, ЯОС на основание чл.710, вр. с чл.711 ТЗ е обявил „Имтекс Ойл“ЕООД в
несъстоятелност. Тези обстоятелствата са установени от представените по делото съдебни
актове, както и от вписаните обстоятелства и обявените актове по партидата на
несъстоятелното дружество в търговския регистър.
От представените от ответниците по делото – физически лица протоколи от
проведени ОС на съдружниците на „Имтекс Ойл“ООД (л.70-л.73 от делото), по делото е
установено следното: На 21.12.2020г. е било проведено общо събрание на съдружниците в
„Имтекс - Ойл“ООД, на което съдружниците в дружеството И. Д. Г. и Д. И. Д. са взели
решения да бъде разпределен дивидент от неразпределена обложена печалба от 2016г. и
2017г. в размер на сумата 53 433,13 лв., върху сумата да се начисли и удържи окончателен
данък по чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „б" от ЗДДФЛ, вр. чл. 46, ал. 3 и чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ, който
да се внесе, като на съдружниците да се изплати чисто сумата 50 761,46 лв., пропорционално
на притежаваните дялове от капитала - за съдружника И. Д. Г. – 25 380,73 лева и за
съдружника Д. И. Д. – 25 380,73 лева. Не е спорно и е установено със заключението на
вещото лице-икономист по назначената съдебно-икономическа експертиза, че на
21.12.2020г. е бил заплатен дължимия данък и на същата дата на двамата съдружници са
били преведени сумите в размер на по 25 380,73 лева
На 11.03.2021г. е било проведено общо събрание на съдружниците в „Имтекс -
Ойл“ООД , на което двамата съдружници И.Г. и Д.Д. са взели решения да бъде разпределен
дивидент от неразпределена обложена печалба за 2018г. в размер на сумата 31 578,94 лв., за
удържане на окончателен данък върху тази сума по чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „б" от ЗДДФЛ, вр. чл.
46, ал. 3 и чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ, като удържания данък да бъде внесен, както и да се
изплати чиста сума в размер на 30 000 лв. на съдружниците пропорционално на
притежаваните дялове от капитала, или за съдружника И. Г. - 15 000 лева и за съдружника
Д. Д. - 15 000 лева. Не е спорно и е установено от вещото лице, че на 11.03.2021г. е бил
заплатен дължимия данък и на същата дата са били преведени посочените суми на двамата
съдружници.
На 28.04.2021г. е било проведено общо събрание на съдружниците в „Имтекс -
Ойл“ООД, на което съдружниците в дружеството И.Г. и Д.Д. са взели решения за
разпределение на дивидент от неразпределена обложена печалба за 2018г. в размер на
сумата 21 052,63 лв., за удържане на окончателен данък върху сумата за дивидент по чл. 38,
ал. 1, т. 2, б. „б" от ЗДДФЛ, вр. чл. 46, ал. 3 и чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ, за внасяне на удържания
данък и за изплащане чисто в размер на сумата 20 000 лв. на съдружниците,
пропорционално на притежаваните дялове от капитала – или за съдружника И. Г. - 10 000
лева и за съдружника Д. Д. - 10 000 лева. На датата 28.04.2021г. е бил заплатен дължимия
данък върху сумата на дивидента и на същата дата са били преведени посочените суми на
двамата съдружници.
На 05.08.2021г. е било проведено общо събрание на съдружниците в „Имтекс -
Ойл“ООД, на което двамата съдружници са взели решения за разпределение на дивидент от
неразпределена обложена печалба за 2018г. и 2019г. в размер на общо 168 421,05 лв., за
удържане на окончателен данък върху дивидента по чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „б" от ЗДДФЛ, вр.
чл. 46, ал. 3 и чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ, за внасяне на данъка и изплащане на чиста сума в
размер на 160 000лв. на съдружниците, пропорционално на притежаваните дялове от
капитала - за съдружника И. Г. - 80 000 лева и за съдружника Д. Д. – 80 000лв. На
09.08.2021г дължимият данък е бил заплатен и на тази дата са били преведени посочените
суми на двамата съдружници.
Протоколите за взетите решения от ОСС на ответното дружество, проведени на
21.12.2020г., на 11.03.2021г., на 28.04.2021г. и на 05.08.2021г. са подписани от съдружниците
И.Г. и Д.Д. и същите след представянето им не са оспорени от ищцата с твърдението, че не
са валидно взети.
По делото от представените от ответниците И.Г. и Д.Д. писмени доказателства и
при извършената от съда по реда на чл. 23, ал. 6, вр. чл. 34 от ЗТРРЮЛНЦ справка в ТР е
установено, че считано от 10.04.2009г. съдружниците в дружеството „Имтекс Ойл“ООД са
били двамата ответници И. Д. Г. и Д. И. Д., с притежавани равни дялове - по 250 дяла всеки
от тях. На 17.09.2021г. съдружникът И.Г. се е разпоредил с притежаваните от него дялове от
капитала на дружеството в полза на другия съдружник Д.Д., който е станал едноличен
5
собственик на капитала на дружеството и същото е преобразувано в ЕООД с вписване в ТР
от 29.09.2021г. На 05.11.2021г. в ТР е вписано обстоятелството – прехвърляне от Д.Д. на
всички притежавани от него дялове от капитала в полза на Д. Г., който на 08.11.2021г. също
се е разпоредил с дяловете в полза на А. К. – гражданин на **********, който е настоящият
едноличен собственик на капитала на ответното дружество. При тези безспорни факти и
вписани в ТР обстоятелства, по делото е установено, че към датите на вземане на решенията
на ОСС в дружеството „Имтекс Ойл“ООД от 21.12.2020г., от 11.03.2021г., от 28.04.2021г. и
от 05.08.2021г., както и към датите на изплащане на сумите за дивиденти, дружеството
„Имтекс Ойл“ООД (сега „Имтекс Ойл“ЕООД) и двамата съдружници са били „свързани
лица“ по смисъла на § 1, ал. 1, т.4 и т.5 от ДР на ТЗ.
По делото е изслушано и прието заключението на вещото лице-икономист Св.Д.,
изготвено след извършено изследване на активите на „Имтекс Ойл“ООД. Според
заключението, към 31.08.2021г., т.е. след вземане на последното от процесните решения от
ОСС за разпределяне на дивиденти и след изплащането на дивидентите, активите на
„Имтекс – Ойл“ООД са били достатъчни, за да покрият общия размер на задълженията на
дружеството, в т.ч. към доставчици, за заплати, осигуровки и други, тъй като активите на
дружеството са били в размер на общо 487 хил. лв., а задълженията - в размер на общо 64
хил. лв. Вещото лице е дало и заключение, според което към 30.09.2022г., т.е. след
възникване и падежиране на вземанията на кредитора „Банка ДСК“ЕАД, по чиято молба е
било образувано производството по несъстоятелност на „Имтекс Ойл“ЕООД, активите на
„Имтекс – Ойл“ЕООД също са били достатъчни, за да покрият общия размер на
задълженията на дружеството, в т.ч. към доставчици, за заплати, осигуровки и други, тъй
като активите на дружеството в несъстоятелност са били в размер на общо 3 210 хил.лв. /
три милиона двеста и десет хиляди лева /, а пасивите – в размер на размер на общо 2 680
хил. лв. /два милиона шестстотин и осемдесет хиляди лева /.
За да извърши експертизата и даде заключението си по посочените въпроси,
вещото лице Д. си е послужило с междинни счетоводни баланси към 31.08.2021г. и към
30.09.2022г., които са били съставени на 22.08.2024г. от Д.К., която е разпитана като
свидетел по делото. Същата е дала показания, според които нейната счетоводна фирма е
обслужвала счетоводно ответното дружество. Свидетелката К. е поддържала, че след
открИ.е на производството по несъстоятелност на ответното дружество, тя е предала всички
счетоводни документи и архив на синдика-ищцата по делото, но тъй като в счетоводната
програма на фирмата е останала база данни с информация, свидетелката е изготвила
посочените междинни счетоводни баланси след открИ.е на производството по
несъстоятелност на дружеството, след назначаване на синдика и след предаване на същия на
търговските книги на дружеството и счетоводните документи.
Обсъжданите междинни баланси са представени по делото от вещото лице, като
видно от същите те са неподписани и не сочат имената на ръководителя на предприятието и
на физическото лице, което ги е съставило – изисквания на чл.25, ал.2 и ал.3 от ЗСч., при
което нямат характеристиките и на официален, и на частен документ по чл.179 и чл.180
ГПК, не се ползват с предвидената от ГПК доказателствена сила, при което даденото въз
основа на тези счетоводни документи заключение на вещото лице по поставените въпроси
съдът намира за изцяло необосновано и не кредитира същото, поради наличните съмнения
за неговата правилност. Наред с това съдът следва да посочи, че влязлото в сила съдебно
решение за открИ.е на производство по несъстоятелност в частта за неплатежоспособността
на длъжника и определяне началната й дата, действа по отношение на всички, поради което
има сила на присъдено нещо по см. на чл. 297 ГПК и попада в обсега на чл.299 ГПК относно
забраната за пререшаване на този въпрос. Поради това и след като по делото с влязло в сила
съдебно решение е установена началната дата на неплатежоспособност на ответното
дружество– 04.08.2022г., да се приеме заключението на вещото лице в частта, сочеща, че към
30.09.2022г. активите на „Имтекс – Ойл“ЕООД са били достатъчни, за да покрият общия
размер на задълженията на дружеството, е в нарушение именно на посочената забрана и е
второ основание експертното заключение да не бъде кредитирано.
При тези фактически данни, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.649, ал.1 от ТЗ, в двугодишен срок от открИ.е на
6
производството по несъстоятелност синдикът, а при негово бездействие – всеки кредитор на
несъстоятелността, може да предяви посочените в разпоредбата искове, включително
исковете по чл. 647 от ТЗ.
Хипотезата на чл. 647, ал. 1, т.6 от ТЗ урежда възможността да бъде обявена за
недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността сделка, която уврежда
кредиторите, по която сделка страна е свързано лице с длъжника, извършена в двугодишен
срок преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ. "Свързани лица" по смисъла на закона са
съдружниците, включително дружество и лице, което притежава повече от 5 на сто от
дяловете и акциите, издадени с право на глас (§ 1, ал. 1, т.4 и т. 5 от Допълнителните
разпоредби на ТЗ).
Сделка, която уврежда кредиторите на несъстоятелността е сделка, поради която
не могат да бъдат погасени задълженията към кредиторите на несъстоятелното дружество.
Справедливото удовлетворяване на кредиторите на несъстоятелността е законоустановена
цел на производството по несъстоятелност съгласно чл. 607, ал. 1 от ТЗ и при извършената
сделка тази цел не може да бъде постигната.
Кредиторите се удовлетворяват от имуществото, включено в масата на
несъстоятелността, поради което кредиторите се увреждат тогава, когато сделката има за
последица намаляване на имуществото на длъжника, преценено от момента на открИ.е на
производството по несъстоятелност, от когато може да бъде предявен отменителният иск по
чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, до приключване на съдебното дирене по делото по този иск.
Отмяната в хипотезата на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ГПК се обосновава с факта, че страна по
сделката е свързано с длъжника лице, както и от времето на извършване на действието – в
рамките на две години преди подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ, като датата на
неплатежоспособността (свръхзадължеността) на дружеството и възникване на
задължението на дружеството към кредитора, който е подал молбата по чл.625 ТЗ, са без
правно значение. Кредиторите на несъстоятелността са увредени от сделката, тъй като
имуществото на длъжника е намалено, а укоримите обстоятелства са, че длъжниковото
имущество е намалено след сделка със свързано лице, извършена в относителено кратък
период преди подаване на молба по чл. 625 от ТЗ от кредитор, при което сделката се
отменява с последицата по чл. 649, ал. 2 от ТЗ – възможност за предявяване на обусловените
осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността.
В случая са налице предпоставките за уважаване на предявения иск по чл.647, ал.
1, т. 6 от ТЗ.
Както се посочи, исковете съгласно чл.649, ал.1 от ТЗ се предявяват в двугодишен
срок от открИ.е на производството по несъстоятелност, като в конкретния случай е
установено, че решението, с което е открито производството по несъстоятелност на
ответното дружество е постановено и обявено на 22.02.2023г., а искът е предявен с искова
молба на 10.01.2024г., т. е. в законоустановения срок, от синдика, поради което е
процесуално допустим.
Безспорно е също, че са налице валидно взети решения от ОСС в ответното
дружество за разпределение на дивидент, за които решения следва да се извърши преценка
сделки ли са и увреждащи ли са тези сделки кредиторите на несъстоятелното дружество.
Според правната теория и съдебната практика на ВКС, решенията по чл.137, ал. 1, т. 3 от ТЗ
на дружеството с ограничена отговорност за разпределение на печалбата и нейното
изплащане, по своята правна същност са особен вид сделки, които имат действие вътре в
дружеството - пораждат задължения за дружеството и субективни права за съдружниците.
Според формираната от ВКС съдебна практика - Решение № 178 от 24.04.2017г. по т. д. №
1340/2015 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, Решение № 50179 от 25.05.2023 г. на ВКС по т. д.
№ 1894/2021 г., II т. о., ТК, Решение №50 089/13.03.2024г. по т.д.№2201/2021г. II т. о. и др.,
решенията по чл.137, ал.1, т.3 от ТЗ за разпределение на печалбата и нейното изплащане
могат да бъдат обявени за относително недействителни сделки при предявен иск по чл. 647,
ал. 1, т. 6 ТЗ, именно поради това, че пораждат задължения за дружеството и субективни
права за съдружника, като преценката на останалите предпоставки за уважаване на иска по
чл.647, ал.1, т.6 ТЗ следва да се извършва за всеки конкретен случай с оглед установените по
делото факти, като относно наличието на увреждане се взема предвид и обстоятелството
7
лишил ли се е длъжникът от свое имущество, намалил ли го е или е затруднил
удовлетворяването на кредиторите.
В случая са налице четири разпоредителни сделки – взети решения от ООС за
разпределение на печалбата (дивиденти), чиито фактически състави са завършени съответно
на 21.12.2020г., на 11.03.2021г., на 28.04.2021г. и на 09.08.2021г. с изплащане на дивидентите
в полза на ответниците И.Г. и Д.Д., които към датата на вземане на решенията за
разпределение на дивиденти и изплащане на дивидентите са били съдружници в ответното
дружество и предвид разпоредбата на § 1, ал.1, т.4 и т. 5 от ДР на ТЗ са притежавали
качеството „свързани лица“.
Според съда решенията на ОСС за разпределение и изплащане на дивиденти и
изпълнението на тези решения са увреждащи кредиторите сделки, тъй като вредоносните
последици за кредиторите на несъстоятелното дружество се състоят в това, че в резултат на
изплащането на дивидентите дружеството се е лишило от притежавани от него активи,
имуществото му е намалено, т.к. сумите са излезли от патримониума на дружеството и е
била намалена възможността за удовлетворяване на кредиторите. Увреждащият характер на
сделките по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ следва от разпоредителния им характер, тъй
като последиците от същите са лишаване на длъжника от имущество, превръщайки го в
лесно укриваем актив, при отчитане, че в кратки срокове след изплащане на дивидентите по
последното решение от 05.08.2021г. и двамата съдружници са се разпоредили с
притежаваните дружествени дялове и при съобразяване, че цялото имущество на длъжника,
вкл. и неразпределената печалба, служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които
имат еднакво право да се удовлетворят от това имущество, като в случая е несъмнено, че
задължаването за заплащане към свързани лица на дивидент в изключително високи
размери, се е отразило негативно върху длъжниковото имущество /масата на
несъстоятелността/ и го е редуцирало.
Всяко от процесните четири решения на ОСС за разпределение на дивидент са
взети и изпълнени в периода 21.12.2020г.-09.08.2021г., или в двугодишния период по чл.647,
ал.1, т.6 от ТЗ преди подаване на молбата по чл.626 ТЗ, който период е от 27.10.2020г. до
27.10.2022г. Уредената в ТЗ възможност да се атакуват определени действия и сделки чрез
специалните отменителни искове по чл.647 ТЗ възниква само по отношение на такива
действия и сделки, които са извършени от несъстоятелния длъжник в т.н. „подозрителен
период“, който е посочен поотделно във всеки един фактически състав, предвиден в
отделните шест точки на чл. 647, ал. 1 ТЗ. За иска по чл.647, ал.1,т.6 ТЗ, какъвто е
настоящият предявен иск, това е период от две години преди датата на подаване на молбата
по чл.625 за открИ.е на производство по несъстоятелност, в който период законодателят е
счел, че длъжникът може да извърши с имуществото си разпоредителни действия и сделки,
с които ще затрудни удовлетворяването на своите кредитори, поради което и за да бъдат
охранени техните интереси, в закона е предвидено правото им да поискат от съда да обяви за
относително недействителни спрямо тях на тези действия и сделки, което да даде
възможност за удовлетворяването им в хода на производството по несъстоятелност от
имуществото, което е преминало валидно в патримониума на трето лице. За основателността
и уважаването на иска по чл.647, ал.1, т.6 от ТЗ, както се посочи по-горе, без правно
значение са датата на неплатежоспособността на дружеството и кога е възникнало
задължението към кредитора, който е подал молбата по чл.625 от ТЗ, тъй като законодателят
не е поставил тези условия във фактическия състав на нормата. Поради това неоснователни
са възраженията на ответниците – бившите съдружници в несъстоятелното дружество, че
към датите на оспорените решения и изплащането на дивидентите дружеството е било
работещо, било е в състояние да изпълнява задълженията си, както и че задължението към
кредитора, който е подал молбата по чл.625 ТЗ е възникнало и падежирало след процесните
решения. Също неоснователно е и възражението за липса на знание и намерение у
съдружниците за увреждане при изплащането на дивидентите, тъй като съставите по чл. 647
ТЗ, за разлика от този по чл.135 ЗЗД, от една страна не включват във фактическия си състав
субективните елементите знание и/или намерение за увреждане на кредиторите на
несъстоятелността у лицето, което е страна по сключената от длъжника сделка, но от друга
страна за свързаните лица, каквато е разглежданата хипотеза, презумпцията по чл.135, ал.2
ЗЗД винаги е приложима, на основание чл.649, ал.4 ТЗ. В тези фактически състави на искове
8
по чл.647 ТЗ за попълване на масата на несъстоятелността противоправността на
извършените от длъжника действия и сделки се свързва с посочените обективни признаци,
които за настоящия предявен иск са вида на правното действие, времето на неговото
извършване и качеството на третото лице, с което длъжникът е договарял. Ето защо и
възраженията на ответниците И.Г. и Д.Д., че знанието им за увреждане е изключено поради
това, че дружеството е било работещо и датата на неплатежоспособността е след процесните
сделки, дори и да се счетат за доказани, са неоснователни и не могат да служат за оборване
на презумпцията по чл.135, ал.2 ЗЗД, при което не водят до промяна на извода дали
предявеното в процеса потестативно право по чл. 647, ал. 1, т.6 ТЗ е възникнало и не могат
да обусловят неоснователност на иска.
Изложеното е достатъчно за основателността и уважаване на предявения иск за
обявяване на решенията на ОСС за недействителни спрямо кредиторите на „Имтекс
Ойл“ЕООД /в несъстоятелност/ по реда на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ – решенията са взети и
изпълнени в рамките на предвидения с разпоредбата двугодишен срок, със свързани с
дружеството лица и обективно имат за последица увреждане на кредиторите на
дружеството, тъй като ограничават възможността за удовлетворяване на вземанията им към
дружеството.
Уважаването на конститутивния иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ
предпоставя основателност и на предявените по реда на чл. 649, ал. 2 ТЗ обусловени
осъдителни искове за връщане на получените от ответниците-физически лица суми за
дивиденти в размер на общо по 130 380,73лв. всеки от тях, като размерът на сумите е
безспорен и е установен по делото. По евентуалните искове съдът не дължи произнасяне.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 649, ал. 6 ТЗ плащането на държавните
такса за разглеждане на исковете е в тежест на осъдените страни – ответниците И.Г. и Д.Д.,
които следва да бъдат осъдени да заплатят ДТ в размер на по 5 215,23лв. всеки от тях.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ, на основание чл. 647, ал.1 т.6 ТЗ, по иска
с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, предявен от синдика М. Г. С. на „Имтекс
Ойл“ЕООД гр.Ямбол (в несъстоятелност), срещу „Имтекс Ойл“ЕООД гр.Ямбол (в
несъстоятелност), с ЕИК ********* и със седалище и адрес на управление гр.Ямбол
,ул.“Хан Кубрат“№3, представлявано от управителя А. К., И. Д. Г. от с.*****, Обл.*******,
ул.******№**, с ЕГН ********** и Д. И. Д. от гр.******, ж.к.*********№**, вх.*, ап.* с
ЕГН **********, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Имтекс
Ойл“ЕООД /в несъстоятелност/, на Решение от 21.12.2020г. на Общото събрание на
съдружниците на „Имтекс Ойл“ООД за разпределение на дивиденти на съдружниците И. Д.
Г. и Д. И. Д., на Решение от 11.03.2021г. на Общото събрание на съдружниците на „Имтекс
Ойл“ООД за разпределение на дивиденти на съдружниците И. Д. Г. и Д. И. Д., на Решение
от 28.04.2021г. на Общото събрание на съдружниците на „Имтекс Ойл“ООД за
разпределение на дивиденти на съдружниците И. Д. Г. и Д. И. Д. и на Решение от
05.08.2021г. на Общото събрание на съдружниците на „Имтекс Ойл“ООД за разпределение
на дивиденти на съдружниците И. Д. Г. и Д. И. Д..
ОСЪЖДА И. Д. Г. от с.*****, Обл.*******, ул.******№**, с ЕГН **********, на
основание чл.649, ал.2 от ТЗ да върне в масата на несъстоятелността като заплати на
„Имтекс Ойл“ЕООД гр.Ямбол (в несъстоятелност), с ЕИК *********, представлявано от
синдика М. Г. С. с адрес: гр.********, п.к.****, ул.********№***, ет.*, офис*, сумата от
130 380,73лв., представляваща получени дивиденти по обявените за недействителни
решения за разпределение на дивиденти.
ОСЪЖДА Д. И. Д. от гр.******, ж.к.*********№**, вх.*, ап.* с ЕГН
**********, на основание чл.649, ал.2 от ТЗ да върне в масата на несъстоятелността като
заплати на „Имтекс Ойл“ЕООД гр.Ямбол (в несъстоятелност), с ЕИК *********,
представлявано от синдика М. Г. С. с адрес: гр.********, п.к.****, ул.********№***, ет.*,
9
офис*, сумата от 130 380,73лв., представляваща получени дивиденти по обявените за
недействителни решения за разпределение на дивиденти.
ОСЪЖДА И. Д. Г. от с.*****, Обл.*******, ул.******№**, с ЕГН **********, да
заплати по сметката на ЯОС, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на
5 215,23лв.
ОСЪЖДА Д. И. Д. от гр.******, ж.к.*******№*, вх.*, ап.* с ЕГН **********, да
заплати по сметката на ЯОС, по бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на
5 215,23лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
10