№ 6279
гр. София, 08.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20231110157536 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
08.04.2024 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
тринадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №57536 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.2б от ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. И. Д. и П. Е. Д. срещу ......, БУЛСТАТ:
1
......., с адрес: гр......., представляван от .....- председател, с която се иска осъждане на
ответника да заплати на ищците общо сумата от 5 000 лв., представляващо обезщетение за
причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян стрес, от нарушаване правото
на ищците на разглеждане и решаване в разумен срок съгласно чл.6 §1 ЕКЗПЧОС на в.гр.д.
№11854/2020г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав, ведно със законната лихва до
окончателното плащане. В исковата молба се твърди, че ищците са били ответници по гр.д.
№74861/2019г. по описа на СРС, 157 състав, по което дело е било постановено осъдително
решение на 25.09.2020г. Решението е било обжалвано и е образувано в.гр.д. №11854/2020г.
по описа на СГС, II-Г въззивен състав. Въззивното дело е било насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание на 04.02.2022 г., като в същото заседание е било обявено за
решаване. Постановено е решение на 28.02.2023г., 12 месеца и 24 дни след срока по чл.235,
ал.5 ГПК, поради което се поддържа, че е било нарушено правото на ищците на разглеждане
и решаване на делото в разумен срок. С оглед констатираното нарушение се твърди, че
ищците по настоящото дело са изпратили заявление до ИВСС, като заявлението, ведно с
приложените доказателства към него, било изпратено на министъра на правосъдието. На
19.07.2023 г. ищците са получили уведомление по ел. път, че заявлението им е било
отхвърлено, тъй като продължителността на производството не надхвърляла разумния срок.
Последвала е кореспонденция със зам.-министъра на правосъдието. Ищците твърдят, че
неизпълнението за обявяване на съдебно решение в срок от въззивния състав противоречи
на чл.6 §1 ЕКЗПЧОС и на трайно установената съдебна практика на ЕСПЧ, както и на чл.47
ХОПЕС. Молят за уважаване на иска и се претендират разноски.
В законен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез съдебен
помощник С. Р., с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва
процесното въззивно производство да е продължило извън разумния срок. Поддържа, че с
оглед материалния интерес и предмета делото, за което се твърди да има забавяне, ищците
не са претърпели значителна вреда от висящността на същото. Сочи се, че по процесното
дело материалният интерес за всеки ищец възлиза на сумата от 496,32 лв., тоест сумата е под
500 евро, което съгласно практиката на ЕСПЧ означава, че липсва „значителна вреда“.
Твърди се, че ищците не са упражнили правото си да подадат молба за промяна на датата на
насроченото о.с.з., нито молба по чл. 255 ГПК. Също така посочва, че до 31.03.2022 г. са
действали особени правила във връзка пандемията от Ковид- 19, във връзка които са взети
специални мерки за организация на работата на съдилищата, в т. ч. и за ненасрочване, респ.
за пренасрочване на съдебни заседания с цел опазване живота и здравето на страните.
Оспорва наличието на вреди и причинно-следствена връзка. Оспорва иска и по размер.
Претендират се разноски.
С доклада по делото е прието за ненуждаещо се от доказване, като безспорно между
страните, че пред ответния СГС е било образувано в.гр.д. №11854/2020г. по описа на СГС,
II-Г Въззивен състав, по което ищците са били конституирани като ответници, делото е било
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.02.2022 г., като в същото
заседание е било обявено за решаване и решение е постановено на 28.02.2023 г.
Контролиращата страна ПРБ взема становище по съществото на спора за
неоснователност на иска.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
частично основателен, поради следните съображения:
Служебно са изискани горните две дела на СРС и на СГС, като производството е било
образувано на 20.12.2019г. с подаване на искова молба от Д. Д. срещу ищците в настоящото
производство Д. Д. и П. Д., по реда на чл.45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение от 992,64
лв., за имущ. вреди от теч от имота на ищците в настоящото производство в гр...... №..... в
долностоящия апартамент, причинени на 14.09.2019г. Делото е обявено за решаване на
2
14.09.2020г. и на 25.09.2020г. е постановено осъдително решение срещу ищците в
настоящото производство. Подадена е на 02.10.2020г. въззивна жалба от ответниците срещу
постановеното решение до СГС, като е образувано на 30.10.2020г. в.гр.д. №11854/2020г. по
описа на СГС, II-Г въззивен състав. Делото е насрочено на 09.12.2020г. за разглеждане в
о.с.з. на 04.02.2022г., в което е обявено за решаване. Въззивната инстанция е постановила
решение на 28.02.2023г., с което е потвърдила първоинстанционното решение по казуса.
Приложени към исковата молба са препис на заявление, подадено чрез ИВСС до
министъра на правосъдието за констатиране на нарушаване правото на разглеждане и
решаване на дело в разумен срок от ищците в настоящото производство и Констативен
протокол от 14.06.2023г. на ИВСС с констатации, че в производството пред СГС делото е
насрочено за след 1 год. и 1 мес., заменен е мл. съдия- докладчик със заповед за
председателя на СГС и съд. решение е постановено 11 мес. след изтичане срока по чл.235,
ал.5 от ГПК. С писмо на заместник- министъра на правосъдието заявлението е отхвърлено
на осн. чл.60е, ал.1, т.1 от ЗСВ, като е прието, че продължителността на производството от
общо 3 год., 2 мес. и 11 дни не надхвърля разумния срок, определен на 3 год., въпреки
констатираните известни забавяния на втората инстанция.
Правните изводи на съда са следните:
Съгласно чл.2б от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и
на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Исковете по този ред се разглеждат по реда
на ГПК, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството,
неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални
или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на
спора. Съгласно чл.8, ал.2 от ЗОДОВ допустимостта на иска по горния ред по приключено
дело се определя от изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по
реда на глава трета "а" от ЗСВ и липсата на постигнато споразумение. Същото представлява
абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на
иск. Видно от представените писмени доказателства е, че е проведено производство по
Глава IIIa от ЗСВ. Според практиката на Върховния касационен съд за вредите от забавяне
на разглеждането и решаването на делата над разумния срок отговаря държавата, като
отговорността й се реализира чрез иск за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността е обективна, не е обусловена от обстоятелството дали лицата от състава на
правозащитните органи са виновни, дали същите са нарушили съществуващите правила,
дали са ги спазили, но въпреки това е допуснато забавяне над разумния срок. В тежест на
ищеца по иска с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е да докаже, че е налице
необосновано забавяне в разглеждането и решаването на делото извън разумния срок, че е
претърпял неимуществени вреди, както и че тези вреди са в причинна връзка с неоправдано
забавяне на производството. Преценката за наличие на нарушение на правото на
разглеждане и решаване на дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, а от там и
за обезщетение на причинените от това вреди, се извършва по критериите, определени в чл.
2б, ал. 2 ЗОДОВ: обща продължителност и предмета на производството, неговата
фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
3
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Прилагат се и стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ. При доказването на
неимуществените вреди съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност
на производството причинява неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени
вреди от деликта по чл. 2б от ЗОДОВ се определя глобално –за всички претърпени
неимуществени вреди, причинени от този деликт.
В случая следва да се сподели извода на ИВСС, че в производството пред СГС е
налице необоснован забавен период, в който съдът не е положил дължимата грижа за
своевременното администриране и произнасяне. Делото пред въззивната инстанция се е
провело в обстановката на COVID-19 през 2020 и 2021 г., като от това не може да се ползва
ответната съдебна инстанция, тъй като видно, че в същата обстановка СРС, 157 състав е
постановил в законен срок решение по казуса, като пред СРС, 157 състав не са установени
периоди на забавяне и първоинстанционното производство е приключило в кратки срокове.
Поради това следва да се приеме, че във въззивната инстанция не е била създадена нужната
организация за обезпечаване на гледане и решаване на делото в разум срок, което не се
отличава с правна и фактическа сложност. Съдът установява осъществяването на отделните
забавяния и причината, която ги е предизвикала, доколкото държавата не отговаря за
забавянията, дължащи се на поведението претендиращата обезщетение страна. Тя отговаря
за всички останали забавяния, в т. ч. за тези вследствие поведението на вещите лица и
насрещната страна по делото, защото е длъжна да установи правила, както и спазването им,
за да бъдат осуетявани последиците от недобросъвестно упражняване на права и
недобросъвестно изпълняване на задължения. Съдът може да констатира причината за всяко
отделно забавяне, макар това да няма значение за основателността на иска, но то има
значение за мерките, които държавата е длъжна да предприеме за недопускането на други
нарушения. Тези причини може да бъдат: действия и бездействия на съда, на другите
участници в производството, на съдебни служители, пренатовареност на съда и др., които
имат значение единствено за анализа, който компетентните държавни органи следва да
извършат, за да определят, всеки според компетентността си, мерките, които държавата
следва да предприеме за недопускането на други нарушения. В практиката по приложението
на чл.1 от КЗПЧОС е прието, че държавите са длъжни да организират правните си системи
по начин, който да гарантира спазването на чл.6 КЗПЧОС, като позоваването на финансови
или практически затруднения не може да оправдае неизпълнението на изискванията на чл.6
КЗПЧОС. Поради това възраженията на ответния СГС в този смисъл са неоснователни, като
натовареността на конкретния съдебен орган се явява ирелевантна относно определяне на
разумния срок и продължителността на делото. Конкретни неимуществени вреди, извън
специфичните негативни изживявания на ищците, не се установяват от доказателствената
съвкупност, като не са ангажирани доказателства в тази насока. С оглед на това следва да се
определи минимално обезщетение от 500 лв. в полза на ищците за емоционалното
напрежение от забавено правораздаване пред въззивната инстанция. Гаранцията за „разумен
срок“ обезпечава осигуряване на общественото доверие в правораздаването и цели да
защити всички страни по съдебните дела срещу прекомерни процедурни забавяния и твърде
дълго оставяне в състояние на несигурност относно развитието на правоотношенията.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страната, в чиято полза е решено
делото, да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора следва да се присъдят в тежест
на ответника съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, разноски от 1 лв., съобразно изхода на делото
и заплатената държавна такса от 10 лв. по делото.
Така мотивиран, съдът
4
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ......, БУЛСТАТ: ......., с адрес: гр......., представляван от .....- председател, да
заплати на Д. И. Д., ЕГН:********** и на П. Е. Д., ЕГН:**********, сумата от общо 500
/петстотин/ лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
настъпили във връзка с неизпълнението на задължението на СГС за разглеждане и решаване
на в.гр.д. №11854/2020г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав в разумен срок, ведно със
законната лихва от датата на съдебно сезиране- 19.10.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над присъдената сума до
пълно предявения размер от 5 000 /пет хиляди/ лв., като неоснователен
ОСЪЖДА ......, БУЛСТАТ: ......., с адрес: гр......., представляван от .....- председател, да
заплати на Д. И. Д., ЕГН:********** и на П. Е. Д., ЕГН:**********, на осн. чл.78 от ГПК,
вр. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, сумата от 1 /един/ лв., представлява дължими съдебни разноски.
Задължението може да бъде заплатено по следната банкова сметка: BIC: ........, IBAN:
.......
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Решението е постановено при участието на СРП, на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ.
Да се връчат преписи на страните, чрез процесуалните им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5