№ 427
гр.
Велико Търново, 20.12.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, V-ти състав, в публично заседание на четиринадесети
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря С.М. разгледа докладваното
от съдия Данаилова адм. дело № 697/2021г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.
Образувано
е по жалба на Г.Н.П. *** против, Решение № 04-РД06-0090/04.11.2021г.
на Директор на Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново, с
което е потвърдена Заповед № ЗСП/Д-ВТ-СВ/2580/19.10.2021 г. на директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Свищов, с която й е отказано отпускане на
еднократна помощ за ученици, записани в осми клас на държавно или общинско
училище, на основание чл. 10б, ал. 1 от
ЗСПД.
В
жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като
постановена в противоречие на материалния закон и целта на ЗСПД. Смята, че
децата, които учат в частни училища, не би следвало да бъдат лишени от такава
помощ, тъй като обучението им е свързано с разходи. Самото въвеждане на
субсидирането на частни училища водело до по-голяма достъпност на децата, които
искат да се обучават там, като не натоварват родителите на децата с такси.
Законът за предучилищното и училищното образование бил съобразен с това да няма
дискриминация, а ЗСП все още се тълкувал дискриминационно спрямо тези деца. Когато
имало подоходен критерий за отпускането на тази помощ, не е от значение в какъв
вид училище учи детето, защото се предполагало, че родители на тези деца са по-платежоспособни
и няма да попаднат в границите за отпускане на тази помощ, но този критерий не
присъствал в чл. 10б, ал. 2 ЗСПД. Следвало всички деца да получат такава помощ,
но в крайна сметка я получавали само деца в държавни и общински училища, което
намира за несправедливо, обидно и дискриминационно. Уточнява, че синът й Н.е
приет без такса, записано е, че е финансиран от „Аркус“ тази част която другите
родители фактически заплащат. Обучаващите се деца в Частната профилирана
гимназия „ АК-Аркус“ ЕООД по нормативни документи получават финансиране от
държавата за обучението си. Таксата, която заплащат родителите, чиито деца се
обучават срещу възнаграждение, била за предоставяне на допълнителни услуги над
държавния образователен стандарт. Моли да се отмени заповедта и да се върне
преписката със задължение на органа да отпусне исканата помощ.
Ответникът – директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Свищов, редовно призован,
заема становище за неоснователност на жалбата. С оглед събраните по делото
доказателства се установявало наличието на изискваните от закона предпоставки
за издаване на оспорения акт. Детето било записано в частно училище, с което
същото не отговаря на изискванията на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПД за отпускане на
исканата помощ, като в случая не е относима организацията на учебния процес и
финансирането. Моли заповедта да бъде потвърдена като
законосъобразна.
Административен съд Велико Търново, като
обсъди доводите на страните, приетите по делото писмени доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Производството пред административния орган
е започнало по Заявление-декларация
вх. № ЗСПД/Д-ВТ-СВ/2580/12.10.2021г., подадено от Г.Н.П., с което на основание
чл. 10б, ал. 1 от
ЗСПД е поискано отпускане на месечни помощи за дете, записано в осми
клас.
Видно
от Удостоверение изх. №/OUT1006/19.08.2021
г., издадено от ЧПГ„АК - Аркус" ЕООД детето Н.В.В. е записано за редовен
ученик в осми „б“ клас в посоченото учебно заведение, в дневна форма на
обучение за учебната 2021/2022г. Горното не се спори от страна на
жалбоподателката, която в потвърждение представя договор за обучение №
АТ-4151/17.05.2021 година, сключен между В.Б.В.и Г.П. от една страна като
родители на Н.В.и частна профилирана гимназия АК – Аркус ЕООД.
Със Заповед № ЗСП/Д-ВТ-СВ/2580/19.10.2021 г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Свищов й е отказано отпускане на
еднократна помощ за ученици, записани в осми клас на държавно или общинско
училище, на основание чл. 10б, ал. 1 от
ЗСПД.
Заповедта е връчена на жалбоподателката на 25.10.2021 г.
Оспорена е по административен ред пред Директор на
Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново, който с Решение №
04-РД06-0090/04.11.2021г. я е потвърдил.
Като писмени
доказателства по делото са приети материалите, съдържащи се в административната
преписка, изпратена с писмо № 04-11-00-1507/10.11.2021 г.; Заповед №
04-РД01-0046/04.12.2018 година на директора на АСП и договор за обучение №
АТ-4151/17.05.2021 година, сключен между В.Б.В.и Г.П. от една страна като
родители на Н.В.и частна профилирана гимназия АК – Аркус ЕООД.
При
горната фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима като оспорена в срок, подадена срещу подлежащ на
обжалване административен акт, от надлежна страна, за която е налице и интерес
от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Процесният административен акт е издаден от компетентен орган (Заповед №
04-РД01-0046/04.12.2018 година на директора на АСП),
в рамките на предоставените му правомощията, съобразно изискуемите от закона
форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила.
Спорът по същество е относно материалната законосъобразност на акта и
съответствието му с целта на закона.
Разпоредбата
на чл. 10б от
ЗСПД гласи, че на семействата, чиито деца са записани в осми клас на държавно или общинско училище, се
отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната
година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за
отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от
Закона за закрила на детето. Помощта по ал. 1 се отпуска независимо
от дохода на семейството. При условията на ал. 1 и 2 еднократната помощ се
предоставя и на настойника/попечителя, който отглежда детето. При условията на
ал. 1 и 2 еднократната помощ се предоставя и за деца, настанени в семейства на
роднини и близки и приемни семейства по реда на чл. 26 от
Закона за закрила на детето. Размерът на еднократната помощ се
определя ежегодно в закона за държавния бюджет на Република България за
съответната година, но не по-малък от предходната година. Помощта по ал. 1 се
изплаща на два пъти, като 50 на сто от нейния размер се изплаща след влизане в
сила на заповедта за отпускането й, а остатъкът се изплаща в началото на втория
учебен срок, ако детето продължава да посещава училище. Помощта се възстановява,
ако: 1. детето не постъпи в училище, освен ако това е невъзможно поради
здравословното му състояние; 2. ученикът не продължи обучението си през втория
учебен срок до завършване на осми клас, освен ако това е невъзможно поради
здравословното му състояние; 3. ученикът е допуснал в рамките на един месец от
учебната година отсъствия от 5 учебни часа, за които няма уважителни причини.
Не
се спори в процесния случай, че детето Н.В.В. е записано за редовен ученик в
осми клас в Частна профилирана гимназия „АК-АРКУС“ ЕООД – Велико Търново по
смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗПУО. При това положение без значение е начинът на
финансиране на обучението (пълното или частично заплащане, респ. освобождаване
от заплащане) или субсидиране от държавата съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПУО. Същите
не се отразяват и не променят вида и статута на учебното заведение. Разпоредбата на чл. 10б, ал.
1 ЗСПД поставя за условие детето да е записано в осми клас на
държавно или общинско училище.
Действително
задължението на държавата по чл. 47, ал.1
от Конституцията и Конвенцията на ООН за правата на детето, приета на
20.11.1989г., ратифицирана с решение от 11.04.1991 г., обн. ДВ, бр. 32 от
23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г., по силата на чл. 1 от която висшите
интереси на детето трябва да са първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни
институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или
законодателните органи. Държавите - страни по конвенцията, се задължават да
осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото
благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите
родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него,
и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни
мерки; чл. 18, ал. 2 и ал. 3,
според които с цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази конвенция,
държавите - страни по нея, оказват подходяща помощ на родителите и законните
настойници при осъществяване на тяхната отговорност по отглеждане на децата и
осигуряват създаването на институции, служби и услуги в областта на грижите за
децата. Държавите - страни по конвенцията, предприемат всички подходящи мерки,
за да осигурят на децата на работещите родители правото да се възползват от
услугите за деца и детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане; чл. 27, ал. 1,
установява, че Държавите - страни по конвенцията, признават правото на всяко
дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо,
умствено, духовно, морално и социално развитие; чл. 27, ал. 3
предвижда, че Държавите - страни по конвенцията, в съответствие с националните
условия и в рамките на своите възможности предприемат необходимите мерки с цел
да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват
това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за
подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.
Приетото
в нормата на чл. 10б ЗСПД не противоречи пряко на разпоредби от
Конвенцията. Същото е въведено в закон, който следва да се съобрази както от
административния орган, така и от съда в конкретния случай. Прецизността на
подобно законодателно решение може да бъде полемизирана, но в рамките на
производство, надхвърлящо пределите на това по чл. 145-178 АПК.
При
извода за неоснователност на жалбата само ответникът има право на разноски,
каквито не са поискани и не се присъждат.
Считано
от 01.01.2019 г., съгласно измененията в чл. 10 от
ЗСПД и неговата новата ал. 6,
както и изменението на чл. 14 а от същия, решенията на първоинстанционните съдилища
по жалби против заповеди за отказ за отпускане на семейна помощ за деца, както
и за възстановяване на недобросъвестно получената семейна помощ за деца,
изрично са изключени от последващ инстанционен контрол. Доколкото в 10б не е
налице друг ред и изричен текст, регламентиращ отделно обжалване, приложим е
редът за обжалване по чл. 10, ал. 6 от същия закон. От изложеното следва, че
решението по настоящото административно дело, с което е разрешен правният спор
по същество, е окончателно. В този смисъл Определение
№ 2093 от 13.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 621/2019 г., VI о. Решението
не подлежи на обжалване и по смисъла на чл. 13, ал. 6
от ЗСП.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК,
Административен съд Велико Търново, пети състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.Н.П. *** против Заповед №
ЗСП/Д-ВТ-СВ/2580/19.10.2021 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“
– Свищов, потвърдено с Решение № 04-РД06-0090/04.11.2021г. на Директор на
Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно оспорване съгласно чл. 10, ал.
6, изр. второ от Закона за семейни помощи за деца.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: