Р Е Ш Е Н И Е
Номер 34 , 23.07.2020г.,
гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ
РАЙОНЕН СЪД
На
двадесет и трети юли през 2020 година,
в
публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар:
Детелина Витанова,
Прокурор:
Иван Иванов,
като
разгледа докладваното от съдията АНД № 131 по описа за 2020 година и
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА обвиняемия Т.Ц.К., роден на ***г***, български
гражданин, живущ ***, разведен, със средно образование, ЕГН-**********,
неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 03.08.2019г., в двора на дома си в
с.Хърсово, обл.Разградска, ул.“Христо Ботев“ № 17, е проявил жестокост към
гръбначно животно – куче, смесена порода, собственост на Йордан Панчев Тодоров
от същото село, като противозаконно е причинил смъртта му и деянието е
извършено със средство, опасно за живота на хора и животни, а именно с ловна
пушка, надцевна, марка „МР-27 ЕМ -1“, калибър 12, № ********* - престъпление
по чл.325б, ал.2, т.2, предл.1 във вр. с ал.1 от НК, като на основание чл.378,
ал.4, т.1 от НПК във вр. с чл.78а, ал.1 от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА” в размер на
1 000.00 (хиляда) лева.
ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА, на
основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, които
принадлежат на виновния и са послужили за извършване на умишленото
престъпление, а именно – 1 брой ловна пушка, надцевна, марка „МР-27 ЕМ -1“,
калибър 12, № ********* и 1 брой проектил, изваден при аутопсията на убитото
куче, като РАЗПОРЕЖДА ловната пушка ДА БЪДЕ ПРЕДАДЕНА на РУ на МВР-гр.Исперих,
а проектилът – да бъде унищожен като вещ без стойност.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО,
представляващо 1 брой текстилен калъф за ловна пушка ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика
му - Т.Ц.К., ЕГН-********** ***.
ОСЪЖДА, на основание
чл.189, ал.3 от НПК, обвиняемия Т.Ц.К., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Държавата, по сметка на
МВР, сумата
от 291.48 (двеста деветдесет и един лева и 48 ст) лева – направени разноски
на досъдебното производство по назначените експертизи.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред Разградски окръжен съд в 15-дневен срок от днес.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ към Решение № 34/23.07.2020г. по АНД № 131/2020г. по
описа на РС-Исперих
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Производството е по реда на чл.378
от НПК по постъпило в РС-гр.Исперих предложение на Районна
прокуратура-гр.Разград, ТО-гр.Исперих за освобождаване от наказателна
отговорност на Т.Ц.К., ЕГН-**********,***
– обвиняем по Досъдебно производство № 275 ЗМ-235/2019г. по описа на
РУ-гр.Исперих, за извършено от него на 03.08.2019г., в двора на дома му в
с.Хърсово, обл.Разградска, престъпление по чл.325б, ал.2, т.2, предл.1 във вр.
с ал.1 от НК, като се приложи разпоредбата на чл.78а от НК и на обвиняемия бъде
наложено административно наказание.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.Разград, ТО-гр.Исперих поддържа предложението, като счита
обвинението за доказано от фактическа и правна страна. Предлага обвиняемият да
бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност при наличие на
предпоставките по чл.78а от НК, като му бъде наложено адм.наказание “Глоба”
над минималния, определен от закона
размер, но не излага съображения за това. Пледира вещественото доказателство,
послужило за извършване на престъплението, а именно ловна пушка, принадлежаща
на обвиняемия, да бъде отнета в полза на Държавата.
Обвиняемият Т.Ц.К., ЕГН-**********,***, се явява лично пред съда, но отказва да
даде обяснения по обвинението, като се възползва от законното си право в този
смисъл. Счита се за невиновен и иска от съда да го оправдае.
Защитата поддържа същото становище
за оправдаване на обвиняемия. Счита, че не са събрани годни и категорични
доказателства, въз основа на които да бъде постановено осъдително решение, като
излага подробни съображения относно допуснати нарушения и пропуски при събиране
на доказателствата и относно противоречието помежду им. След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено от фактическа страна следното: Обвиняемият Т.Ц.К. е
роден на ***г***. Има завършено средно образование. Разведен е. Баща на едно
малолетно дете. Трудово е ангажиран като работи на длъжност „шлосер” по трудов
договор с „Тракция” АД-с.Самуил, обл.Разградска. Не е осъждан. Същият се
занимава с ловна дейност и притежава законно придобита ловна пушка, надцевна, марка
„МР-27 ЕМ -1“, калибър 12, № ********* .
Обвиняемият живее в с.Хърсово,
обл.Разградска и са непосредствени съседи (живеят къща до къща) със свидетеля
Йордан Панчев Тодоров, ЕГН-**********. Последният притежавал мъжко куче, рижаво
на цвят с бяла козина на корема, което не било регистрирано в Община-Самуил. За
него стопанинът му не притежавал ветеринарен паспорт и не е плащал данъци за
него. Отговаряло на името Боби и стояло вързано в двора на къщата. Понякога се
случвало кучето да си скъса каишката, като обикаляло навън и след това само се
прибирало.
Така се случило и на 03.08.2019г.,
когато кучето Боби отново скъсало каишката и избягало навън. Отишло в съседния
двор, в имота на обвиняемия Т.Ц.К., където той отглеждал домашни животни –
кокошки и зайци. Последният бил у дома си. Видял, че кучето Боби гони животните
из двора му и тъй като предния ден му изчезнал петела от двора, решил, че
същото куче го е удошило и изяло. Затова взел законно притежавата си ловна пушка, надцевна, марка
„МР-27 ЕМ -1“, калибър 12, № ********* и с нея прострелял кучето Боби.
Силният
изстрел бил чут от съседите, като синът на съседа Йордан Панчев Тодоров –
свидетелят Панчо Йорданов Панчев, ЕГН-**********, излязъл веднага в градината
им зад къщата, за да види какво става. Видял, че тяхното куче лежи застреляно в
градината на съседа Т., който се по същото време се показал от прозореца на
къщата си и започнал да крещи, задето не си връзват кучето, то гонело неговите
животни и затова го застрелял. Двамата съседи се събрали около трупа на кучето,
при което обвиняемият Т.Ц.К. развързал
кожената каишка от врата на кучето и я подал на съседа си. След това взел трупа
на кучето и го занесъл в дерето през черния път след градината му, където го изхвърлил.
Същата
вечер Панчо Йорданов Панчев разказал на баща си за случилото се. Първоначално собственикът
на кучето имал колебания дали да подаде жалба за случая и затова не подал
сигнал веднага същия ден. Но на 05.08.2019 г. се скарал по друг повод със
съседа си Т. и тогава подал оплакване до кмета на селото за случая с кучето.
Започнало
разследване, в хода на което обвиняемият Т.Ц.К. съдействал изцяло на
разследващите органи. При извършения на 05.08.2019г. оглед в дома му, в
с.Хърсово, ул.”Христо Ботев” № 17, на който присъствал лично, той сам посочил
мястото, където изхвърлил трупа на убитото от него куче. В западната част на
градината му липсвала ограда и оттам през полски път се стигало до дерето,
където в храстите край него, бил намерен трупа на кучето – с рижава козина, с
бяла украска в областта на гърдите, от мъжки пол и с тегло около 10 кг. При
външния оглед на трупа били установени множество огнестрелни рани в областта на
главата и гръдния кош. Трупът на кучето бил иззет за аутопсия за нуждите на
разследването.
С
Протокол за доброволно предаване от същата дата – 05.08.2019г., обвиняемият Т.Ц.К. доброволно предал на разследващите органи и законно притежаваната от
него ловна пушка,
надцевна, марка „МР-27 ЕМ -1“, калибър 12, № ********* заедно с текстилен калъф
за оръжието, като обяснил, че с тази ловна пушка гръмнал и убил в двора на
къщата си кучето на комшията Йордан Панчев Тодоров. Обяснил кога е станало това
и поради каква причина.
Съгласно заключението на
извършената на досъдебното производство
ветеринарно-медицинска експертиза (л.29 от ДП/, убитото куче е от мъжки
пол (некастрирано), на възраст около 4 години, с тегло – около 10 кг. При аутопсията
са установени кръвоизливи в гръдната кухина, вследствие разкъсване на белия
дроб (хемоторакс). Експертизата определя като причина за смъртта – тежкото
поражение на белия дроб на животното, довело до силен кравоизлив, шок, болка и
смърт вследствие силна кръвозагуба, както и множеството проектили в гръбнака и
продълговатия мозък. Според експертното заключение, пораженията по кожата
определят раните като причинени от огнестрелно оръжие, като един от проектилите
с малък диаметър, видян на рентгеновата снимка, е изваден за пример и предаден
с експертизата.
Назначената в хода на разследването
балистична експертиза дава заключение по Протокол № 42 от 16.04.2020г. (л.39-40
от ДП), че изследваният проектил, намерен и изваден при аутопсията на убитото
куче, представлява сачма от ловен патрон с номер на сачмите „1”. Същта
експертиза изследва и притежаваната от обвиняемия ловна пушка, като дава
заключение, че представлява гладкоцевно огнестрелно оръжие с вертикално
разположение на цевите, марка „Байкал”, 12 калибър, фабрично производство с №
*********, годно да произвежда изсрели. Според експертизата не е възможно да се
установи дали изследваният проектил и изтстрелян с предоставеното оръжие.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Всички събрани и
проверени по реда на НПК писмени и гласни доказателства установяват горната
фактическа обстановка, като сочат на това, че обвиняемият Т.Ц.К., ЕГН-**********, на 03.08.2019г., в двора на дома си в с.Хърсово,
обл.Разградска, ул.“Христо Ботев“ № 17, е проявил жестокост към гръбначно
животно – куче, смесена порода, собственост на Йордан Панчев Тодоров от същото
село, като противозаконно е причинил смъртта му и деянието е извършено със
средство, опасно за живота на хора и животни, а именно с ловна пушка, надцевна,
марка „МР-27 ЕМ -1“, калибър 12, № ********* - престъпление по чл.325б,
ал.2, т.2, предл.1 във вр. с ал.1 от НК.
Съдът не констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при събиране на доказателствата.
Сочените от защитата пороци на огледния протокол относно разликите в шрифта и
мастилото на вписания ръкописен текст не се констатират от съда и респ. не се
споделят. Всички писмени и гласни доказателства са събрани по реда на НПК.
Фактите, които установяват са непротиворечеви, последователни, взаимно
допълващи се, като доказват по категоричен и несъмнен начин деянието, авторът и
неговата вина.
Авторството
на престъплението се установява категорично от показанията на разпитаните по
делото свидетели – Панчо Йорданов Панчев и Йордан Панчев Тодоров, които
кореспондират изцяло и с писмения доказателтвен материал – Протокола за оглед
на местопрестъплението от 05.08.2019г. и Протокола от същата дата за доброволно
предаване на ловното оръжие от обвиняемия. Първият свидетел е имал директен
контакт с обвиняемия непосредствено след инцидента, възприел е лично шума от
изсрела с огнестрелното оръжие и видял трупа на кучето в двора на съседа си.
Пред него лично обвиняемият е признал факта, че е застрелял кучето, като
признал и мотивите, поради които е направил това. В негово присъствие
обвиняемият е изнесъл трупа на кучето, като свидетелят описва съвсем точно
мястото, където обвиняемият го отнесъл и което изцяло кореспондира с описанието
по огледния протокол, когато отново лично обвиняемият е посочил същото място,
откъдето намереният труп на кучето и иззет за изследване. В Протокола за
добраволно предаване на огнестрелното оръжие, послужило като средство за
умъртвяване на кучето, обвиняемият също е направил изявления, изцяло
кореспондиращи със събраните свидетелски показания относно посегатеството върху
кучето и които го уличават като безспорния автор на престъплението – притежател
на оръжието, с което е убито животното, собственик на имота, в чиито двор е
убито животното и с ясно изразен от него мотив, заради който е просрелял
кучето.
В своята съвкупност, съобраните и обсъдени горе доказателства установяват
събитията, съпътстващи и последващи извършването на престъпното деяние, като по
този начин наред с авторството разкриват всички обстоятелства относно времето,
мястото и начина на извършване на престъплението, както и мотивите и подбудите
за неговото осъществяване.
Обект
на престъплението са обществените отношения, свързани със защита на установения
в държавата ред и общественото спокойствие, и в частност засяга обществената
непримиримост и установените правила срещу проявите на особена жестокост, нехуманно отношение
и насилие върху гръбначните животни.
От
обективна страна, изпълнителното деяние на
престъплението по чл.325б, ал.1 от НК
се изразява в проявена жестокост към гръбначно животно – куче, при която противозаконно е причинена смърт на
животното. Кучето като биологичен вид е гръбначно животно, което е научно
известен, ноторен факт и не подлежи на доказване.
Животното е било убито с ловна пушка, която е средство, опасно за живота на хора и животни
по смисъла на чл.325б, ал.2, т.2, предл.1 от НК, и този квалифициращ състава
на престъплението признак е също категорично доказан по делото. Той се извежда
от заключението на извършената балистична експерита, която определя категорично
вида на притежаваната и доброволно предадена от обвиняемия ловна пушка като
огнестрелно оръжие, годна да произвежда изстрели и в този смисъл годна да поразява хора и животни, по начин застрашаващ
живота и здравето им. В подкрепа на обвинението идва и заключението на
ветеринарно-медицинската експертиза, която категорчино установява
причинно-следствената връзка между настъпилия вредоносен резултат – смъртта на
кучето, като проитичаща от пораженията върху тялото и органите на животното,
причинени с огнестрелното оръжие. В своята съвкупна преценка двете експертизи
дават основание за категоричния извод относно начина, средството и причината за
настъпилата смърт на изследваното животно.
Съдебната практика е еднопосочна по въпроса, че нормата на чл.325б, ал.1 от НК е бланкетна, чието съдържание се попълва от специалните
закони: Закона за защита на животните, който
стои и в основата на криминализирането на подобни актове и Закона за ветеринарномедицинската дейност.
Действията или бездействията, които законът
дефинира като проява на жестокост към животните, са изчерпателно изброени в
разпоредбата на чл.7, ал.2 от Закона за защита на
животните, която от своя
страна с разпоредбата на т.2 препраща и към разпоредбите на друг специален
закон – чл. 151 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност. Разпоредбата на чл.151, т.1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) изрично забранява причиняването на смърт на животни,
освен в случаите, посочени в чл.117, ал.1, т.10, 11 и 12, чл.159, ал.3, чл.160,
ал.2 и чл.179, ал.3, или при самозащита. По-нататък разпоредбата на чл.160, ал.1 ЗВМД регламентира начина на умъртвяване на животни в случаите, когато законът
допуска това, а случаите, когато се допуска умъртвяване на животни са посочени
в разпоредбата на чл.160, ал.2 от същия закон – при ликвидиране на заразни болести (т. 1); при дератизация (т. 2); при
нападения на хора от животно и самозащита (т. 3); при практикуване на лов по
реда на Закона за лова и опазване на дивеча и на риболов по Закона за рибарството и аквакултурите (т. 4); при наличие на
животни с неустановен произход (т. 5. (нова – ДВ, бр. 13 от 20202 г., в сила от
14.02.2020 г.)).
В настоящия случай безспорно е установено, че обвиняемият
умишлено е причинил смърт на гръбначно животно с огнестрелно оръжие извън
хипотезата на чл.160, ал.2, т.4 от ЗВМД, като деянието
не е било осъществено, за да се предотврати или отблъсне непосредствено
нападение на хора от животното и не е осъществено при самозащита, с което
формално е осъществен квалифицирания състав на престъплението по чл.325б, ал.2, т.2, предл.1 във
вр. с ал.1 от НК. Всяко умъртвяване
на животно извън случаите, когато законът го допуска, е проява на жестокост към
животно по смисъла на чл.7, ал.2 от Закона за защита на
животните и е противозаконно, а когато обект на
посегателството е гръбначно животно, деянието осъществява и състава на
престъплението по чл.325б от НК.
От
субективна страна, обвиняемият е действал със знание за общественоопасния
характер на извършеното от него деяние и желание за настъпване на
неблагоприятните последици от него, с оглед на което съдът възприема виновно
негово поведение, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2
от НК. Субективният елемент на престъплението се обективира в изпълнителното
деяние на престъпната проява, в предшестващите и последващите същата събития и
действия на обвиняемия. Доказателствата установяват, че обвиняемият е
дългогодишен ловец и претежател на лавната пушка, така че напълно е съзнавал
последици, което ще настъпят при употребата на това оръжие срещу конкретното
живот и по начина, по който е употребил ловната си пушка. Имал е съвсем
съзнателен мотив за умъртвяване на животното, а именно да защити собствените си
домашни животни от евентуалните поражения, които би причинило кучето спрямо
тях, но е предприел възможните най-крайни и укорими действия. Не е възпроизвел
произволно изстел с цел единствено и само да изплаши и прогони животното, а
целенасочено е просрелял тялото на кучето с ясното съзнанение и намерение да
причини смъртта му.
За извършеното от обвиняемия
престъпление по чл.325б, ал.2, т.2,
предл.1 във вр. с ал.1 от НК се предвижда
наказание “Лишаване от свобода” от една до три години и “Глоба” от 2 000
до 5 000 лева. Извършителят е с чисто съдебно минало, установено от
представената справка за съдимост, не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на Раздел ІV от Глава осма на НК. От престъплението няма причинени
съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Предвид гореизложеното, съдът прие
кумулативно наличие на всички предпоставки на чл.78а, ал.1 от НК, даващи
основание обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършеното от него престъпление с налагане на административно наказание, което
законът в цитираната разпоредба регламентира в размер от 1 000 до
5 000 лева.
Съдът прие като съответно и наложи
по отношение на обвиняемия минималното административно наказание “Глоба” в
размер на 1 000.00 (хиляда) лева, отчитайки превес на смекчаващи вината и
отговорността на обвиняемия обстоятелства, а именно: чистото съдебно минало и
добрите характеристични данни, предвид че конкретната престъпна проява е
изолиран случай за него. В този смисъл са показанията на свидетелите – негови
съседи Панчо Йорданов Панчев и Йордан Панчев Тодоров, които установяват, че от
10 години са съседи и досега никога не са чували Т. да стреля с ловната си
пушка в двора и градината си, дори Йордан Панчев Тодоров е поискал да бъде
прекратено воденото по случая производство и да не се наказва съседа му за
това, че е застрелял кучето му. В тази връзка, макар и обвиняемият да не
показва пред съд критично отношение към проявата, то съдът счита, с оглед на
досегашните му прояви на самоконтрол във връзка с употребата на оръжието и
практиката му като ловец, че има необходимото правосъзнание за поправяне. Съдът
отчита и факта, че обвиняемият и искал да предпази домашните си животни поради
непредсказуемото поведение на кучето, но както беше обсъдено по-горе е могъл да
предприеме други по-щадящи средства за сплашване и прогонване на животното, а
не най-крайния способ – умъртвяването му. При определяне на наказанието съдът
отчете и материалното положение на обвиняемия, предвид че реализираните от него
трудови доходи са около минамалната работна заплата за страната и издържа
малолетно дете. Отчитайки горното, съдът счита, че дори и минималният размер на
наказанието, предвиден от закона, ще окаже необходимото въздействие за
поправянето на обвиняемия. С него ще бъдат изпълнени изискванията на закона за
превенция - да се въздейства предупредително и възпитателно върху извършителя
на престъплението, да се поправи и превъзпитат към спазване на законите.
По отношение на събраните веществени
доказателства, съдът се произнесе, както следва: ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА, които принадлежат на
виновния и са послужили за извършване на умишленото престъпление, а именно – 1
брой ловна пушка, надцевна, марка „МР-27 ЕМ -1“, калибър 12, № ********* и 1
брой проектил, изваден при аутопсията на убитото куче, съдът разпореди, на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК, да се отнемат в
полза на Държавата, като ловната пушка да
бъде предадена на РУ на МВР-гр.Исперих, а проектилът – да бъде унищожен като
вещ без стойност;
ВЕЩЕСТВЕНОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВО, представляващо 1 брой текстилен калъф за ловна пушка да се върне
на собственика му - обвиняемият Т.Ц.К., ЕГН-**********,***.
Съдът
осъди обвиняемия, на основание чл.189, ал.3 от НПК, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА на
Държавата, по сметка на МВР, сумата от 291.48 (двеста деветдесет
и един лева и 48 ст) лева – направени разноски на досъдебното
производство по назначените експертизи.
По изложените съображения,
възприемайки по този начин обективната истина по случая, ръководен от закона и
своето вътрешно убеждение, съдът постанови решението си в условията на чл.378,
ал.4, т.1 от НПК във вр. с чл.78а, ал.1 от НК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: