Р Е
Ш Е Н И Е
№………………
гр. София, 10.10.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-
Б въззивен състав в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия К.Анастасова гр. дело №12906 по описа
за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С Решение № 35482 от 19.06.2018 г. на
СРС, Гражданско отделение, 61-ви състав, постановено по гр.д.№ 11404/2017 г. са
отхвърлени предявените от Е.Б.М. ***- Б, ателие ***, родена на ***г. в гр. Пезна,
гражданин на Руската Федерация срещу "Е.С." ЕООД с ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:***, офис № 4, искове по чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.59, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
от 3001,78лв., представляваща платени вместо длъжника цена на електро енергия,
доставена в сграда, находяща се в гр. Поморие, ул. *******за периода
30.09.2015г.- 30.06.2016, обезщетение за забава върху нея и такса за
възстановяване на електрозахранването, с която сума "Е.С." ЕООД
неоснователно се обогатил за сметка обедняването на Е.Б.М., ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 17.11.2016г., до окончателното плащане на сумата, за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
27.11.2016г. по ч.гр.д. № 65645 по описа за 2016г. на Софийския районен съд, 61
състав.
С
постановеното решение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, "Е.С." ЕООД е
осъден да заплати на Е.Б.М. сумата 60,04 лв., представляваща направени в
производството по ч.гр.д. № 65645 по описа за 2016г. на Софийския районен съд,
61 състав, разноски, изразяващи се в платена държавна такса, сумата 600.00 лв.-
представляващи направени в производството по ч.гр.д. № 65645 по описа за 2016г.
на Софийския районен съд, 61 състав, разноски, изразяващи се в платено
адвокатско възнаграждение, както и сумата 61,60 лв., представляваща направени
пред СРС разноски за заплатена държавна такса.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника, в
която се излага, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Позовава се на нарушение на съдопроизводствените правила и
неправилно приложение на материалния закон; на неправилна преценка на събраните
по делото доказателства.
Според въззивника,
първоинстанционният съд е нарушил процесуалните правила, тъй като не е изключил
от доказателствата по делото представените от ищеца нечетливи копия на фискални
бонове въпреки изрично негово противопоставяне и нарочно искане за това. Така,
СРС не е установил правилно фактическата обстановка по спора. Абсолютно неверни
са, според жалбоподателя, изводите на съда, че между страните не е спорно, че
ищцата е заплатила сумата 3001.78 лв.-цена на ел.енергия. В случая, сградата, в
която се намира обекта е в режим на етажна собственост и чрез събраните гласни
доказателства е установено, че етажните собственици живеят в собствените им
апартаменти и реално ги ползват. Има установен ред за заплащане на консумирана
в сградата ел.енергия – всеки месец етажните собственици събират пари и един от
тях бива натоварен с нейното заплащане. Тези установени в производството
доказателства не са били обсъдени и отчетени от СРС при формиране на крайните
изводи. Ищцата, като етажен собственик и ползвател е била пряко заинтересована
да заплати потребената ел.енергия в апартамента
Настоява се за
отмяна на постановеното от СРС решение и отхвърляне на предявените искове.
В с.з. на
24.09.2019 г. поддържа въззивната жалба и изложените в нея правни и фактически
доводи. При условията на евентуалност прави искане при постановяване на решение
от въззивната инстанция да бъде съобразено, че ищцата притежава 9/10 от 1.81%
от общите части на сградата, което се равнява на 1.629% от идеалните части. В
този случай, според жалбоподателя, дължимите разноски биха били 48.90 лв.
Претендира присъждане
на разноски.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна не изразява становище по въззивната жалба и изложените
в нея правни и фактически доводи.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно чл. 269, изр.
2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно
правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и
дадените указания по тълкуването и прилагането на закона с т. 1 от Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо
в обжалваната му част. Не е допуснато
и нарушение на императивни материални норми.
Решението на СРС е
правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Със заявление по
чл.410 ГПК подадено на 17.11.2016 г. по образуваното ч.гр.д.№ 65645/2016 г. по
описа на СРС, ІІ ГО, 61 с-в, на Е.Б.М. ***- Б, ателие 24.1, родена на ***г. в
гр. Пезна, гражданин на Руската Федерация е поискала издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу "Е.С." ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***, офис № 4, сумата 3001,78
лв., представляваща платени вместо длъжника цена на електро енергия, доставена
в сграда, находяща се в гр. Поморие, ул. *****№, за периода 30.09.2015г.-
30.06.2016, обезщетение за забава върху нея и такса за възстановяване на
електрозахранването, с която сума "Е.С." ЕООД неоснователно се
обогатил за сметка обедняването на Е.Б.М., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 17.11.2016г., до окончателното плащане на сумата.
На 27.11.2016 г.
сезирания съд е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която в срока
по чл.414 ГПК е било подадено възражение от длъжника. По указания на заповедния
съд на 17.02.2016 г. е била подадена от заявителя в срока по чл.415, ал.1 ГПК
/ред.ДВ, бр.42/2009 г./ от искова молба за признаване съществуването на
вземанията по издадената заповед.
Страните не спорят
и е установено, чрез представеното в производството пред първата инстанция разрешение
за строеж № 60/31.05.2005 г. издадено от община Поморие, че на "Е.С."
ЕООД като инвеститор е било разрешено да построи жилищна сграда за сезонно
ползване в гр.Поморие, в УПИ І-5221 кв.255 по плана на гр.Поморие.
Страните не спорят,
че за сградата не е издаден акт за въвеждане в експлоатация според изискванията на чл.177 ЗУТ.
Страните не спорят
и се установява от представения пред СРС договор № 5470/ 15.02.2007 г. за
присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа на
ЕВН България Електроразпределение АД, сключен между "ЕВН Б.Е.“ ЕАД и ответника
"Е.С." ЕООД, че сградата, находяща се в гр. Поморие, ул. *****№ 1А е
била присъединена към електроразпределителната мрежа.
Страните не спорят
и се установява, чрез представеният пред СРС нотариален акт, че ищцата е
придобила правото на собственост върху апартамент в процесната сграда чрез
правна сделка- продажба- н.а. № 169/ 22.06.2016г. том. II, peг. № 2787, дело №
323/ 22.06.2016г.
Чрез представените
пред СРС системни бонове се установява, че на 04.04.2016 г. ищцата е заплатила
по сметка на "ЕВН Б.Е.“ ЕАД сумата 3001,78 лв., представляваща платени
вместо длъжника цена на електроенергия, доставена в сграда, находяща се в гр.
Поморие, ул. *******за периода 30.09.2015г.- 30.06.2016 г. за абонатен номер № **********,
чийто титуляр е ответникът.
Така, чрез
представените пред първата инстанция с молба от 28.08.2017 г. /л.72/ четливи
копия на системни бонове се установява, че сумите заплатени за посочения
абонатен номер, чийто титуляр е ответника се отнасят за следните издадени от "ЕВН
Б.Е.“ ЕАД фактури за посочени периоди и размери: по фактура № **********/04.04.2016г., сумата в
размер на 19.00 лв. – за възстановяване на електрозахранване; лихва за забава
по фактура № **********/30.09.2015г., в размер на 54,88 лв.; по фактура № **********/30.09.2015
г., сумата в размер на 1127,41 лв.; лихва за забава по фактура № **********/31.10.2015г.,
в размер на 13,86 лв.; по фактура № **********/31.10.2015г., сумата в размер на
341,30 лв.; лихва за забава по фактура № **********/30.11.2015г., в размер на
1,03 лв.; по фактура № **********/30.11.2015г., сумата в размер на 31,91 лв.; лихва
за забава по фактура № **********/31.12.2015г., в размер на 0,54 лв.; по
фактура № **********/31.12.2015 г., сумата в размер на 23,77 лв.; лихва за
забава по фактура № **********/31.01.2016г., в размер на 0,37 лв.; по фактура №
**********/31.01,2016г., сумата в размер на 24,56 лв.; лихва за забава по
фактура № **********/29.02.2016г., в размер на 0,15 лв.; по фактура № **********/29.02.2016г.,
сумата в размер на 23,77 лв.; по фактура **********/31.03.2016г., сумата в
размер на 23,77 лв.
Страните не спорят
и се установява, чрез дадените пред СРС показания на свидетеля Ж.С.М., че през
м.10.2015 г. е бил спрян тока в цялата сграда до м.04.2016 г., когато е бил
заплатен от ищцата М.. Заедно двамата отишли до ЧЕЗ където им казали какви са
задълженията за незаплатена ел.енергия и за такса за възстановяване на
ел.захранването, както и каква такса следва да се заплати – разноски сторени
пред ЧСИ във връзка с образуваното производство за принудително събиране на
сумите. След като заплатила първо разноските в размер на около 300.00 лв. за
ЧСИ, М. заплатила и цената на ел.енергията и таксата за възстановяване на
ел.захранване за цялата сграда. Според дадените показания от свидетеля М.,
разходите за ел.енергия и вода в сградата са били събирани от собствениците на
самостоятелни обекти в сградата от лице на дружеството строител – Борислав от
2011 г. до м.10.2015 г., когато е било изключено ел.захранването. Това
обстоятелство се установява и от дадените показания пред първата инстанция от
свидетеля Б.Е.Д. /племенник на управителя на "Е.С." ЕООД преценени с
оглед събраните в производството доказателства при съобразяване евентуалната му
заинтересованост от изхода на спора съобразно указаното в чл.172 ГПК. Свидетелят
М. установява, че парите са били заплатени на това лице, но се е наложило М. да
ги заплати втори път.
Свидетелят Б.Е.Д.
сочи, че от 2013 г. до м.05.2015 г. същият е събирал средства за потребена вода
и ел.енергия от етажните собственици в сградата, които били предимно руски
граждани и ползвали обектите си в периода м.май-м.септември. Установява, че
сградата не е снабдена с акт обр.16 за ползване, както и че сградата е
захранена с трифазен ток и има един електромер- фактурата, която се получава е
една за цялата сграда. През 2013 г. свидетелят Д. лично поставил подотчетни
електромери за всяка продадена или ползвана квартира в сградата, по която
отчитал средствата за потребена ел.енергия и вода и съответно събирал сумите за
това. Всеки етажен собственик си водил самостоятелна книга за отчет и плащане
на суми за тези консумативи, в която свидетелят Д. след получаване на
средствата се подписвал. За лично свое счетоводство и свидетелят Д. водел своя
тетрадка. След него с тази дейност се заело лицето Р.П.. През м.11.2015 г.
обаче ел.захранването на сградата било прекъснато, тъй като след м.08.2015 г.
фактурите не били заплатени. Захранването
с ел.енергия на сградата било възстановено през м.април 2016 г. след
заплащането на сумите по издадените в периода м.09.2015 г.-м.06.2016 г.
фактури.
С оглед така
установеното, съдът намира следното от правна страна:
Според ППВС № 1/79
г., когато не са налице елементите на някой от трите фактически състава на чл.
55, ал. 1 ЗЗД и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е
увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на
друго лице, обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД. Текстът намира
приложение например в случаите, когато незадължено по закон да дава издръжка
лице издържа нуждаещ се вместо законно задължения; когато държател подобри чужд
имот; когато собственикът е лишен от ползването на имота си, а друго лице го
ползва без основание и т.н. В тези случаи обогатяването е налице не само при
увеличение на имуществото на едно лице; но и когато са му спестени средства за
сметка на имуществото на друго лице. Съгласно т. 4 от ППВС, в случаите по чл.
59, ал. 1 ЗЗД се дължи връщането на по-малката сума между обедняването и
обогатяването.
В производството се
установиха посочените предпоставки: обедняване на ищцата със сумата 3001,78 лв.,
представляваща платени на 04.04.2016 г. в полза на "ЕВН Б.Е.“ ЕАД вместо ответника
- длъжник цена на електроенергия, доставена в сграда, находяща се в гр.
Поморие, ул. *******за периода 30.09.2015г.- 30.06.2016 г. за абонатен номер № **********,
чийто титуляр е дружеството "Е.С." ЕООД.
Възраженията на
ответника, че заплащането на сумите не се установява чрез приложените пред
първата инстанция нечетливи копия на системни бонове, съдът намира за
неоснователно. Както бе посочено с молба на ищеца от 29.08.2017 г. в
производството са представени четливи заверени копия на системни бонове във
връзка с издадените от "ЕВН Б.Е.“ ЕАД фактури за потребени количества
ел.енергия в сградата- присъединена към електроразпределителната мрежа на "ЕВН
Б.Е.“ ЕАД за времето от 30.09.2015г. до 30.06.2016 г. С оглед това,
възраженията на ответника, че първата инстанция е нарушила съдопроизводствените
правила, тъй като не е изключила същите като доказателства, съдът намира за
неоснователно. С определение от 20.07.2017 г. на ищеца е било вменено
задължение за представянето на четливи копия, което съответно е било изпълнено
в указания срок.
Установи се, че
съгласно действащите към този момент ОУ на договорите за продажба на ел.енергия
на "ЕВН Б.Е.“ ЕАД /одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г./ "Е.С."
ЕООД е клиент /потребител на елн.енергия/ като юридическо лице, което купува
ел.енергия за стопански нужди за обект, присъединен към
електроразпределителната мрежа на "ЕВН Б.Е.“ ЕАД. Поради това именно
ответника е имал задължение да заплаща потребената ел.енергия в сградата,
находяща се в гр. Поморие, ул. *******за периода 30.09.2015г.- 30.06.2016 г. за
абонатен номер № **********. В чл.18 от ОУ са посочени сроковете за заплащане
на потребената в обекта, присъединен към към електроразпределителната мрежа на "ЕВН
Б.Е.“ ЕАД. В чл.27 от ОУ е предвидено, че клиент, който не изпълни задълженията
си за плащане в срок на дължимите суми , дължи на ЕВН ЕС обезщетение за забава
в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В чл.31 от ОУ е предвидено
право на ЕВН ЕС да преустанови снабдяването на обекта с ел.енергия в посочените
случаи, като редът за възстановяване е посочен в чл.34 от ОУ.
Възраженията на
ответника, че задължението за заплащане на потребената за посочения период
ел.енергия в самостоятелните обекти в сградата е на собствениците на
самостоятелни обекти в сградата, съдът намира за недоказано и съответно -
неоснователно.
Както бе посочено,
чрез представения в производството нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 169/ 22.06.2016г. том. II, peг. № 2787, дело № 323/22.06.2016г.
се установява, че ищцата е придобила заедно със С.П.К.собствеността върху
самостоятелни обекти в сградата – апартамент № 24.1, апартамент № 24.2 и
апартамент № 23.2 едва на 22.06.2016 г., т.е. след периода, за който се отнасят
задълженията за ползвана и незаплатена ел.енергия.
Съгласно § 1, т. 42
от ЗЕ/ в редакцията относима към началото на исковия период/ потребител на
ел.енергия е собственик или ползвател на имот, който ползва ел. енергия за
битови нужди в жилището си. В този смисъл е и разпоредбата на ОУ в сила от 2008
г. и относими към процесния период – чл.1, т.4 - съгласно която потребител на
ел. енергия е собственик или титуляр на вещно право на ползване на
електрифициран имот.
Отделно от това,
съдът намира че в производството се установи, че самостоятелните обекти в
сградата не са присъединени към електроразпределителната мрежа на "ЕВН Б.Е.“
ЕАД и за последните не са ангажирани доказателства за ползването им през
посочения период, както и какво е било потреблението на ел.енергия.
Напротив, чрез
показанията на свидетелите Д. и М. се установи, че ползвателите на част от
обектите в сградата – руски граждани са заплащали суми за потребени в периода
м.май-м.септември количества ел.енергия и вода
на овластено от дружеството – ответник лице. Извън така посочения период
същите не са обитавали обекти в сградата. Не са ангажирани доказателства, за
това че същите са потребители на количества ел.енергия доставена в конкретни
самостоятелни обекти възлизаща на исковата стойност.
Ангажираната в
производството тетрадка за начислени и съответно отчетени стойности за
потребени в обекти на сградата ел.енергия и вода се отнася за период извън
исковия, не носи подпис на задължени лица и не съдържа конкретни показания на
средства за търговско измерване според указаното чл.1, т.2 от ОУ, поради което
не ангажира съдът да приеме за достоверни отразените в нея цифри вероятно от
свидетеля Д. за доставени количества ел.енергия. Съобразно указаното в чл.178 ГПК, съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. Според указаното в чл.180 ГПК,
частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица. В случая така представения документ няма характеристиките и на частен
документ. С оглед това, при правилно разпределена доказателствена тежест от СРС
съобразно указаното в чл.154 ГПК, настоящия състав намира предявените искове за
основателни.
Крайните изводи на
двете инстанции съвпадат, поради което постановеното от СРС решение следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на
спора в полза на жалбаподателя не следва да бъдат присъждани разноски за
настоящата инстанция.
От страна на
ответника не е отправено искане за присъждане на разноски, поради което съдът
не дължи произнасяне.
С оглед на
изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 35482 от 19.06.2018 г. на СРС, Гражданско
отделение, 61-ви състав, постановено по гр.д.№ 11404/2017 г.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.