Номер 17126.08.2020 г.Град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд – Велико ТърновоВтори граждански и търговски състав
На 04.08.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело №
20204000500167 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 487/ 11.12.2020 г. по Гр.д. № 348/ 2019 г. по описа на ОС – Русе
съдът е осъдил „Топлофикация Русе“ ЕАД да заплати на Н. С. Ю. сумата 80 000 лв. –
обезщетение за неимуществени вреди и сумата 846.74 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, причинени на 01.12.2018 г. от пропадане в дупка с вряла вода
вследствие от авария на уличен топлопровод в гр. Русе, кв. Здравец – изток, зад бл. Ч.,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното
изплащане. С Определение № 327/ 12.03.2020 г. съдът се е произнесъл по искане на
„Топлофикация Русе“ ЕАД с правно основание чл.248 ал.1 ГПК за изменение на
решението в частта присъденото на процесуалния представител на ищеца адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв., като е оставил същото без уважение.
В законовия срок от „Топлофикация Русе“ ЕАД са депозирани съответно
въззивна жалба срещу решението по иска за обезщетение за неимуществени вреди и
частна въззивна жалба против определението в частта за разноските. Първото
оплакване на жалбоподателя е, че съдът е допуснал съществено процесуално
нарушение, като не уважил направеното искане за отвод на съдията – докладчик при
обосновани съмнения относно неговата безпристрастност с оглед водено между него и
жалбоподателя исково производство през 2018 г. По същество на спора счита, че съдът
неправилно е възприел фактическата обстановка и формираните от него правни изводи
са грешни и необосновани. Съдът не приел направеното възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, игнорирайки гласни доказателства и кредитирайки само тези
на свидетеля, ангажиран от ищеца. Съпричиняването се изразявало в пренебрегването
от ищцата на явния знак за авария под асфалта, невнимание и липса на правилна
преценка откъде да премине. Счита присъденото обезщетение за завишено и
неотговарящо на критериите за справедливост с оглед констатираното състояние на
ищцата и прогнозата за възстановяването й. Посочените от съда обстоятелства, взети
предвид за формиране на неговия размер, не се подкрепяли от събраните по делото
доказателства. Необосновано съдът приел, че вследствие на инцидента са налице
ограничения в движението, което както и болките на ищцата са до живот, в каквато
насока не било заключението на приетата експертиза. необоснован бил и изводът, че
отокът и белегът на глезена й пречат да упражнява шивашката си професия. Моли
решението на съда да бъде изменено, като се присъди справедлив размер обезщетение
за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Н. С. Ю.
, в която са развити съображения за неоснователност на същата. Съдията – докладчик
обосновал липсата на предпоставки за отвеждане от разглеждане на делото. Счита
решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, като
определеният от съда размер на обезщетението бил изцяло съобразен със събраните в
хода на производството доказателства и заключенията на вещите лица за реално
причинените на ищцата неимуществени вреди. Моли решението на РОС да бъде
потвърдено. Процесуалният представител претендира адвокатско възнаграждение по
чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. за въззивната инстанция.
В частна въззивна жалба против определението в частта за разноските
жалбоподателят „Топлофикация Русе“ ЕАД излага, че необосновано съдът е приел
ищцата за материално затруднено лице, което се опровергавало от представените
лично от нея доказателства за имущественото й и семейно състояние, при което
неправилно я освободил от заплащането на държавна такса и разноски за
производството и съответно приел, че е имала право да бъде представлявана от адвокат
безплатно при условията на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. По тези съображения счита, че на
процесуалния й представител не следва да бъде присъждано адвокатско
възнаграждение по реда на този текст и като е сторил това РОС е постановил
незаконосъобразен акт.
Н. С. Ю. заема становище за неоснователност на частната жалба. Сочи, че
„Топлофикация Русе“ ЕАД не е легитимирана да обжалва акта на съда по
освобождаване на ищцата от заплащането на държавна такса и разноски за
производството, а що се касае до финансовите отношения между адвоката и клиента
счита, че единственото възражение, което насрещната страна може да релевира, е за
прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, но не и защо е договорена
безплатна правна защита. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда
от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма,
подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи
неговата недопустимост. Оплакването на жалбоподателя, че отказът на съдията да се
самоотстрани от разглеждане на делото при наличие на предходни конфликтни
отношения между него и дружеството съставлява съществено процесуално нарушение,
обуславящо недопустимост на решението, е неоснователно. Съдията-докладчик с
Разпореждане от 11.07.2019 г. мотивирано е отказал да се отведе от разглеждане на
делото, позовавайки се и на признатия от жалбоподателя факт, че съществувалият
между тях спор е приключил със съдебна спогодба. По делото не е доказано да е била
налице някоя от визираните в чл.22 т.1 – 5 ГПК хипотези, задължаващи съдията да се
самоотстрани, а соченото от жалбоподателя основание не е годно да обоснове
съмнение в безпристрастността на съдията предвид приключване на спора между него
и дружеството и то със спогодба, удовлетворяваща и двете страни, т.е. не е налице и
хипотезата на т.6 на чл.22 ГПК. Частната жалба с правно основание чл.248 ал.3 ГПК е
процесуално допустима и също следва да бъде разгледана в настоящото производство.
По въззивната жалба: Съдът, като взе предвид оплакванията на страните и
събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:
По делото не се спори, че на 01.12.2018 г. около 19 ч. в гр. Русе, зад блок Ч.
ищцата Ю. на 44 г. пропаднала в дупка с гореща вода и претърпяла телесни
увреждания. Механизмът на получаване на уврежданията се установява от показанията
на св. Б. У.. Той излага, че с ищцата и нейния съжител тръгнали към дома им, като се
движели по алея, на която била разчистена от снега до асфалта тясна пътечка, колкото
за преминаване по един човек. Свидетелят вървял на крачка след ищцата, а съжителят
й вървял след него. Времето било студено и мъгливо, по алеята имало лампи, но не
било достатъчно осветено. Той не забелязал нищо необичайно по асфалтовата пътечка
– нито пара, нито вода, но изведнъж ищцата пропаднала в асфалта до кръста, подпряла
се на ръцете си и започнала да крещи: „Изгорях, изгорях…“. Свидетеля я грабнал,
вдигнал и я изхвърлил настрани на пътеката върху снега, където със съжителя й
веднага й събули панталона. Наличието на аварирал топлопровод в участъка е
безспорно по делото. Св. Е. Х. – дежурен за района – около 10 ч. бил уведомен от
дежурния диспечер за сигнал за теч и на място установил, че има малък разлив на
топла вода на бордюра между алеята и тревната площ до едно дърво, без пропадане на
терена, който тествал, като стъпил върху него и констатирал, че не поддава. Излага, че
температурите били ниски, но нямало мъгла и видимостта била добра. По-късно и
началникът му, на когото докладвал, посетил мястото и също преценил, че не се налага
заграждане на участъка. След инцидента е извършен оглед, на който свидетелят е
присъствал, и в изготвения протокол за оглед на местопроизшествие – лист 103 по
делото е документирано, че в 21.20 ч. при намалена видимост и снежна покривка е
установена дупка с дълбочина повече от 1.20 м, от която изтича гореща вода и се
издига пара. Св. Х. посочва, че тогава имало мъгла, защото от дупката се издигала
пара.
Ищцата била откарана в болница и съгласно анализираната от вещото лице по
допуснатата съдебно-медицинска експертиза медицинска документация са
констатирани следните увреждания: изгаряния на десен долен крайник до долната
трета на бедрото – най-тежко в областта на глезена, като изгарянето е с площ около 17
% от площта на цялото тяло и дълбоко охлузване в областта на дясната тазобедрена
става, както и оток на белите дробове като усложнение в резултат на общата
интоксикация на организма вследствие на изгарянията. Според вещото лице тези
увреждания могат да бъдат получени по описания в исковата молба начин, като по
делото не е спорно, че те са следствие на пропадането в дупката с гореща вода – 70 –
80 градуса по показания на св. Е. Х.. Уврежданията и усложнението от тях са създали
опасност за живота на пострадалата. На ищцата е проведено 21-дневно болнично
лечение, по време на което са извършени шест оперативни интервенции за
отстраняване на некротизирала тъкан, почистване, терапия и превръзки и една
операция за трансплантиране върху изгорения участък на дясното бедро на кожа от
лявото бедро с площ 27 см/ 27 см и от лявата подбедрица с площ 23 см/ 27 см. През
цялото време тя изпитвала изключително силни болки, поставян й е морфин. Имала е
поставен уретрарен катетър до 18.12.2019 г. След изписването й от болница ищцата е
била около два месеца на легло, не е можела да става и да се движи и била обгрижвана
от майка си, съжителя си и сина си, приемала обезболяващи. Според сина й св. М. Ю.
състоянието й се влошило, защото тя смятала, че няма да се оправи, не виждала смисъл
в нищо, станала раздразнителна, без самочувствие, срамувала се от себе си и не искала
да излиза от къщи и да се вижда с хора, изпитвала паника от всичко, което има пара ми
е горещо. Получила пристъп и свидетелят я откарал в спешна помощ, където й дали
направление за психолог и психиатър и й били изписани успокоителни. Св. У. също
дава показания, че ищцата от общителен човек се превърнала в неконтактна, затваряла
се в стаята си, когато ходел у тях, страхувала се дори едно кафе да направи.
Към датата прегледа й от вещото лице по съдебно медицинската експертиза са
констатирани белези с розовееща хипопигментация и леко променен релеф на кожата
на широки площи в дясната тазобедрена област, по далечната трета на дясното бедро и
по цялата дясна подбедрица, хиперпигментация на кожата и груб релеф в областта на
дясната глезенна става и белези с хипопигментация на кожата в донорските участъци
на лявото бедро и лявата подбедрица. Експертът сочи, че в резултат на проведеното
лечение усложненията, характерни при изгаряния на големи кожни участъци, са
избегнати, но са останали естетичните белези, които макар да се очаква с течение на
времето постепенно да се доближат до естествения цвят на кожата, няма да се заличат
напълно, налични са оплаквания от повишена чувствителност на кожата в увредените
участъци, за които се очаква постепенно да намалеят и е налице оток и болки в дясната
глезенна става, който е възможно да отшуми, но предвид наличието му толкова време
след инцидента, е възможно да остане и за цял живот. По делото е изслушана и
комплексна съдебно психологична-психиатрична експертиза, вещите лица по която
дават заключение, че към 24.07.2019 г. при ищцата са налице изразени симптоми на
посттравматично стресово разстройство, като при проследяване на състоянието й към
23.10.2019 г. е констатирано едновременното наличие и на рецидивиращо депресивно
разстройство с умерена интензивност на симптомите. Последните се изразявали с
реакции на интензивен страх, безпомощност и ужас, мисловно преживяване на
травмиращото събитие по причиняващ стрес начин, раздразнителност, изблици на
гняв, нервност, постоянно чувство „нащрек“, проблеми с концентрацията, снижаване
на интереса към хобита и социални дейности. Сочат, че вследствие на провежданото и
понастоящем на лечение с антидепресанти и провежданите психологически сесии се
отчита ефект към подобрение, но медикаментозната терапия и работата с психолог
следва да продължат до пълно овладяване на психиатричната симптоматика. Научно
прогнозата при такова заболяване е за възстановяване, като в малка част от случаите то
може да приеме хроничен ход с продължителност много години и да премине в трайна
промяна на личността.
Същата фактическа обстановка е възприета от първоинстанционния съд. Въз
основа на нея по предявените кумулативно съединени искове по чл.49 ЗЗД за
обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, причинени от бездействието на
служители на „Топлофикация Русе“ ЕАД във връзка с възложената им работа, той е
формирал правни изводи относно осъществяването на всички елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане, пораждащ задължението на
възложителя на работата за репариране на вредите, които настоящия съд изцяло
споделя и на основание чл.272 ГПК препраща към изложените в тази насока мотиви.
Искът за имуществени вреди не е предмет на въззивното производство, решението по
него не е обжалвано и е влязло в сила. Спорен пред въззивната инстанция е само
вредоносният резултат като степен на засягане на здравето на ищцата, интензивност и
продължителност на търпените от нея болки и страдания, отражението им върху
психическото й здраве и нормалния й живот, както и наличието на поведение на
пострадалата, допринесло за настъпването на този резултат, които обстоятелства
обуславят преценката за справедливия размер на дължимото обезщетение.
Съдът счита, че по делото е доказано засягането на неимуществената сфера на
ищцата в изключителен обем: Самият механизъм на получаване на уврежданията е
силно травмиращ – под краката на нищо неподозиращ пешеходец по алея, която
следва да е безопасна за движение, зейва дупка и той пропада в нея, като дупката се
оказва пълна с гореща вода. Причинените травматични увреждания са от такова
естество, че са свързани с много силни по интензитет и по продължителност на
търпене болки, което е наложило приемането на силни обезболяващи в това число и
морфин, като лечението също е болезнено до степен, че изисква поставянето на
пострадалото лице под анестезия. Направени са седем оперативни интервенции и за
възстановяване на кожата на засегнатия десен крайник се е наложило да бъде
причинено увреждане на кожата на незасегнатия ляв крайник, което е обусловило
допълнителни болки и страдания на ищцата и други естетични загрозяващи белези.
Естетичните белези на пострадалата са с траен характер – няма да се заличат напълно,
което несъмнено би създало психичен дискомфорт на всяка жена без значение на
възрастта й, а в случая се касае до млада жена, и с оглед и събраните доказателства те в
изключителна степен са се отразили на нейното самочувствие, поведение и отношение
към близките и живота. Година след инцидента тя продължава да има оток на глезена и
да изпитва болки при движение, не е изчезнала и повишената чувствителност на
кожата в засегнатите участъци. Три седмици в болницата ищцата е била в безпомощно
състояние и след това около два месеца вкъщи тя също не е можела да се обслужва
сама, а е имала нужда от обгрижване от своите близки, т.е. причинени са й значителни
неудобства в ежедневието й. Преди общителен човек, тя е станала раздразнителна и
неконтактна. Доказано е състоянието й към датата на приключване на устните
състезания на рецидивиращо депресивно разстройство, което показва, че тя не е
преодоляла травмата и негативните емоции не са отзвучали въпреки провежданото
продължително лечение с антидепресанти и сеанси с психолог. Според вещите лица
това лечение следва да продължи до пълното възстановяване, за което не дават
прогноза, като посочват, че то е зависимо от индивидуалната способност на ищцата да
преработи травменото събитие.
Изхождайки от горните обстоятелства, съдът счита, че доколкото е възможно
неимуществените вреди да бъдат репарирани с пари, изискването за справедливо
обезщетяване на ищеца ще бъде постигнато с присъждане на обезщетение в размер на
60 000 лв. Тъй като обезщетението има единствена цел да възстанови вредите, а не да
служи като средство за обогатяване на пострадалия, при определянето му съдът
съобрази и икономическите условия в страната към датата на инцидента, а именно, че
средния доход на човек от домакинство в края на 2018 г. по данни на НСИ възлиза на
1541 лв., а средният разход на 1517 лв. При тези показатели според настоящия съд
обезщетение от 60 000 лв. е адекватно на ценовата конюнктура в страната. Не са
налице основания за редуциране на така определения от съда размер поради
съпричиняване от ищцата на вредоносния резултат. За да е налице съпричиняване по
смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД пострадалият трябва обективно със свои действия или
бездействия да е допринесъл за вредоносния резултат, като е създавал условия или е
улеснил неговото настъпване, т.е. вредоносните последици не са резултат само и
единствено от неправомерното поведение на деликвента, а са обусловени наред с него
и от конкретно установен принос на пострадалия. Както правилно е преценил и
първоинстанционният съд по делото не се установява ищцата да е допринесла за
настъпването на вредите. Участъкът на аварията не е бил надлежно обозначен и
обезопасен, нито целостта на асфалта е била нарушена, за да може опасността да бъде
визуално възприета от пострадалата и тя да съобрази действията си с нея. Дори самите
служители на ответника, които са професионалисти, не са счели участъка за опасен и
нуждаещ се от заграждането му или обозначаването му. Инцидентът е станал в
тъмната част на денонощието на недостатъчно осветен терен и няма доказателства, че е
имало индикация за аварията от издигаща се пара или разлив на вода. Съгласно
събраните доказателства парата е наблюдавана едва след отварянето на дупката, но не
и преди това, а наблюденията на св. Е. Х. за малък разлив на топла вода не установяват
идентичност на мястото на инцидента с мястото на извършената от свидетеля
констатация, защото инцидентът е станал на разчистената пътека на алеята, а
свидетелят сочи разлив на бордюра между алеята и тревната площ до едно дърво. По
изложените съображения възражението на жалбоподателя за съпричиняване е
неоснователно.
Предвид това, че преценката на първоинстанционния съд за справедливия
размер на обезщетение на претърпените от ищеца Ю. неимуществени вреди не съвпада
с тази на настоящия съд, постановеното от него решение по иска за неимуществени
вреди следва да бъде отменено в частта за присъдено обезщетение над 60 000 лв. до
пълния претендиран размер. В останалата му част решението следва да бъде
потвърдено.
С оглед промяната в уважената част на иска се налага изменение на решението
на РОС и в частта за присъдените разноски. Преди произнасянето по тях следва съдът
да разгледа въззивната частна жалба с правно основание чл.248 ал.3 ГПК, защото
оплакванията в нея не касаят само размера на присъдените разноски, а са принципни –
за дължимост в конкретния казус на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ГПК на
процесуалния представител на ищеца адв. Михов. Съдът намира жалбата за
неоснователна. Актът на съда по искането за освобождаване от държавна такса и
разноски може да бъде обжалван само в случай на отказ и то от страната, поискала
освобождаването, но не и от насрещната страна независимо от произнасянето на съда.
Освобождаването от такси и разноски не засяга по никакъв начин интересите на
насрещната страна, на която по правилата на чл.78 ГПК при негативен за нея изход на
спора разноските ще бъдат възложени при всяко положение. По отношение на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцата на основание чл.38 ал.2 ЗАдв.,
то правилно е присъдено от съда при съобразяване на представения по делото договор
за правна защита. В него ясно е изразена волята на страните, че адвокатската защита
ще бъде осъществена безплатно. Нито получилата безплатна адвокатска помощ страна,
нито самият процесуален представител, оказал безплатно правната помощ, са длъжни
да доказват пред съда наличието на обстоятелствата по чл.38 ал.1 т.1-3 ЗАдв. – че
страната има право на издръжка, че е материално затруднена, че е в роднински или
друг вид близки отношения с адвоката или че е юрист. Това е така, защото преценката
дали да възникне мандатно правоотношение при условията на цитираната норма са на
адвоката, за когото е и рискът да не получи възнаграждение при неблагоприятен изход
на делото по отношение на представлявания. Адвокатско възнаграждение съгласно
чл.78 ГПК винаги е дължимо съобразно изхода на делото и размерът му винаги се
определя при спазване на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения съобразно уважената, респ. отхвърлената част от иска, при което за
длъжника е ирелевантно дали следва да заплати разноските на насрещната страна или
на нейния процесуалния представител. В този смисъл е и установената практика на
ВКС – Определение № 224/ 02.03.2017 г. по гр. дело № 3873/2016 г. IV г.о. на ВКС,
Решение № 353/ 06.11.2015 г. по гр. дело № 892/2015 г. на IV г.о. на ВКС, Решение №
310/ 08.01.2019 г. по гр. дело № 915/2018 г. на IV г.о. на ВКС, Определение № 480/
12.11.2019 г. по гр. дело № 122/2019 г. на IV г.о. на ВКС. С оглед изложеното,
настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя,
че първоинстанционният съд незаконосъобразно е присъдил адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗАдв. при неправилна преценка за съществуването на
основание за оказване на безплатна правна защита на ищеца. Определението на РОС в
частта за разноските следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските: При този изход на въззивното производство на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски за заплатени държавна такса и адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от жалбата му. Ответникът в съдебно
заседание е направил възражение за прекомерност на договореното и заплатено от
„Топлофикация Русе“ ЕАД възнаграждение – 4430 лв. при минимално такова по чл.7
т.4 от Наредба № 1 – 2930 лв. Съдът намира възражението за основателно. Въззивното
производство е приключило в едно съдебно заседание, не са събирани нови
доказателства, а делото не се отличава с фактическа и правна сложност. След
намаляване на адвокатското възнаграждение, съразмерно на уважената част от жалбата
на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 1132.50 лв. На адв. С. М.
от АК – Русе за осъщественото процесуално представителство на Н. С. Ю. във
въззивното производство се дължи основание чл.38 ал.2 ЗАдв. адвокатско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от жалбата в размер на сумата
2197.50 лв. На същия за производството пред РОС е присъдено адвокатско
възнаграждение в размер на 3230 лв., но съразмерно на уважената част от иска
дължимото такова възлиза на 2497.50 лв. /2197.50 лв. по иска за неимуществени вреди
съразмерно на уважената част + 300 лв. по иска за имуществени вреди/. Общо
дължимото на адв. Михов за двете инстанции адвокатско възнаграждение възлиза на
сумата 4695 лв., при което, съобразявайки присъденото с решението на РОС, с
настоящото решение следва да се присъдят допълнително още 1465 лв.
Предвид уважената цена на иска следва решението на РОС да бъде отменено и в
частта за възлагане в тежест на „Топлофикация Русе“ ЕАД на държавна такса за сумата
над 2434 лв. Съдебните разноски в размер на 639 лв. следва да останат в тежест на
дружеството така, както са присъдени от съда.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 487/ 11.12.2020 г. по Гр.д. № 348/ 2019 г. по описа на ОС
– Русе в частта, с която „Топлофикация Русе“ ЕАД е осъдена да заплати на Н. С. Ю.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пропадане на 01.12.2018 г. в
дупка с вряла вода вследствие авария на уличен топлопровод в гр. Русе над сумата
60 000 /шестдесет хиляди/ лв. до 80 000 лв., със законната лихва от върху тази сума от
01.12.2018 г. до окончателното изплащане и в частта, с която е „Топлофикация Русе“
ЕАД е осъдена да заплати в полза на ОС – Русе държавна такса над 2434 лв. до
присъдения размер от 3250 лв., вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. С. Ю. против „Топлофикация Русе“ ЕАД иск по
чл.49 ЗЗД за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пропадане на
01.12.2018 г. в дупка с вряла вода вследствие авария на уличен топлопровод в гр. Русе,
за сумата над сумата 60 000 /шестдесет хиляди/ лв. до претендирания размер от
80 000 лв., със законната лихва от върху тази сума от 01.12.2018 г. до окончателното
изплащане, като неоснователен в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 487/ 11.12.2020 г. по Гр.д. № 348/ 2019 г. по описа
на ОС – Русе в останалата му обжалвана част, както и Определение № 327/ 12.03.2020
г., постановено по същото дело по реда на чл.248 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. С. Ю. с ЕГН ************ от гр. Русе, да заплати на
„Топлофикация Русе“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Русе, ул. ТЕЦ Изток № 1, сумата 1132.50 лв. /хиляда сто тридесет и два лв. и 50 ст./
– направени във въззивното производство разноски за заплатени държавна такса и
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА „Топлофикация Русе“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. ТЕЦ Изток № 1, да заплати на адв. С. М. от АК – Русе,
********** ет.1, на основание чл.38 ал.2 ЗАдв. за процесуално представителство по
делото на Н. С. Ю. адвокатско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от
жалбата в размер на сумата 1465 /хиляда четиристотин шестдесет и пет/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок,
считано от връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________