№ 604
гр. София, 26.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело №
20231001000560 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 5.05.2023 г. на ответника Професионална гимназия по
ветеринарна медицина и селско стопанство „Св. Георги Победоносец“ срещу решението от
12.04.2023 г. по гр. д. № 207/2021 г. на Софийския окръжен съд в частта, с която жалбоподателят
е осъден да заплати на ищеца Център за развитие на човешките ресурси:
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сумата 64 227,20 евро , представляваща заплатена от
ищеца на ответника сума по развален договор за отпускане на финансова подкрепа № 2018-
1-BG01-КА102-047508/12.06.2018 г., ведно със законната лихва от 16.03.2021 г. до
окончателното изплащане;
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 9 624 лв. – съдебни разноски.
В жалбата се твърди, че неправилно съдът приел за приложими към настоящия казус
разпоредбите на ЗЗД, а не на специалния ЗУСЕФСУ /с предишно наименование ЗУСЕСИФ/.
Твърди се, че програма „Еразъм+“ е оперативна програма на ЕС, като ищецът ЦРЧР е неин
управляващ орган, а отношенията между страните не били равнопоставени, а административни,
уреждащи се от ЗУСЕФСУ. Твърди се, че неправилно и необосновано съдът е приел, че е налице
основание за разваляне на процесния договор от 12.06.2018 г. поради установен конфликт на
интереси между една от оценителките на проекта А. П. и Д. К. – законен представител на
единствената партньорска организация „European Strategic Partnership Ltd“. Сочи се, че проектът е
оценен от двама външни оценители, избрани и определени от ищеца, които не били известни на
1
ответника и за тях той научил едва по повод настоящата претенция. По тази причина отговорност
на ищеца, а не на ответника, било да установи липсата на конфликт на интереси към момента на
назначаване на оценителя. Не било съобразено и, че крайната оценка на проекта била
консолидирана оценка от оценките на двамата оценители, а за втората оценителка няма данни за
конфликт на интереси, поради което наложената 100 % финансова корекция била
непропорционална спрямо твърдяното нарушение. Твърди се, че не били допуснати съществени
грешки, нередности или измама при предоставянето на средствата по проекта, а нямало данни и за
подадена невярна информация или че липсва подадена от ответника такава. Твърди се, че
договорът бил изцяло изпълнен до крайния срок от 30.09.2019 г., като са били представяни и
отчети, обосноваващи направените разходи до размера на полученото авансово плащане, а краен
отчет за останалите средства не бил представен, тъй като такива не били предоставени от ищеца на
ответника, а действията на ищеца довели до невъзможност на ответника да подаде краен отчет.
Поради това нямало виновно неизпълнение от ответника на договорни задължения, за да се
ангажира неговата отговорност и да се развали договора от ищеца.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемият Център за развитие на човешките ресурси – ищец по исковете – чрез
процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я остави без
уважение, а обжалваното с нея решение – в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира
разноски.
Въззиваемите А. Д. П. и Д. В. К. – трети лица помагачи на ответника – редовно призовани, не
вземат становище по жалбата.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнА. служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в тази му част.
Относими към допустимостта на решението са оплакванията в жалбата относно правния режим,
приложим към процесния договор, и по-специално – дали е в обхвата на Закона за управление на
средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, с предишно
наименование Закон за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни
фондове /ЗУСЕСИФ/. Договорите по този закон са административни по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на същия и по смисъла на чл. 19а АПК, като споровете относно такива договори са подсъдни на
административните съдилища – чл. 19ж АПК. Същественото за административния договор е, че
той може да е такъв само, ако това е предвидено в закон. Процесният договор от 12.06.2018 г. е
сключен за предоставяне на финансови средства по програма „Еразъм+“ на Европейския съюз,
която към момента на сключването е била уредена в Регламент /ЕС/ № 1288/2013 за създаване на
„Еразъм+“ – програма на Съюза в областта на образованието, обучението, младежта и спорта.
2
Противно на доводите на ответника обаче неприложим към процесния договор е ЗУСЕСИФ,
доколкото той се прилага само съм управлението на средствата от ЕСИФ, а те според чл. 1, ал. 2
обхващат средства от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд
плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход, Европейския земеделски фонд за развитие
на селските райони, Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, Фонд „Убежище,
миграция и интеграция“, Фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за
управлението на границите и визовата политика, предоставени по програми на Република
България, както и за националното съфинансиране по тях. Програма „Еразъм+“ не попада сред
нито един от изброените европейски фондове, а се финансира пряко от Европейската комисия по
специален ред, което е видно и от Регламент /ЕС/ № 1288/2013. Българският законодател не е
предвидил спрямо тази програма приложимост на ЗУСЕСИФ /сегашен ЗУСЕФСУ/, в който смисъл
е и трайната съдебна практика – вж. решение № 60153/4.02.2022 г. по т.д. № 686/2020 г. на ВКС, ІІ
т.о. По тази причина процесният договор не е административен, а е гражданскоправен, макар със
съществени административни елементи при сключването и изпълнението му. Ето защо настоящият
спор е подсъден на общите съдилища, а не на административните. Впрочем, този въпрос вече е бил
разрешен с влязлото в сила определение № 28.04.2022 г. по ч.гр.д. № 1159/2022 г. на САС, с което
е било отменено прекратително определение на първоинстанционния съд. Ето защо
първоинстанционното решение е постановено от компетентен съд, поради което е допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение,
поради което и на осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СОС. Във въззивната жалба по
същество се повтарят част от същите аргументи, които вече са били изтъкнати в първата
инстанция, на които в обжалваното решение е даден подробен отговор. Независимо от това следва
да се добави и следното:
1. Фактите по делото са безспорни и те са: 1) ищецът Център за развитие на човешките ресурси
е държавно учреждение и административна структура по чл. 60, ал. 1 от Закона за
администрацията към Министерство на образованието и науката, създаден с ПМС № 277/6.12.2013
г. (ДВ, бр. 107/13.12.2013 г.), като изпълнява функциите на Национална агенция за Република
България по Програмата на Европейския съюз в областта на образованието, обучението, младежта
и спорта „Еразъм+“, създадена с Регламент /ЕС/ № 1288/2013, приложим от 1.01.2014 г., заменен
от Регламент /ЕС/ 2021/817, приложим от 1.01.2021 г.; 2) ответникът е държавна професионална
гимназия, който е подал на 2.02.2018 г. проектно предложение № 2018-1-BG01-KA102-047508, с
което е кандидатствал за финансиране по същата програма, ключова дейност 1 „Образователна
мобилност на граждани“, сектор „Професионално образование и обучение“, с проект с
наименование „Иновативни подходи за обучение в тенденциите на развитие на английската
кухня“; 3) в проектното предложение за партньорска организация е посочено дружеството
„European Strategic Partnership Ltd“, регистрирано във Великобритания и със седалище в гр.
Лондон, учредено на 2.10.2017 г., чийто управител и законен представител от учредяването е Д. В.
К., притежаващ 75 % от дружествените дялове; 4) същият е заявил от името на представляваното
дружество съгласие за участие в проекта с подписано писмо за намерения /letter of intent – л. 38 от
делото на СОС/; 5) съобразно процедурата проектът е бил оценен от двама външни оценители,
определени и наети от ищеца, като според депозираната на 29.03.2018 г. консолидирана оценка е
получил 96 точки от общо 100, като оценителят А. В. е дала 96 точки, а оценителят А. Д. П. /П./ е
дала 95 точки /л. 39 от делото на СОС/; 6) във връзка с поканата за кандидатстване по съответния
сектор от програмата /КД1, сектор „Професионално образование и обучение“/ оценителят А. П. е
3
подала декларация от 1.03.2018 г. за липсата на конфликт на интереси с никое от юридическите
лица, подали проектни предложения, вкл. с лица и членове на консорциуми, подизпълнители или
други партньори, като се е задължила при установяване наличие на такъв конфликт на интереси в
процеса на изпълнение на задълженията й незабавно да уведоми ищеца и ако е необходимо, да
преустанови каквито и да е дейности във връзка с възложените й оценки /л. 263 от делото на СОС/;
7) проектното предложение е било одобрено от ищеца, във връзка с което с ответника е бил
сключен договор за финансова подкрепа № 2018-1-BG01-KA102-047508/12.06.2018 г., със срок за
изпълнение 1.06.2018 – 30.09.2019 г., при максимален размер на подкрепата от 80 284 евро, от
които 80 % или 64 227,20 евро са платими авансово в срок от 30 дни от сключване на договора, а
останалите – платими като балансово плащане в срок от 60 дни от получаване на крайния отчет с
нужните документи, подаден не по-късно от 60 дни от крайната дата на проекта; 8) на 15.06.2018 г.
ищецът е превел на ответника авансовото плащане в размер на 64 227,20 евро, равняващи се на
124 184,31 лв.; 9) от получените авансови средства ответникът е превел на 12.12.2018 г. на
партньорската организация „European Strategic Partnership Ltd“ сумата 43 002 британски лири,
равняващи се на 94 045,37 лв. /за самолетни билети, логистика настаняване и обучение на 32 лица/,
представляващи 76 % от полученото авансово плащане по процесния договор; от собствените
средства на ответника в полза на посоченото дружество са били преведени на 24.04.2019 г. още
10 300 британски лира /20 172,55 лв./, или от общо разплатените разходи по проекта в размер на
152 067,51 лв. дружеството е получило 114 217,92 лв., т.е. 75 % от общите разходи – видно от
приетото заключение на ССЕ; 10) на 16.06.2018 г. между оценителя А. П. и управителя на
партньорската организация Д. К. бил сключен граждански брак, което обстоятелство, наред с
други, станало известно на ищеца по-късно – при извършени проверки от дирекция „Акредитация,
мониторинг и проверки“ към ищеца и след изготвената по този повод докладна записка № ПМКН-
03-51/1/11.09.2018 г., в които са описани 12 проекта, измежду които и процесния, със съмнения за
конфликт на интереси във връзка с установените лични отношения между оценителя П. и
управителя К., като по същите проекти за 2017 г. и 2018 г. били финансирани общо 1 621 899 евро;
11) във връзка с това ищецът сезирал компетентните органи – Прокуратурата на РБ, Изпълнителна
агенция „Одит на средствата на ЕС“, КПКОНПИ, дирекция „Защита на финансовите интереси на
ЕС“ и Европейската комисия; 12) конфликт на интереси бил констатиран и в одитен доклад от
13.03.2019 г. на ИА „Одит на средствата на ЕС“, в който са дадени препоръки за прекратяване на
19 договора и за възстановяване на сумите по тях, измежду които и процесният; 13) докладът на
ИА „ОСЕС“ е бил изпратен на Европейската комисия, която с писмо реф. № Ares
/2019/7516373/6.12.2019 г. е потвърдила констатациите и е поискала възстановяване на сумите към
бюджета на ЕС; 14) във връзка с това с дебитна нота от 13.12.2019 г. ищецът е превел на
Европейската комисия сумата 867 710 евро; 15) с писмо с изх. № КА102/VET-244/4/15.02.2019 г.
ищецът е уведомил ответника за тези констатации и за намерението си да спре дейностите и
плащанията по проекта, като от страна на последния е изпратено възражение; 16) с писмо с изх. №
КА102/VET-244/8/3.02.2020 г. ищецът е уведомил ответника за намерението си да прекрати
договора поради установения конфликт на интереси, както и поради липсата на подаден краен
отчет в срока по чл. І.4.4 от договора – до 60 дни след изтичане на срока на изпълнение на
дейностите; на ответника е дадена възможност за възражение, което същият е депозирал с вх. №
КА102/VET-244/9/16.03.2020 г.; 17) с писмо с изх. № КА102/VET-244/10/14.05.2020 г. ищецът е
уведомил ответника, че прекратява договора по същите причини; 18) ищецът е изпратил до
ответника и писмо с изх. № КА102/VET-244/12/30.07.2020 г., съдържащо покана за възстановяване
на получените средства по договора, за което няма данни за получаване – изпратено е с писмо с
4
обратна разписка, което е върнато в цялост, като неполучено с отбелязване, че получателят се е
преместил.
2. Съобразно доводите в жалбата спорни пред въззивната инстанция са въпросите дали е бил
налице твърдения от ищеца конфликт на интереси, дали за същия отговаря ответникът или трето
лице, дали представлява основание за разваляне /прекратяване/ на процесния договор, дали
договорът може да се развали след неговото цялостно изпълнение от ответника, дали
непредставянето на краен отчет съставлява неизпълнение, което също да бъде основание за
разваляне на договора. По тези въпроси въззивният съд намира следното:
3. Приложимо към процесния договор от 12.06.2018 г. е българското право /чл. ІІ.18.1 от
договора/, както и специалното законодателство на ЕС, действащо към момента на сключването му
– Регламент /ЕС/ № 1288/2013 за създаване на „Еразъм+“ – програма на Съюза в областта на
образованието, обучението, младежта и спорта, а също и Регламент /ЕС, Евратом/ № 966/2012
относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза.
Според определението в чл. ІІ.1 от Общите условия на договора „ конфликт на интереси“ е
положение, при което безпристрастното и обективно изпълнение на договора от бенефициента е
опорочено по причини, свързани със семейството, емоционалния живот, политическата или
национална принадлежност, икономически интерес или всякакъв друг интерес, който се споделя
от Комисията или от трета страна и е свързан с предмета на договора“. Сходно е и определението
по чл. 57, ал. 2 от Регламент № 966/2012 – „конфликт на интереси съществува, когато
безпристрастното и обективно упражняване на функциите на финансов участник или друго
лице, посочено в параграф 1, е опорочено по причини, свързани със семейството, емоционалния
живот, политическата или националната принадлежност, икономически интерес или всякакъв
друг интерес, който е общ с този на получателя“.
В настоящия случай е от значение дали към момента на оценката на процесния проект е бил
налице конфликт на интереси спрямо оценителя А. П.. Оценката е била депозирана на 29.03.2018
г., към който момент тя не е била в брак с лицето Д. К. – законния представител на партньорската
организация „European Strategic Partnership Ltd“. Такъв брак е бил сключен на 16.06.2018 г., което е
4 дни след сключване на процесния договор. Няма сигурни данни и не се твърди, че преди
сключване на брака и към 29.03.2018 г. лицата са живели в общо домакинство и са били във
фактическо съжителство. Обичайно обаче сключването на брак се предхожда от трайно
установени и емоционално ангажиращи партньорите отношения. Извод за такива може да се
направи и от други установени по делото факти, косвено сочещи на близост, различна от
обикновено познанство.
Така от фактическите констатации в представения одитен доклад от 13.03.2019 г. на ИА „Одит
на средствата от ЕС“, които въззивният съд служебно провери в частта относно вписванията в
електронния ТРРЮЛНЦ, се установява, че с решение от 12.04.2017 г. по ф.д. № 191/2017 г. на СГС
е било регистрирано сдружение „Надежди и мечти“, което е било пререгистрирано по реда на
ЗТРРЮЛНЦ на 11.05.2018 г. с ЕИК – *********, чийто учредител и управител е Д. В. К. –
управител и на „European Strategic Partnership Ltd“. Адресът на управление на това сдружение от
учредяването му и до момента е в гр. София, ул. „Симеоновско шосе“ № 113А, вх. Б, ап. 12. Това е
и постоянният и настоящ адрес на оценителя А. П., който е бил регистриран още на 16.06.2011 г. –
видно от справката от НБД „Население“ на л. 192 от делото на СОС. Същият адрес тя е посочила и
в договор № ЧР-02-94/14.03.2018 г., сключен с ищеца за оценка на проектни предложения по
5
програма „Еразъм+“ за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. /л. 256 от делото на СОС/. Освен това за времето
от 17.10.2016 г. до 20.03.2018 г. като управител и едноличен собственик на капитала на „Адванст
Проджект Консултинг“ ЕООД с ЕИК – ********* е вписана оценителя А. П., а на 20.03.2018 г. за
такъв е вписан В. Д. К., който е баща на Д. В. К. – видно от удостоверението за съпруг и родствени
връзки от 28.10.2021 г. /л. 233 от делото на СОС/. Адресът на управление на това дружество е
същият – гр. София, ул. „Симеоновско шосе“ № 113А, вх. Б, ап. 12.
Съвкупната преценка на горните факти сочи, че още към началото на 2017 г. между А. П. и Д.
К. са се установили не само трайни емоционални отношения, а и общ икономически интерес, вкл.
отношения между оценителя и близкия роднински кръг на управителя.
Това поставя в очевиден конфликт на интереси оценителя спрямо партньорската организация
„European Strategic Partnership Ltd“, представлявана от Д. К., който конфликт на интереси е
съществувал и към момента на процесната оценка – 29.03.2018 г., още повече, че въз основа на
тази положителна оценка и бил сключен и процесния договор от 12.06.2018 г. Доколкото
партньорската организация също следва да получи част от финансирането по проекта и да участва
в неговото изпълнение, то тя също е придобила и качеството бенефициер на средства от бюджета
на ЕС, наред със самия координатор на проекта – ответника. При това тази партньорска
организация всъщност е основният финансов бенефициер, тъй като реално е получила около 75 %
от преведеното авансово плащане по процесния договор. Изготвената при конфликт на интереси
оценка на проекта не може да се приеме за обективна и безпристрастна, а именно тя е условието за
сключване на процесния договор. Това при наличието на конкуренция с множество
кандидатстващи проекти по програмата се явява в очевиден разрез с правилата на ЕС за разходване
на бюджетните средства.
4. Независимо, че партньорската организация е основният финансов бенефициер по процесния
договор, то тя не е страна по същия. Такава страна е ответникът. Той обаче носи отговорност за
действията и бездействията на всички лица, които е ангажирал във връзка с изпълнението на
договора. Това следва от общите принципи на облигационното договорно право, като
отговорността е заради лошия избор на сътрудници или партньори – арг. от чл. 23 ЗЗД.
Отговорността на длъжника за поведението на ангажираните от него трети лица е като за
собствени действия. По тази причина е ирелевантно дали ответникът е знаел за близките
отношения между оценителя А. П. и Д. К. – законния представител на партньорската организация
по договора. Действително, не се установява знание от ответника, но такова без съмнение е било
налице спрямо Д. К. – близките му отношения с оценителката предполагат такова знание.
5. Съгласно чл. 57, ал. 1 от Регламент № 966/2012 финансовите участници и другите лица,
участващи в изпълнението и управлението на бюджета, включително в подготвителни действия за
това, в одита или контрола, не предприемат каквито и да са дейности, които може да поставят
собствените им интереси в конфликт с тези на Съюза, като при наличие на такъв риск въпросното
лице се въздържа от такива дейности и отнА. въпроса до оправомощения разпоредител с
бюджетни кредити, който потвърждава в писмен вид дали съществува конфликт на интереси, а ако
бъде установен конфликт на интереси, въпросното лице спира всички свои дейности по случая.
Конкретизация на това общо правило се съдържа в Общите условия на процесния договор. Така
според чл. ІІ.5.1 бенефициентът взема всички необходими мерки, за да предотврати наличието на
конфликт на интереси, а според чл. ІІ.5.2 бенефициентът уведомява незабавно националната
агенция за всяка ситуация, която представлява конфликт на интереси или която има вероятност да
6
доведе до конфликт на интереси, като той незабавно предприема всички необходими мерки за
коригиране на тази ситуация. В случая това задължение е било нарушено от партньорската
организация по проекта /която както бе посочено също има качеството бенефициер/, а
неизпълнението от същата се счита за неизпълнение и на координатора по договора – ответника,
който носи пълна гражданскоправна отговорност за действията и бездействията на всички
ангажирани от него лица във връзка с кандидатстването по проекта и изпълнението на договора.
Отделен е въпросът, че оценителят А. П. също е следвало да декларира конфликта на интереси, но
доколкото ответникът няма отношение към нейното определяне за оценител по проекта, което е
сторено от ищеца, то това е нарушение по сключения между оценителя и ищеца договор.
Нарушение на процесния договор обаче е налице от партньорската организация, за което
отговаря и ответника. Последният от своя страна може да ангажира отговорността на
партньорската организация по сключения с нея договор, което е въпрос на техни вътрешни
отношения.
6. Според чл. 87 ЗЗД правото на кредитора да развали един двустранен договор /като
процесния/ възниква, когато: 1) е налице неизпълнение на задължение по договора поради
причина, за която той отговаря, и 2) неизпълнената част не е незначителна с оглед интереса на
кредитора. В чл. ІІ.17.3.1, буква „е“ от Общите условия на процесния договор е извършена
допустима конкретизация на това потестативно право, като е предвидено, че националната агенция
може да прекрати договора, ако „разполага с доказателства, че бенефициентът или свързано с
него лице са извършили съществени грешки, нередности или измама в рамките на процедурата за
предоставяне на средствата или по време на изпълнението на договора, включително когато са
подали невярна информация или не са подали изисканата информация“.
В случая са налице „нередности“ и „измама“ по смисъла на чл. ІІ.1 от ОУ в рамките на
процедурата по предоставяне на средствата, тъй като представляващият партньорската
организация не е изпълнил задължението си по чл. ІІ.5 от ОУ /нарушение чрез бездействие/, а
оценителят е представил невярна декларация за липса на конфликт на интереси /нарушение чрез
действие/, довели до оценка на проект в условията на конфликт на интереси. Нарушението е
съществено с оглед интереса на кредитора, предвид специфичната нормативна уредба относно
разходването на бюджетните средства на ЕС, отличаваща се със стриктни правила и засилен
финансов контрол. Ето защо в полза на ищеца е било породено правото да прекрати /развали/
процесния договор. Без значение за упражняване на това право е дали процесният договор е бил
изпълнен в уговорения срок. Това право ищецът надлежно е упражнил с представеното писмо с
изх. № КА102/VET-244/10/14.05.2020 г., с което е заявил, че прекратява договора.
7. Доказана е и втората изтъкната причина за разваляне на договора – липсата на подаден краен
отчет в срока по чл. І.4.4 от договора, а именно до 60 дни след изтичане на срока на изпълнение на
дейностите. Ответникът не отрича, че не е представил такъв, но изтъква, че това не е било сторено,
защото с писмо с изх. № КА102/VET-244/4/15.02.2019 г. ищецът е уведомил, че спира дейностите
и плащанията по проекта. Това обаче не отговаря на точното съдържание на писмото –
уведомлението се отнА. до бъдещото намерение на ищеца да спре проекта, но за да настъпи
самото спиране е било необходимо да се изпрати второ писмо за това, което не е било сторено, т.е.
проектът не е бил спрян. Ето защо ищецът е дължал неговото изпълнение, вкл. и за задължението
за представяне на краен отчет. Независимо от неизпълнението на това задължение обаче съдът не
го счита за съществено неизпълнение на договора, освен ако то е съчетано с неизпълнение и на
7
неговия предмет, което не се твърди и установява. Ето защо само по себе си неизпълнението на
задължението по т. І.4.4 не представлява основание за разваляне на договора, ако той все пак е
изпълнен.
Въпреки това, първото установено нарушение /на чл. ІІ.5/ е достатъчно за наличието на
основание за разваляне на договора, което право ищецът надлежно е упражнил.
8. С развалянето на договора отпада основанието за получаване на финансовите средства от
ответника, поради което той дължи тяхното възстановяване на ищеца.
Поради това искът за връщане на процесната сума 64 227,20 евро се явява основателен.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по
отношение на предявения иск въззивната жалба на ответника следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
Въпреки този изход на спора на ищеца не следва да се присъждат своевременно поисканите
разноски за въззивното производство, доколкото не са представени доказателства за такива.
Така мотивиран Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 12.04.2023 г. по гр. д. № 207/2021 г. на Софийския окръжен
съд, в обжалваната част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280
ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието в процеса на А. Д. П. с ЕГН – ********** и Д. В. К. с
ЕГН – **********, като трети лица помагачи на ответника Професионална гимназия по
ветеринарна медицина и селско стопанство „Св. Георги Победоносец“.
Препис от решението да се изпрати на пълномощниците на ищеца и ответника само чрез
профилите им в ЕПЕП и ССЕВ на осн. чл. 52, ал. 2 ГПК.
На ищеца ЦРЧР да се изпрати препис от решението и чрез профила на учреждението в ССЕВ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8