Решение по дело №1309/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, срещу Решение № 37/07.04.2023г., постановено по н.а.х.д. № 20223130200319/2022г. на Районен съд - Провадия, втори състав, с което е отменено наказателно постановление № 03-011741/14.08.2019г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за извършено нарушение на чл.62, ал.1 и чл.1, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, на „Б.“ ООД, ЕИК ***, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лева.

В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. С касационната жалба е направено искане съдът да отмени обжалваното решение и да потвърди отмененото с него наказателно постановление.

Ответникът – „Б.“ ООД с депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба с искане да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл.218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Варненският районен съд е приел от фактическа страна, че на 18.07.2019г. служители на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна по повод постъпили искания за извършване на проверка на „Мугел“ ЕООД от ТД на НАП Варна, които при посещение на адреса на управление на това дружество, в с. Неофит Рилски – производствен обект фурна, са констатирали, че обекта представлява кухня за приготвяне на храна и в момента на проверката имало две лица, които приготвяли храна – Д Х  от Русия и друго лице, което не се е представило и които казали, че не разбират български език.

По повод на горното на 18.07.2019г. е извършена проверка в обект кухня-майка за приготвяне на храна в с. Неофит Рилски, община Ветрино, стопанисван от „Б.“ ООД. При проверката се установило, че в обекта осъществявал трудова дейност като готвач Р С , гражданин на Руската Федерация, пребиваващ законно в Република България с виза за краткосрочно пребиваване с цел неорганизиран туризъм. Работодателят „Б.“ ООД е приел С  да осъществява трудова дейност в кухнята майка, като готвач с определено работно време – в кухнята-майка, при определено работно време – от 08.00 часа до 15.00 часа, за периода от 11.07.2019г. да 11.08.2019г., с два почивни дни седмично, трудово възнаграждение 100 евро за посочения период, почивка в работния ден – един час, без да сключи трудов договор в писмена форма преди постъпването му на работа. За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение № 03-011741 от 06.08.2019г. Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление, с което административнонаказващият орган възприел фактическата обстановка описана в АУАН, квалифицирал нарушението като такова по чл.62, ал.1 във връзка с чл.1, ал.2 от КТ и наложил на „Б.“ ООД имуществена санкция в размер на 5 000 лева.

За да отмени процесното НП, районният съд приел, че неправилно административнонаказващият орган е приложил материалния закон, като е наложил на „Б.“ ООД наказание за нарушение, което не е доказано да е осъществено от обективна страна.

Така постановеното решение е правилно.

Както в АУАН така и в наказателното постановление се твърди, че С  упражнява труд по трудово правоотношение без да има сключен писмен трудов договор с работодателя. Тези твърдения обаче не са подкрепени с никакви доказателства. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства твърденията и констатациите си относно извършеното административно нарушение. В настоящия случай това не е сторено. Не са представени доказателства установяващи наличието на всички съществени елементи на трудовия договор, а именно работно време, период, заплата и др. Едва при установяване наличието на тези елементи може да се обоснове извода, че реално лицето полага труд, без да има сключен трудов договор в нарушение императивните разпоредби на КТ. При наличието на спорни обстоятелства във връзка с престирането на работна сила, в тежест на административнонаказващия орган е да извърши разследване на същите, да направи преценка на фактите и едва тогава да обоснове защо приема, че е налице упражняването на труд по трудово правоотношение, без сключен писмен трудов договор. Такава преценка не е направена. Липсата на доказателства в посочената по-горе насока не дават основание да се приеме, че е налице извършено от „Б.“ ООД административно нарушение на чл.62, ал.1във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.

Касационната инстанция счита за обосновани от доказателствата и съответни на материалния закон, формираните от районния съд доводи за недоказаност на деянието. Липсват предпоставки за ангажиране на административно наказателната отговорност на нарушителя, поради което издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно. Като го е отменил районният съд е постановил правилно решение.

По изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора съдът намира за основателно искането на ответника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева, при съобразяване с разпоредбата на чл.18, във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 37/07.04.2023г. на Районен съд – Провадия, втори състав, постановено по н.а.х.д. № 20223130200319/2022г.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна да заплати на „Б.“ ООД, ЕИК ***, представлявано от управителя Ц Г Ц  сумата от 800.00 лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: