МОТИВИ ПО НОХД № 117/ 2015 г. по описа на РС Ч.
Обвинението е против
подсъдимите:- Р.П.Ш. – 24 г., роден на *** ***.
Български гражданин. С основно образование. Работи – “ Танев пласт “ ООД гр. П..
Не е женен. Неосъждан. ЕГН ********** по чл 194 ал. 1 във вр. с чл. 20 ал.
2 във вр. с ал. 1 от НК за това, че на 17. 09. 2014
г. в с. М., обл. С.З., в съучастие с П.С.П., като
извършител, е отнел чужди движими вещи: 1 бр. пистолет марка “ Глок 19 “ кал. 9/ 19 с № *** ведно с 1 брой пълнител на
стойност 844. 75 лв., 6 бр. боеприпаси – патрони кал. 9/ 19 на стойност 3. 24
лв. и сумата от 1900 лв. или всичко на обща стойност 2 747. 99 лв. от
владението на В.Г.Б., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои;
и по чл. 339 ал. 1 от НК за това,
че в периода 17. 09. 2014 г. до 19. 09. 2014 г. в с. М., обл.
С.З. и гр. П., е държал огнестрелно оръжие – 1 бр. пистолет марка “ Глок 19 “ кал 9/ 19 с № *** ведно с 1 брой пълнител и 6
броя боеприпаси – патрони кал. 9/ 19, без да има за това надлежно разрешение.
- подсъдимия П.С.П. – 21 г.,
роден на *** ***, обл. С., ул. В. № 70, живущ ***.
Български гражданин. С основно образование. Работи – общ работник в с. М., обл. С.З.. Не е женен. Осъждан. ЕГН ********** по 195 ал. 1
т. 7 във вр. с чл. 194 ал. 1, във вр.
с чл. 28 ал. 1, във вр. с чл. 20 ал. 4 вр. с ал. 1 от НК за това, че на 17. 09. 2014 г. в с. М., обл. С.З., в съучастие с Р.П.Ш., като помагач умишлено е
улеснил чрез разяснения Ш. да отнеме чужди движими вещи: 1 бр. пистолет марка “
Глок 19 “, кал 9/ 19 с № *** ведно с 1 брой пълнител
на стойност 844. 75 лв., 6 бр. боеприпаси – патрони кал. 9/ 19 на стойност 3.
24 лв. и сумата от 1900 лв. или всичко на обща стойност 2 747. 99 лв. от
владението на В.Г.Б., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено повторно в немаловажен случай.
Подсъдимият Р.П.Ш. не се признава
за виновен по предявените му обвинения и моли съда, лично и чрез процесуалния си
представител да бъде оправдан.
Подсъдимият П.С.П. се признава за виновен по повдигнатото му обвинение и
лично и чрез процесуалния си представител моли да му бъде наложено наказание в
минимален размер предвиден в закона.
Представителят на Районна
прокуратура поддържа предявените на подсъдимите обвинения и моли съда да наложи
наказание, за подсъдимия Ш. за срок малко над минималния за всяко едно от двете
деяния, като впоследствие на осн. чл. 23 от НК се
определи общо наказание в размер на по- тежкото от двете. Моли на този подсъдим
да бъде определен изпитателен срок съобразно Закона.
За подсъдимия П.П.,
представителят на Районна прокуратура моли да бъде наложено наказание в размер
минималния предвиден в Закона, отчитайки смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Твърди, че предвид обстоятелството, че подсъдимият
П. е извършил деянието, след като е бил осъждан за извършено престъпление от
общ характер, на лишаване от свобода, по
отношение на него са налице отрицателни предпоставки за приложението на условно
осъждане по чл. 66 от НК, като същият следва да изтърпи наказанието си
ефективно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгл. чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС, при първоначален строг режим, съгл. чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС.
Предвид обстоятелството, че
деянието на П. е извършено преди влизане
в сила на присъдата по НОХД № 248/ 2014 г. на РС Ч., с която за няколко отделни
престъпления му е било наложено общо наказание, налице били основанията на чл.
25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК за допущане и
извършване на кумулация на наказанието, по настоящото
наказателно производство, с наказанието определено му с горепосочената присъда,
като му се определи общо наказание в размер на по- тежкото от двете, а именно
наказанието по настоящото наказателно производство, което следва да се изтърпи
ефективно в затвор или затворническо общежитие, от закрит тип, съгл. чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС, при първоначален строг режим, съгл. чл. 61 т. 2 от ЗИНЗС. И тъй като деянието, предмет на
производството, е извършено в изпитателния срок на условното осъждане на П. по
НОХД № 473/ 2013 г. на РС Ч., твърди ,че са налице условията на чл. 68 ал. 1 от НК да бъде приведено в изпълнение отложеното наказание в размер на 5 месеца
лишаване от свобода, като същото бъде изтърпяно от подсъдимия ефективно и
отделно от наказанието по настоящото наказателно производство, отново в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип при първоначален строг режим.
До започване на съдебното
следствие в първоинстанционен съд е предявен
граждански иск за съвместно разглеждане по настоящото НОХД № 117/ 2015 г. по
описа на РС Ч. за сумата в размер на 2747. 99 лв., представляваща имуществени
вреди претърпени в резултат на инкриминираното деяние, ведно със законната
лихва, считано от 17. 09. 2014 г. до окончателното изплащане на главницата,
като конституира като граждански ищец В.Г.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***.
Представителят на Районна
прокуратура взема становище, че гражданския иск е основателен и доказан и като
такъв следва да бъде уважен.
Процесуалният представител на
подсъдимия адв. А., пълномощник на подсъдимия П.,
взема становище, че относно основателността на иска предоставя на съда. Адв. У., пълномощник на подсъдимия Ш., не взема становище,
а адв. П. Колев, пълномощник на гражданския ищец,
взема становище, че иска е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
От събраните по делото и
приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК
доказателства, събрани в хода на досъдебното и
съдебното производство: Протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, механоскопни следи, Протоколи за разпит на подсъдими,
Декларации за СМПИС, 2бр. справки за съдимост, 2 бр. характеристични справки,
Протокол за очна ставка, Протоколи за разпит на свидетели, СОЕ, фактура,
удостоверение от МВР, две разрешения със снимков материал, писма и отговори –
Справки от мобилни оператори, както и 2 бр. справки за съдимост с рег. №№ 2019 и 140 и двете с дата 28. 04. 2015 г., първата
издадена от РС П., а втората издадена от РС Левски. От извършените очни справки
и от направените самопризнания на подсъдимите в хода на дъсъдебното
производство, а за подсъдимият П. и в хода на съдебното такова, съдът приема за
установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимите Р.П.Ш.
и П.С.П. се познават и са в приятелски отношения помежду си.
Подсъдимият Р.П.Ш. не е осъждан
за извършени престъплeния от общ характер.
Подсъдимият П.С.П. е осъждан за
извършени престъпления от общ характер, както следва:
1. С Протоколно определение от
27.11.2013г. по НОХД № 473/2013г. на РС Ч. за извършено в периода месец март
2013г. до началото на месеца май 2013г. престъпление по чл. 197 т. 3 във връзка
с чл. 195 ал. 1 т. 4 пр. 2 и т. 5 във връзка с чл. 194 ал. 1 във връзка с чл.
26 ал. 1 от НК е осъден на 5 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66
ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от 3
години. Определението е влязло в сила на 27.11.2013г.
2. С Присъда № 5 от 08.10.2014г.
по НОХД № 248/2014г. на РС Ч. за извършено на 18/19.10.2013г. престъпление по
чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. 1 и 2, т. 4 пр. 2 и т. 5 във връзка с чл. 194 ал. 1 във
връзка с чл. 26 ал. 1 от НК във връзка с чл. 58а ал. 1 от НК във връзка с чл.
54 от НК е осъден на 1 година и 4 месеца лишаване от свобода, като на основание
чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок
от 4 години. За извършено на 18/19.10.2013г. престъпление по чл. 216 ал. 1 пр.
1 във връзка с чл. 20 ал. 2 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК
във връзка с чл. 58а ал. 1 от НК във връзка с чл. 54 от НК е осъден на 10
месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването
на наказанието е отложено с изпитателен срок от 4 години. На основание чл. 25
ал. 1 във връзка с чл. 23 ал. 1 от НК групира така наложените по настоящето
дело наказания, както и наказанието наложено по НОХД № 473/2013г. на РС Ч.,
като определя и налага едно общо наказание, а именно най-тежкото от тях:
лишаване от свобода за срок от 1 година и 4 месеца. На основание чл. 66 ал. 1
от НК изтърпяването на наказанието е отложено с изпитателен срок от 4 години.
Присъдата е влязло в сила на 23.10.2014г.
Вечерта на 16. 09. 2014г. двамата
подсъдими Ш. и П. се срещнали в гр. П., в двора на училище “ Х.Г. Данов “,
където и пушили “ трева “. Подсъдимият Ш. попитал подсъдимия П. дали работи
понастоящем, при което последният му отговорил, че сега не работи, но доскоро е
работил в с. М., обл. С.З.. В селото подсъдимият
работил като общ работник при свидетеля В.Г.Б., който се занимавал с
животновъдство. П. заявил, че напуснал работа, тъй като не бил доволен от
заплащането. Тогава Ш. предложил на П. да отидат до дома на Б. и да се опитат
да откраднат пари или други ценности, каквито последния вероятно имал в дома
си. След кратко колебание П. се съгласил, но с уговорката Ш. да извърши
кражбата, а той само да го напътства относно местонахождението на къщата,
времето, през което Б. няма да е в дома си и начина, по който Ш. ще проникне в
имота.
Рано сутринта на 17. 09. 2014г. подсъдимият
Ш. се обадил по телефона на неустановено лице и го помолил да дойде с
автомобила си при тях. Когато лицето дошло, Ш. поискал да откара него и подсъдимия
П. ***, като не му обяснил причината за пътуването. В около 04.00 часа с
автомобила, управляван от лицето с неустановена самоличност, двамата подсъдими
отишли в селото. По указания на П. преминали неколкократно покрай къщата на
свидетеля Б., за да може той да я покаже на подсъдимия Ш. и да му поясни
подробности относно вътрешността й, след което се отдалечили от мястото. П.
разказал на Ш., че рано сутринта свидетелят Б. води децата си на училище, а
съпругата му отива на работа и по тази причина в къщата им няма никого. След
това двамата подсъдими се разделили, като подсъдимият П. и неустановеното лице
спрели автомобила на място откъдето обичайно преминавал Б. с децата си на път
за училището им. Подсъдимият Ш. отишъл да чака в близост до къщата на Б..
Когато Б. излязъл от дома си и преминал покрай лекия автомобил, в който били обвинямия П. и неустановеното лице, същите се обадили по
мобилен телефон на Ш. уведомявайки го за това обстоятелство. Последният
прескочил оградата, отворил един от прозорците на къщата, който не бил заключен
и през него влязъл във вътрешността на къщата. Влязъл в спалното помещение и в
едно чекмедже намерил и взел пари на стойност 1600 лв. От друго чекмедже взел 1
бр. пистолет марка „Глок 19” кал. 9/19 с № *** ведно с 1 брой
пълнител и 6 бр. боеприпаси – патрони кал. 9/19. Оръжието и боеприпасите били
законно притежавани от свидетеля Б.. След това подсъдимият Ш. отишъл в детската
стая и зад една снимка, поставена на стената, намерил и взел парична сума в
размер на 300 лв. Подсъдимият скрил откраднатите вещи и пари в дрехите си и
напуснал дома на свидетеля Б. по начина, по който проникнал в него, затваряйки
отново прозореца. Когато отишъл при подсъдимия П. и лицето с неустановена
самоличност, Ш. ги излъгал, че не е намерил нищо след което всички заедно се
върнали в гр. П..
През следващите дни подсъдимият Ш.
похарчил откраднатите пари за лични нужди, а огнестрелното оръжие и
боеприпасите за него държал в свое владение, въпреки че нямал надлежно
разрешение за придобиване и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. На
19. 09. 2014г. Ш. се разпоредил с оръжието, пълнителя и боеприпасите в полза на
неустановено лице.
След като още на 17.09.2014 г.
установил за извършената от дома му кражба, свидетелят Б. сигнализирал в РУП Ч..
Местопроизшествието било посетено
от оперативна група от служители на РУП Ч., които извършили оглед. При огледа
били иззети механоскопни следи от пода на южната
стая.
В резултат на
извършените от органите на РУП Ч. оперативно-издирвателни
мероприятия подсъдимите Ш. и П. били установени като съучастници в извършване
на деянието (извършено на 17.09.2014г. в с. М., обл. С.З.
– отнемане на вещи от владението на В.Г.Б.).
По така описания
начин подсъдимият Ш. бил установен и като извършител на деянието, осъществено в
периода от 17.09.2014г. до 19.09.2014г. в с. М., обл.
С.З. и гр. П., а именно държане на
огнестрелно оръжие и боеприпаси, без да има за това надлежно разрешение.
Видно от
заключението на назначената в хода на разследването стоково-оценъчна експертиза
стойността на вещите – предмет на престъплението ( в това число и откраднатата
парична сума в размер на 1900лв. ) възлиза общо на 2747, 99 лв.
По така описания
начин с деянието си от обективна и субективна страна, подсъдимите Ш. и П. са
осъществили престъпния състав на чл. 194 ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 1 от НК
– като на 17.09.2014г. в с. М., обл. С.З., в
съучастие, са отнели чужди движими вещи: 1 бр. пистолет марка „Глок 19” кал. 9/19 с № *** ведно с 1 брой
пълнител на стойност 844,75 лв., 6 бр. боеприпаси – патрони кал. 9/19 на
стойност 3,24 лв. и сумата от 1900 лв. или всичко на обща стойност 2747,99 лв.
от владението на В.Г.Б., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят.
Деянието е извършено в съучастие между подсъдимите Ш. и П. – подсъдимият Ш.
като извършител доколкото същия сам е осъществил изпълнителното деяние на
кражбата, изразяващо се в отнемане на вещта от владелеца й, а П. като помагач
доколкото умишлено е
улеснил чрез разяснения Ш. да извърши кражбата - относно местонахождението на
къщата на Б., времето през което Б. няма да е в дома си и разположението на стаите
в къщата.
Предвид осъждането на подсъдимия П.П.
с Присъда по НОХД № 473/2013г. на РС Ч. за друго такова престъпление, то
деянието му – предмет на настоящото наказателно производство се явява кражба,
извършена повторно по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК и следва да се квалифицира
като престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7 във вр. с чл.
194 ал. 1 вр. с чл. 28 ал. 1 от НК.
Деянието не представлява
маловажен случай, предвид обстоятелството, че същото не разкрива по – ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид.
Поради
гореизложеното пълната правна квалификация на извършеното от подсъдимия Ш.
деяние е по чл. 194 ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 2 във връзка с ал. 1 от НК, а
правната квалификация на деянието на П. е по чл. 195 ал. 1 т. 7 във връзка с
чл. 194 ал. 1 във връзка с чл. 28 ал. 1 във връзка с чл. 20 ал. 4 във връзка с
ал. 1 от НК, по които текстове съдът ги признава за виновни .
По така описания начин с деянието
си от обективна и субективна страна подсъдимият Ш. е осъществил и престъпния
състав на чл. 339 ал. 1 от НК, по който текст съдът го признава за виновен, като
в периода от 17.09.2014г. до 19.09.2014г. в с. М., обл.
С.З. и гр. П., обл. П. е държал огнестрелно оръжие –
1 бр. пистолет марка „Глок 19” кал. 9/19 с № *** ведно с 1 брой
пълнител и 6 броя боеприпаси – патрони кал. 9/19, без да има за това надлежно
разрешение.
Съдът приема за установена
горната фактическа обстановка след анализ на събраните и приобщени
доказателства в хода на наказателното производство, като счита, че след
преценка на тяхната пълнота и съвкупност, а именно показанията на разпитаните
свидетели- В.Г.Б. - пострадал, и В.Г.Б. – дядо на пострадалия, заключението на
вещото лице, обясненията на самите подсъдими, както и оформените актове на РУП Ч.- протоколи
за оглед и фотоалбум, се установява фактическата обстановка, която изцяло
съответства на изложената по-горе, а
именно:
Съдът
счита, че в конкретният случай са налице извършени от подсъдимите в хода на досъдебното производство самопризнания, обективирани
в съответните протоколи. Видно от протокол за разпит на обвиняем по отношение
на подсъдимия Р.Ш., извършен на основание чл. 222 от НПК в присъствието на
районен съдия Ж. И. ***, секретар – протоколист М. Х. и от разследващ полицай
Л.Н. се установява, че на 30.10.2014г. подсъдимият Ш., не само е направил признание за
авторството на деянията, за които са му повдигнати обвинения по настоящото НОХ
дело, но и същият е изнесъл подробности, които биха могли да бъдат известни
само на фактическият извършител, които факти и обстоятелства изцяло се доказват
и от извършените разпити в качество на свидетел и на пострадалото лице. Тези
съвпадения са валидни по отношения на начина на проникване в недвижимия имот, а
именно – през не заключен прозорец, чрез снемане, откачане на комарника. Такава идентичност има и при показанията на
подсъдимия и свидетеля по отношение на отнетата парична сума, обстоятелството,
къде и в какви количества са се намирали отнетите пари, а така също и по
отношение на отнетото оръжие – пистолет
и съответните боеприпаси, находящи се в пълнител с 6
патрона. Авторството, по отношение на подсъдимия Ш. се доказва и от
свидетелските показания на разпитания
свидетел В.Г.Б. /дядо на пострадалия, което обяснение се налага, тъй като в
конкретния случай имаме две лица с едни и
същи имена/, който многократно в съдебно заседание посочваше подсъдимия Ш.
за лицето, което е забелязал на 17.09.2014г. пред дома си в с. М. и именно
лицето, за което е помислил, че е влязло в дворното място и е търсил на първия
етаж от къщата, без обаче да се досети да провери на втория етаж. Обитаван от
семейството на В.Б. – пострадал. Във връзка с гореизложеното са обясненията и
показанията дадени от подсъдимия П.П..
Съдът
дава вяра на показанията на горепосочените свидетели и самопризнанията на
подсъдимите дадени именно в хода на досъдебното
производство, а на подсъдимия Ш. и закрепени чрез разпит пред съдия, тъй като
анализирани в тяхната съвкупност те водят до един непротиворечив извод за
наличието на извършени деяния и авторството им.
Съдът
не кредитира изнесеното от подсъдимия Ш. в хода на съдебното следствие, а
именно, че същият е извършил самопризнание в досъдебното
производство поради заплашване, принуда и т.н. Звучи житейски нелогично
обстоятелството да е налице наговаряне между полицейски служители на РУП Ч. с
пострадалото лице от една страна. От друга, видно от самите обяснения на
подсъдимия, пък било налице бъдещо заплашване. И от трета, толкова се уплашил,
че в разпита пред съдия на 30.10.2014г. продължил да говори неистини в
присъствието на разследващ полицай Л. Н. , районен съдия Ж. И. и секретар М. Х..
Ако се приеме становището на подсъдимия излиза, че мъж на 24г. в български съд,
пред български съдия в присъствието на секретари разследващ полицай заявява истини, горното би
опорочило института на разпит пред съдия, тъй като всеки един подсъдим
впоследствие в съдебната фаза на процеса би твърдял че е заплашван в
съответната полиция , за да говори неистини пред съответния съдия. По делото не
се събраха категорични данни по отношение на подсъдимия да е оказвана каквато и
да е принуда по отношение на подсъдимия и пострадали. По отношение на настоящия
състав е несериозно да се твърди че са нарушени правата на подсъдимия на
разпита пред съдия като в конкретния случай следва да се има предвид че
разследващия полицай, районния съдия и секретаря са лица от женски пол. Разпита
е проведен в сградата на РС Ч., започнал е в 13.30ч. и е приключил в 14.00часа,
т.е. същият е проведен в едно нормално работно време и нормална среда. По
думите на самият подсъдим от 11.06.2015г. “... Питаха ме пред съдията дали желая да присъства защитник” Видно от
обсъждания протокол не се установяват каквито и да било процесуални нарушения
при провеждане на разпита, съставяне на протокола и т.н. В с.з. от 11.06.2015г.
съдът на основание чл. 279 ал.1 т.3 от НПК прочете показанията на подсъдимия Ш.
дадени пред съдия в хода на досъдебното производство
като намира именно последните за достоверни. Поради всички изложено по-горе и
отчитайки обстоятелство, че разпита пред
съдия е извършен на 30.10.2014г., т.е. в срок от време много по-близък до
датата на извършване на деянието, т.е. много по - логично би било и спомените и
знанието на лицето да са по- ясни и по-верни. Показанията на разпитаната
свидетелка П. И. Ш., баба на подсъдимия Ш. по никакъв начин не опровергават
обвинението, тъй като деянието предмет на производството е извършено сутринта
на 17.09.2014г. около 7.30ч., а свидетелката заяви, че внукът и отишъл при нея
между 8ч. и 9 без нещо ,т.е. след като се прецени разстоянието между с. М. и
гр. П., няма пречка, а е налице и
възможност Ш. действително в 8.30 и 9 без нещо да е бил в гр. П. при
своята баба,след като вече е бил в с. М..
От
субективна страна престъпните деяния са извършени от подсъдимите при пряк
умисъл, тъй като са съзнавали обществено- опасния характер на деянието,
предвиждали са и са искали настъпването на обществено- опасните последици от
престъпното деяние.
При
определяне вида и размера на наказанието, съдът се съобрази с двата основни
принципа на наказателно- правната ни система, а именно принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на
наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на
наказателно-правната ни система в специалния текст на 194 ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода в размер до 8 години, а в чл. 195 ал. 1
от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 10 години, а в чл.
339, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години. Съгласно
нормата на чл. 39 от НК минималният размер на наказанието е в размер на 3
месеца.
При индивидуализация на наложените
наказания, съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дейците,
мотивите за извършване на престъпното деяние, степента и формата на вината,
както и всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства по смисъла на
Закона.
Като смекчаващи вината
обстоятелства за двамата подсъдими, съдът взе предвид направените от тях в хода
на досъдебното производство самопризнания, тежкото им
материално – битово положение, а по отношение на подсъдимия Ш. – чистото
съдебно минало и добрите характеристични данни, а по отношение на подсъдимия П.
проявената самокритичност и съдействие на органите на досъдебното
и съдебното производство. Като отегчаващи вината обстоятелства и за двамата
подсъдими съдът взе предвид сравнително високия размер на предмета на
престъпление, по отношение на извършените престъпни деяния по смисъла на чл.
194 и чл. 195 от НК. Съдът не приема за отегчаващо вината обстоятелство по
отношение на подсъдимия П. предишното му осъждане по НОХД № 473/2013г., тъй
като същото обуславя правната квалификация на деянието, за което същият е
предаден на съд по настоящото НОХД.
Предвид тези обстоятелства, съдът
счита, че на подсъдимите следва да бъде наложено наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, при условията на 54, ал.1от НК,
поради което счита, че на подсъдимия:- Ш. следва да наложи наказание в размер на 6 месеца
лишаване от свобода, за деянието по смисъла на чл. 194 ал.1 от НК. Предвид
обстоятелството, че в конкретния случай няма пречки за приложението на чл.66
ал.1 от НК счита, че така наложеното на
подсъдимия Ш. наказание лишаване от свобода с следва да бъде отложено с изпитателен срок
от 3 / три / години, считано от влизане на присъдата в сила, а възпитателната
работа с условно осъдения Р.П.Ш. да бъде възложена на ПИ при РУП П., отговарящ
за квартала в който живее същия. За деянието извършено по смисъла на чл. 339 от НК следва да наложи наказание в размер
на 2 / две / години лишаване от свобода. Предвид обстоятелството, че в
конкретния случай няма пречки за приложението на чл.66 ал.1 от НК счита, че
така наложеното на подсъдимия Ш. наказание лишаване от свобода с
следва да бъде отложено с изпитателен срок от 3 / три / години, считано от
влизане на присъдата в сила, а възпитателната работа с условно осъдения Р.П.Ш.
да бъде възложена на ПИ при РУП П., отговарящ за квартала в който живее същия.
На осн.
чл. 23 ал. 1 от НК съдът счита, че следва да допусне и извърши кумулация на наложените на подсъдимия Р.П.Ш. наказания по
настоящото НОХД № 117/ 2015 г. по описа на РС Ч., като следва да се определи
едно общо наказание, а именно най- тежкото от двете- 2 / две / години лишаване
от свобода, което наказание на основание чл. 66 ал. 1 от НК да бъде отложено от
изтърпяване с изпитателен срок от 3 / три / години, считано от влизане на
присъдата в сила, като възпитателната работа с условно осъдения Р.П.Ш. да бъде
възложена на ПИ при РУП П., отговарящ за квартала в който живее същия.
Предвид тези обстоятелства, съдът
счита, че на подсъдимите следва да бъде наложено наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, при условията на 54, ал.1от НК,
поради което счита, че на подсъдимия П. следва да се наложи наказание в размер
на 1 / една / година
и 2 / два / месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгл.
чл. 60 ал. 1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража,
при първоначален строг режим, съгл. чл. 61 т. 2 от
Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража.
На осн. чл. 25 ал. 1 във вр. с чл.
23 ал. 1 от НК съдът счита, че следва да допусне и извърши кумулация
на наказанието наложено на подсъдимия П.С.П. по настоящото НОХД № 117/ 2015 г. по описа на РС Ч.
с наказанието наложено му по НОХД № 248/ 2014 г. по описа на РС Ч., като следва
да определи едно общо наказание по- тежкото от двете, а именно 1 / една /
година и 4 / четири / месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгл.
чл. 60 ал. 1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража,
при първоначален строг режим, съгл. чл. 61 т. 2 от
Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража.
Предвид
обстоятелството, че деянието за което подсъдимия П.П. е предаден на съд по
настоящото дело № 117/2015г по описа на РС Ч. е извършеното от подсъдимия в
изпитателния срок по НОХД № 473/2013г. по описа на РС Ч. , то са налице
основанията визирани в нормата на чл. 68 ал. 1 от НК за привеждане в изпълнение
на наложеното по НОХД № 473/ 2013 г. по описа на РС Ч. на подсъдимия П.С.П.
наказание 5 / пет / месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, съгл.
чл. 60 ал. 1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража,
при първоначален строг режим, съгл. чл. 61 т. 2 от
Закон за изпълнение на наказанията и задържане под стража.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯТ ГРАЖДАНСКИ
ИСК.
Съгласно нормата на чл. 45 от ЗЗД
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Безспорно в конкретния случай се
установи, че в резултат на извършеното от подсъдимите Р.П.Ш. и П.С.П. с п. а. и
ЕГН престъпно деяние в патримониума на гражданския
ищец В.Г.Б. с ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв. П. ***
с адрес на адвокатската кантора: гр. Ч., ул. Г.Д. № 26А, са настъпили
имуществени вреди, които възлизат на сумата в размер на 2 747. 99 /
две хиляди седемстотин четиридесет и седем лева и деветдесет и девет ст. /
лева.
,
представляваща обезщетение за претърпени от гражданския ищец, в резултат на
инкриминираното деяние, извършено от подсъдимите Р.П.Ш. и П.С.П., имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17. 09. 2014 г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски в размерна 400. 00 /
четиристотин / лева- адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът счита, че
следва да уважи гражданския иск и да осъди подсъдимите да заплатят на
гражданския ищец сумата в размер на 2 747. 99 / две хиляди седемстотин
четиридесет и седем лева и деветдесет и девет ст. / лева, представляваща
обезщетение за претърпени от гражданския ищец, в резултат на инкриминираното
деяние, извършено от подсъдимите Р.П.Ш. и П.С.П., имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17. 09. 2014 г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски в размер на 400.00лева
адвокатско възнаграждение.
С оглед гореизложеното и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът счита, че следва да възложи направените
по делото разноски върху подсъдимите.
Съдът счита, че така определеното
и наложено на подсъдимите наказание ще постигне целите на наказанието визирани
в чл. 36, ал. 1 от НК, при строго съблюдаване на нормата на ал. 2 на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на
престъпното деяние се коренят в ниската правна култура на подсъдимите, желанието
на подсъдимите да се облагодетелстват по лек и престъпен начин и в явното
незачитане на правото на собственост.
Предвид гореизложените си мотиви
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: