№ 13737
гр. София, 24.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110156912 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 301733/26.09.2024 г., уточнена със
заявление с вх.№ 326857/15.10.2024 г. подадена от М. Г. Д., ЕГН **********,
адрес С., кв. Л., ул. „К.“ № *, вх. *, чрез адв. В. Х. срещу А. Б. Г., с ЕГН
**********, адрес С., ул. „Г. И.“ № **, ап. *, с която е предявен иск с правна
квалификация по чл.109 ЗС, вр. чл. 16, ал.7 ЗУЕС, с който се иска ответникът
да бъде осъден да предостави на ищеца копие от протоколите на общо
събрание на етажна собственост с адрес: гр. С., ул. „Г. И.“ № **, вх. *,
проведени на 17.01.2024 г., на 28.02.2024 г., на 07.03.2024 г. и на 24.04.2024 г.,
а също така ежемесечни отчети за приходите и плащанията в етажната
собственост за периода 01.04.2024 – 26.09.2024 г., съдържащи плащанията по
извършени договори за ремонт на сградата и отчет за изпълнение на ремонти
работи за периода 01.01.2024 г. до 26.09.2024 г. и договорите, въз основа на
които са изпълнени ремонтните работи.
В исковата молба, уточнена с молба от 15.10.2024 г., ищцата сочи, че
ответникът в качеството си на управител на ЕС „Ц.“ не е изпълнил
задълженията си по чл. 16, ал. 7, чл. 23, т. 3 и т. 4 ЗУЕС – да й предостави
копие от протоколите от проведени ОС на ЕС, ежемесечни отчети за
приходите и плащанията в ЕС, отчет за изпълнението на ремонтни работи в
сградата и договорите, въз основа на които са извършени плащанията,
въпреки отправена от нейна страна нотариална покана, връчена на 22.04.2024
г. В тази връзка се излагат съображения, че ответникът, чрез бездействието си
1
(неизпълнение на законово установени задължения), препятства
осъществяване в пълен обем правото й на собственост, в качеството й на
собственик на самостоятелен обект в ЕС.
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като
недопустими. Посочва, че исковата молба не е подадена от лице с правен
интерес, а също така искът не е предявен срещу надлежен ответник, тъй като
са предявени срещу А. Г., а надлежен ответник се явява етажната собственост
„Ц.“, поддържа, че има разминаване между обстоятелствената част на
исковата молба и петитума, а също така не е ясно какво е съединяването на
исковете – кумулативно или евентуално.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и материалите по
делото, намира следното:
Съдът приема, че с исковата молба не са предявени субективни
материални права, които да са защитими по реда на исковото производство.
Съгласно искането в петитума за осъждане на управителя на етажната
собственост да представи конкретни документи и протоколи от проведени
общи събрания, ищецът може да направи валидно в рамките на съответния
исков процес по дело, заведено по искова молба срещу самите решения на
общото събрание на етажната собственост, но не и самостоятелно. Това не
съставлява притезание, което да може да бъде предмет на осъдителен иск, а
средство за попълване на делото с доказателствен материал. Неспазването на
процедурата по изготвяне и съобщаване на протоколите от общите събрания
рефлектира единствено върху началото на срока за обжалване на взетите
решения, без да има за правна последица възникването на годни за искова
защита субективни материални права.
Личните и имуществени права, установени със закон и гражданският
процес, като задължение на съда да разреши със сила на пресъдено нещо
конкретен правен спор, се намират във функционална връзка и обусловеност,
предвид което в полза на ищеца следва да е налице накърнено или застрашено
установено от закона субективно материално право, за да възникне в полза на
същия процесуалното право на иск, респ. задължение за съда да го разгледа и
разреши /съгласно чл. 2 ГПК/. При констатация за липса на такова
законоустановено субективно материално право исковата молба подлежи на
връщане (в същия смисъл вж. Определение № 9670/21.06.2024 г. по в.ч.гр.д.
2
№ 5831/2024 г. по описа на СГС, както и Определение № 18 от 18.01.2022 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4865/2021 г., II г. о., ГК).
При тези съображения, доколкото липсва накърнено субективно
материално право, то липсва и правото на иск. По търсената от ищеца защита
не е налице иск, поради което настоящото производство е недопустимо и
следва да бъде прекратено и исковата молба следва да бъде върната, на
основание чл.130 ГПК.
По разноските.
При този изход на делото, право на разноски възниква за ответника на
осн. чл. 78, ал. 4 ГПК. Такива се претендират с отговора на исковата молба, в
който изрично е направено възражение за недопустимост на производството и
искане за неговото прекратяване, но не са представени доказателства за
договорен и заплатен адвокатски хонорар (ДПЗС с посочен начин на
плащане), а единствено пълномощно. При това положение, разноски не следва
да бъдат възлагани в тежест на ищеца.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх.№ 326857/15.10.2024 г., като недопустима и
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 56912/2024 г., по описа
на СРС, 32 състав, като недопустимо, на основание чл.130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред
Софийски градски съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3