РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Пловдив , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Цвета И. Василева
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20205330111446 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен от ЗAД “Булстрад В.И.Г” АД
против Г. С. В. осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 5 000 лв. – частично от общо дължимата от 60 000 лв.,
представляваща изплатено от ищеца в полза на С. Н. Й. застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания,
вследствие ***на лицето, с което е живеела на съпружески начала – Т. Р. В.,
която сума е дължима от ответника – делинквент, който към момента на
настъпване на пътно-транспортното произшествие – 04.02.2011 г., е
управлявал лек автомобил „БМВ” с peг. ***** с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата законова норма, ведно със законна лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба – 09.09.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 04.02.2011 г., около 20, 50 часа, при движение по
път № ***– гр. Х.– с. М., лек автомобил „БМВ” с **** управляван от Г. С. В.,
с превишена скорост и под въздействието на алкохол, напуска платното за
движение, при което настъпва смъртта на повече от едно лица. Сочи, че с
влязла в сила Присъда № 96/04.10.2011 г. по н.о.х.д. № 1387/2011 г. по описа
на Окръжен съд – Пловдив, ответникът е признат за виновен за това, че при
нарушение на правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е
причинил смъртта на Д.В.Т., С.К.И. и Т.Р.В., като ответникът е бил в пияно
състояние. За произшествието бил съставен констативен протокол за ПТП с
1
пострадали лица, като била установена концентрация на алкохол в кръвта от
2.01 промила. Твърди, че при настъпване на произшествието управляваният
от ответника лек автомобил е бил застрахован при ищцовото дружество по
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с полица № *****и
срок на действие от 21.12.2010 г. до 20.12.2011 г. Сочи, че против
застрахователното дружество било образувано гр.д. № 9667/2012 г. по описа
на Софийски градски съд по предявен от С.Н.Й. иск по чл. 226 КЗ (отм.), като
с постановено по делото решение на ищцата било присъдено обезщетение от
80 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Т.Р.В., с който
ищцата живеела на съпружески начала. С Решение № 2068/07.11.2016 г. по
възз.гр.д. № 2937/2016 г. на Софийски апелативен съд, обезщетението било
намалени на сумата от 60 000 лв., ведно със законна лихва от 04.02.2011 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, което решение не било
допуснато до касационно обжалване с постановяване на Определение №
304/25.05.2017 г. по т.д. № 43/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, I
т.о. Твърди, че на основание издадения изпълнителен лист било образувано
изп. д. № 552/2016 г. по описа на ***** Д.Д., по което ищцовото дружество
получило покана за доброволно изпълнение и заплащане на сумата от общо
100 770, 73 лв., включваща застрахователното обезщетение от 60 000 лв.,
изтеклата законна лихва до 31.05.2016 г. и разноски, която сума била изцяло
заплатена в изпълнителното производство. Претендира присъждане на сумата
от 5 000 лв., частично от общо заплатеното застрахователно обезщетение от
60 000 лв. По така изложените съображения се моли за уважаване на
предявения иск.
Ответникът Г. С. В. не е депозирал в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно
заседание ответника, чрез своя процесуален представител, заявява, че не
оспорва твърдените от ищеца обстоятелства, както и размера на претенцията.
Релевира единствено възражение за погасяване на вземането по давност.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ.
Застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
който е заплатил застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност” на увредено лице, респ. на встъпилия в неговите права
застраховател по имуществено застраховане застрахователно обезщетение,
може да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу
причинителя на вредата, който е обезпечил своята деликтна отговорност при
ищеца, в случай че ответникът виновно е причинил вредоносния резултат при
2
управлението на моторно превозно средство след употреба на алкохол.
Възникването на спорното материално право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти):
1. ищцовото застрахователно дружество да е платило обезщетение на
увредено лице за причинените му вреди от противоправното поведение на
делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на
вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез
неговото виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е
възникнала във връзка с използването на моторно превозно средство от
делинквента и 4. делинквентът – ответник да е управлявал моторното
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
норма.
Съдът намира, че в производството по делото кумулативно изискуемите
предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на ответника се
установяват.
За да възникне извъндоговорната, деликтна отговорност по чл. 45, ал. 1
ЗЗД следва да бъде установено по несъмнен начин настъпването на следните
юридически факти – противоправно деяние, респ. авторство на деянието,
вреда и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и
причинената вреда. Последният юридически факт, завършващ фактическия
състав, обуславящ възникването на правото на увредения да претендира
обезвреда на причинените му вреди, е от субективно естество, а именно вина
на делинквента, която съгласно оборимата презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2
ЗЗД, се предполага до доказване на противното.
Ответникът не оспорва, че всички правопораждащи спорното регресно
субективно право правнорелевантни обстоятелства са възникнали в
обективната действителност.
От приложената по делото Присъда № 96/04.10.2011 г. по н.о.х.д. №
1387/2011 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, се установява, че
ответникът Г. С. В. е признат за виновен за това, че на 04.02.2011 г. по пътя
гр. Х. с. М., при управление на лек автомобил „БМВ 320 Д“ с ****, е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП – „на водача е
забранено да управлява ППС под въздействието на алкохол или други
упойващи вещества“, както и чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, при
което по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – Д. В.
Т., С. К. И. и Т. Р. В. – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. първо и пето, б. „Б“,
предл. второ вр. с чл. 1, б. „В“, вр. с ал. 4, предл. първо, алт. втора, вр. чл. 342,
3
ал. 1 НК.
По силата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
В случая ответникът е признат за виновен за престъпление по чл. 343,
ал. 3, пр. първо и пето НК - за това, че при управление на моторно превозно
средство, е причинил по непредпазливост смъртта на Д В. Т., С. К. И. и Т. Р.
В. като деянието е извършено в пияно състояние.
Причиняването на процесното пътно-транспортно произшествие от
ответника при употребата на алкохол, над допустимата за това норма, е
установено с обвързваща граждански съд сила, доколкото с така
постановената присъда ответникът е признат за виновен за престъпно деяние,
осъществено по непредпазливост, при утежняващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство – пияно състояние на дееца, което е
квалифициращ признак на престъплението и е установено от наказателния
съд.
Следователно в производството по делото се установява, че процесното
произшествие е причинено виновно от водача Г. С. В., при допуснато
нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, чл.
20, ал. 1 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, при управление на моторно превозно
средство при концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма, при
което е причинена смъртта на Т. Р. В.
От представената по делото застрахователна полица № ******се
установява, че към момента на настъпване на пътно-транспортното
произшествие -04.02.2011 г., гражданската отговорност на ответника по
отношение лек автомобил „БМВ 320 Д“ с *****е била застрахована при
ищцовото дружество ЗAД “Булстрад В.И.Г” АД по силата на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.
По така изложените съображения, като прецени събраните в
производството по делото доказателства, съдът намира, че в обективната
действителност са възникнали всички кумулативно изискуеми предпоставки
за ангажиране на регресната отговорност на делинквента, доколкото се
установи, че последният виновно, при допуснато нарушение на правилата,
установени в Закона за движение по пътищата, при управление на лек
автомобил „БМВ 320 Д“ с****, с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата норма, е причинил по непредпазливост смъртта на Т. Р. В..
В производството по делото е безспорно обстоятелството, че
4
починалият Т. Р. В. е живеел във фактическо съпружеско съжителство с С. Н.
Й.
С Решение № 2068/04.11.2016 г. по гр.д. № 2937/2016 г. по описа на
Софийския апелативен съд, е частично отменено Решение от 15.03.2016 г. по
гр.д. № 9667/2012 г. по описа на Софийски градски съд, при което ищецът
ЗAД “Булстрад В.И.Г” АД е осъден да заплати на С. Н. Й. на основание чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от С. Н. Й. неимуществени вреди – болки и страдания, от смъртта
на Т. Р. В., настъпила на 04.02.2011 г. вследствие на травматични увреждания
от виновното противоправно поведение на Г. С. В. като водач на лек
автомобил „БМВ 320 Д“ ****, застрахован при ЗAД “Булстрад В.И.Г” АД.
Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване в
производството по чл. 288 ГПК с постановяване на Определение №
304/25.05.2017 г. по търг.д. № 43/2017 г. по описа на Върховния касационен
съд, ТК, I т.о.
Въз основа на подлежащото на предварително изпълнение осъдително
решение е издаден изпълнителен лист от 11.05.2016 г., на основание на който
е образувано изп.д. № ******по описа на ***** Д.Д. с ***** и район на
действие Окръжен съд – Пловдив.
По делото е приложено извлечение от сметката на ищеца, от което се
установява, че на 25.05.2016 г. застрахователят е превел по сметката на
частния съдебен изпълнител сумата в размер от 60 000 лв.
С Решение от 15.03.2016 г. по гр.д. № 9667/2012 г. по описа на
Софийски градски съд, след частичната му отмяна с Решение №
2068/04.11.2016 г. по гр.д. № 2937/2016 г. по описа на Софийския апелативен
съд, е определено обезщетението за претърпените от страна на С.Й.
неимуществени вреди - в размер на сумата от 60 000 лв., вследствие на
противоправното деяние на ответника, довело до причиняване по
непредпазливост смъртта на Т. В., с който пострадалата се е намирала във
фактическо съпружеско съжителство. Неимуществените вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не
биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда.
Съгласно Постановление на Пленума на ВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
В случая в производството по делото ответникът не е оспорил размера
5
на определените от съда неимуществени вреди, присъдени в полза на
увреденото лице С. Н. Й., като не е релевирал възражения досежно
обезщетението. Следователно, макар ответникът да не е обвързан от
решението, с което застрахователното дружество е осъден на основание чл.
226, ал. 1 КЗ (отм.), тъй като не е бил привлечен за участие в производството
в качеството му на трето лице - помагач на страната на застрахователя,
делинквентът не е възразил против така определеното обезщетение. В този
смисъл е изричното изявление на процесуалния представител на ответника,
който е направил изявление, че не следва да се допускат и доказателствените
искания на ищеца, свързани с доказването на основанието и размера на иска,
доколкото счита последните за ненеобходими.
По така изложените съображения съдът намира за установено, че
заместващото обезщетение за причинените на С. Й. неимуществени вреди е в
размер на сумата от 60 000 лв., което е заплатено по сметка на съдебния
изпълнител във връзка с образуваното за принудителното им събиране
изпълнително производство.
Следователно и във връзка с така установеното от фактическа и правна
страна предявеният частичен иск за заплащане на сумата от 5 000 лв. – част
от заплатеното застрахователно обезщетение в общ размер от 60 000 лв., е
основателен.
В първото по делото съдебно заседание ответникът е релевирал
възражение за погасяване на вземането на ищеца по давност, което съдът в
настоящия съдебен състав намира за преклудирано, тъй като не е заявено в
срока за отговор на исковата молба. Ответникът – получил лично препис от
исковата молба, ведно с приложенията - по реда на чл. 45 ГПК, не е депозирал
в законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 133 ГПК, когато в установения срок ответникът
не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не
оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по
чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219, той губи възможността да направи това по-
късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства.
По процесуалноправния въпрос, свързан с момента, в който се
преклудира правото на ответника да направи възражение за погасяване по
давност, е налице съдебна практика на Върховния касационен съд,
обективирана в Решение № 111/08.10.2010 г. по т.д. № 1068/2009 г., ТК,
Решение № 343/02.07.2014 г. по гр. д. № 2733/2013 г., ГК, ІV г. о. на ВКС и
Решение № 177 от 26.11.2010 г. по т. д. № 46/2010 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС , в
които е даден отговор, че правото на ответника да направи възражение за
погасяване на вземането по давност се преклудира с изтичане на срока за
отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 ГПК. Становището е мотивирано
6
както с реквизитите на писмения отговор и изискването за изчерпване на
възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават, така и с
изричната разпоредба на чл. 133 ГПК предвиждаща преклудиране на
неупражнените с отговора процесуални права. В така цитираната съдебна
практика се приема, че по давността съдът не се произнася служебно, като
възражението за давност е от категорията на процесуалните права, които се
преклудират, ако не са упражнени в срока за отговор на исковата молба.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
константната практика на Върховния касационен съд – така Решение №
144/26.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 532/2008 г., II т. о., за регресните искове
се прилага общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД, която започва да тече от
момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите
лица, тъй като основанието на тези искове не е застрахователното
правоотношение, а възниква по силата на даденото от закона право на регрес
с факта на изплащането на сумата от застрахователя. Т.е. дори да се приеме,
че възражението на ответника за изтекла погасителна давност за вземането не
е преклудирано, последното би било неоснователно, тъй като от датата на
заплащане на обезщетението – 25.05.2016 г., до датата на депозиране на
исковата молба в съда – 09.09.2020 г., както и до момента на приключване на
съдебното дирене – 26.01.2021 г., не е изтекъл петгодишния давностен срок.
По така изложените съображения предявения частичен иск следва да
бъда уважен в пълния му предявен размер, като оглед изхода на правния
спора в полза на ищеца, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъдат
присъдени сторените в настоящото съдебно производство разноски в общ
размер от 800 лв., от които сумата от 200 лв. за заплатена държавна такса и
600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, за размера на който са
представени доказателства – а именно издадена фактура №
**********/14.08.2020 г., заплатена с платежно нареждане от 24.08.2020 г.
Така мотивиран, Районен съд - Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ Г. С. В., ЕГН
**********, с адрес гр. Х., ул. “С. п. № **, да заплати на ЗAД “Булстрад
В.И.Г” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
площад „Позитано“ № 8, сумата от 5 000 лв. – частично от общо дължимата
от 60 000 лв., представляваща изплатено от ЗAД “Булстрад В.И.Г” АД по
изп.д. № *****по описа на **** Д. Д. с ****, в полза на С. Н. Й.,
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания, вследствие смъртта на лицето, с което е живеела на съпружески
7
начала – Т. Р. В., която сума е дължима от ответника – делинквент, който към
момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие – 04.02.2011 г.,
е управлявал лек автомобил „БМВ” с ****, с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата законова норма, ведно със законна лихва, считано от
датата на депозиране исковата молба в съда – 09.09.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Г. С. В. да заплати на ЗAД “Булстрад В.И.Г” АД сумата от
800 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 11446/2020 г. на
Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
8