Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Павликени, 07.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАВЛИКЕНИ, IV-ти състав, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТИНА МИНЕВА
при
участието на секретаря Ирена Илиева като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 393 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба, предявена от П.С.А., с ЕГН **********
против А.Л.Л., с ЕГН **********, с която е предявен негаторен
иск по чл. 109 ЗС и иск с правна квалификация по чл. 45 ЗЗД.
В исковата
молба ищецът твърде, че е собственик на една втора идеална част от наследствен
имот с административен адрес с. К., ул*************планоснимачен номер *** от 1963г. квартал **, УПИ парцел
XII-*** одобрен през 1963 год., като от 2012 година ползва целия имот. Посочено
е в исковата молба, че в непосредствена близост до имота на ищеца, ответникът в
дома си отглежда не по-малко от десет крави и няколко телета, твърди се, че с
отглеждането на животните в дома си ответникът извършва противоправни
действия, с които нарушава възможността и пречи на ищеца да ползва спокойно
имота си по предназначение и в пълен обем. За да защити правата си ищецът
сезирал различни институции, следствие на което със Заповед № ** от 13.10.2016
год. кметът на с. К. определил маршрут на придвижване на животните по улиците
на селото от животновъдните обекти до пасищата и обратно, с конкретно определен
такъв за животните на ответника. С предписание изх.№ ******* от дата 11.07.2016
год. кметът на Община П., указал на ответника да изнесе животните за отглеждане
във ферма извън селото в срок до 30.09.2016 год.; да почисти и хигиенизира
улица ,,*********" в с. К. в срок до 08.08.2016
год. С предписание изх. № ********** от дата 21.03.2017 год. кметът на Община П.,
предписал на ответника да почисти изкопания земен канал от животински фекали и урина, оттичащи се от имота, като определил срок
до 20.04.2017 год. както и да не допуска замърсяване на общински територии,
като определил срок - постоянен. Твърди се, че с АУАН №** от 04.11.2016 год.
РИОСВ ВТ била установена следната фактическа обстановка: от двора на ответника
е изкопан земен канал, по който изтичат замърсени с животински фекали отпадъчни води вливащи се в река С., поради което с
НП №** от 08.12.2016 год. директорът на РИОСВ ВТ наложил глоба в размер на 2000
лева на ответника за установеното нарушение.
На следващо
място в исковата молба е посочено, че отглеждането на повече от 10 броя едър
рогат добитък в имот предназначен за жилищни нужди, смущава спокойното ползване
на имотите от живущите в съседство, както и че за да отведе секрементите
отделяни от животните, ответникът е прокопал земен канал приблизително с
дължина около 120 метра от имота си до река С., минаващ
непосредствено до имота на ищеца. По описания начин чрез действията си
ответникът е изложил на острата непоносима миризма на животински фекали и урина разнасяща се от канала, в продължение на
години, обонянието на живущите в близост съседи, и най- вече на ищеца и
близките му.
Посочено е
също така в исковата молба и че при извеждане, съответно прибиране на животните
на и от паша, същите, водени от ответника, преминават
по улица с номер „Петдесет и шеста" в селото, като при придвижването си
животните отделят фекали и урина, при това освен, че
се носи ужасна миризма по цялата улица и се създава дискомфорт
на живущите „твърдия отпадък" възпрепятства преминаването по улицата и е
предпоставка за разнасяне на болести и зарази, а праховите частици във въздуха образували се от
множеството засъхнали фекали по уличното платно,
създават опасности за здравето на преминаващи деца и възрастни. Твърди се, че
при превеждане на животните по маршрут различен от определения му с заповед №**
от 13.10.2016 год. на кмета на с. К., ответникът не полага грижата на добър
стопанин и нарушава принципа „да не се вреди другиму", което по своята
правна същност е основание и за ангажиране на отговорността му за сторения деликт, както и че по описания начин ответника се е
погрижил констатираните зловония и секременти да
достигат до имота на ищеца, по всичките му граници, с което се твърди, че
неоснователно смущава и ограничава правото на собственост на ищеца.
Посочени са
твърдения, че е налице пряка причинна връзка между действията на ответника и
вредите настъпили за ищеца, които се изразяват в следното: във фекалиите на животните се отделяло значително количество
патогенни микроорганизми като тетанов бацил,
стрептококи, ешерихия коли и други които са
потенциална опасност за възникване на остри заразни заболявания у човека и
животните, същите били изключително благоприятна среда за развитието и на
различни популации от инсекти /мухи, кърлежи/ и
гризачи, при температура на въздуха над 15-16 градуса по целзий, заплахата от
причиняване на заболявания от изтичането на вредни газове в атмосферата, от
популацията на мухи, кърлежи, бълхи и гризачи, от непоносимия шум, се твърди да
е реална, както и че отделяните вредни газове се отразяват изключително
неблагоприятно върху здравословното състояние на човека и могат да бъдат
предпоставка за възникване на алергии, астматични заболявания и сърдечно-
съдови заболявания. Според изложеното в исковата молба в следствие на
гореописаните действия, ищецът търпи неимуществени вреди, за които претендира
обезщетение от 5 000 лева, частично от 10 000 лева.
По
изложените съображения се иска осъждането на ответника да изнесе собствените
си животни- едър
рогат добитък за отглеждане в ферма извън село К.; да почисти и
хигиенизира ул.„**********" в селото, в участъка, по който преминават
животните до пасището; да запълни прокопания земен канал от имота си до р. С.; да прекрати всякакви неоснователни действия,
както и да се въздържа от всякакви действия, с които пречи на ищеца да
упражнява правото си на собственост върху имот с административен адрес с. К.,
ул.„***********" №*, пл. № *** от 1963 квартал 23, УПИ парцел XII-***.
В първото по
делото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца адвокат Г.Н.- ВТАК
е конкретизирал петитума на иска с правна
квалификация на по чл. 109 ЗС с искане ответникът да бъде осъден да преустанови
отглеждането на животни в рамките на регулационния план на село К. в имота си,
намиращ се на ул. „******” № **, да преустанови превеждането на животни по ул.
„**********” в селото, както и да почисти и запълни местата, в които се извеждат
фекални маси и съответно прокопаните за това
канали.
В съдебно заседание ищецът, П.С.А., чрез пълномощника
си адвокат Н.- ВТАК поддържа предявените искове, намира ги за основателни и
изцяло доказани, като излага конкретни доводи, обективирани
в писмена защита. Ищецът претендира заплащане на сторените по делото разноски,
представен е списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се
оспорват по основание и размер предявените искове. Ответникът не оспорва факта,
че ищецът притежава право на собственост върху описания в исковата молба
недвижим имот, както и обстоятелството, че отглежда едри преживни животни в
собствения си имот. Изложени са твърдения в отговора на исковата молба
че към момента на депозиране на исковата молба както и след това никакви
действия или бездействия, свързани с отглеждането на едър рогат добитък не са
смутили или препятствали нормалното и спокойно обитаване на недвижимия имот,
представляващ УПИ ХП-*** в кв. 23 по ПУП на с. К., чийто съсобственик е ищецът.
Оспорено е твърдението, че имотът на ищеца е съседен на този на ответника,
както и се твърди, че разположението на стопанските постройки, където се
отглеждат животните не са в непосредствена близост до имота на ищеца, а се
намират на около 100 м. посока от север към югоизток. Намира, че изложените от
ищеца обстоятелства и факти не съдържат никакви данни за осъществено пряко или
косвено вредоносно/неоснователно въздействие върху имота на ищеца, следствие
отглеждането на животните, което да смущава неговото обитаване в пълен или
частичен обем. Твърди се, че отглеждането на животните по никакъв начин не е
смутило, ограничило или въздействало пряко или косвено спокойното ползване и
обитаване недвижимия имот на ищеца.
На следващо място в отговора си ответникът е посочил, че е регистриран
земеделски производител, осъществяващ дейност по отглеждане на едри преживни животни - крави и
техните приплодни за производство на месо чрез
регистриран животновъден обект № *******, с БУЛСТАТ **********, с адрес ***,
поради което намира за неоснователни твърденията на ищеца, че отглежда повече
животни от допустимия брой съгласно нормативно установените правила,
съобразявайки обстоятелството, че е регистрирал животновъден обект в
съответствие с нормативните изисквания на Наредба № 44 от 20 април 2006 г. за
ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Твърди се също
така, че не отглежда в регулация едри преживни животни - крави за
лични нужди, а ги отглежда за производство на месо с оглед дейността, която
упражнява като земеделски производител, както и че към момента на подаване на
отговора животните, които стопанисва са 12 на брой.
Посочено е в отговора на исковата молба, че ответникът стриктно е спазвал
Заповед № **/13.10.2016 г. на кмета на с. К., относно маршрута на движение на
животните му до местата за паша, както и че същият
маршрут е използван и от много други преживни, собственост на други лица от
селото, за да достигнат до местата за паша, както и
че улица „**********" се явява крайна и последна в регулационната граница
на село К., поради което движението от ул. „*********" посока изток до
пасищата е единствено през ул. „********". Посочено е в отговора на
исковата молба, че с отвеждането на животните до местата за пасища ответникът е
полагал необходимата грижа на „добър стопанин" и като такъв не е позволил
животните да навлизат в частни имоти, още повече - на ищеца, а единствено и
само са се движили по общинския път до достигане на местата за паша, поради което е изложено, че по никакъв начин
ответникът не е смутил или ограничил пряко или косвено спокойното обитаване на
имота на ищеца. Оспорват се като неоснователни твърденията на ищеца, че животните
на ответника са замърсявали ул. „**********" с фекали
и се разнасяли тежки миризми, които действия да са неправомерни и такива на
смущаване спокойното ползване от ищеца на имот му. Посочва, че наказателно
постановление № НХИ */24.08.2016 г. на кмета на община П., с решение № **/24.10.2016
г. влязло в сила на 07.02.2017 г. по АНД № ***/2016 г. по описа на Районен съд,
гр. П. е отменено като незаконосъобразно, както и че с Решение № */09.01.2017
г. в законна сила от 31.01.2017 г. по АНД № ***/2016 г. по описа на Районен
съд, гр. П. наказателно постановление № НХИ */07.11.2016 г. също е отменено
като незаконосъобразно.
В заключение е посочено, че ответникът отглежда и се грижи за животните
си съгласно относимите нормативни изисквания,
уреждащи реда на поддържане на животновъден обект и полагане необходимата грижа
- медицинска и стопанска за едри преживни животни, предназначен за месо.
Животните са ваксинирани и отглеждани при нормативно установените изисквания за
този вид дейност.
Неоснователни са и твърденията на ищеца за изкопан земен канал по
протежението на имота на ответника, по който да се стичат отпадъчни води и фекална маса, които да създават неудобство на живущите в
близост и в частност на ищеца, посочено е, че такъв канал не съществува, и не
се намира и никога не се е намирал в непосредствена близост до имота на ищеца.
Поради изложените е отправено искане към съда за отхвърляне на иска с
правна квалификация по чл. 109 ЗС.
По отношение на съединената претенциа по чл. 45 ЗЗД ответникът твърди, че ищецът не е изложил конкретни факти и твърдения,
които да обосноват основателността на иска, както и, че липсват твърдения в
какво се изразяват причинените неудобства и какво е тяхното външно проявление
като резултат. Твърди, че ищецът търси материална облага от собственото си
неправомерно поведение, изразяващо се в непрестанно следене и фотографиране без
съгласието на ответника, депозиране на жалби в различни институции срещу него.
Вследствие продължителния тормоз от страна на ищеца се твърди, че ответникът е
депозирал жалба вх. № ***/13.03.2017 г. в Района Прокуратура П., въз основа на
която е образувана Прокурорска преписка № ***/2017 г. по описа на РП П., като
на ищеца е съставен предупредителен протокол по реда на ЗМВР.
В заключени се твърди исковата претенция да е необоснована и
неоснователна, поради липсата на конкретни данни за настъпила увреда, причинно-следствена връзка между поведението на
ответника и причинените неимуществени вреди- настъпил краен резултат. Отправено
е искане за отхвърляне и на втория иск. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител адвокат В.Т.-
ВТАК, заема становище, с оглед събраните по делото доказателства, касателно недоказаността и
неоснователността на исковите претенции, поради което моли същите да
бъдат отхвърлени в цялост. Подробни съображения относно защитната си теза
излага в писмена защита. Претендира
заплащането на разноски от ищеца.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Между
страните по делото липсва спор, касателно
обстоятелствата, че ищецът е собственик на ½ иделана
част от недвижим имот, намиращ се в с. К., общ. П., ул."***********"
№ *, представляващ УПИ XII-***, в кв.23 по ПУП на селото и че ответникът е
собственик на недвижим имот, намиращ се в с. К., общ. П., ул."***********"
№ **, представляващ УПИ VIII-***, в кв.23 по ПУП на с. К., общ. П. и че ползва
същия в цялост. Не се спори и между страните, че ответникът А.Л. в собствения
си имот отглежда 12 броя крави, които се отглеждат за стопанска дейност.
Видно от удостоверение
за настоящ адрес с изх. № * от 14.06.2017г. на кметство К. е, че ищецът П.С.А.
има настоящ адрес *** от 13.02.2006г., като от около пет-шест години, ищецът
преимуществено пребивава в имота си в село К., обстоятелства установяващи се от
показанията на свидетелите Б. и Д..
Имотите на
страните по делото не са съседни, но същите се намират в непосредствена
близост- южно от имота на ответника и западно от имота на ищеца, се намира
незастроен ПИ-***, в кв.23 по ПУП на село К., тоест това е имотът между имотите
на страните, видно от скица № *** от 25.05.2017г. на Община П. и от скица № ***
от 21.08.2017г. на Община П., същото обстоятелство се потвърждава и от разпита
на свидетеля Б.. На юг от имота на ищеца минава река С., която тече
целогодишно, а от имотите на страните посока реката теренът е блатист, според
показанията на свидетелите М., П. и Д., развъждат се целогодишно насекоми,
преимуществено комари и мухи.
На отстояние от около 100 м.-150 м. посока от
север към югоизток в имота ответника към този на ищеца се намират
селскостопански постройки в които А.Л. отглежда 12 броя крави за стопанска
дейност. Последният- А.Л., е регистриран земеделски производител осъществяващ
дейност по отглеждане на едри преживни животни - крави и техните приплодни за производство на
месо чрез регистриран животновъден обект № *********, с БУЛСТАТ **********, с
адрес ***, видно от заверен препис извадка на Регистър на животновъден обект с
№ *********, заверен препис на регистрационна карта на земеделски производител
и от заверен препис на извадка от регистър Булстат. От заверен препис на справка
за дейността на А.Л.Л. за стопанската 2016-2017г. се
установява, че към 15.02.2017г. ответникът отглеждал общо количество 20 броя
говеда и биволи, от които 10 броя месодайни крави, 5 броя телета и малачета над
1г.- под 2 г. и 5 броя телета и малачета до 1г., като всичките са с ушна марка,
били са изследвани за туберколоза, бруцелоза и др. заболявания, съгласно ветеринарно
медицинските стандарти. От заверен препис на справка за животните в
животновъден обект към 23.08.2017г. се установява, че в имота на ответника се
отглеждали 12 броя говеда и биволи- 9 броя месодайни крави, 2 броя телета и
малачета до 1г. и 1 брой теле и малаче над 1г. и под 2г., тоест броят на
животните през календарната година варира, с оглед дейността която ответникът
упражнява, а именно отглежда животните със стопанска цел.
От имота на ответника А.Л. съществувал прокопан канал, който преминавал
под телената ограда на имота му, през съседния незастроен и неограден имот ПИ-527, в кв.23 по ПУП на село К.,
през зелена общинска територия по регулационния план на селото и се зауствал в река С., по същия се отвеждали от стопанските
постройки, използвани за обори, животинските изпражнения и урина директно в
реката, като цялото протежение на канала било изпълнено с животински
изпражнения, носела се силна миризма на животински фекалии
и урина, обстоятелства установени към 29.09.2016г. заради които и ответникът е
санкциониран с наказателно постановление № **/30.11.2016г. за нарушение на чл.
133, ал.1, т.1, във вр. с чл. 29, ал.2 от Закон за
управление на отпадъци, като наказателното постановление е влязло в сила, видно
от приложените по делото АНД № ***/2016г. по описа на Районен съд П. и КАНД № *****/2017г.
по описа на Административен съд В.Т. Същите обстоятелства се установяват и към
дата 12.04.2017г., видно от приложената по делото преписка по АУАН № **/12.04.2017г.
на РИОСВ- В. Т., като наказателното постановление е потвърдено с Решение № **
от 20.03.2018г., постановено по КАНД № *****/2018г. по описа на Административен
съд В. Т. Установява се от заверен препис на констативен протокол № ******** по
повод на извършена проверка от представители на РИОСВ- В. Т., че към
18.05.2017г. прокопаният канал е запръстен, но от
показанията на разпитаните по делото свидетели- Б., Д. и частично от
показанията на свидетеля П. е видно, че въпреки, че каналът след многобройните
проверки от различни институции е заринат и не се ползва, преди това не е бил
почистен, както и че ответникът складира в имота си торта от животинските
изпражнения и я разнася в земеделските си имоти ( видно от показанията на
свидетелите П. и М.). Каналът обаче, преди да бъде заринат не е почистен,
поради което се е получило заблатяване и продължава от същия да се носи
непоносима миризма, както и около него да се развъждат инсекти.
Нерегламентираният канал преминавал в непосредствена близост до дома на ищеца.
Неприятната миризма носеща се от стопанските постройки на ответника достига
дори и до имота на свидетеля Б., намиращ се на по-голямо отстояние
от този на ищеца спрямо обора на ответника. Свидетелите Б. и Д., предупредени
за наказателната отговорност, която носят заявиха пред съда, че миризмата
разнасяща се от животните на ответника е непоносима, случва се понякога, при
преминаване през тъмната част на денонощието, по улица „**********“ в село К.,
човек неволно да настъпи непочистените изпражнения на кравите и да ги нанесе в
дома си, както и че предвид неприятните миризми, множеството насекоми и
непочистените животински изпражнения около дома на ищеца същият се притеснява
да кани гости в имота си и целогодишно е възпрепятстван да проветрява
помещенията на къщата си, тъй като неприятната миризма на навлиза в помещенията
и се пропива в прането му.
Животните на
ответника ежедневно се извеждат на паша от свидетеля
М., като маршрутът им до месец юли 2018г. бил с начало ул. „**************“ № **,
движение по ул. „**************“, посока изток, продължение по ул. „**************“
посока юг до достигане пасището, като при преминаването си по улица ул. „************“
животните преминавали покрай имота на ищеца, по два пъти дневно, като по пътя
си се случвало животните да замърсяват улицата и тревните площи с изпражнения,
които след тях никой не почиства, носела се ужасна миризма, развъждали се
насекоми около изпражненията, видно от показанията на свидетелите Б., Д. и тези
на свидетеля М.- пастир при ответника, имащ непосредствени наблюдения върху поведението
на животните, доколкото същият ги придружава по маршрута им до пасището. От
показанията на свидетелите Б. и Д. се установява, че е имало инциденти, в които
животните по пътя си през селото до пасището или до стопанския обор са били агресивни,
веднъж дори и спрямо самия ответник, видно от заявеното от свидетеля Б.. Със
заповед № **********/31.07.2018г. на кмета на село К. е определен нов маршрут
за движение на животните на ответника, а именно начало ул. „***************“ № **,
движение по ул. „Деветнадесета“, посока изток до достигане на пасището, със
заповедта е отменен предходния маршрут на кравите, преминаващ по ул. „*************“
в село К., видно от справка изх. № *** от 01.10.2018г. от кмета на кметство К.,
като в същата е посочено, че новият маршрут за движение на животните на
ответника се спазва към 01.10.2018г.
От
показанията на свидетелите П. и М. се установява, че покрай дома на ищеца освен
животните на ответника, които единствен отглежда крави, в този район на селото,
преминават и овце, водени на паша, а понякога и коне.
Отглеждането на животните от ответника в
непосредствена близост до жилището на ищеца и съпроводените от това неприятни
миризми, замърсявания на околната среда, пътното платно, тревните площи,
съществуващия отпаден канал, отвеждащ се в река С., и изливащите се в същата
отпадъци от животните станали повод ищецът да сигнализира надлежните
институции, а именно кмета на кметство К., кмета на Община П., РЗИ В.Т., РИОСВ
В.Т., Областен управител В.Т. В резултат на които сигнали кметът на Община П.
издал преписания за почистване на ул. **********“ в село К. и за изнасяне на
животновъдното стопанство извън населеното място. С акт за установяване на
административно нарушение № *******/18.08.2016 г., съставен от К. П. Г. *** и в
присъствието на Т. И. П. и С. П. Д.– свидетели при съставяне на акта е
констатирано, че животните дефектират по ул. „***********“,
като замърсяват околната среда с екскременти, което води до дискомфорт
на жителите на селото. В акта е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл.
24, т.4 и т.13 от Наредба за хигиенните изисквания при отглеждане на животни за
производствени и лични нужди на територията на Община П. Въз основа на този акт
е издадено наказателно постановление № НХИ * от 24.08.2016 година на кмета на
Община П., с което на ответника Л. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на разпоредбите на чл. 24, т.4 и т.13
от Наредба за хигиенните изисквания при отглеждане на животни за производствени
и лични нужди на територията на Община Павликени, за това, че допуска дефектиране по ул. *********“ с. К. на стопанисваните от
него животни, които замърсяват околната среда с екскременти, което води до дискомфорт за жителите на селото. С решение от
24.10.2016г., постановено по АНД № ***/2016г. по описа на Районен съд П.
наказателно постановление № НХИ * от 24.08.2016 година на кмета на Община П. е
изцяло отменено, като незаконосъобразно, тъй като е прието, че са допуснати
съществени процесуални нарушения във фазата на административнонаказателното
производство по установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание, решението е влязло в сила на 07.02.2017г. С акт за
установяване на административно нарушение № **********/03.10.2016 г., К.П.Г. ***,
в присъствието на С.А.Н. – кмет на с. К. и С. П. Д. – служител на Община П.,
след извършена проверка констатирала, че А.Л. „не е изпълнил Предписание на
Община П., наш изх. № **********/11.07.2016 година. Лицето отглежда повече от
допустимия брой животни в регулацията на с. К., с което виновно е нарушил чл.
24, т. 1 и т. 13 от Наредба за хигиенните изисквания при отглеждане на животни
за производствени и лични нужди на територията на Община П. Въз основа на
горепосочения акт е издадено наказателно постановление № НХИ * от 07.11.2016
година на зам. кмет на Община П., с което на А.Л. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лева за нарушение на разпоредбите на чл. 24,
т. 1 и т. 13 от Наредба за хигиенните изисквания при отглеждане на животни за
производствени и лични нужди на територията на Община П. за това, че не е
изпълнил Предписание на Кмета на Община П., изх. № *********/11.07.2016 година-
отглежда повече от допустимия брой животни в регулацията на с. К.. Наказателно
постановление е отменено с решение от 09.01.2017г., постановено по АНД № ***/2016г.
по описа на Районен съд П., влязло в сила на 31.01.2017г., на формално
основание, без съдът да е обсъдил въпроса за неговата правилност, поради
наличието на допуснати съществени процесуални нарушение, довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя- А.Л.. С акт за установяване на
административно нарушение № ******** от 22.06.2017г., съставен от К. П. Г. на
длъжност ********* при Община П. и в присъствието на А. К. В. и С. П. Д.–
свидетели при установяване на нарушението и съответно при съставяне на акта е
констатирано, че на 22.06.2017г. в село К. на общинска зелена площ, намираща се
между ПИ № ***, кв. 23 и брега на р. С. по регулационен план на с. К., лицето А.Л.Л. не е извършил почистване на земен канал, тип вада от
замърсявания с животински фекалии и урина, с което не
е изпълнил т.2 от Предписание № * от 21.03.2017г., издадено от кмета на Община
П., задължаваща го да почисти канала в срок до 20.04.2017г. Горепосоченото
замърсяване, произтекло от експлоатация на животновъден обект, собственост на А.Л.Л., находящ се в ПИ № ***, кв.
23. В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 24, т.2, във вр. с чл. 22 от Наредба за хигиенните изисквания при
отглеждане на животни за производствени и лични нужди на територията на Община
П. Издадено е въз основа на този АУАН наказателно постановление № ********** от
28.08.2017г. на кмета на Община П. инж. Е. М., с което на А.Л.Л. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
500 лева /петстотин лева/ за нарушение на разпоредбата на чл. 24, т.2, във вр. с чл. 22 от Наредба за хигиенните изисквания при
отглеждане на животни за производствени и лични нужди на територията на Община
П., за това, че на 22.06.2017г. в село К. на общинска зелена площ, намираща се
между ПИ № ***, кв. 23 и брега на р. С. по регулационен план на с. К., лицето А.Л.Л. не е извършил почистване на земен канал, тип
"вада" от замърсявания с животински фекалии
и урина, с което не е изпълнил т.2 от Предписание № * от 21.03.2017г., издадено
от кмета на Община П., задължаващо го да почисти канала в срок до 20.04.2017г.
от горепосоченото замърсяване произтекло от експлоатация на животновъден обект,
собственост на А.Л.Л., находящ
се в ПИ № ***, кв. 23. С Решение № ** от 04.12.2017г., постановено по АНД № ***/2017г.
по описа на Районен съд П., влязло в сила на 28.12.2017г. предвид констатирани
пороци в административно наказателното производство по установяване на
нарушението съдът е приел наличие на формално основание за отмяна на
обжалваното наказателно постановление, поради факта, че същите са довели до накърняване
на гарантираното му от закона право на защита на А.Л.. С акт за установяване на
административно нарушение № *********/21.06.2017 г., съставен от С.А.Н.– кмет
на село К., Община П. и в присъствието на И.А. С.– свидетел при съставяне на
акта е констатирано, че на 21.06.2017г. в село К., ул. „**********“, едри преживни животни собственост на А.Л.Л. нарушават заповед на кмета на село К. за маршрут за
движение на животните № **/13.10.2016 г. В акта е отразено, че е нарушена
разпоредбата на чл. 31 ЗАНН. Издадено е наказателно постановление № ЗАНН * от
28.08.2017 година на кмета на Община П., с което на ответника по настоящото
дело А.Л. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева
/петдесет лева/ за нарушение на разпоредбите на чл. 31 ЗАНН, за това, че на
21.06.2017г. в село К., ул. „*************“, едри
преживни животни собственост на А.Л.Л.
нарушават заповед на кмета на село К. за маршрут за движение на животните № **/13.10.2016
г., с решение № ** от 27.11.2017г., по АНД № ***/2017г. по описа на Районен съд
П., влязло в сила на 28.12.2017г. посоченото наказателно постановление е
отменено изцяло като незаконосъобразно предвид констатирани процесуални
нарушения.
По делото е постановено извършване проверка, по
инициатива на ответната страна, истинността на амбулаторен лист № ***/11.08.2017
г., находящ се на лист *** от делото, както и на
амбулаторен лист № ****/15.09.2017 г. находящ се на
лист *** от делото, като съдът е указал на ответника, че е негова доказателствената тежест да докаже несъответствието на
удостоверените в оспорените документи факти, а именно анамнезата, посочена и в
двата документа с обективната действителност. Доказателства в защита на
поддържаната теза от ответната страна по делото не са ангажирани, съответно и
такива не са събрани по делото, поради което оспорването е недоказано, ето защо
пред съда не е налице пречка да ползва посочените писмени доказателства при
постановяване на съдебния си акт, разбира се ценени в унисон с останалата доказателствена съпкупност по
делото, респективно същите не са изключени от доказателствената
маса.
От
представен по делото заверен препис на епикриза от 08.06.2016г. се установява,
че за периода 06.60.2016г.- 08.06.2016г. ищецът по делото А. е бил
хоспитализиран в отделение по Клинична алергология към УМБАЛ „Д-р Г.С.“ гр. П., поставена му
била окончателна диагноза алергична реакция и било установено придружаващо
заболяване алергичен ринит, като на ищеца е
препоръчано да избягва битови и професионални вредности. Видно от амбулаторен
лист с № ***/28.06.2017г. е че ищецът на 28.06.2017г. по повод оплаквания
относно здравословното си състояние е прегледан от д-р В.Ц., като се е оплакал
от постоянен сърбеж и сълзене на очите с давност от около 2 години, трудно
повлияващ се на лечение запушен нос, дразнене на гърлото и суха кашлица, като
му е поставена диагноза „възпаление на горните дихателни пътища, причинено от
химични вещества, газове, дим и пари, некласифицирано“, указано е на ищецът да
избягва контакт с плесени, полени, алергени от животински екскременти и
образуващите се газове от тях- сероводорд, метан,
амоняк и др. Оплакванията на ищеца с алергична основа продължават и през лятото
на 2018г., видно от амбулаторен лист № ****/11.06.2018г.,
издаден след преглед от д-р П.В. и констатациите обективрани
в етапна епикриза с дата 11.06.2018г., където е посочено, че физическото
неразположение на П.А. се дължи на алергична реакция към фактори на околната
среда. Видно от амбулаторен лист № ***/11.08.2017г., издаден от д-р П.П., от амбулаторен лист № ****/15.09.2017г. издаден от д-р
В.К. и от удостоверение издадено от д-р Пл. П. и удостоверение на д-р В. К. е,
че ищецът П.А. е бил диагностициран с невротично
разстройство, неуточнено и разстройство на вегетативната нервна система,
неуточнено, като оплакванията ищецът споделил, че предполага, че се дължат на
конфликтни ситуации и конфликтна среда със съсед. От показанията на свидетелите
Д. и Б. се установява, в унисон с установеното от медицинската документация, че
ищецът периодично вдига кръвно и се ядосва, провокиран от множеството неблагоприятни
обстоятелства принуден да търпи с оглед неприятната миризма, която се носи от
имота на ответника, предизвикана от кравите, от изпражненията на животните,
складираната в имота на ответника животинска тор, насекомите и гризачите, които
съпътстват отглеждането на такъв брой едри преживни
животни, невъзможността да проветрява жилището си, особено в летните
дни, възпрепятстването му да ползва двора на имота си необезпокояван от
неприятни миризми, които пропиват в прането, неизбежното нанасяне на животински
изпражнения при навлизане в имота от към улицата, която не се почиства след преминаване
на животните на ответника и т.н.
От приетото
по делото заключение на втеринарно медицинска
експертиза се установява, че при разлагането на животинските изпражнения и
урина се отделят вредни за човешкото здраве газове- метан, индол,
скатол, амоняк, азотни съединения, амоняк, но не чист
сероводород, без водород. Като част от тях, а именно метан, скатол,
индол са ароматни съединения, чиято концентрация в
атмосферата е такава, че не би могла да навреди на човек. Според вещото лице
газовете имат бърза дифузия и при липса на вятър, ако човек не е надвесени над
изпражненията няма какво да го увреди. Д-р Б. посочва, че вредни газове се
отделят благодарение на микроорганизмите, които се съдържат във фекалиите, както и че ако те са в затворено помещение, биха
указали неблагоприятно въздействие върху човешкия организъм, като например
причиняването на респираторни проблеми, конюктивит и
оток. Д-р Б.Б. намира, че във външна среда, ако не е фекална яма, или събрани на едно огромно място, то фекалната маса не би могла да въздейства неблагоприятно
върху човешкия организъм, но ако има количество на фекалии
събрани на едно място, то би се повлияло неблагоприятно върху човешкия
организъм, т. като амоняка би достигнал определена концентрация във въздуха,
която да е достатъчна, за да се свързва той с течностите, които са в белия дроб
и лигавиците на очите, носа. Според вещото лице по кравите виреят и патогенни
микроорганизми, които не са обхванати от държавната профилактика– тении, колибактерии, глисти и митили,
които се отделят в изпражненията и могат да се отделят яйца на паразити и на
тения, но това което се отделя като яйца, е безопасно за хората, освен при
консумация на суров бял дроб. Възможно е човек да се зарази от говежда тения,
но това не може да стане директно от изпражненията, т. като трябва човекът да изяде
междинен гостоприемник, заема становище, че
тетанусовия бацил и ешерихияколи са толкова
разпространени, че изпражненията не са единствен източник, но все пак са
източник и принципно могат да доведат до заразяване с ешерихияколи,
прохелус, но стафилококите
и стрептококите не могат да бъдат пренесени от изпражненията. Вещото лице
посочва, че по кравите се развъждат кърлежи, които могат да паднат някъде по
пътя на кравата, като районът на община П. е ендемичен район за някои
заболявания по животните, но това, което носят кърлежите може да е лаймска болест, която е опасна за хората. Също така в
съдебно заседание вещото лице излага пред съда, че кравите са един от
най-големите източници замърсители на въглероден двуокис в световен мащаб, като
сероводорода е опасен газ, но той не може да направи необходимата концентрация
във въздуха. Експертът твърди, че и при зимни условия, когато животните не са
извеждани четири –пет месеца в затворено
помещение, сероводорода не може да достигне такива концентрации, които да са
патогенни за човешкия организъм. В заключение д-р Б. посочва, че вариант за
заразяване с болести е да има директен контакт с фекалиите
на кравите, а другият е чрез домашно отглежданите зеленчуци, ако не се измиват
добре и при положение, че вятърът е разнесъл върху тези продукти
микроорганизми, но едно измиване би отстранило микроорганизмите, но ако бъде
откъснат плод от дърво в двор и бъде директно консумиран, без измиване е възможно
човек да се зарази.
Други доказателства от значение за спора не
са ангажирани, а необсъдените такива, съдът намира да са неотносими
към предмета на спора.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл.
109 от Закона за собствеността (ЗС) собственикът може да иска преустановяване
на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява правото си.
Основателността на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да
се установи при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е собственик
на процесния имот на посоченото от него основание,
както и че ответникът въздействат върху този имот по начин, който пречи на
осъществяването на правото на собственост. В тежест на ответникът е да
установят, че има право да осъществяват въздействие върху процесния
имот, което е довело до състоянието, чието отстраняване е поискано.
Страните не
спорят, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът е
собственик на ½ идеална част от недвижим имот, намиращ се в с. К., общ.
П., ул."**********" № *, представляващ УПИ XII-***, в кв.23 по ПУП на
селото, който ползва в цялост и че ответникът е собственик на недвижим имот,
намиращ се в с. К., общ. П., ул."***********" № **, представляващ УПИ
VIII-***, в кв.23 по ПУП на с. К., общ. П., както и че ответникът отглежда в
имота си едри преживни животни, чиито брой
варира с оглед стопанската дейност, която упражнява. На отстояние от около 100 м.-150 м. посока от
север към югоизток в имота на ответника към този на ищеца се намират
селскостопански постройки в които А.Л. отглежда животните си.
С негаторния иск по чл. 109 ЗС се предоставя правна защита на
собственика срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие на трети
лица над обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава или пречи
за пълноценно ползване на вещта. Искът е осъдителен и с провеждането му се цели
да се премахнат последиците от неправомерни действия по отношение на обекта на
собствеността или да се преустановят тези действия. Иначе казано с този иск е
предвидена възможността собственикът да иска прекратяване на всяко пряко или
косвено неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право на
собственост. Искът е осъдителен и за да бъде уважен следва да са налице
кумулативно две предпоставки: 1/ ищецът да е собственик на вещта, за която
твърди, че е засегната от неоснователното действие на ответника и 2/ ответникът
да е извършил неоснователни действия, с които да пречи на ищеца да упражнява
своето права на собственост. Този иск е приложим срещу всяко противоправно посегателство или заплаха спрямо вещното
право. За да бъде уважен иска по чл. 109 ЗС /actio negatoria/, с който съдът дава търсената защита за
нарушеното право на собственост от всяко неоснователно действие, което пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем, собственикът следва да
установи кое е действието, което препятства упражняване правото на собственост,
кой е автора на това действие и в какво се състои нарушението. Граматическото
тълкуване на употребената глаголна форма, сочеща на резултат в
"сегашно" време, изисква установяване на действието и съществуването
му в рамките на висящия процес, както и наличието на връзката между конкретното
неоснователно действие на ответника и обема на препятстване упражняване правото
на собственост на ищеца от тези действия, т. е. за да бъде ангажирана
отговорността следва в резултат на неоснователното действие да има позитивно
изразен резултат в смисъл на измерение на реално установено вредоносно
поведение или на поддържане на такъв резултат от ответника. Както се приема още
с ТР 31/84 г. ОСГК на ВС неоснователното действие следва да е такова, че да
създава пречки за ползване на собствената вещ. Защитата предоставена с
разпоредбата на чл. 109 ЗС, разбирана в един по-широк аспект е условие за
защита срещу необосновани вмешателства, преки или косвени, който възпрепятстват
собственика да използва напълно своята собственост и е израз на възможността
при надлежно упражнено искане същите да бъдат отстранени, да се възстанови
предишното състояние. Неоснователното действие не зависи само от това дали има
позитивна административна санкция или не, когато се касае до наличие на
разрешителен режим за извършване на определени действия нпр.
стоеж, реконструкция и др., а от това дали действието пречи на нормалното
ползване на имота, собственост на ищеца по иска по чл. 109 ЗС. За
основателността на иска е необходимо не само да се установи наличието на
неоснователно въздействие, ограничаващо правото на собственост на ищеца, но и
търсената защита да е съответна на вида на нарушението и да се свежда до
преустановяване само на онези действия или бездействия, които реално
възпрепятстват упражняването на правото на собственост, без да ги надхвърля,
или до премахване на източника на неоснователното въздействие, когато се касае
за неоснователно създадено състояние.
В процесния
случай неоснователното въздействие се състои в действия и бездействия на
ответника във връзка с отглеждането на едри преживни животни за стопански цели
в регулационните граници на село К., по отношение поддържането на хигиената в
стопанските постройки, почистването им, както непочистване на отпадъците по уличното платно на ул. Петдесет и шеста“ в
село К., осъществяването на постоянен и непосредствен контрол на животните, каквито
в случай, че бъдат предприети от ответника и съобразени с нормативните
изисквания, отглеждането им обективно не би въздействало негативно по отношение
спокойното ползване от страна на ищеца на жилището м
Не се спори между
страните, че ответникът отглеждат едри преживни животни-крави, в помещение, регистрирано като животновъден обект, като
постройките се намират на разстояние от около 100 м.-150м. от жилището на
ищеца.
Според законовите разпоредби, обективирани в чл. 1, ал.2, т.1, б. „а“ от Наредба №
44/2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъден обект за
лични нужди всяко физическо лице може да отглежда до 3 едри преживни животни и
ако те са повече, това представлява животновъден обект, правилата за
съществуването на който се уреждат в посочения нормативен регламент, уреждащ ветиринарномедицинските, зоотехническите
изисквания към животновъдните обекти за отглеждането на
селскостопански животни и задълженията на собствениците на такива животни за изпълнението
на тези изисквания. Осъществявайки дейността по отглеждане на животните в
регулационните граници на населено място, а именно село К. ответникът е
допуснал нарушения на следните разпоредби- чл.1, ал.1, т.1 и т.3 от Наредба
за определяне обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на
селскостопански животни на територията на община П. (приета с решение на ОС П.
на 26.07.2018г.), повеляващи, че в жилищните зони в границите на регулация на
населените места на територията на Община П. е позволено отглеждането на
селскостопански животни само за лични
нужди и че отглеждането на селскостопански животни за стопански цели на
територията на община П. се извършва
извън жилищните зони в границите на регулация на населените места.
Нарушена е и нормата на чл.5, т.2 от Наредба за определяне обема на
животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на
територията на община П., определящи че в жилищните зони в границите на
регулация на населените места се отглеждат селскостопански животни само за
лични нужди в максимален брой до 3 за едри преживни животни, а преди приемането
на посочената наредба с решение на ОС П. от 17.03.2005г. на територията на
община П. е действала Наредба на община П. за хигиенните изисквания при
отглеждане на животни и производствени и лични нужди, като според Приложение 1 от
същата е било допустимо отглеждането в частен двор до 2 броя едър рогат добитък.
Този съдебен състав констатира и
нарушение на нормите на чл. 24, т.2, т.4 и т.13 от Наредба за хигиенните
изисквания при отглеждане на животни за производствени и лични нужди на територията
на Община П., повеляващи забрани за изхвърлянето на
отпадъци от животните на нерегламентирани места, за замърсяване за
повече от 8 часа на терени и улици за обществено ползване с отпадъци от
животните и за причиняване на дискомфорт на жителите
в населените места предизвикан от отглеждане на животни в личните и помощни
стопанства. Нарушени са и чл.11, т.1 и т.3 от Наредба за
опазване на околната среда на община П.
Предвид
посочените правни доводи за този съдебен състав е категорично установено по
делото, че дейността на ответника по отглеждане на едри преживни животни в регистриран
животновъден обект № **********, с БУЛСТАТ **********, с адрес ***, над допустимите 3
броя, установени с Наредба за определяне обема на
животновъдната дейност и местата за отглеждане на селскостопански животни на
територията на община П., като противоречаща на посочената нормативна уредба,
е незаконосъобразна и противоправна и следва да бъде
преустановена. Ответникът следва да бъде осъден да преустанови превеждането на животни
по ул. „***********” в село К., като дейност противоречаща на заповед № *******/31.07.2018г.
на кмета на село К., с която е определен маршрут за движение на животните на
ответника, а именно начало ул. „***********“ № **, движение по ул. „********“,
посока изток до достигане на пасището, като е отменен предходно определен
маршрут. Тук е мястото за пълнота да бъде посочено, че съдебният състав не се
произнася по валидността на Заповед № **/25.07.2017г. на кмета на село К.,
доколкото административният акт към момента на постановяване на съдебното
решение е отменен изрично с последващ такъв- заповед
№ ********/31.07.2018г. на кмета на село К. и произнасянето е безпредметно.
Ответникът следва да бъде задължен да почисти и запълни местата, в които са се
извеждали фекални маси и съответно прокопаните за
това канали съществували до 12.04.2017г., доколкото наличните отпадъци в тях благоприятстват
развъждането на тетанусов бацил, ешерихияколи,
прохелус и т.н. и естествено са източник на неприятни
миризми.
За пълнота на изложението следва да бъде
посочено, че не само установяването на неоснователни действия, въз основа на
които се пречи на упражняването на право на собственост стоят в основата на
уважаването на иска с правна квалификация по чл. 109 ЗС, както необосновано
посочва, представляващия ответника в писмената си защита. Практиката на
върховната съдебна инстанция е константна в посочената насока, а именно че „Действията, с които се пречи на собственика
за пълноценно упражняване на правомощията му, могат да произтичат и от
регламентирана дейност, когато тя се осъществява неправомерно. Защитата на
собствеността в този случай може да се осъществи по административен ред, ако
такъв е предвиден, или направо с иска по чл. 109 ЗС.“- Решение
№ 135 от 31.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 334/2014 г., I г. о., ГК. В процесния случай ищецът нееднократно е сезирал
компетентните институции, именно с оглед възможността да защити собствеността
си по административен ред от неоснователни косвени въздействия върху имота му,
с които се пречи, ограничава и смущава спокойното ползване на имота по неговото
предназначение, а именно да се ползва като жилище с произтичащите от това
особености. Ответникът Л. без да отнема владението, пречи на ищеца А. да
осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да ползва собствения си
имот, тъй като е собственик на имот, намиращ се в непосредствена близост до
този на ищеца, и именно ответникът при отглеждането на животните над нормативно
установения максимум в регулационните граници на село К., непочистването след
тях при превеждането им покрай имота на ищеца и при извършва действия по
запълване на прокопан канал, по който е отвеждал отпадни води съдържащи
животински изпражнения без последният да е почистен, осъществявайки
регламентирана дейност, която обаче се осъществява неправомерно, надхвърля законните
ограничения на собствеността, установени в чл.50 и сл. ЗС. В практиката си ВКС
приема, че източник на неоснователното въздействие по чл.109 ЗС е дейност,
създаваща наднормен шум, замърсяване и миризми. Според практиката на ВКС, дори
когато източник на тези въздействия е законно регламентирана дейност, искът по
чл.109 ЗС може да бъде уважен, ако дейността и начинът, по който тя се
осъществява, създават пречки на собственика на имот намиращ се в непосредствена
близост да го използва по предназначението му- в посочения смисъл Решение № 63 от 01.07.2013г. по
гр.д.№388/2012г. на ВКС, I г.о., Решение № 135 от 31.07.2014г. по
гр.д.№334/2014г. на ВКС, І г.о. и др. Спазването на изискванията за
ветеринарно медицинска грижа и профилактика на животните на ответника,
регистрирането на животновъден обект по установения ред и т.н., не означава, че
отглеждането на едри преживни животни не може да доведе до смущаване на
спокойствието на съседите. Следва да се добави и това, че дори да са спазени
всички специални изисквания, регламентиращи дадена дейност, ако нейното
упражняване води до нарушаване на чл. 50 ЗС, както е в конкретния случай с
оглед установеното от доказателствата по делото, искът за преустановяването и
ограничаването на посочените дейности по реда на чл.109 ЗС се явява основателен.
Свидетелите Б. и Д. установяват, че в
имота на ищеца се усеща ужасна миризма, пропиваща дори и в пране от
отглежданите от ответника животни и от техните изпражнения и торта, която се
складира в имота на ответника, като дори свидетелят Б. споделя, че същата
неприятна миризма се усеща и в неговия имот, макара, че същият се явява по-отдалечен.
Свидетелите имат лични впечатления от сочените обстоятелства, а освен това не е
са в кръга на лицата по чл. 172 ГПК и няма данни да са заинтересувани от изхода
на делото. Няма как съдът да не вземе предвид показанията на сочените
свидетели, доколкото и по делото е установено, че стопанските постройки в имота
на ответника са на отстояние от около около 100 м.-150 м. от имота на ищеца, а миризмите могат да
нахлуват и през огради отворените прозорци и врати. Самият брой и вид на
отглежданите животни е в подкрепа на свидетелските показания, касателно ужасяващата миризма, като в тази връзка е и
заявеното от вещото лице д- р Б. в съдебно заседание: „Разбирам и е факт, че миризмата е силна“.
Не бива да бъдат игнорирани и
множеството оплаквания, които ищецът е обективирал до
компетентните органи и кореспонденцията по тях. От писмо изх. №*********/04.07.2017г.
на община П. се установява, че ищецът е подал жалби с вх. №*********/11.04.2017г.,
вх. №*********/15.05.2017г., вх. №**********/31.05.2017г. и др. по повод
отглежданите от ответника животни, отделяните отпадъци от тях, непочистването
им, замърсяването на общински зелени площи от животните на ответника, както и
отпадъците по улица „***********“ в село К. и че във връзка с тях са извършвани
множество проверки извършени съвместни проверка от служители на община П. и
РИОСВ В.Т., РЗИ и органите на МВР. Представена е и жалба от ищеца и Б.Б. до Областна администрация ВТ с рег. № *********/24.03..2017г.
с идентични оплаквания. Тази многобройна кореспонденция, редицата съставени
констативни протоколи от компетентните органи, издадените по тях наказателни
постановления, като причината за отмяна на част от тях е единствено формално
основание, предвид нарушаване процедурни правила, установява нетърпимост в
отношенията между съседите- страните по делото, причинена от отглежданите животни
в имота на ответника, както и търсенето на законни средства, чрез които да бъде
преодолян създаденият конфликт. Изброените писмени доказателства, разглеждани
във връзка със свидетелските показания, установяват наличието на реални пречки
по смисъла на чл.109 ЗС, които препятстват ищеца да упражнява спокойно правото
си на собственост. В обобщение– по делото са събрани достатъчно доказателства,
които сочат, че предявеният иск по чл.109 ЗС е основателен и следва да бъде
уважен. При осъществяване на допустимата от закона дейност по отглеждане на
едро преживни животни в регулационните граници на село К. ответникът е допуснал
нарушения на правни норми, регулиращи отражението на тази дейност в чужда
правна сфера – чл.1, ал.1, т.1 и т.3 от
Наредба за определяне обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане
на селскостопански животни на територията на община П., чл.5, т.2 от Наредба за
определяне обема на животновъдната дейност и местата за отглеждане на
селскостопански животни на територията на община П., чл. 24, т.2, т.4 и т.13 от
Наредба за хигиенните изисквания при отглеждане на животни за производствени и
лични нужди на територията на Община П. и чл.11, т.1 и т.3 от Наредба за
опазване на околната среда на община П. Както броят и видът на животните, така
и начинът им на отглеждане, е в нарушение на чл.50 ЗС. Предмет на настоящото
дело е защитата на правото на собственост, нарушено поради неправилно
упражняване на дейността по отглеждане на едро преживни животни. При осъществяване
на тази дейност следва да се държи сметка и за запазване на мирното ползване на
собствеността на съседните имоти, защитимо от Протокол №1 към ЕКПЧОС и
съответни разпоредби от Конституцията и законите на Република България. И на
последно място - Всеобщата декларация на правата на човека, Европейската
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи и Хартата на
основните права на Европейския съюз, регламентиращи защита правото на
собственост, на което се позовава ищецът.
По
отношение на предявения деликтен иск по чл. 45 ЗЗД - съдът квалифицира изложените
от ищеца твърдения за претърпени вреди като деликтен
иск по чл. 45 ЗЗД, доколкото от тези твърдения
следва, че описаните неимуществени вреди са му причинени от противоправните
действия на ответника, които се изразяват в отглеждане на едро преживни животни
в регулационните граници на село К., общ. П. извън нормативно установения
максимален брой, изхвърляне на фекални маси не по
установения в закона начин и извеждане на животните на паша
по ул."***********“ в село К., а не са в резултат от каузалното действие
на вещта, в случая животните, като единствена причина за настъпването на
вредите, без да е налице причинна връзка с човешко поведение. Ето защо съдът
прие, че е предявен иск не с правно основание чл. 50 ЗЗД, а такъв по чл. 45 ЗЗД - в т.см. са ППВС№ 17/1963 г. и
ППВС № 4/1975 г. С този иск ищецът претендира осъждане на ответникът да му
заплати сумата от 5 000 лева, частично
от общо претендираните 10 000 лева като
обезщетение за причинените му неимуществени вреди изразяващи се в невъзможност
за пълноценно ползване на притежавания от него имот, развитите алергии,
разстройство на нервната система, тремор на клепачите
и ръцете, постоянните притеснения, в т.ч. водещи до невъзможност за пълноценно
общуване. Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Фактическият състав на гражданския деликт включва извършването на противоправно
деяние (действие или бездействие), вина, причинена вреда, както и
причинно-следствена връзка между противоправно
извършеното деяние и причинения вредоносен резултат, като вината се предполага
до доказване на противното. Чл. 51 ЗЗД разпорежда, че обезщетение се
дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. По делото се установи факта на повтарящи се във времето неоснователни
действия на ответника по отглеждането на животни над допустимо установения
максимум, носеща се и пропиваща миризма на фекалии и
урина, складирането на големи количества оборска тор от животните в имота на
ответника, непочистване на пътното платно от изпражнения след преминаване на
животните покрай имота на ищеца. За установяване на състава на деликта и за доказване претърпените от ищеца вреди като
произтичащи в причинна връзка от противоправното
поведение на ответника по делото са ангажирани свидетелски показания, на
свидетелите Д. и Б., както и представената по делото медицинска документация-
амбулаторен лист с № ***/11.08.2017г., амбулаторен лист с № ****/15.09.2017г., епикриза от 08.06.2016г. на отделение по Клинична алергология към УМБАЛ „Д-р Г.С.“ гр. П., амбулаторен лист с
№ ***/28.06.2017г., амбулаторен лист № ****/11.06.2018г., удостоверение
издадено от д-р Пл. П. и удостоверение на д-р В. . От показанията на свидетелите
съдът установи данни касателно възприето от тях лично
наличие на завишен брой инсекти, на фекалии и урина, и създавана от същите неприятни миризми в
имота на ищеца, поради което твърденията на ищцовата
страна се явяват доказани в тази им част. От медицинската документация пък се
установяват алергични състояния обостряни от неблагоприятната среда, каквито
противопоказания са посочени в епикриза от
08.06.2016г. на отделение по Клинична алергология към
УМБАЛ „Д-р Г.С.“ гр. П., в амбулаторен лист с № ***/28.06.2017г. и в
амбулаторен лист № ****/11.06.2018г. Конфликтните ситуации с ответника са
причинили на ищеца и нервни неразположения- разстройства на нервната система,
именно свързвани от А. с отношенията му с ответника, обективирани
пред лекарите издали амбулаторен лист с № ***/11.08.2017г. и амбулаторен лист с
№ ****/15.09.2017г. Показанията на свидетелите Д. и Б. също съдържат данни, касателно нервните неразположения съпътстващи ежедневието
на ищеца, предизвикани от невъзможността да ползва пълноценно и необезпокоявано
имота си. Тези констатация кореспондира и с факта, че ищецът живее в имота си в
село К. през по-голямата част от времето, като се случва да отсъства за по
няколко дни, което означава, че няма как да не е подложен на постоянното
въздействие на неприятните миризми от отглежданите от ответника животни. Наред
с това вещото лице е категорично, че при налично количество на фекалии събрани на едно място, каквото безспорно се
установи по делото в имота на ответника, то би се повлияло неблагоприятно върху
човешкия организъм, т. като амоняка при достигане на определена концентрация
във въздуха, би бил достатъчен, за да се свързва с течностите, които са в белия
дроб и лигавиците на очите и на носа. Като съобрази конкретното естество на
причинените от поведението на ответника чрез отглежданите от него животни
неимуществени вреди и степента на тяхното въздействие върху ищеца, съдът по
справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД намира, че обезщетение на
неимуществените вреди в размер на 1 500.00 лева съответства на тяхното
репариране и се явява справедливо.
Предвид изхода на спора, всяка от
страните има право на разноски, каквото искане е направила, а ищецът е
представил и списък по чл. 80 ГПК.
Съдът като съобрази приложените по
делото платежни документи, намира че вписаните в списъка на процесуалния
представител на ищцата разноски са реално извършени, като страната е
реализирала и разноски в размер на 15.00 лева депозит за явяване на свидетел и
следва да бъдат присъдени съобразно уважената, респ. отхвърлената част от
исковете. Доколкото искът по чл. 109 ЗС е уважен в неговата цялост, то на ищеца
се дължат разноски в пълен размер, касателно тази претенция.
Разноските се изразяват в следното 50.00 лева държавна такса, 15.00 лева
депозит за свидетел и 350.00 лева адвокатски хонорар, доколкото видно от
представения по делото договор за правна защита и съдействие между ищеца и
процесуалния му представител е уговорено възнаграждение в общ размер от 700.00
лева, без да е конкретизиран размер за всеки един от двата иска, то съдът прие,
че същото е в размер на по 350.00 лева за всеки от тях. Разноските сторени от
ответника касателно производството по иска с правна
квалификация чл. 45 ЗЗД са следните 200.00 лева за заплатена държавна такса,
150.00 лева за заплатен депозит по допусната ветеринарно-медицинска експертиза
и 350.00 лева заплатен адвокатски хонорар. С оглед изложеното съдебният състав намира,
че ответникът следва да бъде осъден да заплати съразмерно с уважената част на
исковете, с оглед разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК сторените от ищеца разноски
възлизащи в общ размер на 625.00 лева.
Ответникът в производството е реализирал
разноски единствено за заплатено адвокатско възнаграждение, възлизащи в размер
на 600.00 лева, видно от приложения по делото договор за правна защита и
съдействие, като аналогично при ищцовата страна също
не е определен размер на възнаграждението по всеки един от двата иска, предмет
на делото, поради което съдът приема, че същото е в размер на по 300.00 лева за
всеки иск. При тези данни и с оглед изхода на спора, в тежест на ищцата следва
да бъде поставена сумата от 210.00 лева от направените от ответника разноски в
общ размер на 600.00 лева, съразмерно с
отхвърлената част от иска по чл. 45 ЗЗД.
Мотивиран от горното, Районен съд Павликени,
IV-ти състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 109 от Закон за собствеността
А.Л.Л., с ЕГН **********,
с адрес ***, да преустанови незаконосъобразните си действия, с които пречи на П.С.А., с ЕГН **********, с адрес ***, необезпокоявано
да осъществяват правото си на собственост върху недвижим имот, намиращ се в
село К., общ. П., ул."*********" № *, представляващ УПИ XII-***, в
кв.23 по ПУП на село К., общ. П., пл. № *** от 1963г. като преустанови отглеждането в собствения си недвижим имот, намиращ се в с. К.,
общ. Павликени, ул."************" № **, представляващ УПИ VIII-***, в
кв.23 по ПУП на с. К., общ. П. на повече от три
едри преживни животни, без отчитане приплодите им до едногодишна възраст, да преустанови превеждането на животни
по ул."***********" на село К., общ. П., както и да почисти прокопан канал (заринат към момента), преминавал под
телената ограда на имота му, през съседния незастроен и неограден имот ПИ-***,
в кв.23 по ПУП на село К., общ. П., през зелена общинска територия по
регулационния план на селото и се зауствал в река С.
от извежданите чрез него от имота на А.Л.Л. фекални маси.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 45 от Закон за задълженията и договорите, А.Л.Л., с ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на П.С.А., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1 500.00 лева (хиляда и
петстотин лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди-
изразяващи се в невъзможност за пълноценно ползване на притежавания от него
недвижим имот намиращ се в село К., общ. П., ул."************" № *,
представляващ УПИ XII-***, в кв.23 по ПУП на село К., общ. П., причинени
нервните неразположения и алергични състояния обостряни от неблагоприятната
среда, причинени в резултат на незаконосъобразните действия от А.Л.Л., с ЕГН **********, по отглеждане на повече от законоустановения максимум едро преживни животни в
собствения му недвижим имот, намиращ се в с. К., общ. П., ул."*********"
№ **, представляващ УПИ VIII-***, в кв.23 по ПУП на с. К., общ. П., като отхвърля иска за неимуществени
вреди за разликата над 1 500.00 лева до предявения размер от 5 000.00
лева (частичен иск от общо претендираните 10 000.00 лева) като неоснователен.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс А.Л.Л., с ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на П.С.А., с ЕГН **********, с адрес ***
сумата от 625.00 лева (шестстотин
двадесет и пет лева), представляваща направени по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание
чл. 78, ал. 3 от Граждански процесуален кодекс, П.С.А., с ЕГН **********,
с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Л.Л., с ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 210.00 лева (двеста и десет лева), представляваща направени по
делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска по чл. 45 ЗЗД.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
Б.Н.