МОТИВИ по НОХД № 362 по описа на Карловски районен съд
за 2014 година
Районна прокуратура – Карлово е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия Г.Р.С. за това, че за периода
от 05.12.2008г. до 31.01.2014г. в с. Б., обл. П., след като е осъден с
Решение № 137/2008г. по гр. дело № 416/2008г. по описа на Районен съд-
гр.Карлово, влязло в законна сила на 05.12.2008г., да издържа свой низходящ-
детето си А.Г.С., ЕГН ********** ***, родено от брака му с лицето Н.Л.С., ЕГН **********
***, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две или повече
месечни вноски, а именно 62 месечни вноски в размер на 30лв. месечно или общо 1860 лева - престъпление по
чл. 183 ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура – Карлово счита
за доказано, че подсъдимият е извършил така повдигнатото обвинение, като
пледира да не му се налага наказание, тъй като междувременно е покрил задълженията
си за издръжка за инкриминирания период.
Подсъдимият С. на основание чл. 371 т.
2 от НПК доброволно признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт. На основание чл. 372 ал. 3 от НПК съдът е обявил, че ще
ползва това самопризнание при постановяване на присъдата, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт. В последната си дума
подсъдимият моли да не му бъде налагано наказание, тъй като е изплатил изцяло
сумата по обвинението.
Защитникът на подсъдимия– адвокат Т.С.
поддържа самопризнанието на подзащитния си. Моли съда да приложи привилегията
на чл. 183 ал. 3 от НК.
По делото не са конституирани лица в качеството на частни обвинители и граждански
ищци. Пострадалият А.Г.С. заявява пред съда, че сумата по обвинението му е
изплатена от подсъдимия и други вредни последици за него от неплащането не са
настъпили.
Съдът като обсъди на основание чл. 14 и
чл. 373, ал. 2 от НПК всички събрани по делото доказателства – самопризнанието
на подсъдимия, подкрепено от прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК
протоколи за разпит на подсъдимия и свидетелите А.С. и Н.С., дадени на
досъдебното производство, справка от Агенция по вписвания, справка от Централна
база КАТ, удостоверение за раждане, заверен препис от решение №
137/05.12.2008г., постановено по гр. дело № 416/2008г. по описа на КРС, влязло
в законна сила на 05.12.2008г., удостоверение от Община Р., справка от ТД на
НАП П., справка от ОД на МВР П. сектор Пътна полиция, справка от ДСП Р.,
справка от ДБТ Р., справка за лице АИС БДС, справка от „****“ ЕАД С., справка
от „****“ ЕАД, С., справка от „БТК“АД, С., характеристична справка и справка за съдимост
на подсъдимия, намери за установено следното:
Подсъдимият Г.Р.С., ЕГН ********** е роден на ***г***,
обл. П., ул. „****” № 4. ****. С **** е и е ****. **** е и е ****. Не е ползвал
досега привилегията на чл. 183 ал. 3 от НК.
През 1987 г. свидетелката Н.Л.С. от с. Б., обл. П.
сключила гражданки брак с подсъдимия Г.С. ***. От брака им се родили две деца-А.Г.С.-
роден през 1996г. и Н.Г.С., която е родена през 1987г. През 2008г. с решение от
05.12.2008г. на КРС по гр.дело №416/2008г. по описа на Районен съд- гр.Карлово,
влязло в законна сила на същата дата, бракът им бил прекратен и било утвърдено
споразумение между страните относно
последиците от прекратяването на брака помежду им. Родителските права
върху малолетния им тогава син - А.С. били предоставени на майката Н.Л.С., а бащата Г.С., бил осъден да
заплаща на майката в качеството й на
законен представител на детето,
месечна издръжка в размер на 30лв, считано от влизане на решението в
сила, т.е. от 05.12.2008г.
От влизане на решението на съда в сила Г.С. не превеждал
дължимите за месечната издръжка на детето си
А.Г.С. вноски. През първата година от прекратяването на брака със св. С.,
подсъдимият останал да живее в семейното им жилище - къща в
с. Б.. След това се преместил да живее в родния си град Р., обл. П.. Там притежавал недвижими имоти. За процесния
период сключвал трудови договори, макар и за кратко, съотв. получавал трудово
възнаграждение, но въпреки това не превел нито една от дължимите по решението
на Районен съд гр.Карлово суми. Препитавал се с временна работа по граждански
договори като общ работник.
Бил собственик на лек автомобил „****“ с рег. № ****.
Не бил регистриран в Бюрото по труда
през инкриминирания период.
След 2008година С. на няколко пъти ходел за по няколко
месеца на работа в чужбина, но не превеждал суми за издръжка на детето си с
оправдание, че не е успял да си намери работа. Бил здрав и работоспособен, не
страдал от заболявания, които да препятстват намирането на работа и полагането
на труд.
На 31.01.2014г. пострадалият А.Г.С., ЕГН **********
навършил 18 годишна възраст, което е законово основание за прекратяване на
издръжката.
Така описаната фактическа обстановка
съдът намира за безспорно и категорично
установена от събраните по делото в хода на досъдебното производство
доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 372 ал.4 от НПК, като на базата на
тези доказателства съдът приема за напълно установени изложените в обвинителния
акт обстоятелства. Съдът кредитира напълно свидетелските показания на
свидетелите Н. и А. С.. Показанията им съдът възприема като логични,
последователни и в съответствие и в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства. Съдът възприема
обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, доколкото същите са в
съответствие с кредитираните от съдебния състав доказателства. В съдебно
заседание прави пълно признание на фактите в обстоятелствената част на
обвинителния акт, което е съответно на цялата съвкупност от доказателства,
събрани в рамките на досъдебната фаза на процеса. Така признанието на
подсъдимия намира опора, както в гласните, така и писмени доказателства справка
от Агенция по вписвания, справка от Централна база КАТ, удостоверение за
раждане, заверен препис от решение № 137/05.12.2008г., постановено по гр. дело
№ 416/2008г. по описа на КРС, влязло в законна сила на 05.12.2008г.,
удостоверение от Община Р., справка от ТД на НАП П., справка от ОД на МВР П.
сектор Пътна полиция, справка от ДСП Р., справка от ДБТ Р., справка за лице АИС
БДС, справка от „****“ ЕАД С., справка от „****“ ЕАД, С., справка от „БТК“АД, С..
В рамките на събрания доказателствен материал не се
установяват такива противоречия и непълноти, които да водят до извод, различен
от този, който е приет с внесения в съда обвинителен акт относно наличието на
характеризиращите деянието, за които е повдигнато обвинение, белези. Ето защо и съдебният състав напълно приема
фактическите констатации на същия като обосновани и правилни.
В съдебно заседание подсъдимият твърди, че е заплатил
сумата по обвинението в размер от 1860лв. Това обстоятелство се потвърждава от
заявеното пред съда от страна на пострадалия.
При така констатираното, настоящият състав намира, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 183 ал.1 от НК. Същия за периода
от 05.12.2008г. до 31.01.2014г. в с. Б., обл. П., след като е осъден с
Решение № 137/2008г. по гр. дело № 416/2008г. по описа на Районен съд-
гр.Карлово, влязло в законна сила на 05.12.2008г., да издържа свой низходящ-
детето си А.Г.С., ЕГН ********** ***, родено от брака му с лицето Н.Л.С., ЕГН **********
***, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две или повече
месечни вноски, а именно 62 месечни вноски в размер на 30лв. месечно или общо 1860 лева.
Съгласно чл. 143 ал. 2 от СК, родителите са длъжни да
дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се
дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Това означава,
че за времето от присъждането й до настъпване на
законно основание за нейното изменяване или прекратяване, осъденият
родител трябва да изпълнява това си задължение, от което не може да бъде
освободен, дори да няма никакви доходи. За горепосочения период подсъдимият не
е заплатил присъдената ежемесечна издръжка за ненавършилото си пълнолетие дете,
а през този период за всичките нужди и потребности на детето се е грижела
майката.
Задължението на родителя за издръжка на низходящ е
приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния
социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важния случай в
системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните
принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост
произтича от връзката й с развитието на подрастващите, поради това обуславя
специфичния режим на задължението, а и наказателна отговорност при съотв.
неизпълнение на постановеното решение по присъждане на издръжката.
За да е съставомерно едно деяние по чл. 183 ал. 1 НК е
необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в
нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да
не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това
задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения
лице.
Престъплението по чл. 183 НК е продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие
и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на
престъплението по чл. 183 НК е след изтичане на срока, от който нататък
осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен
длъжник най-малко за две месечни вноски. Подсъдимият е осъществил състава на изпълнителното
деяние, като в периода 05.12.2008г. до 31.01.2014г. е бездействал и не е
изплатил присъдените повече от две вноски, а именно 62 месечни вноски в размер
на 30лв. месечно или общо 1860 лева.
Престъплението е извършено умишлено. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е допускал настъпването им. Подсъдимият е знаел,
че не изпълнява своите задължения по изплащане на издръжката и по този начин
нарушава влязло в сила съдебно решение. Затова съдът го призна за виновен в
извършване на престъплението, за което му е повдигнато обвинение с обвинителния
акт.
Съдът обаче счита, че на подсъдимия не следва да бъде
налагано наказание за извършеното от него престъпление съгласно чл. 183 ал. 3
от НК, тъй като преди постановяване на присъдата от първата инстанция е
изпълнил задължението си за плащане на
сумата от 1860 лева и не са настъпили други вредни последици за пострадалия А.С.,
поради което и на основание посочената разпоредба не му наложи такова.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.