Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1103 от 20.07.2021г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на осми юли две
хиляди двадесет и първа година в публично заседание
в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Диана Ганева
2. Галя Русева
при секретаря С. Х. и прокурор Христо
Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 1070
по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Д.Г. ***, с ЕГН ********** против решение №2600029/18.03.2021г.,
постановено по НАХД №37/2021г. по описа на Районен съд - Карнобат. Счита, че
обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон,
издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано. С подадената касационна жалба иска от съда да постанови решение,
с което да се отмени обжалваното решение и потвърдения с него електронен фиш.
Ответникът –ОДМВР
Бургас, Сектор „Пътна полиция“, редовно уведомен, не изразява становище по
касационната жалба.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура гр.Бургас дава становище за неоснователност на касационната
жалба.
Административен
съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.
За да
постанови своето решение, въззивният съд е приел за установена от
доказателствата по делото следната фактическа обстановка:
На 25.12.2019г.,
в 13.55 часа, на второкласен път ІІ-73 на километър 82 в посока от с.Вълчин,
община Сунгурларе към ГП І-6, автоматизирано техническо средство с № TFR1-M 599
заснелo лек автомобил марка "Опел Астра“, с рег.№ А2117 МХ, който се
движел със скорост от 94 км/час при разрешена в пътния участък скорост до 60
км/час, като ограничението е въведено с пътен знак В26. След справка в
централна база данни на КАТ се установило, че превозното средство е собственост
на Д.Г.. Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, в който изрично била
указана и възможността по чл. 189, ал. 5 ЗДвП
за подаване на декларация с данни на лицето, което на посочения ден е
управлявало процесното МПС. Такава декларация не била подадена.
По същество, Районният съд е
потвърдил издадения ЕФ, като не е констатирал от формална страна допуснати
нарушения при издаването му. Приел е, че ЕФ съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 ЗДвП
реквизити, които е изброил, като в ЗДвП не е предвидено електронния фиш да има
дата на издаване, посочване на физическо лице-издател и негов подпис. Съдът е
посочил, че скоростта е фиксирана с автоматизирано техническо средство с №
TFR1-M 599, преминало последваща техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол, следователно устройството е притежавало
техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за
измерване, регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за
измерване и е било в състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си.
Съдът е намерил, че нарушението е безспорно установено от разпечатаните
показания на техническото средство и приложения снимков материал, както и
протоколи, видно от които скоростта, с която се е движел автомобила към момента
на заснемането му е била 94 км/ч при разрешена такава до 60 км/ч за пътния
участък, съгласно чл. 21, ал. 2
във връзка с ал. 1 от ЗДвП, като
ограничението е въведено с пътен знак В26.
Така постановеното съдебно решение е
валидно, допустимо и правилно, като за него не се констатират отменителни
основания.
Съгласно чл. 218 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Настоящият съдебен състав намира, че
приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с
установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с
разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е
изследвал всички обстоятелства по установяване на нарушението, като в
съответствие с изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във
връзка с чл. 14 от НПК, е
постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от представените
писмени доказателства.
Касационната инстанция изцяло споделя
мотивите на районния съд довели до потвърждаване на оспорения електронен фиш
като намира, че същият е издаден от компетентен орган и съдържа необходимите
реквизити.
Съдът приема за доказан факта на
извършване на нарушението така както е описано по-горе, в участък, където
разрешената скорост е до 60 км/ч., като твърдения за допустима скорост в извън
населеното място по-висока от посочената - до 60 км/ч., с касационната жалба не
се излагат.
Съдът не споделя възражението за
липсата на протокол по чл. 10, ал. 3 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата/обн.
ДВ, бр. 36/2015 г. /. Попълнен е протокол по чл. 10, ал. 1
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за използването на мобилно АТСС
за контрол /л. 12 от НАХД №37 по описа на РС-Карнобат/. Съдържанието му сочи в
кой точно участък от пътя е било временно разположено автоматизираното
техническо средство за контрол на скоростта, а именно второкласен път ІІ-73,
км.82, като е приложен и снимков материал.
За установеното по безспорен начин
превишение на скоростта, правилно квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 2
вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
по отношение на касатора е приложена коректната санкционна норма на чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
Наказанието глоба е определено с електронния фиш в предвидения от законодателя
фиксиран размер, поради което възражението за неговата явна несправедливост
също е неоснователно.
По тези съображения и при липсата на
касационни основания за отмяна, решението на районния съд следва да се остави в
сила.
При този резултат разноски на
касатора не се следват.
Поради изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
Административен съд гр. Бургас, петнадесети състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №2600029/18.03.2021г.,
постановено по НАХД №37/2021г. по описа на Районен съд – Карнобат.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.