РЕШЕНИЕ
№ 1823
гр. Варна, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100502133 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. СТ. В., ЕГН: ********** срещу
Решение №261700/20.05.2021г., постановено по гр. дело №16347/2019г. по
описа на ВРС, с което е „Агрополихим“ АД, ЕИК: *********, е осъдено да му
заплати сумите от 40 000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и 1216.11 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, формирана както
следва: 76.00 лв. – разходи за закупуване на шина; 58.00 лв. – потребителска
такса, заплатена в МБАЛ „Св. Анна“; 200.00 лв. – такса за превоз на болен;
600.00 лв. – такса превоз от град Д. до МЦ „Победа“; 282.11 лв. – цена на
лекарства, памперси и пелени, всички настъпили в резултат на трудова
злополука, осъществена около 01:30 часа на 15.01.2019 год., на площадка за
складиране на готова продукция под № 159 в ответното предприятие, в
резултат на падане на два чувала с готова продукция върху левия крак на
ищеца, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
депозиране на исковата молба - 23.08.2019 год. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 200, ал. 1 КТ. Жалбоподателят обжалва
решението в частта, с която искът му срещу „Агрополихим“ АД, ЕИК:
*********, е отхвърлен за горницата над присъдените 40 000.00 лева до
пълния заявен размер от 70 000.00 лева, представляваща обезщетение за
1
претърпени неимуществени вреди. Жалбоподателят счита решението в
отхвърлителната част за незаконосъобразно, постановено при неправилното
приложение на материалния закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила, поР. което моли да бъде отменено в обжалваната му
част, като предявеният от него иск бъде уважен за целия размер. Счита
решението за неправилно, тъй като от заключението на СМЕ се установява,
че счупването обуславя трайно затруднение в движенията на левия долен
крайник за около 3-4 месеца, като обичайно възстановителният процес при
такива травматични увреждания, без настъпили усложнения е в рамките на
около 4 месеца. Твърди, че както от СМЕ, така и от разпита на свидетелите, се
установява, че здравословното състояние на ищеца В. се е влошило в резултат
на трудовата злополука. С оглед на което счита, че при определяне на размера
за неимуществените вреди, Районният съд не се е съобразил с основния
принцип в гражданското право, а именно, че размерът на неимуществените
вреди следва да бъде определен при съблюдаване на принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Не е отчел обстоятелството, че ищецът е
получил многофрагментно счупване, много трудно зарастване, със
съответните дефицити, а именно: заразяване на мястото, необходимост от
няколко експертизи, период за лечение на болките, страданията и лечение в
продължение на 2 години и продължаващи и към настоящия момент. Не е
взето под внимание и обстоятелството, че първоначално ищецът е бил
абсолютно неподвижен, в невъзможност да изпълнява най-елементарните си
хигиенни и биологични нужди. Не е отчетено и обстоятелството, че именно в
следствие на трудовата злополука ищецът В. е лишен от възможността да
работи тежка физическа работа, която пък от своя страна е била по
доходоносна за ищеца, като в момента същият е във физическа възможност
да работи единствено като пазач на минимална работна заплата. В тази връзка
при определяне на обезщетяване неимуществени вреди съдът не се е
съобразил със съдебната практика и дадените задължителни указания и не
отчел в цялост горепосочените обстоятелства. По изложените съображения
счита, че искът за неимуществени вреди в размер на 70 000 лева е
основателен и следва да бъде уважен за цялата сума. По изложените
съображения моли решението да бъде отменено в обжалваната част.
Чрез депозирания писмен отговор „АГРОПОЛИХИМ" АД оспорва
въззивната жалба, като моли същата да бъде оставена без уважение, а
решението-потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваните
части.
От своя страна „АГРОПОЛИХИМ" АД депозира насрещна въззивна
жалба срещу Решение № 261700/ 20.05.2021г. по гр. Дело №16347/2019г. по
описа на ВРС в частта, в която предявените срещу него искове са уважени,
като необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при
допуснати процесуални нарушения. Счита, че неправилно решаващият съд не
е отчел всички обстоятелства, имащи отношение към формирането на
2
справедлив размер на обезщетението, като същевременно е кредитирал
конкретни доказателства за сметка на други, в противоречие с основни
процесуални правила - за съвкупно разглеждане и оценка на доказателствата
по делото, както и принципа за служебното начало. Съдът е направил
погрешни изводи, без да е отчел и обсъдил събраните по делото доказателства
в подкрепа на извършеното от страна на пострадалото лице нарушение на
правилата за безопасност, както и на основните технически и технологични
правила, въпреки очевидното наличие на груба небрежност от страна на
ищеца, като по този начин, чрез необосновано завишена отговорност на
работодателя, е присъдил обезщетение в значително по-голям от
справедливия размер. Макар да е посочил принципа, че на възстановяване
подлежат всички преки и непосредствени вреди от увреждането, на практика
решаващият съд не го е приложил с обжалваното решение, а тъкмо напротив -
немотивирано и поР. това необосновано е възложил в тежест на работодателя
вреди, които нямат отношението на причина към следствие с процесното
увреждане. Твърди се, че неправилно е решението и в частта, в която е
определен размера на дължимите от работодателя имуществени вреди.
Едностранно и без оглед на съвкупната преценка на събраните доказателства,
първоинстанционният съд е приел за изплатен от застрахователя само този
размер на имуществени вреди, за който е обективирано в съдебния протокол
от 01 септември 2020 г. признанието на неизгодни за ищеца факти, при това
самото изявление също е интерпретирано неправилно и неточно, като не е
съобразно, че изявленията на процесуалния представител на ищеца са в
смисъл, че от застрахователя са получени обезщетенията. Счита, че
доказаният общ размер на имуществени вреди, репарирани от застрахователя,
възлиза на 2 089,88 лв. Неправилни и некореспондиращи със съвкупните
доказателства по делото са констатациите на първоинстанционния съд
относно получените в резултат на процесното събитие вреди. Счита, че
размерът на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди е
необосновано завишен, защото увреждането не може в никой случай да се
квалифицира като тежко, още повече, че след стандартен курс на
консервативно лечение е последвало възстановяване на здравето, като е
установено, че към м. октомври в годината на увреждане, пострадалият е бил
прегледан, и е констатирано, че е клинично здрав и може да извършва
трудовите си задължения, като дори е включен в графиците за дежурство в
работа. От приетите експертни заключения се установява, че втората
операция при млади пациенти, какъвто е и ищецът, е рутинна и не предполага
каквото и да било усложнение в здравословното състояние, за да бъде
извършена. Жалбоподателят счита, че при отчитане на емоционалния
дискомфорт и страхове същите следва да бъдат за кратък период от време,
тъй като преките и непосредствени вреди от процесното събитие не са такива,
че да обуславят определянето на обезщетение за неимуществени вреди в
такъв висок размер, като допълнителен въпрос е това, че медицинските
документи по делото сочат на първоначален прогрес във възстановяването на
3
ищеца. По изложените съображения моли да бъде постановено друго, с което,
съобразно събраните по делото доказателства и критериите за справедливост,
да бъде определен по[1]нисък размер на дължимото на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди, съответен на действително претърпените от него
болки и страдания, а по отношение на имуществените вреди – да се намали
присъденият размер на същите, съобразно събраните по делото доказателства,
установяващи по безспорен начин, тяхното извършване, както и да се признае
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия ищец на вредоносния
резултат.
Чрез депозирания писмен отговор, Р.В. моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение, а решението-потвърдено като правилно и
законосъобразно в обжалваните части.
След съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, с
оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежна страна и са
процесуално допустими.
По съществото на спора, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по иск на Р. СТ. В., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ************** срещу „Агрополихим“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: Д., Индустриална зона с правно основание
чл.200 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца: сумата от 70000.00
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в
резултат на трудова злополука, настъпила около 01:30 часа на 15.01.2019 год.,
на площадка за складиране на готова продукция под №159 в ответното
предприятие, в резултат на падане на два чувала с готова продукция върху
левия крак на ищеца, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на депозиране на исковата молба - 23.08.2019 год. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 2920.55 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение,
формирана както следва: 76.00 лв. – разходи за закупуване на шина; 58.00 лв.
– потребителска такса, заплатена в МБАЛ „Св. Анна“; 200.00 лв. – такса за
превоз на болен; 600.00 лв. – такса превоз от град Д. до МЦ „Победа“; 1450.00
лв. – заплатена цена за медицинско изделие; 536.55 лв. – цена на лекарства,
памперси и пелени. Ищецът твърди, че в периода 20.11.2018 год. – 15.01.2019
год. полагал труд в ответното дружество по силата на трудов договор, по
силата на който ищецът заемал длъжността „работник експедиция“. На
15.01.2019 год., по време на изпълнение на служебните си задължения –
завиване с брезентови платнища на подредена пирамидално готова
продукция, два чувала падат и ищецът претърпява злополука – счупване на
левия крак. Инцидентът е настъпил при липса на необходимото осветление,
кална площадка, счупени палети, върху които са поставяни чувалите с
продукция. Според ищеца не били спазени и технологичните правила относно
изискуемото разстояние между отделните купчини. Твърди, че след падането
4
на чувалите, кракът му бил затиснат, изпитал силни болки, като за
отстраняването на чувалите било необходимо те да се разрежат.
Първоначално бил откаран в лечебницата на предприятието, а след това-
транспортиран в МБАЛ „Св. Анна“, където от спешния център бил насочен
към отделението по травматология. Освен счупване, в болницата е установено
и инфектиране на раната, а няколко дни по – късно била предприета и
оперативна интервенция. В резултат на травматичното увреждане, ищецът
бил обездвижен, а също търпял и силни болки, които продължават и към
настоящия момент. След травмата, а и към настоящия момент ищецът се
придвижва с патерици, не може да се обслужва сам, като включително и към
настоящия момент разчита на помощта на майка си. За необходимото
лечение, медикаменти и консумативи, ищецът е заплатил сумата от 2920.55
лв. Твърди се още, че травматичното увреждане и предвижването с патерици,
обуславя невъзможност за ищеца да упражнява професията, която харесва и
обича. В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител
пояснява, че той няма касателство към правилното или неправилното
подреждане на стелажите, които се подреждат по 3 чувала /от по 500 кг./на
платформа от мотокар. Оспорва и твърдението, че би могъл да изпълнява
трудовите си задължения, тъй като след травмата очевидно не е в състояние
да извършва тежка физическа работа под никаква форма. Относно
възражението за съпричиняване, пояснява, че трудовата му дейност не
включва подреждането на чувалите, а само тяхното загръщане със съответни
брезентови чергила, които да предпазят допълнително от атмосферните
условия въпросните купчини, където се складира готовата продукция на
ответното дружество. Признава, че е получил в първия ден сумата от 1500.00
лева, послужила за извършване на операцията.
Чрез депозирания в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор, ответното
дружество
„Агрополихим“ АД оспорва неоснователност на иска. Не оспорва факта на
настъпване на злополуката, към който момент страните са били в трудови
правоотношения. Твърди, че е констатирано подобрение на здравословното
състояние на ищеца до степен на пълно оздравяване. Счита, че е налице
разминаване между наведените в исковата молба твърдения и изложените в
обясненията на работника, депозирани пред работодателя на 15.01.2019г.
Възразява и срещу твърдението за неспазване на производствените правила,
като сочи че липсва нормативно изискване за отстоянието между купчини
готова продукция. Оспорва и твърдението за инфектиране на раната, до
колкото в медицинската документация липсва отразяване на подобно
обстоятелство. Възразява срещу твърденията за извършени разходи за
лечение в посочения от ищеца размер, като твърди че сумата 1500.00 лв.,
необходима за оперативната интервенция е заплатена от работодателя,
доброволно. Намира, че по случая е проведено адекватно разследване,
компетентните органи са сигнализирани, спазени са всички нормативни
изисквания. В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си
5
представител пояснява, че небрежността на ищеца се изразява в преминаване
покрай наклонен бег, а не в това, че той неправилно е подредил купчините,
като в отговора не е наведено такова твърдение.
Третото лице – ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД,
депозира писмено становище, в което не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение с ответното дружество. Излага, че към този
момент до застрахователя не е отправяна претенция за изплащане на
обезщетение.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269
ГПК, въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, тъй като е произнесено от компетентен съд, в рамките на неговите
правомощия и по предявените пред него искове.
ВОС, след преценка на приложените и относими към правния спор
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните липсва спор, че към 15.01.2019г. ищецът В. е бил в
трудово правоотношение с ответното дружество „Агрополихим“ АД като е
заемал длъжността „работник експедиция“.
От приетите доказателства се установява, че с Разпореждане № 5104-
03-18/ 01.02.2019 год. на длъжностно лице при ТП Варна на Национален
осигурителен институт е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО
злополуката, при която на 15.01.2019г. пострадалият Р. СТ. В. е получил удар
в левия крак. Същата е осъществена през работно време и при изпълнение на
трудовите задължения, докато пострадалият върви по площадката за
складиране на готова продукция, един чувал (биг бег) се накланя, пада и удря
левия крак на ищеца, в следствие на което работникът получава счупване на
горния край на тибията.
От заключението на изслушаните първоначална и допълнителна
съдебно-медицински експертизи, кредитирани от съда като обективно и
компетентно изготвени, се установява, че в резултат на травмата от
15.01.2019г., ищецът е получил счупване на костите на лява подбедрица в
горна трета, с накъсване на страничната глава на левия четириглав бедрен
мускул. Описаните травматични увреждания отговарят на начина на
получаване, описан в исковата молба. Счупването на вяска от една от костите
на лявата подбедрица обуславя трайно затруднени в движенията на левия
долен крайник за период, надхвърлящ един месец-левият голям пищял за
около 3-4 месеца; левият малък пищял –за около 2 месеца. Обичайно
възстановителният период при такива травматични увреждания /без
настъпили усложнения./ е в рамките на около 4 месеца. Несъмнено,
непосредствено след получаване на травмата / и около 2 месеца след това/
лицето не е можело да се предвижва в пространството без помощни средства,
но няма пречка да се самообслужва. Към момента на прегледа, в.л. е
установило наличието на контрактура в областта на коленната става,
разкъсване на страничната глава на левия четириглав бедрен мускул, които
6
водят до ограничено сгъване и разгъване на ставата, невъзможност за
клякане, изкачване и слизане по стълби. Според в.л. основната функция на
крайника към настоящия момент –стоене прав и предвижване в
пространството без помощни средства, е възстановена, но са налице
ограничения в сгъването и разгъването на колянната става. В о.с.з., вещото
лице излага, че към момент на прегледа – 04.03.2020г. е налице видим дефект
в областта на лявата бедрена мускулатура, в резултат на скъсване на
външната странична глава на левия четириглав мускул и контрактура в
областта на лявата колянна става, т.е. невъзможност за пълно сгъване и
разгъване на крака, и което не може да бъде преодоляно в годините въпреки
рехабилитационните процедури. Има счупване и на големия и на малкия
пищял в горната трета, което предполага подлагане на сериозен двустранен
натиск в областта на колянната става. Според д-р Д., ищецът няма да е в
състояние да извършва работа, свързана с физическо натоварване-или работа,
свързана с клякане, ходене с натоварване по стълби. В конкретния случай, се
установяват усложнения във връзка с травмата, а именно –разкъсване на глава
на бедрения мускул, и контрактура на ставата, което допълнително води до
ограничение в движението на крайника. Контрактурата означава, че лицето
при свободно придвижване в пространството не може нормално да сгъва и
разгъва крака си, което означава, че не може да ходи продължително тъй като
се налага почивка за да се възстанови движението в коляното. Видно от
допълнителното заключение, прието в о.с.з, проведено на 20.04.2021г., при
прегледа на ищеца, извършен на 04.03.2020г. е установена леко накуцваща
походка и ограничения в сгъването на колянната става. Според в.л. за
възстановяване на нормалната походка ще измине значителен период от
време. Видно от заключението при тези данни от обективното изследване и
липсата на функционален дефицит, не са полага трайно намалена
работоспособност. В о.с.з. в.л. посочва, че по време на прегледа, който той е
извършил е установил, че към онзи момент ищецът продължава да куца, и
ползва помощни средства, което означава, че и към момента не може да
извършва тежък физически труд. Посочва също, че падането на значителен
това върху крака може да доведе до разкъсване на бедрения мускул, но това
не било отразено в епикризата при първоначалното приемане на пострадалия.
Видно от приложената епикриза, в хода на първ. производство, а
именно на 26.09.2020г. на ищеца е направена трета операция за отстраняване
на остеосинтезния материал.
В о.с.з., поведено на 01.09.2020г. са разпитани майката на ищеца –
Д.Ст. и св. Г.М.. Техните показания са относно състоянието –здравословно и
психическо на ищеца непосредствено след злополуката и в оздравителния
период. Според свидетелката Ст. Р. е получил инфекция в болницата докато
чака да го оперират. Бил много зле. Не можел да става от леглото около 4
месеца. Св. Ст. се грижела за него непрекъснато – и в болницата, и след
прибирането му в къщи. След около 6 месеца се наложила втора операция,
при която сложили в крака му 3 винта. Операцията и лечението струвало
7
много пари, с които свидетелката не разполагала. Получила 1500лв. за
операцията от шефа на Р., но парите за лекарства трябвало да ги търси на
заем от роднини.
Св. Митева помагала на майката на ищца с грижите за него. След
инцидента, той 1 месец стоял в болницата, а след това 4 месеца бил на легло,
после започнал да става, но се предвижвал трудно с патерици. Около 6 месеца
след първата, му направили 2-ра операция, имало усложнения. Имал много
болки, не можел да става, кракът му бил подут, не можел да го сгъва. И сега
още ходел по физиотерапии и се придвижвал с бастун. Р. не може да работи, а
за лечението и прегледите трябват пари, които майка му взема от близки и
роднини.
От показанията на разпитаните в о.с.з. проведено на 10.11.2020г съдебно
заседание, свидетели Ш.Апт. и Ив.Ив., се установява, че злополуката е
настъпила по време на нощна смяна, непосредствено след като завили
стифовете с платнище. Един бег паднал и затиснал крака на ищеца. Св. Ив. се
опитал да го помести сам, но не могъл, извикал помощ, дошли други колеги,
освободили крака и със служебната кола го закарали до медицинския пункт в
завода. В реденето на беговете ищецът и свидетелят не участват/а само в
покриването им/. Те се редят на пирамида с мотокари.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ, за вреди от трудова злополука или
професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган
или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.
Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ по своята правна
характеристика е безвиновна и гаранционно-обезпечителна. Работодателят
отговаря за уврежданията, причинени на работника или служители при
изпълнение на неговите трудови задължения, независимо дали тези
увреждания се дължат на виновно поведение на длъжностно лице, тъй като
работодателят е задължен да осигури безопасни условия на труд и
предотврати настъпването на злополуки. Работодателят носи имуществена
отговорност както за имуществените, така и за неимуществените вреди, които
са пряка и непосредствена последица от трудовата злополука.
По делото е безспорно, че с Разпореждане №5104-03-18/ 01.02.2019 год.
злополуката, при която на 15.01.2019г. пострадалият Р. СТ. В. е получил удар
в левия крак, в следствие на което работникът получава счупване на горния
край на тибията, е приета за трудова.
Според константната съдебна практика, трудова злополука е всяко
внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по
повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес
на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно
намалена работоспособност или смърт. Отговорността на работодателя е
договорна - на основание трудовото правоотношение с увредения.
8
Следва да се отбележи също, че отговорността на работодателя е и
обективна, т.е. той отговаря и за вредите, причинени от друг, или за които
отговаря друг (т. е. и неговата отговорност е гаранционно-обезпечителна),
поР. което пострадалият може да получи обезщетението само веднъж и в
размера, дължим от причинителя, а работодателят, изплатил обезщетението
на пострадалия винаги има регрес към причинителя и отговорните за
неговото деяние. Затова по иска, предявен срещу работодателя по чл. 200 КТ,
той има интерес да привлече причинителя и неговите работодател и
застраховател като трети лица помагачи, за да им предяви регресните си
права.
Той може да се освободи от отговорност само чрез възражение за
плащане, тъй като само плащането погасява вземането на пострадалия. Т.е. в
случая работодателят, доколкото е обвързан от разпореждането на НОИ
отговаря за вредите претърпени от ищеца в резултат на трудовата злополука,
но би могъл да потърси възстановяване на същите от виновното лице, или от
застрахователя, ако е сключил застраховка на своите служители.
Допустимо е ответното дружество да въвежда изключващи/намаляващи
неговата отговорност възражение по см. на чл. 201 КТ ако твърди, че
пострадалият е причинил умишлено увреждането /ал.1/; или че отговорността
му следва да се намали, тъй като пострадалият е допринесъл за трудовата
злополука, като е допуснал груба небрежност.
По настоящото дело, с отговора на исковата молба, ответникът във
връзка с твърдяното съпричиняване, е посочил, че небрежността на ищеца се
изразява в това, че е преминал покрай наклонен бег, а не че неправилно е
подредил купчините.
Във връзка с размера на претендираното обезщетение за неимуществен
вреди, съдът установи следното:
Съдът счита, че по време и непосредствено след злополуката ищецът е
изпитвал силни болки и страдания с оглед счупването на големия пищял на
левия крак и разкъсването на четириглавия бедрен мускул. Получените
травматични увреждания се характеризират със силен интензитет на болката
в момента на настъпване на увреждането предвид механизма на
получаването, а именно падане върху ищеца на 500кг. тежест, която не е
могла да бъде отстранена веднага, а се е наложило разрязване на бека и
изгребване на гранулираната субстанция с цел премахване на тежестта върху
ищеца. Веднага след инцидента, ищецът е транспортиран до спешен център,
приет е в болница и е насочен за оперативно лечение. Последвали са две /а
към настоящия момент и трета/ оперативни интервенции, и най-малко 4
месеца възстановителен период, като и към настоящия момент функцията на
колянната става не е възстановена напълно. Безспорно е, че по време на
злополуката и възстановителния период ищецът е търпял болки и страдания,
а настъпилото физическо увреждане е причинило негативни изживявания и
емоции.
9
Следователно, налице е основание за ангажиране на отговорността на
работодателя по реда на чл. чл. 200, ал. 1 от КТ, тъй като се установява
кумулативното наличие на всички елементи на този институт - увреждане на
здравето на работника, което е внезапно по своя характер; злополуката е
настъпила по време на изпълнявана от работника работа по трудово
правоотношение с работодателя; в резултат на увреждането от злополуката,
пострадалият е с намалена работоспособност.
При така установената фактическа обстановка, е безспорно, че ищецът
е претърпял неимуществени вреди от трудовата злополука. Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени
вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост.
Неимуществените вреди нямат парична оценка, поР. което обезщетението за
тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва
винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага
са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по смисъла на
цитираната разпоредба не е абстрактно понятие, а тя се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни признаци -
характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителността и степен на интензитет на болките
и страданията. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие
съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и
душевни страдания.
Настоящият състав като съобрази претърпяните от пострадалия болки
и страдания по време и непосредствено след злополуката, последвалите вече
три операции, пълната невъзможност да се придвижва сам и без помощи
средства в първите 4 месеца; невъзстановената функция на коленната става,
без особени перспективи за пълно възстановяване, както и сравнително
младата възраст на ищеца; изживените физически и емоционални страдания,
намира, всички изброени обстоятелства ценени в тяхната съвкупност дават
основание за определяне на обезщетение в размер на 30 000 лева.
За да определи този размер, съдът съобрази следното:
Не са налице основания за присъждане на обезщетение в по-висок
размер, тъй като не се доказаха твърденията на ищеца, че след увреждането е
получил инфекция на раната. От заключението на СМЕ се установява, че не е
имало открита рана при счупването. Ищецът е престоял няколко дни в
болницата, като операцията не е била извършена веднага, но не поР.
инфекция, а според показанията на д-р Д. – поР. необходимостта от
поръчване на консумативи и извършване на допълнителни изследвания с
оглед извършване на операцията.
Не са налице основания за присъждане на обезщетение в по-нисък
размер, тъй инцидентът е довел до необратимо увреждане на колянната става
10
и четириглавия бедрен мускул. Действително, ищецът може да ходи, но не
може да извършва физическа дейност-за продължително време и с по-висок
интензитет, което с оглед степента на неговото образование и трудов опит,
може да се приеме, че го лишава в дългосрочен план от възможността за
извършване на по-доходоносна работа, свързана с по-тежък физически труд.
Освен това е в сравнително млада възраст, а има непоправим дефект в
походката, както и визуално вдлъбване на левия крак около колянна става,
която вероятно се отразява и върху самочувствието и самооценката му
относно външния му вид.
Съдът не споделя твърдението на ответника, че ищецът сам е
допринесъл до влошаване на състоянието си. Счита, че разкъсването на
четириглавия мускул е получено в момента на травмата, но тъй като кракът е
бил обездвижен поР. счупването, това не е било констатирано при
първоначалния преглед, като се има предвид, че очевидната и спешна травма,
към която са били насочени изследванията и лечение е било счуването. На
този извод навежда и изложеното от майката ищеца, която споделя, че са
установили скъсването на мускула едва след като Р. е започнала да става от
леглото и се е опитвал да ходи.
Както беше посочено по-горе, при определяне на обезщетението следва
да се има предвид, че съобразно разпоредбата на чл. 201 КТ, неговият размер
може да бъде намален ако пострадалият е допринесъл за настъпване на
злополуката.
Според актуалната съдебна практика, имуществената отговорност на
работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди от трудова
злополука има обективен характер. Работодателят носи риска от травматично
увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между
условията на труда и злополуката - съгласно чл. 200, ал. 2 КТ, работодателят
отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима
сила, както и когато е настъпила по време на почивка на работника. Затова
работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за
обезвреда, освен когато пострадалият е причинил умишлено увреждането -
чл. 201, ал. 1 КТ. В случаите, когато пострадалият е допринесъл за
увреждането, допускайки груба небрежност (чл. 201, ал. 2 КТ), размерът на
обезщетението може да бъде само намален, дори и при положена от
работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.
Дължимото на работника обезщетение за вреди от трудова злополука се
намалява, съобразно чл. 201, ал. 2 от КТ, само когато той е допуснал груба
небрежност и с това е допринесъл за злополуката. Груба небрежност се
отчита, когато работникът е съзнавал, че може да настъпят вредоносните
последици – предвиждал ги е, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати.
В този смисъл са и Решение № от 11.06.1993 г. по гр. д. № /92 г. на ІV Г. О. на
ВС на РБ, Решение № от 15.09.1995 г. по гр. д. № /94 г. на ІV Г. О. на ВС на
РБ, Решение № от 17.07.1995 г. по гр. д. № /94 г. на ІV Г. О. на ВС на РБ,
11
Решение № от 19.03.1999 г. на ІІІ Г. О. на ВКС на РБ и др. Не всяко
нарушение на правилата за безопасност на труда мотивира приложение на чл.
201, ал. 2 КТ, а само подчертано субективното отношение на пострадалия,
довело до осъществяване на грубата небрежност от негова страна, като
елемент от неговото виновно действие. В този смисъл е и Решение № от
10.11.1993 г. по гр. д. № /93 г. на ІV Г. О. на ВС на РБ.
Съдът намира, че по настоящото дело не се установява подобно
поведение от страна на ищеца. От свидетелските показания става ясно, че той
е изпълнил задължението си във връзка с покриване на наредените чували с
готова продукция, и след приключване на същата, при придвижването си
между стелажите, разместен, при липсата на установено от негова страна
действие, бек пада върху левия му крак и причинява процесните увреждания.
По делото не са ангажирани каквито и да е доказателства, от които да се
направи извод, че ищецът е нарушил правилата за безопасни условия на труд,
или по какъвто и да е начин да е предизвикал, или съзнавал, че могат да
настъпят вредосносни последици за него, които самонадеяно да се е надявал
да избегне.
По изложените съображения, съдът намира, че ищецът не допринесъл
по никакъв начин за настъпване на злополуката, поР. което искането на
работодателя за намаляване на обезщетението на осн. чл. 201 КТ поР.
съпричиняване следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта над 30 000лв. до 40 000лв., претендирани като
неимуществени вреди.
Във връзка с въззивната жалба на „Агрополихим“ АД срещу първ.
решение досежно присъдените имуществени вреди:
Ищецът е претендирал имуществени вреди в общ размер на 2920.55лв.
/уточнени по пера в молба вх. №78998/28.10.2019г./ от които с обж. Решение
ВРС е уважил за сумата от 1216.11 лв. Ищецът не обжалва в отхвърлителната
част.
Настоящият състав намира, че по делото са представени писмени
доказателства, касаещи разходи, извършени в период съответен на периода на
увреждането и лечение, които съдът преценява, че са свързани с лечението на
травматичното уреждане, те. намира, че тяхното извършване се явява пряка и
непосредствена последица от увреждането. На този извод навежда и
заключението на проведените съдебно – медицински експертизи, според
които като пряка и непосредствена последица от претърпяната трудова
злополука, на ищецът е причинено телесно увреждане, обусловило
необходимостта от оперативни интервенции, закупуване на медикаменти,
медицински и санитарни консумативи, образно изследване, посещения и
консултации със специалисти –ортопеди.
От приложените към исковата молба фактури се установява извършване
на разходи за лечение от страна на ищеца в общ размер на 2204.40 лв., от
12
които: 76.00 лева – за закупуване на шина, 58.00 лева – потребителска такса,
200.00 лева – такса за превоз на болен, 1450.00 лева – цена за медицинско
изделие, 420.40 лв. – разходи за лекарства и медицински консумативи. За
транспорт до болничното заведение ищецът е представил 19 бр. фактури на
обща стойност 640 лв. /но претенцията е за 600лв.-уточнена с молба от
28.10.2019г. /
Съдът намира, че разходите в обща размер на 2804.40 лв./вкл
транспортните/ се явяват доказани с оглед представените писмени документи
за тяхното извършване.
Във връзка със своевременно извършеното оспорване на тези фактури
от ответника, съдът намира, че същите следва да се кредитират като годно
доказателства, установяващи извършването на таксиметровите услуги във
връзка с транспортиране на ищеца от дома му в кв. Повеляново, Д., до МЦ
Победа в гр. Варна, тъй като датите на издаването им съвпадат с датите на
издадените амбулаторни листи и изследвания на ищеца, като се има предвид,
че ищецът е бил болен и трудно подвижен, и придвижването му с обществен
транспорт е немислимо. Действително, във фактурите е посочена само едната
посока, но във връзка с възражението на ответното дружество следва да се
отбележи, че видно от приложените касови бонове, в тях е начислена и такса
„престой“, която варира от 3-4 до 18-20 мин, от който факт може да се
направи извод, че таксито е изчаквало ищеца след което отново го е връщало
в Повеляново. В същото време са налице писмени доказателства за
извършени прегледи, манипулации, и изследвания, за които липсват
доказателства за транспорт, което означава, че в редица други случаи, ищецът
се е придвижвал по различен начин, за който не претендира разходи. В тази
връзка са и показанията на св. Ст. и Митева, които споделят, във връзка с
травмата, често се е налагало Р. да посещава специалисти във Варна, и в МЦ
Победа за лечение и проследяване на състоянието му във връзка със
счупването, скъсания мускул, психолог, невролог. Преди инцидента той е
карал автомобил, но след това –вече не.
По повод възражението, съдържащо се във въззивната жалба на
Агрополихим АД, съдът съобрази следното:
Действително, в о.с.з, проведено на 01.09.2020г., пълномощникът не
ищеца е признал, че той е получил сумата от 1450 лв., сумите за лекарства,
описани в раздел 1-ви, а по 2-ри раздел- сумите от 42.29 лв. и 96 лв., които са
във връзка с получената травма.
Видно от писменото становище на ЗЕАД „Булстрад Живот Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД /стр. 238/ от първ. дело/, в раздел 1-ви от таблицата са
посочени извършени плащания в общ размер на 1951.59 лв. –за болнична
помощ и лекарства/ вкл. и сумата от 1450 лв.-за болнична помощ/, а в раздел
2-ри –посочените от ищеца две суми са за лекарства и помощни средства.
Така, с оглед признанието на ищеца, настоящият състав намира, че във
връзка със злополуката, той е получил от застрахователя плащане на сума в
13
общ размер на 2084.88 лв./, която сума следва да бъде приспадната от сумата
на доказаните разходи в общ размер на 2804.40 лв.
По изложените съображения искът на Р.В. за присъждане на
обезщетение за претърпените имуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата от 719.52 лв., съответно –отхвърлен за горницата до претендираните
2920.55 лв.
Предвид частичната основателност на въззивната жалба на
Агрополихим АД, съдът намира, че насрещната страна следва да бъде
осъдена да му заплати част от претендираното юрисконсулстко
възнаграждение, в размер на 420 лв. на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Воден от горното и на осн. чл. 269 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261700/20.05.2021г., постановено по гр. дело
№16347/2019г. по описа на ВРС, 35 -ти състав в ЧАСТТА, с която искът на
Р. СТ. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. ************** срещу
„Агрополихим“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: Д.,
Индустриална зона, е УВАЖЕН за сумата над 30 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и над 719.52 лв.
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди –
разходи за лечение, всички настъпили в резултат на трудова злополука,
осъществена около 01:30 часа на 15.01.2019 год., на площадка за складиране
на готова продукция под № 159 в ответното предприятие, в резултат на
падане на два чувала с готова продукция върху левия крак на ищеца, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от датата на депозиране на
исковата молба - 23.08.2019 год. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Р. СТ. В., ЕГН: **********, с адрес: гр.
************** срещу „Агрополихим“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: Д., Индустриална зона, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумите над 30 000.00 лева до присъдените 40 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, и за
горницата над 719.52 лв. до присъдените 1216.11 лв., представляващи
обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение,
закупуване на шина; потребителска такса, такса за превоз на болен; цена на
лекарства, памперси и пелени, всички настъпили в резултат на трудова
злополука, осъществена около 01:30 часа на 15.01.2019 год., на площадка за
складиране на готова продукция под № 159 в ответното предприятие, в
резултат на падане на два чувала с готова продукция върху левия крак на
ищеца, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
депозиране на исковата молба - 23.08.2019 год. до окончателното изплащане
на задължението, на основание чл. 200, ал. 1 КТ.
14
ПОТВЪРЖДАВА решение №261700/20.05.2021г., постановено по гр.
дело №16347/2019г. по описа на ВРС, 35 -ти състав в ОСТАНАЛАТА му
част.
ОСЪЖДА Р. СТ. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. Д., , ДА ЗАПЛАТИ
на „Агрополихим“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
Д., Индустриална зона, сумата от 420.00 (четиристотин и двадесет) лв.,
представляваща дължимо адвокатско юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен
срок от датата на обявяването му, при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15