Р Е Ш
Е Н И Е
№……
гр.
Ловеч, 16.01.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на осми юли две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Вълков адм.дело № 156/2019
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от Д.С.И. ***
чрез пълномощник срещу Решение № 1040-10-16/12.03.2019 г. на Директора на ТП на
НОИ Ловеч в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на И. срещу Разпореждане № **********/21.04.2015 г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Ловеч, с което на
основание чл. 68, ал.1-2 от КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст като просрочена и е прекратено производството в тази част.
Жалбоподателката счита решението в тази част за незаконосъобразно и прави
искане да бъде отменено, като се върне преписката на ТП на НОИ Ловеч за
разглеждане на жалбата по същество. Претендира присъждане на разноски.
Впоследствие е постъпила жалба от И. и срещу Решението на Директора на
ТП на НОИ Ловеч в частта, в която са потвърдени Разпореждане № **********/13.04.2016
г. и Разпореждане № **********/14.10.2016 г. с искане за отмяната им като
незаконосъобразни и връщане на преписката на административния орган за повторно
разглеждане на жалбата по същество.
В съдебно заседание Д.И. чрез пълномощник поддържа жалбата.
Ответникът по делото – Директорът на ТП на НОИ Ловеч чрез
пълномощник оспорва същата в съдебно заседание.
Настоящият
съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от
надлежно легитимирана страна в законния срок. Разгледана по същество е
основателна.
От доказателствата по делото се установява, че Д.С.И.
със заявление с вх. № 4710/18.02.2015 г. до Директора на ТП на НОИ Ловеч е
поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ). Към заявлението
е приложила изискуемите се документи – трудова книжка и удостоверение образец
УП-3 от училище „В.Левски“ Ловеч.
С Разпореждане № **********/24.02.2015 г. на
Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Ловеч й е отпусната лична пенсия за ОСВ
пожизнено в минимален размер до определянето й в действителен размер.
С Разпореждане № **********/21.04.2015 г. на
Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Ловеч на жалбоподателката е отпусната лична
пенсия за ОСВ в действителен размер,
считано от 18.02.2015 г. – датата на подаване от нея на заявлението за
отпускане на пенсия.
Д.С.И. е депозирала жалба до Директора на ТП на НОИ
Ловеч с вх. № 1012-10-12/12.02.2019 г., който с оспореното решение е оставил
същата без разглеждане.
За да постанови този резултат Административният орган
е приел, че писмото (пощенска пратка № АR5100013125294),
съдържащо обжалваното разпореждане е изпратено на 11.05.2015 г. на Д.С.И. на
посочения от нея адрес ***. Писмото е връчено надлежно на 12.05.2015 г. срещу
подпис на М. Б. (братовчедка). Срокът за обжалване на разпорежданията по чл.
117, ал.2 от КСО в актуалната редакция към този момент е бил тримесечен.
Разпореждането е връчено на 12.05.2015 г. От тази дата е започнал да тече срокът,
в който жалбоподателката е можела да оспори издаденото разпореждане. Жалбата е
заведена на 12.02.2019 г., т.е. след изтичане на срока за обжалване и като
просрочена е недопустима за разглеждане по същество с годно произнасяне по
нейната основателност.
По искане на жалбоподателката са допуснати до разпит в
съдебно заседание двама свидетели.
Свидетелката М.В.Б. живее на ***в къща на три етажа, в която живеят четири семейства.
Тя заявява в съдебно заседание, че Д.И. реално не живее на това място, а на
друг адрес в гр. Ловеч, но си идва поне веднъж седмично. Служителите на
куриерската фирма на процесната дата са попитали за жалбоподателката и тъй като
нея я нямало в момента, са казали, че оставят писмо за нея .Свидетелката се е
подписала на известието за доставяне. Заявява, че си е написала имената и се е подписала, след
което е взела писмото, но е категорична, че не е отбелязвала, че е братовчедка,
а е казала, че е съседка. Посочва, че има едно шкафче откъм страната на
жилището на жалбоподателката, където оставят всякакви писма, когато нея я няма.
Там е оставила и това писмо. След няколко дни Б. е казала на Д.С., че има писма
в шкафчето за нея, но жалбоподателката отговорила, че в шкафчето нямало писма.
Свидетелят К.П. И. е съпруг на жалбоподателката. Той
твърди, че къщата е с два входа. В нея живеят четири семейства – по две във
всеки вход. Той и съпругата му не живеят постоянно там. М. Б. им е казала, че
има писмо, което е оставила в шкафчето, което е на двора, но не са намерили
това писмо. И друг път се е случвало да изчезне писмо. Съпругата му е подала
документи за пенсиониране през 2015 г., но не е получавала разпореждането за
определяне на размера на пенсията. През месец февруари 2019 г. е ходила в РУСО
Ловеч и е установила от служителка, че няма разпореждане в досието й, поради
което е подала нова молба за преизчисляване на пенсията.
Съдът счита, че няма основание да не бъдат кредитирани
показанията на разпитаните свидетели, защото са непротиворечи и допринасят за изясняване на фактическата
обстановка.
По делото е представена от ответникът писмо (озаглавено Потвърждение), от куриерската фирма “М и БМ Експрес“ с изх. №
19-432/28.06.2019 г., в което е посочено, че пратката с регистриран подател ТП
на НОИ Ловеч и получател Д.И. *** информационната система на пощенския оператор
„МБМ Експрес“ на 11.05.2015 г. Пратката е получена на адреса на адресата от
член на домакинството – М. Б. – братовчедка при първо посещение на 12.05.2015
г. Резултатът от разноса е отразен в информационната система на 14.05.2015 г.
Куриерската фирма е посочила, че не може да представи заверено копие на
документ за доставка, тъй като срокът за съхранението е изтекъл съгласно
вътрешните правила на организацията.
По делото е представена от административният орган и
обратната разписка – известие за доставяне от куриерска фирма “М и БМ Експрес“ ООД с баркод АR5100013125294, за която Директорът на ТП на НОИ Ловеч
е приел, че удостоверява връчване на Разпореждане № **********/21.04.2015 г. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Ловеч на Д.С.И. на посочения от нея адрес ***. От
съдържанието на тази обратна разписка – известие за доставяне се установява, че
пратката е адресирана до Д.С.И. на адрес ***. Като подател е записан ТП на НОИ Ловеч, 5500, гр.
Ловеч, бул.“ България“ № 44. Отразено е много нечетливо, че връчването е
осъществено на дата 12.05.2015 г. в 12.50
на М. Б., за която е вписано, че е братовчедка. Графите „Пълномощно №,
упълномощен и упълномощител” не са попълнена. В графата „Подпис на получател”
се съдържа подпис с графични елементи.
Спорът по делото е правен и е относно редовността на
съобщаването на Разпореждане № **********/21.04.2015 г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Ловеч, респективно - относно датата, от
която следва да се изчислява началната дата на срока за оспорване на разпореждането.
Относно съобщаването му на адресата са приложими правилата на АПК.
Съгласно чл. 61, ал. 1 АПК,
административният акт, съответно отказът да се издаде акт се съобщава в
тридневен срок от издаването му на всички заинтересовани лица, включително и на
тези, които не са участвали в производството, а съгласно ал. 2 на същия член,
съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта,
което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез
отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако
страната е посочила такива. В случая е предприето съобщаване чрез отправяне на
писмено съобщение, което е единия от допустимите способи за съобщаване на
административния акт по чл. 61, ал. 2 АПК.
Дори да се приеме, че с пощенска
пратка с баркод АR5100013125294, за чието доставяне
е представено известие за доставяне с посочения баркод действително е изпратено
Разпореждане № **********/21.04.2015 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ Ловеч, съдът намира, че връчването не е редовно проведено. От
съдържанието на разписката е видно, че връчването не е осъществено на адресата,
а на друго лице, което е посочено с две имена – М. Б. и означено като
братовчедка.
В приложимите процесуални правила не
е предвидено изрично дали съобщаването на административния акт може да бъде
осъществено чрез друго лице, което е различно от адресата на съобщението. В чл. 61, ал. 2 от АПК е предвидена
възможност съобщаването да става писмено, което означава, че е допустимо
съобщаване и чрез пощенска пратка. В случая е предприето съобщаване по пощата с
препоръчана пощенска пратка, за чието доставяне са приложими правилата на чл. 5
от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските
колети, приети с решение № 581/27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на
съобщенията във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Общите
правила, препоръчаните пощенски пратки се доставят на адреса на получателя
срещу подпис, а според ал. 2, тези пратки може да се доставят на лице
пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в
пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи
се вписват трите имена на лицето, получило пратката. В ал. 3 е регламентиран
начинът на процедиране в случаите, при които на адреса не са намерени лицата по
предходните две алинеи.
В конкретния случай, според
съдържанието на приложената по делото обратна разписка за връчване на
препоръчана пощенска пратка с баркод АR5100013125294 връчването не е лично, а чрез друго
лице, за което е посочено, че е братовчедка. Това лице не член от домакинството
на получателя и не живее на адреса,
посочен в пратката. В случая в обратната разписка-известие за доставяне не е
посочен адрес на пратката. По делото липсват данни, че лицето М. Б. е член на
домакинството на получателя на пратката Д.И.. Липсват изобщо данни за адреса на
пратката, както и за адреса на М. Б.. В тази връзка следва да се отбележи, че
при удостоверяването на връчването не са спазени изискванията по чл. 5, ал. 2
от Общите правила, тъй като в обратната разписка не са посочени данни, от които
може да се направи извод, че лицето на което е връчена пратката отговаря на
изискванията, посочени в тази разпоредба. По делото не са представени
доказателства за наличието на такива данни и в представеното, и прието като
доказателство писмо(озаглавено потвърждение) от куриерската фирма. Предвид това, удостоверяването
в известието за доставяне не е извършено по предвидения нормативен ред и затова
не може да се ползва с материална доказателствена сила.
Освен това от съдържанието на известието за доставяне
не може да се направи несъмнен извод за съдържанието на пратката. В горната
част на известието за доставяне е отбелязано АR 530829, а на третия ред е отбелязана цифрата 3076.
Разпореждането, което е предмет на жалбата е с № **********. Въпреки, че това
означение съответства на номера на оспореното разпореждане, след като в
известието за доставяне не е посочена дата на издаване на акта, издател на акта
или поне общо означение на съдържанието на разпореждането и след като е налице
спор относно редовността на съобщението на административния акт, изводът на
административният орган, че именно оспореното разпореждане е било изпратено с
тази пратка е необоснован.
Доказателствената тежест относно редовността на
съобщаването на административния акт е
на административния орган. Всяко съмнение във връзка със съобщаването на
оспорения административен акт следва да се тълкува в полза на адресата му. С
оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че не е доказано редовното
съобщаване на Разпореждане № **********/21.04.2015 г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Ловеч на адресата Д.С.И., поради което
срокът за обжалване на същото не е започнал да тече. Подадената на 12.02.2019 г.
жалба следва да се приеме за подадена в срок, което означава, че е допустима. Административният орган
неправилно е приел същата за просрочена и я е оставил без разглеждане, като е
прекратил административното производство. Обжалваното решение на Директора на
ТП на НОИ Ловеч е неправилно и следва да бъде отменено в тази част, а делото върнато
на административния орган за ново произнасяне по подадената жалба.
Жалбата на Д.С.И.
срещу Решение №
1040-10-16/12.03.2019 г. на Директора на ТП на НОИ Ловеч в частта, с която са
потвърдени Разпореждане № **********/13.04.2016
г. и Разпореждане № **********/14.10.2016 г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Ловеч е
процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежно
легитимирана страна с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е
основателна.
С първото разпореждане е преизчислена личната пенсия
за ОСВ на жалбоподателката от 18.02.2016 г. и е постановено пенсията да се
изплаща от 18.02.2016 г.
С второто разпореждане е изменена личната пенсия за
ОСВ на Д.И. и е постановено пенсията да се изплаща от 22.08.2016 г.
Разпорежданията са били обжалвани от И. пред
Директорът на ТП на НОИ Ловеч, който с оспореното решение е отхвърлил жалбата
срещу двете разпореждания и е потвърдил същите като правилни и законосъобразни.
За да постанови този резултат Административният орган
е приел, че административното производство се е развило по реда на чл. 102 от КСО, т.е. за административния орган е било налице единствено задължение да
прецени дали доказателствата (данните) за наличие на допълнително придобит след
пенсионирането осигурителен стаж и осигурителен доход биха се отразили в
неблагоприятен за И. аспект при определяне на индивидуалния коефициент за
изчисляване на дължимата пенсия за ОСВ, което задължение е било изпълнено с
издаване на двете разпореждания. Приел е също, че органът правилно е определил
началния момент, от който следва да се изплаща новия размер на пенсията,
съобразно нормата на чл. 21, ал.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж. – от момента на подаване на последното заявление за преизчисляване по чл.
102 от КСО.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното Решение.
на Директора на ТП на НОИ Ловеч и потвърдените с него две Разпореждания на
Ръководител „ПО” са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона
писмена форма и съдържание съгласно чл. 59, ал.2 от АПК. Не са допуснати
съществени нарушения на административно производствените правила в хода на
административното производство.
Според съдът оспорените актове са постановени в
несъответствие с материалния закон и целта на същия. С Разпореждане № **********/21.04.2015 г. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Ловеч на Д.С.И. е
изменена личната пенсия за ОСВ и е постановено същата да се изплаща от
18.02.2015 г. И. е обжалвала това разпореждане пред Директора на ТП на НОИ,
който с обжалваното решение е оставил жалбата без разглеждане като просрочена и
е прекратил производството по делото. С
обжалваните две разпореждания № **********/13.04.2016 г. и № **********/14.10.2016 г. на ръководителя „ПО“ при ТП на НОИ Ловеч първоначално
определеният размер на пенсията на жалбоподателката е преизчислен въз основа на
придобития от нея след пенсионирането стаж. В случай на определяне на друг първоначален
размер на пенсията на жалбоподателката, трябва да бъде преизчислено отново
увеличението на пенсията й на базата на придобития след пенсионирането й
осигурителен стаж, тъй като основата за преизчислението също ще бъде изменена.
С оглед изложеното и естеството на спора, съдът
намира, че обжалваното решение и
потвърдените с него разпореждания следва да бъдат отменени, а делото
изпратено като преписка на
Административния орган за ново разглеждане и произнасяне.
При този изход на производството следва да бъде осъден
ответника да заплати на жалбоподателката направените разноски по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 173, ал.2
и чл. 143, ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 1040-10-16/12.03.2019 г. на Директора
на ТП на НОИ Ловеч в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на И. срещу Разпореждане № **********/21.04.2015 г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Ловеч, с което на
основание чл. 68, ал.1-2 от КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст като просрочена и е прекратено производството в тази част
ОТМЕНЯ Решение № 1040-10-16/12.03.2019 г. на Директора
на ТП на НОИ Ловеч в останалата част, както и потвърдените с него Разпореждане
№ **********/13.04.2016 г. и Разпореждане № **********/14.10.2016 г. на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ Ловеч.
ИЗПРАЩА делото
като преписка на Директора на ТП на НОИ Ловеч за ново произнасяне по същество
на правния спор.
ОСЪЖДА ТП
на НОИ Ловеч да заплати на Д.С.И. ***, сумата от 500.00 (петстотин) лева адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна
защита и съдействие от 22.03.2019 г.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в
14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния
административен съд.
Препис от него да се изпрати на страните на основание
чл. 138, ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
|
|