№ 6348
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря Диана Г. Д.
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20221110155590 по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422
във вр.чл.415 ГПК и чл.150 и сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ от
ищец Т.С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр***, срещу ответник К. Н. К., с
ЕГН **********, със съдебен адрес гр.***, чрез упълномощен адвокат Н. К., с предявени
искове и молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между
страните, че ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ - обща сума в размер на
979,57 лева/лв./, от които 843,57 лева (осемстотин четиридесет и три лева и 57 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 08.07.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 80,81 лева (осемдесет лева и 81 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху ТЕ за период от 16.10.2020 г. до 21.06.2022 г., 46,14
лева (четиридесет и шест лева и 14 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение/ДР/ за период от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва за период от 08.07.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 9,05
лева (девет лева и 5 стотинки), представляваща мораторна лихва върху ДР за период от
31.07.2019 г. до 21.06.2022 г, като сумите се дължат за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр.***, аб.№ ***/ инсталация № ****, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение/ЗИ/№ 20766/20.07.2022г. на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ЧГД
№ 37241/2022г. на СРС.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът,
1
твърди, че ответника са потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ за периода описан в ЗИ и в ИМ, за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес посочен в ИМ - гр.***, аб.№ ***/ инсталация № ****. Посочва, че съгласно
действащите през този период общи условия срокът за заплащане от потребителите на
топлинна енергия е 45-дневен от датата на публикуването на прогнозните фактури на
интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се
начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се
начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е след изтичане на 45 дневния срок от
датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че
ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил стойността на
доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата дялово
разпределение. Твърди се, че ответника е изпаднал в забава, затова са начислени и лихви.
Моли съдът да уважи всички претенции, с присъждане на сторените по делото
разноски за двете производства – заповедно и исково.
ОТВЕТНИКЪТ е подал отговор на ИМ, като по същество оспорва исковете като
неоснователни. Оспорва, че по делото липсват категорични доказателства за дължимост на
сумите. Оспорва се, че ответника не притежава вещно право върху имота. Твърди се, че ЗЕ
противоречи на чл.62 от З-н за защита на потребителите/ЗЗП/. Оспорват се лихвите, защото
ищеца не е ангажирал доказателства за публикуване на фактурите и уведомяване на
ответника. Оспорва се, че част от претендираните суми са погасени по давност, като се
твърди, че сумата в размер на 174,28лв. за периода от м.05.2018г. до 30.04.2019г. не се
дължи поради давността.
Поради изложеното се иска отхвърляне на исковите претенции изцяло. Моли съдът
да осъди ищеца да заплати направените от страна на ответника съдебни разноски за двете
производства – заповедно и исково.
В открито съдебно заседание, ищецът, редовно призован, представлява се от
процесуален представител по пълномощие. Поддържа ИМ, оспорва отговора на ответника.
Моли съдът да уважи предявените искове и да присъди в полза на ищеца сторените разноски
в заповедното и исковото производство.
В открито съдебно заседание, ответникът не се явява лично, не се представлява от
адвокат.
В открито съдебно заседание третото лице – помагач Б.Б, ЕИК ***, редовно
призовано, не се представлява. Преди о.с.з. представя молба с доказателства за извършените
отчети на процесния абонатен номер, за процесния период/л.73-79/.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства във връзка с
доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото са приети надлежно заверени копия на писмени документи, като
2
доказателства – Заявление за издаване на заповед за изпълнение с вх.№ 142944/08.07.2022г.
за което е образувано ЧГД№ 37241/2022г. на СРС и документ за внесена държавна такса за
заявление за издаване на заповед за изпълнение/л.9-13, л.14/; Нот.акт № 116/10.5.2005г. за
учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на недвижими имоти/л.15-
22/; заявление-декларация от отв.К.Н.К. за откриване на партида при ищеца/л.23-24/; писмо
от 3-то лице помагач/л.25/; договор № 2618/20.12.2006г. при ОУ скл.от ЕС и Б.Б/л.26/;
протокол от 17.12.2006г. от проведено ОС на ЕС ведно със списък на ЕС/л.27-29/; Обща
фактура № **********/31.08.2020г./л.30-31/; Обща фактура №**********/31.7.2021г./л.32-
33/; извлечение за дължими суми за абонат № ****/л.34/; Договор при ОУ между Т.С. и Б.Б
от 09.06.2020г./л.35-41/; Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
“Т.С.” ЕАД на потребители в гр.София публикувани във в-к Монитор на 11.7.2016г./л.42/;
Пълномощно за юр.консулт на ищеца/л.43/; доказателства за платена ДТ за исково пр-
во/л.50/; документи приложени към ОИМ, които също се приемат от съда – пълномощно за
ответника/л.58/, ДПЗС от 11.01.2023г./л.59/; декларация за материално затруднено лице-
ответника/л.60/; списък с разноски по чл.80 ГПК на ответника за обща сума по двете
производства/исково и заповедно/ от 700лв./л.61/.
По делото е прието и приложено ЧДГ№ 37241/2022г. на СРС.
По делото е приета молбата на третото лице – помагач Б.Б, с вх.№ 72263/15.3.2023г., с
приложените отчети за процесния аб.№***, които съдът приема като доказателства/л.73-79
от делото/.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно счетоводна експертиза
/ССЕ –л.80-88/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена, като не е
оспорена от страните, се установява, че не са постъпили суми за покриване на начислените
суми за процесния период. Общият размер на неплатените от ответника суми за процесния
период възлизат на 1003,58 лева за главници ТЕ, ДР и лихви за целия спорен период.
Вещото лице е посочило, че за период 1.5.2019г.-31.5.2019г. дължимата сума възлиза на
13,36лв. за ТЕ-главница и лихва за забава 2,25лв., като няма суми начислени за ДР и лихва
за ДР. За период 1.6.2019г.-30.4.2021г. общо са дължими 987,97лв., за главница ТЕ, ДР и
лихви.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.422 във вр. чл.415 ГПК от
заявителя срещу двама длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за
подаденото възражение.
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже, че с
двамата ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата на които е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдяния обем през
процесния период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост и
размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът от своя страна е длъжен в случай,
3
че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във времево и
количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на потребената
топлинна енергия за процесния период.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът достига до следните изводи –
ответника е титуляр на процесния аб.номер, както при ищеца, така и при третото-лице
помагач, за процесния апартамент, като за същи ап.19 с НА№ 116/10.5.2005г. е учредено
право на строеж в полза на ответника/л.18 от делото/, като това е станало по искане на
ответника със заявление-декларация приета по делото за същия имот. Ответника твърди, че
не е абонат, но по делото са събрани доказателства, че е абонат за процесния обект, поради
което при ползване на ТЕ и ДР дължи заплащане. Съдът достига до извод, че ответника е
собственик на процесния имот и е бил в облигационни отношения с ищеца, което се доказва
от събраните по делото доказателства.
В разглеждания конкретен случай, ответника, в качеството си на собственик на
процесния топлоснабден имот, има качеството „потребител“ по смисъла на чл.153 ЗЕ,
поради което следва да се приеме, страните са били във валидни облигационни отношения
по силата на договор за доставка на топлинна енергия през релевирания период.
Възраженията на ответника, че не е имал валидно облигационно отношение с ищеца остава
недоказано, поради което е неоснователно.
Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от ДКЕВР. Няма спор
между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на ответника,
следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното предприятие, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имащ качеството
„потребител” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния
топлоснабден имот.
Съгласно въведеното с нормата не чл.153, ал.6 ЗЕ законово правило, собственикът
или титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е
преустановено топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на
потребителя. Фактическото преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в
отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът
остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Това
изключение от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни отношения
изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието техническо
осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена част от общата
сграда /конкретен обект от сградата не може да се топлоизолира от останалите/. Този
преглед на нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че
предвид установеното право на собственост на ответника преди исковия период, върху
4
жилищен имот, находящ се в топлоснабдена сграда-етажна собственост, както и
обстоятелствата досежно откриване на партида на името на ответника и начисляването на
суми за топлоенергия по тази партида през продължителен период от време и в исковия
период, водят до извода за качеството на потребител на ответника. В този смисъл ТР № 2/
25.5.2017г. постановено по ТД № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Направено е възражение от страна на ответника за изтекла погасителна давност на
задълженията /главница и лихви/ с отговора на исковата молба, което следва да се разгледа.
Съгласно ТР №3/2011г. от 18.05.2012г. на ОСГТК на ВКС, плащанията за ТЕ се причисляват
към „периодичните плащания”, като такива, характеризиращи се с изпълнение на повтарящи
се задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да
са еднакви и като такива за тях се прилага 3 годишна погасителна давност. Относно лихвите
на основание чл.111, б. „в” ЗЗД, също е приложима 3 годишната погасителна давност. В
този смисъл е и задължителната практика на ВКС – ТР №1/2010г.на ОСГТК, вр. решения
111/08.10.2010г. по ТД№1068/2009г. на ВКС, I ТО, решение 173/28.20.2010г. по
ТД№1095/2009г., II TO и др. Предвид нормата на чл.114 ЗЗД погасителната давност започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се
прекъсва на основание чл.116 ЗЗД с предявяването на иск от ищеца пред съда, в настоящия
случай заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е подадено в съда на
8.7.2022г., в който момент е била прекъсната давността. Давността следва да се изчисли за
три години назад. В този смисъл и вземането на ищеца за доставена ТЕ на ответника е
погасено за дължими суми с падеж на плащания преди 1.6.2019г., т.е. обхваща период на
доставена услуга 1.5.2019г. – 31.5.2019г. С оглед изложеното съдът достига до извод, че
погасена по давност е само главница за доставена ТЕ в размер на сума от 13,36лв., а се
дължи сума от 830,21лв. Следва да се уважи главницата за ДР в размер на 46,14лв.
По отношение на исковете за лихва за забава следва да се отхвърли за сумата върху
ДР, защото липсва покана до ответника за заплащане на сумата за ДР, за да изпадне в забава
съгласно чл.84-86 ЗЗД преди подаване на заявлението пред съда по чл.410 ГПК, а за лихвата
върху ТЕ същата не следва да се присъжда, защото по делото ищеца не ангажира
доказателства дали действително фактурите са били публикувани на интернет страницата на
ищеца, от където да се приеме, че ответника е изпаднал в забава.
Върху уважените части от главниците за ТЕ и ДР следва да се присъди законната
лихва от дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК пред съда.
Съдът като взе предвид изложеното достига до краен извод, че исковете предявени
срещу ответника са частично основателни и подлежат на частично уважаване, и частично
отхвърляне само за главница ТЕ, а за лихвите за забава изцяло подлежат на отхвърляне.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни
5
съобразено уважената/отхвърлената част на исковете.
Ищецът е направил разноски от 475,00 лева в исковото производство, от които 75,00
лева за доплатена ДТ, 300 лева депозити за експертиза, 100 лева за юр.к.възнаграждение.
Съразмерно с уважената част от исковете следва за исковото производство да се уважат
разноски в полза на ищеца от 424,95лв. От заповедното производство, съразмерно с
уважената част от исковете ответника дължи – 67,10лв. Общата сума на разноските, които
следва да се присъдят в полза на ищеца за двете производства е 492,05лв.
Ищецът е представил списък по чл.80 ГПК, който е приет от съда/ лист 89 от делото/.
По списъка на ответника по чл.80 ГПК/л.61 от делото/, не следва да се присъждат
отделно разноски от 300лв. за подадено възражение по чл.414 ГПК в заповедното
производство, а само сумата от 400лв. общо за процесуалното представителство по делото
на ответника. Съразмерно с отхв.част на исковете следва да се присъди сумата за
адв.хонорар по двете производства от 42,15лв., които по реда на чл.38 ЗАдв. следва да се
присъдят в полза на адвоката Н. К.-САК, с личен №*** и със съдебен адрес в гр.София.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец Т.С., ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.***, и ответник К. Н. К., с ЕГН **********, със съдебен
адрес гр.***, чрез упълномощен адвокат Н. К., че ответника дължи на ищеца, СЛЕДНИТЕ
СУМИ – обща сума в размер на 876,35 лева/лв./, от които 830,21 лева представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за период от 01.062019
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 08.07.2022 г. до изплащане на
вземането, и сумата 46,14 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение/ДР/ за период от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 08.07.2022 г. до изплащане на вземането, като сумите са начислени за
топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.***, аб.№ ***/инсталация № ****, за които суми
е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 20766/20.07.2022г. на парично задължение по реда
на чл.410 ГПК по ЧГД № 37241/2022г. на СРС, на основание чл.422 във вр.чл.415 ГПК и
чл.150 и сл.ЗЕ и чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани и поради погасяване по давност предявените искове за главница за ТЕ за
разликата над уважената сума от 830,21 лева до предявената сума от 843,57 лева и за период
1.5.2019г.-31.5.2019г., както и сумата 80,81 лева (осемдесет лева и 81 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху ТЕ за период от 16.10.2020 г. до 21.06.2022 г., както
и сумата 9,05 лева (девет лева и 5 стотинки), представляваща мораторна лихва върху ДР за
период от 31.07.2019 г. до 21.06.2022 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Б.Б, ЕИК ***, като трето лице-помагач
на страната на ищеца „Т.С.” ЕАД.
6
ОСЪЖДА К. Н. К., с ЕГН **********, със съдебен адрес гр.***, чрез упълномощен
адвокат Н. К., да заплати на Т.С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
СУМАТА от 492,05 лева представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски
по исково и заповедно производство по ЧГД № 37241/2022г. на СРС, съразмерно с
уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Т.С., ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, да заплати на
адвоката Н. К.-САК, с личен №*** и със съдебен адрес гр.***, СУМАТА от 42,15 лева
представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски за адв.хонорар по исково
и заповедно производство по ЧГД № 37241/2022г. на СРС, съразмерно с отхвърлената част
от исковете, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК и чл.38 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС от решението да се изпрати със съобщение на страните и на третото
лице помагач, на съдебни адреси или по възможност по електронен път!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7