Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 23.04.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, в закрито заседание на 23 април две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Коюмджиева ч.гр.д.№ 1437 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т.С.“
ЕАД, като длъжник по изп.д. № 20198510402726 срещу постановление от 06.12.2019г.
на ЧСИ М.П.с рег.№ 851 от КЧСИ с район на действие СГС, с което е отказано да
бъде намалено адвокатското възнаграждение от 230 лева на 200 лева. Твърди, че в
случая претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не е съобразено с
фактическата и правна сложност на делото и факта, че не са извършени от
процесуалния представител действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.
Взискателят, редовно уведомен в срока за възражение по реда на чл.436,
ал.3 ГПК
излага становище за недопустимост на частната жалба в частта по искането за
намаляване на таксата по т.26 от Тарифата, а в останалата част счита жалбата за
неоснователна.
ЧСИ М.П.с рег.№ 851
от КЧСИ, в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните
действия, сочи, че жалбата е неоснователна.
След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият
съд намира за установено следното:
Депозираната
частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи
на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и
отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20198510402726
срещу постановление от 06.12.2019г. на ЧСИ М.П.с рег.№ 851 от КЧСИ с район на
действие СГС е образувано въз основа на молба с вх. № 83306/11.11.2019г. от Й.Д.П.,
чрез адв. Д.Д., към която е представен оригинал на Изпълнителен лист от 27.09.2019г.
издаден от Софийски районен съд, въз основа на Решение № 163923 от 11.07.2019г.
постановено по гр. дело № 61750/2018г. по описа на СРС. По силата на така
посочения изпълнителен лист длъжникът е осъден да заплати на взискателя сума в
размер на 50 лв., представляваща направените по делото разноски на основание
чл.78, ал.1 от ГПК пред първата инстанция. С молбата за образуване на
изпълнителното дело е представен и договор за правна защита и съдействие,
съгласно който страните договорили възнаграждение в размер на 230 лева, като е
посочено, че сумата е платена в брой.
До
длъжника по изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена
на същия на 13.11.2019г. В същата, като задължение, са вписани 230 лв. разноски
по изпълнителното.
На
20.11.2019г. длъжникът по изпълнителното дело е депозирал възражение пред
съдебния изпълнител по отношение на разноските в размер на 230 лева да бъдат
редуцирани до минимално предвидените по Наредба № 1 от 09.07.2004г., като със
същото е поискано и да бъде редуцирана таксата по чл. 26 от Тарифата. С
обжалваното постановление от 06.12.2019г. съдебният изпълнител е отказал да намали
разноските за адвокатско възнаграждение от 230 лева. Наложен е запор на
банковата сметка на длъжника, като видно от представеното на лист 31 от
изпълнителното дело писмо, на 17.12.2019г. банката е превела цялата дължима
сума в размер на 409.60 лева. Други действия по изпълнението не са извършени.
Въз
основа на горното, съдът прави следните изводи:
Въпросът за
съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.
79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското
възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното
производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. №
1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е
ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на чл. 435,
ал.2, т.7 от ГПК.
Съобразно
разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС възнаграждението за
процесуално представителство за образуване на изпълнителното производство е в
размер на 200 лева, а съобразно т.2 от същия член действаща към датата на
образуване на изпълнителното дело - за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответните възнаграждения
посочени в чл.7, ал.2.
При анализ на материалите по делото
настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се касае за присъждане
на възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС, тъй като
не се установи да са извършвани някакви други процесуални действия освен
депозирането на молба за образуване на изпълнително производство. Не се
установи процесуалният представител на взискателя да е извършвал други
действия, които да попадат в хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а именно
водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания. В конкретния случай от страна на процесуалния представител на
взискателя не са били извършени други действия, освен подаването на молба за
образуване на делото. В случая взискателят е подал молба за образуване на
изпълнително дело, в която съгласно изискванията на чл. 428 ГПК е посочил и
изпълнителен способ. Други изпълнителни действия, касаещи удовлетворяване на
паричното вземане не е извършил, поради което на същия се дължи възнаграждение
само по чл. 10, т.1 от цитираната наредба. Съдът намира, че останалата част от
заплатения хонорар следва да остане в тежест на взискателя, който се е съгласил
да го заплати при свобода на договарянето.
Същевременно, липсват данни по
делото длъжникът да е станал причина за образуване на изпълнителното дело,
доколкото не са ангажирани доказателства, че изпълнителният лист е бил
депозиран пред него с искане за плащане преди образуване на изпълнителното
дело. Процесното изпълнително дело не се отличава с фактическа и/или правна
сложност. Същото е образувано срещу „Т.С.“ ЕАД, която спада към категорията на
т.нар. „сигурни платци“. В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството,
че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, като
участието на процесуалния представител е било само при неговото образуване,
съдът намира, че определеното от съдебния изпълнител възнаграждение за
процесуалния представител на взискателя следва да бъде намалено до размера от
200 лв.
Във връзка с изложеното съдът
намира, че жалбата е основателна, поради което Постановлението на ЧСИ Мариян
Петков, с което е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение следва да
се отмени, като същите следва да се намалят до минималния размер от 200 лв.
Относно искането на длъжника за
намаляване на начислената по т. 26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса, съдът
намира, че същото е основателно.
Съдът намира, наведеното от страна
на взискателя възражение за недопустимост на частната жалба в тази и част за
неоснователно. Доколкото в поканата за доброволно изпълнение изпратена до
длъжника са вписани 117.60 лева разноски по такси по Тарифата към ЗЧСИ. В
депозираното на 20.11.2019г. възражение за прекомерност на разноските,
взискателят е поискал да бъде редуцирани и таксата по т. 26 от Тарифата. С
оглед изложеното, съдът намира частната жалба и в тази й част, за процесуално
допустима.
Съгласно чл. 26, б. "а" от
ТТР към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума, както следва - до 100 лв. - 10 лева. Пропорционалната такса по т.26,
съдът намира, че следва да се определи без вземанията за разноски, т.е. за
адвокатско възнаграждение – в този смисъл е решение № 517/28.06.2010 г. по
гр.д. №1249/09 г. на ІІІ ГО на ВКС.
Към датата на образуване на
изпълнителното дело, задължението по изпълнителния лист е в общ размер от 50
лв., представляваща разноски по гр.д. № 61750/2018г. по описа на СРС. Съгласно
т. 26 б. "а" от ТТРЗЧСИ таксата следва да бъде определена в размер на
12 лв. с вкл. ДДС.
В представената по делото покана за доброволно изпълнение са вписани
117.60 лева такси по Тарифата. По делото на лист 11 е изготвена сметка № 203233
от 13.11.2019г., съгласно която са извършвани действие, както следва: по т.1 –
образуване на изпълнително дело – 20 лева, т.5 – изготвяне и връчване на покана
за доброволно изпълнение – 20 лева и по т. 9 – налагане на запор без извършване
на опис, вкл. върху дял от търговско дружество по чл.517, ал.1 от ГПК – 15 лева
или обща сума в размер на 66 лева с вкл.
ДДС.
Съдебният изпълнител неправилно е
определил размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата на 51.60 лева.
Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална
такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1,
т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите
по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под
"парично вземане" по смисъла на посочената норма се разбира само вземането,
което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото
изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи.
Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата
при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното би
означавало, че и върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26,
върху която също се дължи такса и т.н. Поради това и пропорционални такси върху
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и
събират. Съобразно изложеното се налага извод за основателност на жалбата.
По
разноските:
Разноски в настоящото производство
не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение
на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради
което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на
настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен
изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед
изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените
разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна
разполага с възможността по чл. 74 от ЗЧСИ.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановлението от 06.12.2019г.
по изп. дело № 20198510402726 по описа на ЧСИ М.П.с рег.№851 от КЧСИ, с район
на действие СГС, с което е отказано да бъде намалено адвокатското
възнаграждение от 230 лева, И ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК
разноските на взискателя Й.Д.П. за адвокатско възнаграждение от 230 лв. на 200
лв., поради прекомерност, както и
НАМАЛЯВА размера на пропорционалната такса по
чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ от 51.60 лева на 12 лв. с
вкл. ДДС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.