Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, ………2020 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание в състав:
Председател:
Георги Иванов
Членове: Валерия Банкова
Десислава Зисова
като разгледа
докладваното от съдия Десислава Зисова ч.гр.д. №3617/2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба от М.В.М. – длъжник по изп.д. №20009230400041 срещу постановление на
съдебния изпълнител от 17.03.2020 г., с което е отказал да присъди в полза на
длъжника разноски в размер на 200 лв. за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят поддържа, че постановлението
е незаконосъобразно – като длъжник не е станал повод за образуване на
изпълнителното производство, тъй като е заплатил задължението изцяло и са
налице предпоставките на чл.78, ал.4 ГПК да бъде осъден взискателя да му
заплати направените разноски за адвокатско възнаграждение.
В мотивите си съдебния изпълнител
сочи, че постановлението за разноските е правилно.
Въззивният съд намира следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя ЛУИС КАРОЛ ООД, с която е представен изпълнителен лист срещу М.В.М. за сумата от 350 лв. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, както и запорни съобщения до работодателя му и банка, в която длъжникът има разкрити сметки. С молба от 13.03.2020 г. длъжникът е представил доказателства, че сумата, за която е издаден изпълнителния лист, е заплатена на взискателя преди образуване на изпълнителното производство и е поискал съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство и да му присъди направените разноски за адвокатско възнаграждение.
С обжалваното постановление съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК, като е отказал да присъди в полза на длъжника направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв.
Изводите на съдебният изпълнител са законосъобразни. Неоснователно е позоваването от страна на длъжника на нормата на чл.78, ал.4 ГПК – същата касае отговорността за разноските в исковото производство. Разноски по изпълнението са уредени в чл.79 ГПК, съгласно който разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в изчерпателно посочени случаи, сред които – при прекратяване а делото съгласно чл. 433 ГПК. В този случай разноските за изпълнението остават за сметка на взискателя. Съдебният изпълнител обаче не е оправомощен да издава изпълнителен титул в поза на длъжника, като му присъжда разноски. Ако взискателят чрез недобросъвестно процесуално поведение е причинил на длъжника вреди под формата на разходи за адвокатска защита, отговорността му следва да се реализира по общия процесуален ред – с иск по чл.3 ГПК, както правилно е посочил съдебният изпълнител.
По изложените съображения обжалваният акт е
законосъобразен, а подадената срещу него жалба следва да се отхвърли.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.В.М. – длъжник по изп.д. №20009230400041
срещу постановление на съдебния изпълнител от 17.03.2020 г., с което е отказал
да присъди в полза на длъжника разноски в размер на 200 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.