Р Е Ш Е Н И Е :
№ 517 / 02.07.2019 година, гр. Пещера
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански състав
На 05.06.2019 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА
А.
Секретар: Тодорка Даракчиева
като разгледа докладваното от Съдия А. по гр.дело № 442 по описа за 2018 година
Предявен е установителен иск по чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от изпълнителните директорите Н. Т. С. и М. Д. чрез юрисконсулт В.- М. против ответницата А. А. А. ***
, в
която твърди, че на 26.07.2016 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и ответницата А. А. А. бил
сключен договор за паричен заем № 2606674 в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
европейски формуляр,предоставен предварително
на заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем направено от
заемателя.Сочи се още ,че уговорената сума
,която следвало да се предостави в заем била в размер на 800 лева и е
чистата стойност на кредита,като страните са уговорили и лихва в размер на
153.90 лева.Редът и условията за издължаване на същия били уредени в договора и
в Общите условия към него.Заемателят се задължил да върне заема в срок до 22.05.2017 година на 10 равни месечни погасителни вноски,всяка в размер на 95.39
лева ,като падежът на първата погасителна вноска е бил на 25.08.2016 година ,а падежът на последната погасителна
вноска е бил на 22.05.2017година.С подписването на договора.Уговорено било ,че
в случай на неизпълнение на задължението от страна на заемателя същия дължи и
такса разходи за събиране на вземането в
размер на 45 лева.Съгласно клаузите на договора на заемателя е била начислена
неустойка в размер на 889.90 лева ,която
е следвало да се изплати на десет равни
месечни вноски,всяка в размер на 88.99 лева или погасителната вноска е била в
размер на 184.38 лева.Твърди се още ,че длъжникът не е извършил плащане по дължимия паричен заем към дружеството като срокът
на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска на 22.05.2017 година.Договорът не е бил обявен за предсрочно изискуем като длъжникът
дължал и лихва за забава в размер на 52.63 лева ,за периода от
26.08.2016 година до датата на предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
На 01.02.2017 г. било
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
събиране на вземания“ ООД по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД било прехвърлено на ищеца по делото. Същият подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК ,по което било
образувано ч.гр.д. № 1002/2017 г. по описа на РС – Пещера, приключило
с издаване на заповед за изпълнение срещу
ответницата. Същата била
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и това
мотивирало правния интерес на ищеца да установи
вземането си.
Моли да се постанови решение, с което се признае за установено по
отношение на ответника А. А.А. , че същата дължи на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД сума в общо в размер на 1941,43 лв. ,от
която главница в размер на 800 лева;договорена лихва в размер на 153,90
лева,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 30.08.2017 година
до окончателното й изплащане;неустойка в размер на 889.90 лева;обезщетение за
забава в размер на 52.63 лева; и такса
разходи в размер на 45 лева.Претендират присъждане на разноските. Ангажира
доказателства.
В указания от
съда срок ответницата
не е депозирала писмен отговор и не е
ангажирала доказателства.От определения й особен представител адв.Х. е постъпил писмен отговор,
с който се оспорва иска като неоснователен.Оспорена е активната процесуална
легитимация на ищеца.Не са ангажирани доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и
доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК
,съдът приема за установено следното :
От
събраните по делото писмени доказателства :
договор за потребителски паричен
заем № 2606674 от 26.07.2016 година,ведно с общи условия;погасителен план;
рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземане; уведомително писмо ,ведно с известие за доставяне се
установява ,че на 26.07.2016 година между “Изи Асет Мениджмънт“АД и А. А.А.
*** е сключен договор за паричен заем ,по силата на който дружеството в качеството му на заемодател
е заело на А. в качеството й на заемател сумата от 800 лева
,срещу задължението на последната да върне заетата сума за срок от 10 месеца, чрез месечна
погасителна вноска , всяка в размер на
95.39 лева, с фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40% и с лихвен процент на ден ,приложим при отказ от договора
от 0.11%,като общата сума дължима от заемателя е в размер на 953.90
лева.Уговорен е годишен лихвен процент на
разходи от 49.04%.С подписване на договора страните са уговорили ,че със
сумата от 229.19 лева се рефинансира
текущ заем на заемателя по договор № 2564751.Съгласно чл.4 от договора
заемателят се задължавал в срок от три дни
да представи следните обезпечения на заемодателя:поръчители или банкова
гаранция.При неизпълнение на задължението
от страна на заемятеля същият дължи неустойка в размер на 889.90 лева ,която се заплаща
разсрочено ,заедно с всяка от
погасителните вноски ,като към размера на определената вноска се добавя и
сумата от 88.99 лева. Установява се още ,че на 16.11.2010година е сключен договор
за покупко- продажба на вземания
/цесия/ ,по силата на който „Изи Асет
Менидмънт“ АД ,в качеството му на продавач
продава и прехвърля на „Агенция
за събиране на вземания „ООД в
качеството му на купувач вземанията
посочени в приложение № 1 срещу определена от страните по
договора покупната цена. Съгласно
клаузите на този договор купувачът
приема прехвърлените вземания и встъпва
като кредитор по тях на датата на
прехвърлянето.Видно от приетото Приложение
продавача е продал и прехвърлил на ищеца по делото вземането си срещу А.
А.А. .Установява се още ,че
ответницата е била търсена на
посочения в договора адрес ,за да бъде уведомена за извършеното прехвърляне на дължимото от
нея вземане писмено ,но известието за доставяне е върнато с отметка адресът не съществува.Изпратено е и
ново уведомление с отметка „телефон
изключен“
По делото е приложено ч. гр. дело № 1002/2017 година по описа на Пещерския районен съд, от което
се установява ,че същото е образувано
по заявление на “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
гр.София за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу А. А.А.
*** за
парично вземане в размер на 800 лева
– главница ; лихва в размер на
153.90 лева , за периода от 25.08.2016година
до 22.05.2017 година ;такса разходи в размер на 45 лева; неустойка в размер на
889.90 лева ; обезщетение за забава в размер на 52.63 лева ,за периода от
26.08.2016 година до подаване на заявлението ,ведно със законната лихва върху главницата
–считано от 30.08.2017 година до окончателното й изплащане и съдебно- деловодни
разноски в размерна д.т и възнаграждение на юрисконсулт. Въз основа на
подаденото заявление е издадена заповед
№ 431 от 30.08.2017 година за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК , с която
се разпорежда длъжникът А. А. А. ***
да заплати на заявителя сумата от 800 лева – главница ;
лихва в размер на 153.90 лева , за периода от 25.08.2016година до 22.05.2017 година ;такса
разходи в размер на 45 лева; неустойка в размер на 889.90 лева ; обезщетение за
забава в размер на 52.63 лева ,за периода от 26.08.2016 година до
29.08.2017година ,ведно със законната лихва върху главницата –считано от
30.08.2017 година до окончателното й изплащане и съдебно- деловодни разноски в
размерна д.т и възнаграждение на юрисконсулт в размер на 238.83 лева.Заповедта
е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК.
За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и
изслушана съдебно-икономическа експертиза като вещото лице Цв.К. в заключението
си сочи ,че остатъкът от задължението на
ответника по договор за паричен заем № 2606674 от 26.07.2016 година към 30.08.2017 година е както следва: главница в размер на 800 лева ;
договорена лихва в размер на 153.90 лева ;неустойка в размер на 889.90
лева.Вещото лице е установило още ,че
лихвата за забава върху
главницата от 800 лева ,за периода от 26.08.2016 година до 29.08.2017година е в
размер на 59.87 лева.
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
Касае се за иск по чл.415 от ГПК. Посоченият текст предвижда ,че когато възражението е подадено в срок ,съдът указва на заявителя ,че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок ,като довнесе дължимата държавна такса.
Със съобщение ,връчено на
заявителя на 02.03.2018 година съдът е указал на последния , че има
право да предяви иск за установяване на вземането си в 1 месечен срок и
на 29.03.2018 година е предявен
такъв - видно от клеймото на пощенския плик , с оглед
на което съдът счита ,че същият е
допустим.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи ,че на 26.07.2016 година между “Изи Асет Мениджмънт „АД и А. А.А.
са възникнали облигационни правоотношения по правилата
на договор за заем за потребителски
кредит.
Договорът за потребителски
кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за
предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне.
Установи се ,че договорът е
сключен в писмена форма,която е форма за действителност ,като в него са
уговорени :размерът на заетата сума;начина на погасяване-чрез 10месечни погасителни вноски;дата на всяка погасителна
вноска и крайният срок на договора-последната погасителна вноска.По делото не
се оспорва ,че кредиторът е изпълнил задължението си по договора ,а именно предаване на сумата от 800 лева на заемателя
А. ,като сумата от 229.19 лева съгласно уговорките е прихваната за
погасяване на друго задължение на заемателя.В тежест на последния е да
установи изпълнение на своите задължения
по договора,а именно връщане на заетата
сума.По делото няма спор ,че ответница
изобщо не е изпълнила задължението си да върне заетата сума ,което се
установява и от заключението на вещото лице.Съгласно клаузите на договора същата дължи непогасена главница;договорената лихва и обезщетение за
забава и неустойка за не предоставено
поръчитеслство.С оглед на установеното следва да
се приеме ,че ищецът има валидно и изискуемо
вземане в размер на главница от 800 лева ,ведно със законната лихва върху
нея,считано от 30.08.2017 година до окончателното й изплащане;договорена лихва
в размер на 153.90 лева; неустойка в
размер на 889.90 лева и обезщетение за забава в размер на 52.63 лева ,за
периода от 26.08.2016 година до 29.08.2017година.
По
отношение на направеното от ответника чрез особения представител
адв.Христосково възражение за липса
на процесуална легитимация на ищцовото
дружество следва да се отбележи следното
:
При извършената справка в ТР на вписаните обстоятелства и обявени актове по
партида на ищцовото дружество "Агенция за събиране на вземаниа“ЕАД е правоприемник
на „Агенция за събиране на вземания „ООД
като преобразуването чрез вливане . На осн. чл. 262, ал. 1 ТЗ при вливане цялото
имущество на едно или повече търговски дружества (преобразуващи се дружества)
преминава към едно съществуващо дружество (приемащо дружество), което става техен
правоприемник. Така от горното е видно, че приемащото дружество е универсален
правоприемник на правата и задълженията на преобразуващото се дружество по
силата на закона, поради което не необходимо отделно прехвърляне на активи/
съответно пасиви/, в това число и на правата по сделката, както настоява
ответникът. Още повече се прехвърлят не правата, а приемащото дружество става
страна по договора като универсален правоприемник на преобразувалия се
търговец.
По
отношение на направеното възражения от процесуалния представител на
ответника за нередовност на уведомяването следва да се отбележи
следното:
По
делото е безспорно се установи ,че до кредитополучателя е изпратено уведомление чрез пощенска пратка,която е
върната с отметка „адресът несъществува“ ,а фактът ,че
ответницата не е била намерена от
куриерска фирма,поради „изключен телефон“ ,не могат да се приравнят на редовно връчване на уведомленията.В случая не може да се приеме и че е извършено връчване
на тези уведомления с връчване на препис от исковата молба и приложените към нея
доказателства, тъй като съдебните книжа
не са получени лично от ответницата или
от упълномощен от нея представител,а от
особен представител назначен от
съда по реда на чл.47,ал.5 от ГПК ,който може
да извърши съдопроизводствени
действия от името на ответницата,но не и
да получава материалноправни изявления,адресирани до отсъстващата
ответница,каквото изявление ,представлява уведомлението за цесия.
С оглед
на горното съдът намира,че цесията няма действие по отношение на ответницата-длъжник по договор за
потребителски кредит,тъй като тя не е
била съобщена на същата.
В
предвид на изложеното настоящия състав приема ,че ищецът не е доказал
качеството си на кредитор на ответницата
за процесните вземания,поради което следва да приеме,че процесните суми не са
дължими и съответно предявеният
установителен иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан
Водим
от горните съображения,
Пещерският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ „ЕАД
гр.София ,бул.“Д-р П. Дертлиев“ № 25,офис сграда Лабиринт ,ет.2,офис
4,представлявано от Н. С. чрез юрисконсулт В.-М. иск против А. А.А. с ЕГН-**********
***, за признаване за установено по
отношение на А. А.А., че „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ„ ЕАД
гр. София, бул.“Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2,офис 4, представлявано
от Н. С. чрез юрисконсулт В.-М. има валидно и изискуемо вземане срещу нея в размер на
главница от 800 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от
30.08.2017 година до окончателното й изплащане;договорена лихва в размер на
153.90 лева; неустойка в размер на
889.90 лева и обезщетение за забава в размер на 52.63 лева, за периода от
26.08.2016 година до 29.08.2017година.
РЕШЕНИЕТО м о ж
е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: