Определение по дело №55/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 65/08.10.2009 година, постановена по Н.о.х.дело № 542/2009 година, Кърджалийският районен съд е признал подс. Я. В. от Г.К., за виновен в това, че на 26/27.11.2008 год. в Г. К. унищожил противозаконно чужда движима вещ - предно панорамно стъкло на лек автомобил марка „Мерцедес" , модел „190Д”, с peг. № К 5891 АК, собственост на Р. Ф. Р. от с Ц., общ. К., на стойност 207.00 лв., поради което и на осн. чл. 216 ал.1, във вр. с чл. 54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца. На осн. чл. 66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Осъдил е подс. Я. Ф. В. да заплати по сметка на Кърджалийски районен съд направените по делото разноски, в размер на 50 лева.

Недоволен от така постановената присъда е останал подс.Я. Ф. В. от Г.К., който чрез защитника си я обжалва като неправилна - постановена при нарушение на материалния закон. Твърди се в жалбата, че подсъдимия В. не бил извършил инкриминираното престъпление, като по делото нямало никакви доказателства в подкрепа на обвинението. Защитника на подсъдимия счита, че свидетелите-очевидци К. и М. очевидно били манипулирани и не давали достоверни сведения относно съществени обстоятелства, свързани с престъплението. Твърди се, че между показанията на тези свидетели съществували фрапиращи противоречия относно обстоятелствата как е извършено престъплението, какво е било облеклото на извършителя, какво е било поведението им по време на чупене на стъклото, кога и къде са се обадили на пострадалата; както и неверни данни се съдържали в показанията на последната относно обаждането й в РУ на МВР – К. и последващите й действия, свързани с оплакването й. Защитника на подсъдимия счита още, че процесуалното-следствено действие „разпознаване на лице” е било извършено в нарушение на чл.170 от НПК, тъй като разпознаващият не е бил разпитан преди разпознаването. Не било ясно по какви причини била приложена разпоредбата на чл.171 ал.4 НПК-разпознаване по снимки, когато е нямало пречка обект на разпознаване да бъде самият подсъдим. Твърди се в жалбата, че тези нарушения опорочавали посоченото процесуално-следствено действие и го правели негодно доказателствено средство. Моли да бъде отменена обжалваната присъда, вместо което да бъде постановена нова такава, с която подсъдимия Я. В. да бъде признат за невиновен и оправдан. В съдебно заседание защитника на подсъдимия поддържа жалбата така, както е предявена. Подсъдимият твърди, че не е виновен в извършване на престъплението, за което е обвинен, като моли да бъде оправдан. Не сочат нови доказателства.

Прокурорът от О. П. – К. изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд – правилна, поради което моли същата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда, с оглед доводите и оплакванията, съдържащи се в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по предявеното на подсъдимия обвинение, събрал е необходимите, възможни и искани от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК, като в проведеното от въззивния съд съдебно следствие са извършени процесуално-следствени действия в тази връзка – събрани са гласни доказателства чрез повторен разпит на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели К. и М.. Въз основа на събраните в производството пред двете съдебни инстанции доказателства, от фактическа страна се установява следното:

Подсъдимият Я. Ф. В. е роден на хх.хх.хххх год. в Г.К., където живее постоянно със семейството си. Има завършено висше образование, към момента на извършване на твърдяното деяние е бил неженен, работи като едноличен търговец с фирма „Е. – Я. В.”, не е осъждан, по местоживеене се ползва с добри характеристични данни.

Подсъдимият В. и свидетелката Ш. Т. се познавали, като били в лоши отношения, по повод възникнал между тях конфликт през лятото на 2008 год. на кооперативния пазар в града, при който подс. В. нагрубил и обидил св. Т., за което бил осъден на административно наказание "глоба" в размер на 50 лева по реда на УБДХ от РС-К. с решение по Н.а.х.дело /УБДХ/ № 721/ 2008 год. по описа на същия съд.

На 26.11.2008 год. вечерта, около 20.00 часа, св. Ш. Т. паркирала пред блок № 42 в кв. "В." в Г. К. лекия автомобил „Мерцедес 190Д”, с peг. № К 5891 АК, собственост на Р. Ф. Р., предоставен й за ползване от пълномощника на собственика - св. М. М. И. от Г. К..

Около полунощ на 26.11. срещу 27.11.2008 год. до автомобила се приближил подс. В., който със силен удар с твърд предмет счупил предното му панорамно стъкло, след което се качил в спрян наблизо тъмен на цвят лек автомобил „Мерцедес”, с който напуснал мястото. Действията на подс. В. били забелязани от минаващите наблизо свидетели Д. К. и Х. М. /същите били на около 10-15 метра от подсъдимия и автомобила/, като свидетелите не знаели името на подсъдимия, но визуално го познавали като жител на град К., който държал сергия на кооперативния пазар в града. Свидетелите забелязали как подсъдимият замахва и удря в лявата част предното панорамно стъкло на паркирания пред блок № х лек автомобил „Мерцедес”, за който св. М. установил, че е на негова позната - свидетелката Т.

При проведените в хода на разследването процесуално -следствени действия „Разпознаване на лице”, всеки от св. М. и св. К. разпознал подс. В. като лицето, което през нощта на 26/27.11.2008 год. е счупило предното панорамно стъкло на лекия автомобил, ползван от св. Т.

Видно от заключението на назначената по делото стоково -оценителна експертиза, стойността на нанесената щета по лекия автомобил марка „Мерцедес 190Д”, с peг. № К 5891 АК, възлиза на 207.00 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от обясненията на подсъдимия В., на които съдът дава вяра отчасти; от показанията на свидетелката К., дадени в хода на проведеното от въззивния съд съдебно следствие, на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на свидетелите М., И. и Т., дадени пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира; от писменото заключение на вещото лице Д. по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, и показанията на същия, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, на които съдът дава вяра изцяло; както и от останалите писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Т., И. и М., дадени пред първоинстанционния съд, както и на показанията на св.К., дадени в хода на проведеното съдебно следствие от въззивната инстанция, като намира, че същите са логични, последователни кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото. Така, свидетелите К. и М. са непосредствени очевидци на извършеното от подсъдимия деяние, като същите са имали възможност отблизо да видят нанасянето на удара от подсъдимия върху предното панорамно стъкло на ползвания от св.Тахир автомобил. В същото време, и двамата посочени свидетели са категорични, че познават визуално подсъдимия като лице от Г.К., държащо сергия на кооперативния пазар, макар и да не му знаели имената, както и че именно това лице е нанесло удар върху предното стъкло на автомобила, след което се качило на шофьорското място на спрян наблизо тъмен на цвят автомобил марка „Мерцедес” и се отдалечило от местопроизшествието. Действително, в показанията на посочените двама свидетели съществуват някои противоречия /напр.относно точното разстояние, от което са видели случилото се, както и относно обстоятелството дали подсъдимият е хвърлил някакъв предмет върху стъклото или е ударил същото с държан в ръката предмет/, но съдът намира, че тези противоречия са несъществени и не се отнасят към основният предмет на доказване – авторството подсъдимия при извършване на деянието, както и че се дължат както на индивидуалните възможности на свидетелите да възприемат случващото се, т.е. на различните им способности за възприемане, така и на изминалото време от датата на извършване на деянието. Съдът дава вяра на показанията и на свидетелите И. и Т., които макар и да не са очевидци при извършване на деянието, установяват факти и обстоятелства, свързани с предоставяне на автомобила за ползване от св.И. на св.Т., както и по отношение на констатираното унищожаване на предното панорамно стъкло на автомобила сутринта на 27.11.2008 год. Логични, последователни и кореспондиращи помежду си са и показанията на свидетелите Т., К. и М. относно обстоятелствата кога, по какъв повод и къде свидетелите К. и св.Т. са съобщили на св.Т., че са били очевидци на счупването на предното стъкло на ползвания от нея автомобил. В тази връзка съдът намира за несъстоятелни оплакванията на защитника на подсъдимия, изложени в жалбата му – че показанията на свидетелите К. и М. съдържали фрапиращи противоречия и същите били очевидно „манипулирани”, тъй като оплакването за наличие на съществени противоречия между показанията на посочените свидетели не намира опора в данните по делото, с оглед изложеното по-горе в мотивите; а що се отнася до „манипулирането” на свидетелите, то по делото липсват каквито и да било данни в тази насока, нито са налице данни тези свидетели да са заинтересовани по какъвто и да било начин от изхода на делото. Действително, в показанията на св.К. и св.М., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд са налице съществени протиÔоречия относно обстоятелствата на какво разстояние са били същите от подсъдимия при извършване на деянието, обаждали ли са се по телефона същата вечер на пострадалата свидетелка Т. или не, обаждали ли са се на полицията и кога, приближавали ли са се до повредения автомобил и др., но по отношение на фактите и обстоятелствата, свързани с предмета на доказване – извършването на престъплението по време, място и начин и авторството на деянието такива противоречия не са били налице. Още повече, че такива съществени противоречия както между показанията на тези двама свидетели, дадени във въззивното съдебно следствие, така и между тях и показанията им на досъдебното производство пред съдия от първоинстанционния съд не са констатирани от настоящата инстанция. Неоснователно е и оплакването на защитника на подсъдимия за опорочаване на процесуално-следствените действия „разпознаване на лице”, извършени на досъдебното производство, което да прави протоколите за разпознаване на лице негодни доказателствени средства. Това е така, тъй като видно от материалите по досъдебното производство, всеки от свидетелите К. и М. е бил разпитан пред съдия от първоинстанционния съд, при който разпит всеки от тях е описал характерни особености на подсъдимия, по които могат да го разпознаят /ръст, телесна структура, цвят на косата и лицето/ и относно обстоятелствата, при които са го наблюдавали, като непосредствено след разпита на всеки от тях /на 09.02.2009 год. – св.К., и на 22.06.2009 год. – св.М./, органа по разследването е пристъпил към извършване на процесуално-следствено действие „разпознаване на лице” по снимки, за което е съставил и съответните протоколи, т.е. спазени са изискванията на чл.170 от НПК. Очевидно е, че поради посочената непосредственост на разпознаването след проведените на всеки от свидетелите разпити, не е било възможно личното представяне на подсъдимия за разпознаване от свидетелите, поради което и разпознаването му е станало по снимки, като съдът намира, че същото представлява предвидена в процесуалния закон възможност, която с нищо не опорочава процесуално-следствените действия в тази връзка.

Съдът не кредитира дадените пред първоинстанционния съд обяснения на подсъдимия в частите им, в които твърди, че на инкриминираната дата не е ходил до паркирания автомобил, който ползвала св.Т., и не бил чупил предното му панорамно стъкло; че вечерта на 26.11.2008 год. се прибрал след работа с приятелката си в къщи, където вечерял, погледал телевизия и си легнал и не бил излизал до другата сутрин; както и че нямал черна кола, а неговата кола марка „Мерцедес” била синя на цвят, която по същото време била развалена и била на ремонт. Обясненията на подсъдимия в посочените части не се подкрепят от други доказателства по делото, а напротив – опровергават се по категоричен начин от показанията на св.К. и М., кредитирани от съда. Още повече, прави впечатление избирателната памет на подсъдимия относно обстоятелствата какво е правил вечерта и през нощта на 26/27.11.2008 год., като обясненията му относно инкриминираната дата са изключително подробни, докато същевременно същият не може да даде смислени обяснения какво е правил на други близки по време дати, посочени му от първоинстанционния съд. Не без значение относно достоверността на обясненията на подсъдимия е и обстоятелството, че същият притежава два черни на цвят автомобила марка „Мерцедес”, видно от приложената към досъдебното производство справка в централна база – КАТ относно притежаваните от подс.В. автомобили, която пък опровергава обясненията му, че притежавания от него автомобил марка „Мерцедес” е син на цвят. Следва да се отбележи още, че дори и да са верни твърденията на подсъдимия – че негов автомобил „Мерцедес” е бил на ремонт по време на осъществяване на инкриминираното деяние, то това обстоятелство не изключва по несъмнен начин възможността подсъдимият да е извършил престъплението, за което е предаден на съд, и да си е тръгнал с тъмен на цвят автомобил „Мерцедес” /което установяват свидетелите К. и М. в показанията си/, именно с оглед притежаването от подсъдимия на два автомобила от посочената марка, черни на цвят. Ето защо съдът намира, че обясненията на подсъдимия В. в посочените части представляват опит на същия да изгради защитна версия, която да го оневини.

Настоящата инстанция не кредитира показанията на свидетелите И. и А., дадени пред първоинстанционния съд /както впрочем правилно е сторил и първоинстанционния съд/, тъй като показанията им са нелогични и противоречиви и се опровергават от кредитираните от съда такива, посочени по-горе в мотивите; свидетелите, както и подсъдимият, имат изключително подробни спомени за инкриминираната дата, но не и за близки до нея други такива, което внася съмнение в достоверността на показанията им; а и свидетелите са близки родственици на подсъдимия – първия свидетел е баща на подсъдимия, а втората свидетелка към момента на осъществяване на деянието е била приятелка на подсъдимия, а понастоящем е негова съпруга, като са се показали явно заинтересовани от изхода на делото.

При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 216 ал.1 от НК - на 26/27.11.2008 год. в Г. К. унищожил противозаконно чужда движима вещ - предно панорамно стъкло на лек автомобил марка „Мерцедес" , модел „190Д”, с peг. № К 5891 АК, собственост на Р. Ф. Р. от с Ц., общ. К., на стойност 207.00 лв., до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. За да направи изводите си относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на извършването му, както и относно формата на вината на подсъдимия при осъществяването му, първоинстанционният съд е извършил подробен и задълбочен анализ на събраните доказателства, като аргументирано е посочил кои от тях приема и кои отхвърля, излагайки съображенията си в тази връзка, като тези съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция.

Престъплението е осъществено от подсъдимия от обективна страна – на инкриминираните дата и място същият е унищожил противозаконно чужда движима вещ – предно панорамно стъкло на лек автомобил марка „Мерцедес 190 Д”, собственост на Р. Ф. Р. , ползван от св.Т.

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината – пряк умисъл: същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът на подсъдимия се обективира в поведението му – нанасяне на удар с твърд предмет по предното панорамно стъкло на автомобила, със замахване, т.е. със сила, при което несъмнено с оглед на нивото на физическо и психическо развитие на подсъдимия, същият е съзнавал, че ще унищожи стъклото.

При налагане на наказанието на подсъдимия В., първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства – младостта на подсъдимия, чистото му съдебно минало, добрите му характеристични данни по местоживеене, ниската степен на обществена опасност на деянието с оглед ниската стойност на унищоженото имущество; причините и мотивите за осъществяване на деянието – желанието на подсъдимия да засегне св.Т., с която имат влошени лични отношения. С оглед на тях, съдът е наложил на подс.В. наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, под средния предвиден в закона размер за това престъпление, близо да минимума на същото, а именно: наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца. Първоинстанционнят съд е приел също, че за постигане целите на личната и генералната превенция на наказанието, не е необходимо подсъдимия да бъде отлъчван от свойствената му семейна и социална среда, поради което и след като е отчел липсата на формални пречки за приложението на института на условното осъждане, на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Настоящата инстанция намира, че с оглед смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, така както са отчетени и от първоинстанционния съд; както и с оглед времето, мястото, начина на извършването на деянието и причините и мотивите за извършването му, коментирани по-горе в мотивите, наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, същото съответства в пълна мяра на тежестта на престъплението и степента на обществената опасност на деянието и дееца, като не са налице основания за проява на още по-голямо снизхождение спрямо подсъдимия, чрез намаляването му.

Ето защо, настоящата инстанция намира, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваната присъда – правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо, като при постановяването на присъдата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание чл. 334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжният съд.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 65/08.10.2009 год., постановена по Н.о.х.дело № 542/2009 год. по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.