РЕШЕНИЕ
№ 6764
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110146350 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.288 ТЗ, вр.чл.266, ал.1 ЗЗД, чр.чл.258 ЗЗД и
чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от [ФИРМА], гр.Ш.
срещу [ФИРМА] за установяване съществуването на вземане, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 22999/2021 г.
по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че през м.април 2020 г. по възлагане на
ответника извършил услуга – ремонт на автомобил с ДК [№] с включени резервни
части и консумативи, както следва: смяна кормилен накрайник, смяна лагер преден
десен, раздвижване задно ляво колело и смяна водачи, смяна дръжка на врата
странична, ремонт парно /смяна на копчето/, ремонт кора ДВГ, подмяна крушка на
огледало, ремонт осветление ДК № и смяна на крушка, регулиране преден мост, смяна
филтър купе, лагер главина, външен кормилен накрайник, оригинална част RENAULT,
ключ на вентилатор /отопление/, филтър купе, ремонтен комплект спирачен апарат.
Поддържа, че в деня на предаване на отремонтирания автомобил на ответника е
издадена фактура № **********/10.04.2020 г. на обща стойност 610,97 лева с ДДС, с
уговорена дата на падеж 27.04.2020 г. Оригиналът на посочената фактура, ведно с
двустранно оформения приемо-предавателен протокол били предоставени на
представител на ответното дружество, а автомобилът приет без възражения. Ищецът
1
твърди още, че издадената фактура не била заплатена на падежа, поради което подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Въз основан на заявлението в СРС било образувано ч.гр.д.№ 22999/2021 г., в хода на
което била издадена заповед за всички претендирани суми. Тъй като длъжникът-
настоящ ответник подал възражение по реда на чл.414 ГПК, ищецът обуславя правния
си интерес от предявявана на настоящите искове. Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от
610.97 лева, представляваща неплатено задължение за извършена авторемонтна услуга
и вложени резервни части, за което е издадена фактура № **********/10.04.2020 г. и
сумата от 61,10 лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.04.2020 г. до
22.04.2021 г. Претендира заплащане и на направените в хода на исковото и
заповедното производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е подало отговор, в който се
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че между
страните не е възникнало облигационно правоотношение по повод извършени
ремонтни дейности, описани в приложената към исковата молба фактура, като ищецът
не е предоставил на ответника твърдените услуги. Поддържа се, че представената
фактура не е подписана от законен представител на ответното дружество, нито от
упълномощен негов служител. Ето защо, фактурата, като частен свидетелстващ
документ, не представлява годно доказателство за извършени действия по получаване
и приемане на стоките, нито за облигационна обвързаност между страните. Сочи се
още, че към исковата молба не са представени доказателства, че услугите са приети от
ответника, не е представен цитирания приемо-предавателен протокол, който да е
подписан от ответната страна. Отделно от предходното се излагат доводи, че в нито
един документ не е уговорено, че трети лица имат право да получават услуги от името
и за сметка на [ФИРМА], като всяко подобно действие е извършено без представителна
власт. Твърди се още, че посочената от ищеца фактура не е осчетоводена, нито е
включена в дневниците за покупки по ЗДДС на ответника. Изразява се становище, че
при липса на извършени услуги, твърдените от ищеца вземания не са възникнали, още
по-малко са станали изискуеми. С оглед предходното се възразява и по отношение на
предявената акцесорна искова претенция. По изложените в отговора доводи и
съображения се иска отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.
Претендират се разноски.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът е пояснил и допълнил
по реда на 143, ал.2 ГПК исковата молба като моли ответника да бъде осъден да му
заплати и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
2
установено следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 22999/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [ФИРМА] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника - настоящ ответник, с която е
разпоредено последният да заплати на кредитора сумите, както следва: сумата от
610.97 лева, представляваща неплатено задължение за извършена авторемонтна услуга
и вложени резервни части, за което е издадена фактура № **********/10.04.2020 г.,
ведно със законната лихва, считано от 22.04.2021 г. до изплащане на вземането, сумата
от 61,10 лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.04.2020 г. до 22.04.2021
г., както и суми за разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
С разпореждане № 20137569/14.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 22999/2021 г. по описа на
СРС съдът е констатирал, че издадената заповед е оспорена от длъжника, поради което
на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземането си,
което е сторено с предявените в настоящото производство искове.
По делото е приложено неподписано /л.6/ и подписано /л.71/ копие на фактура
№ **********/10.04.2020 г., с посочен падеж 27.04.2020 г. на стойност 610,97 лева, с
издател/доставчик – ищцовото дружество и получател – ответника.
По делото е приложен и документ /л.74/ с идентично на описаната фактура
съдържание, но озаглавен „протокол“, без данни и подпис за „получил“.
Представения по делото от ищеца договор за сервизно обслужване от 12.08.2013
г. съдът намира за неотносим към предмета на настоящия спор, поради което и не го
обсъжда.
По делото е приложена справка за осигурени лица през периода март-април 2020
г. в ответното дружество, от която се установява, че през този период лицето П.Й.М. е
бил служител при ответника. Видно от приложената по делото длъжностна
характеристика е, че е изпълнявал длъжността „Ръководител инкасово звено“.
Видно от приложената по делото справка от МВР, СДВР, Отдел „Пътна
полиция“ е, че процесното МПС марка „Рено“ с рег.[№] и било собственост на
ответното дружество през периода от 30.05.2018 г. до 12.08.2020 г.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не
е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно дадено. Видно
от същото е, че след запознаване с материали по делото и предоставени документи и от
двете страни, вещото лице е установило, че фактура № **********/10.04.2020 г.,
издадена от [ФИРМА], не е платена. При извършената проверка в счетоводството на
ответното дружество вещото лице е констатирало, че процесната фактура не е
осчетоводена и за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г. ответникът не е декларирал
получената услуга по посочената фактура в дневника за покупки и в справка-
декларация по ЗДДС и не е ползвал данъчен кредит. Вещото лице е констатирало, че
фактурата е включена в дневника за продажбите през м.април 2020 г. на ищеца и е
3
подадена със справка-декларация в ТД на НАП.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П.Й.М.,
Й.С.П. и [ФИРМА].
В показанията си пред делегирания съд св.П.М. разказва, че през м.април 2020 г.
е бил ръководител звено на Ш.ския клон на ответното дружество. Не знае какъв
договор са имали страните по делото помежду си, но сочи, че е бил упълномощен да
„носи и взема коли от „[ФИРМА]““. Разказва, че един от началниците му – М.Т.,
поддържал връзка със сервиза и с него и му казвал „кога е готова колата“. Когато имат
проблем с колите се обаждат на Т. и той казва в кой сервиз да отидат. Като каже в
[ФИРМА], кара колата в [ФИРМА]. Свидетелят отива с колата в сервиза, там казват
какъв е проблема и му се обаждат. Казват колко ще струва и кога ще стане и Т.
одобрява. Когато автомобилът е готов, свидетелят отива, приема го, проверява дали
всичко е изрядно и на излизане от сервиза пишат фактурите, подписва се какво е приел
и ги праща в София. Сочи, че колите приема той като ръководител инкасо звено.
Правят фактура и приемо-предавателен протокол, където се пише името и се подписва.
Уточнява, че където се е подписал, значи го е приел и одобрил. Не помни подробности
относно ремонта на процесния автомобил, но смята, че щом го е приел, услугата е
била извършена в срок. Свидетелят разказва, че за ремонтите не се съставя писмена
поръчка, всичко е по телефона. От сервиза имат връзка с Т., казват колко ще струва и
кога ще бъде направен ремонта и той одобрява.
В показанията си св.Й.П. – съпруг на управителя на ищцовото дружество
разказва, че работил като началник на работилница в дружеството. Сочи, че страните
имали договор за авторемонтно и техническо обслужване на автомобилите, но не знае
с какъв срок. Разказва, че ремонтите на автомобилите се уточнявали с М.Т. от
ответното дружество. Автомобилът се докарвал от този, при когото е настъпила
аварията, ремонта се съгласувал с Т. и после „регионалния П.“ или някой от неговите
колеги идвал и получавал автомобила. Свидетелят сочи, че били издавани фактури и
приемо-предавателни протоколи, които получавал служител на дружеството.
Ползвайки бележки /видно от отразеното в протокола при разпитана свидетеля/
свидетелят разказва подробно в какво се изразява ремонта на процесния автомобил, но
не и от кого е получен с фактура и приемо-предавателен протокол. В последствие сочи,
че автомобила е предаден на дата четвърти, на която е издадена фактурата. Сочи, че
фактурата се получава от „представителя или П.“. Стойността на ремонта се
уточнявала с Т.. Свидетелят знае, че фактурата за ремонта на автомобила не е платена,
но не помни поради какви причини. Разказва, че е водил много разговори с М.Т.
относно плащането на фактурите, като последния винаги го уверявал, че „ще им
пуснат пари“, но спрели да плащат напълно. Според свидетеля в случая липсва приемо-
предавателен протокол, тъй като техния екземпляр бил изпратен на ответното
дружество, за да „могат да си намерят фактури“.
4
В показанията си св.Т. разказва, че работи като „мениджър логистика и
транспорт“ в ответното дружество от 2016 г. Взаимоотношенията с автосервиза
[ФИРМА] в гр.Ш. „наследил“ от предшественика си. Първоначално ползвали сервиза
основно за пътна помощ. Сочи, че многократно искал да се сключи договор, като им
пращал и проект, но „много се протакали нещата“ и не се стигнало до одобрение и
подписване. Ремонтните дейности с тях започнали през 2019 г. – 2020 г. за около
година, с прекъсвания. Разказва, че когато има проблем с автомобил, водача на
автомобила или ръководител инкасо звено се обаждат и той ги насочва към сервиз.
Целта е сервиза да направи преглед на автомобила и да изготви оферта, която се праща
по електронна поща. След като я прегледа, свидетелят одобрява ремонта – частично
или изцяло и отново връща отговор по електронна поща. За конкретния случай не
може да си спомни. След ремонта, колегите на място получават автомобила срещу
приемо-предавателен протокол, който се подписва на място. Фактурата и приемо-
предавателния протокол му се изпращат от сервиза. Свидетелят сочи, че в дължал в
протокола да бъде посочен номер на автомобила и какво точно е правено, както и име
и подпис на приелия го служител на ответното дружество. В конкретния случай
фактурата за ремонта на автомобил Рено Мастър [№] от м.април 2020 г. получил доста
по-късно и не в оригинал. Приемо-предавателен протокол не бил получавал. Поради
липса на протокол фактурата не била „придвижена за плащане“. Заявява, че плащали
само по документи, които са надлежно оформени. Свидетелят разказва, че поради
невъзможността лично да проверява извършените ремонти, въвел практиката с
фактурата да се подписва и приемо-предавателен протокол. Проверката по този случай
свидетелят започнал да прави след като получил фактурата от сервиза със закъснение.
Не помни при разговора с П.М., който тогава бил „ръководител инкасово звено“, какво
му било обяснено.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.288 ТЗ, вр.чл.266, ал.1
ЗЗД, чр.чл.258 ЗЗД:
Съгласно чл.258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да
заплати възнаграждение.
Основателността на така предявения иск е обусловена от наличието на
следните материалноправни предпоставки, а именно: валидно възникнало
облигационно правоотношение между страните; точното изпълнение на задължението
на изпълнителя (ищец) в качествено, количествено и времево отношение; предаването
на извършената работа и приемането от възложителя (ответник), както и
неизпълнението на насрещното задължение на последния за заплащане на уговореното
5
възнаграждение. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл.154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно
предявеното вземане.
В конкретния случай ответникът оспорва наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение между него и ищеца с доводи, че процесната фактура
не е подписана от представител на ответното дружество.
Договорът за изработка, уреден с разпоредбите на чл.258-269 ЗЗД, по своята
правна същност представлява неформална, консенсуална, комутативна, възмездна
двустранна сделка. Той се счита за сключен с постигането на съгласие между страните
по него и създава задължения за двете страни – за изпълнителя да изработи нещо на
свой риск съобразно поръчката, а за възложителя да приеме изработеното и да го
заплати. Договорът за изработка е неформален, тъй като не е предвидена форма за
неговата действителност. Писмената форма не е условие за действителност, а само
форма за доказване. В конкретния случай договорът за изработка е сключен между
търговци по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ във връзка с упражняваната от тях дейност,
поради което сделката е търговска по смисъла на чл.286, ал.1 ТЗ и съгласно чл.288 ТЗ
спрямо нея намират приложение общите разпоредби на ТЗ относно търговските сделки
и субсидиарно общите разпоредби на ЗЗД за договорите и специалните разпоредби на
ЗЗД, уреждащи договора за изработка.
С оглед предходното, съдът приема, че от събраните по делото гласни
доказателства – показанията на св.Т. и св.Петров, по делото безспорно се установява,
че страните са сключили неформален договор за изработка, по силата на който
ответникът, в качеството на възложител е възложил на ищеца, в качеството на
изпълнител извършване на ремонт на МПС.
За доказване на възникналото облигационно правоотношение с ответника, с
когото безспорно са в трайни търговски отношения /видно от заявеното от разпитания
по почин на ответника св.М.Т./, и изпълнението на възложената поръчка касателно
ремонта на процесния автомобил, ищецът е представил заверен препис от фактура №
**********/10.04.2020 г. - неподписана от получател /представена с исковата молба/ и
с подпис за получател /представена 4 месеца по-късно с уточняваща молба от
13.12.2021 г./ - лицето П.М. – „Ръководител инкасово звено“ в ответното дружество
/видно от приложената по делото длъжностна характеристика/. Така представената
фактура не е оспорена по реда на чл.193 ГПК, а видно от писмения отговор е, че
доводите на ответника са, че същата не е подписана от законния представител на
ответното дружество, нито от упълномощен служител на дружеството.
Принципен отговор на въпроса за значението на фактурата като доказателство за
сключения между страните договор, неговото изпълнение и наличието на основание за
плащане на уговорената в договора цена е даден с множество решения на ВКС
6
- решение № 96/26.11.2009 г., по т.д. № 380/2008 г., I т.о. на ВКС; решение №
30/08.04.2011 г., по т.д. № 416/2010 г., I т.о. на ВКС; решение № 118/05.07.2011 г., по
т.д. № 491/2010 г., II т.о. на ВКС; решение № 42/2010 г., по т.д. № 593/2009 г., II т.о.
на ВКС, решение № 211/30.01.2012 г., по т.д. № 1120/2010 г., II т.о. на ВКС;
решение № 109/07.09.2011 г., т.д. № 465/2010 г., II т.о. на ВКС; решение №
92/07.09.2011 г., по т.д. № 478/2010 г., II т.о. на ВКС, решение № 46/27.03.2009 г. по
т.д. № 546/2008 г., II т.о. на ВКС; решение № 252/03.01.2013 г. по т.д. № 1067/2011 г.,
II т.о. на ВКС; решение № 20/25.03.2013 г. по т.д. № 206/2012 г., I т.о. на ВКС;
решение № 114/26.07.2013 г. по т. д. № 255/2012 г., I т.о. на ВКС; решение №
103/11.07.2014 г. по т.д. № 2334/2013 г., II т.о. на ВКС и решение № 46/06.04.2017 г. по
гр.д. № 60140/2016 г., I г.о. на ВКС и др. В цитираната трайна практика на ВКС
еднозначно е обосновано становището, че фактурите отразяват възникналата между
страните облигационна връзка и осчетоводяването им, включването им в дневника за
покупко - продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по см. на ЗДДС,
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване. Последното е включително и когато същата не съдържа всички
изискуеми по ЗСч реквизити.
В конкретния случай, от заключението на вещото лице по изслушаната и приета
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че фактурата е включена в дневника за
продажбите през м.април 2020 г. на ищеца и е подадена със справка-декларация в ТД
на НАП. Вещото лице е констатирало, че за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2021 г.
ответникът не е декларирал получената услуга по процесната фактура в дневника за
покупки и в справка-декларация по ЗДДС и не е ползвал данъчен кредит.
С оглед предходното, макар от доказателствената съвкупност да се установява
наличието на договор за изработка между страните, то в случая ответникът оспорва
ищецът да е предоставил обективираните във фактурата услуги и приемането на
възложената работа. Съгласно разпоредбата на чл.264, ал.1 ЗЗД поръчващият е длъжен
да приеме извършената съгласно договора работа. Следователно приемането на
извършената работа е не само право, но и задължение на възложителя. Приемането на
работата обхваща както едно фактическо действие – реално получаване фактическата
власт върху изработеното, така и правно действие – одобрение на изработеното, т.е.
признание, че то действително съответства на възложеното с договора /в този смисъл е
решение № 231/13.07.2011 г. по т.д. № 1056/2009 г., II т.о. на ВКС /. Приемане на
възложената работа е налице както когато възложителят е направил изрично
изявление, че счита изработеното за съобразено с договора, така и когато такова
одобрение е изразено с конклудентни действия.
В настоящия случай, по делото не се събраха безспорни доказателства относно
извършените от ищцовото дружество услуги, описани в процесната фактура. На първо
място, буди недоумение обстоятелството, че към исковата молба ищецът е представил
7
неподписан екземпляр от фактурата, която твърди, че не е заплатена, а едва четири
месеца по-късно представя и копие от същата с подпис и посочени две имена на
получател, след като още в исковата молба твърди, че оригинал на фактурата е
предоставен на ответника още с предаването на автомобила. На следващо място, видно
от фактурата е, че единствено в позиция 1 е записан регистрационния номер на
автомобил, но не и в следващите 15 позиции. В случая липсва и приемо-предавателен
протокол, какъвто и двамата свидетели /на ищеца – св.Петров и на ответника – св.Т./
сочат, че се съставял заедно с фактурата. Видно от показанията на св.Т. - „мениджър
логистика и транспорт“ в ответното дружество е, че поради невъзможността лично да
проверява извършените ремонти, въвел практиката с фактурата да се подписва и
приемо-предавателен протокол, в който да бъде посочен номер на автомобил и какво
точно е правено, както и име и подпис на приелия го служител на ответното
дружество. Предходното се потвърждава и от показанията на св.Минев, който също
сочи, че „когато автомобилът е готов - отива, приема го, проверява дали всичко е
изрядно и на излизане от сервиза пишат фактурите, подписва се какво е приел и ги
праща в София“. В показанията си св.Т. сочи, че в конкретния случай фактурата за
ремонта на автомобил Рено Мастър [№] от м.април 2020 г. получил „доста по-късно и
не в оригинал“, а приемо-предавателен протокол не бил получавал. Поради липса на
протокол, фактурата не била „придвижена за плащане“. С оглед предходното, съдът
приема, че в настоящия случай ищецът не ангажира доказателства, от които да се
установи точното изпълнение на задължението му по сключения между страните
неформален договор в качествено, количествено и времево отношение, предаването на
извършената работа и приемането ѝ от възложителя.
Предвид гореизложеното, доколкото възраженията на ответника са в насока, че
ищецът не е предоставил обективираните във фактурата услуги, както и че работата не
е надлежно приета, то недължимостта на процесната сума е при условията на чл.265,
ал.1 ЗЗД и възраженията не се обхващат от установената в чл.264, ал.3 ЗЗД преклузия
/в този смисъл - решение № 94/02.03.2012 г. по т.д. № 133/2010 г., ІІ т.о. на ВКС и
решение № 141/27.04.2015 г. по т.д. № 3601/2013 г., ІІ т.о. на ВКС).
При липса на всички елементи от фактическия състав на правната норма,
регламентираща процесния договор, предявения положителен установителен иск
следва да бъда отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на акцесорния иск за обезщетение за забава върху
претендираната сума за главница, е обусловена от основателността на главната искова
претенция. С оглед гореизложените изводи за неоснователност на последната,
предявения иск за сумата от 61,10 лева, представляваща лихва за забава за периода от
28.04.2020 г. до 22.04.2021 г., също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
8
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че
ответникът претендира единствено разноски за адвокатско възнаграждение. Видно от
приложения към списъка договор за процесуално представителство, фактура и
извлечение от банкова сметка е, че ответникът е направил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС, които следва да бъдат възложени в тежест
на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [ФИРМА], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [АДРЕС] против [ФИРМА], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на
управление: [ФИРМА], обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.288 ТЗ, вр.чл.266, ал.1 ЗЗД, чр.чл.258 ЗЗД и чл.422,
ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД – за признаване на установеното, че ответното дружество
дължи на ищеца сумата от 610.97 лева, представляваща неплатено задължение за
извършена авторемонтна услуга и вложени резервни части, за което е издадена фактура
№ **********/10.04.2020 г., както и сумата от 61,10 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 28.04.2020 г. до 22.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 22999/2021 г. по описа
на СРС, 43-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК [ФИРМА], ЕИК [ЕИК], със седалище и
адрес на управление: [АДРЕС] да заплати на [ФИРМА], ЕИК [ЕИК], със седалище и
адрес на управление: [ФИРМА] сумата в размер на 360,00 лева с ДДС, представляваща
направените разноски за адвокатско възнаграждение по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9