Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ловеч, 13.07.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд - Ловеч, Гражданско отделение, в публично
съдебно заседание на дванадесети юни, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН
ГЮРЧЕВ-мл.съдия
при
участието на секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от младши
съдия Кристиан Гюрчев в.гр.д. №
140 по описа за 2020 г. на Окръжен съд –
Ловеч, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 550 от 21.11.2019 г., постановено по гр.д. № 533/2019 г. по описа на
РС-Ловеч, съдът признал за установено на основание чл. 440, ал. 1 от ГПК по
отношение на ДФ „Земеделие“ и Е.М.К., че към датата на вписване на възбраната
от ДФ „Земеделиe“ Р.К., в качеството му
на длъжник по изп. дело № 20189030400379/2018 г. на
ЧСИ Ивилина Лаловска с рег.№ 903, с район на действие ОС – Ловеч, не е бил собственик на поземлен имот с идентификатор
07260.26.30 по кадастрална карта и кадастралните регистри на с. Б., одобрени
със Заповед № РД-18-82/16.11.2015 г. на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ
се в землището на с. Б., област Ловеч, в местността „Дядо Мич. Връх“, с площ на
имота от 12498 кв.м., с трайно предназначение на територията - земеделска и
начин на трайно ползване - пасище, при съседи на имота: 07260.154.1,
07260.26.111, 07260.26.34, 07260.26.29, 07260.25.13, 07260.26.31. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът осъдил ДФ
„Земеделие“ да заплати на „***“ ЕООД сумата в размер на 550 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Недоволен
от така постановеното решение останало ДФ „Земеделие“,
като го обжалва изцяло поради неговата незаконосъобразност. В тази насока се
сочи, че първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на чл. 453 от ГПК,
поради което и неправилно приел, че прехвърлянето на собствеността на имота с
Постановление за възлагане от 10.01.2017 г. е непротивопоставимо на вписаната
възбрана. Моли обжалваният съдебен акт да се отмени, като се остави без
уважение исковата претенция.
Постъпил е и отговор от НАП – трето лице помагач, в който се
излагат твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да
се отмени.
В съдебно
заседание страните ДФ „Земеделие“,
НАП, Р.К. и Е.К. не се явяват и не изпращат представител. „***“ ООД се
представлява от адв. П.К., която изразява становище,
че поддържа жалбата и моли жалбата да се остави без уважение. Претендира
направените съдебно-деловодни разноски, като прилага списък.
От представените доказателства по
гр.дело № 533 по описа
за 2019 г. на Районен
съд-Ловеч, като съобрази и становището на страните и в изпълнение на
задължението си по чл. 235 от ГПК, съдът
приема следното:
Въззивното
производство е допустимо, тъй като въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259,
ал. 1 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният състав счита,
че решението на Районен съд-Ловеч е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по
същество и след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата
инстанция счита, че същото е ПРАВИЛНО.
По същество:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „***” ЕООД с иск против ДФ
„Земеделие“ и Е.М.К., с който се иска да се признае за установено по отношение
на ответниците, че Р.К., длъжник по по изп. дело № 20189030400379/2018
г. на ЧСИ Ивилина Лаловска с рег. № 903, с район на
действие ОС – Ловеч, към датата на вписване на възбраната – 10.01.2017
г., от ДФ „Земеделие” не е бил собственик на поземлен имот с идентификатор
07260.26.30 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., одобрени
със Заповед № РД – 18-82/16.11.2015 г. на Изпълнителен директор на АГКК,
находящ се в землището на с. Б., обл. Ловеч, в
местността „ДЯДО МИЧ.ВРЪХ“, с площ на имота от 12498 кв.м., с трайно предназначение
– земеделска и начин на трайно ползване – ПАСИЩЕ.
В исковата молба се твърди, че процесния имот бил
придобит по време на брака на Р.К. и Е.К.. След проведена публична продан К.
придобила в качеството си на съпруг-недлъжник и дела на Р.К., като имотът
ѝ бил възложен с постановление на НАП, вписано в Агенцията по вписванията
на 19.01.2017 г. Сочи, че на 02.02.2017 г. имотът бил прехвърлен от Е.К. и Р.К.
на ищцовото дружество с договор за покупко-продажба, като за целта бил изготвен
и нотариален акт. След извършена справка по имот в Агенцията по вписванията „***” ЕООД узнала, че на 10.01.2017 г. ДФ „Земеделие“
наложило възбрана върху имота за задължения на Р.К., във връзка с които било
образувано и по изпълнително дело №20189030400379/2018г. на ЧСИ Ивилина
Лаловска с рег. № 903, с район на действие ОС Ловеч.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ДФ „Земеделие”, с
който се оспорва така предявения иск като недопустим. Сочи, че прехвърлителната
сделка е вписана след вписването на възбраната, поради което и липсва правен
интерес за приобретателя да води исково производство по чл. 440 от ГПК. Моли
искът да се остави без разглеждане и алтернативно да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По делото в срока по чл. 131 от ГПК отговори са
депозирали и ответниците Е.К. и Р.К., които считат иска за допустим, тъй като
дружеството-ищец е активно легитимирано да предяви иск по чл. 440 от ГПК и
основателен, тъй като към датата на сделката 02.02.2017 г. процесният имот не е
в режим на СИО и ответницата Е.К. е негов единствен собственик.
Като обсъди събраните по
делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като
съобрази доводите становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за
установено следното:
По
делото не е спорно, че на 02.02.2017 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 14, том І, рег. № 164, дело № 8 от
Между
страните не е налице спор, че с Постановление за възлагане на недвижим
имот /придобит от съпруг – недлъжник на
основание чл. 259, ал. 6 от ДОПК/ от 23.12.2016 г. на публичен изпълнител при
ТД на НАП София на Е.К. е възложен описания по-горе недвижим имот, изнесен на
търг на 12.12.2016 г. по изп.дело № **********/2012 г. по описа на ТД на НАП
София. В постановлението е отбелязано, че имотът е придобит по време на брака
на Е.К. и Р.К. - длъжник по изп.дело, като към деня на възлагането е със статут
на СИО и че съпругът - недлъжник Е.К. в
срок е изявила желанието си да купи частта на длъжника на най-високата
предложена цена. В изпълнение на посоченото К. е превела по сметка на НАП
сумата от 1000 лв., равняваща се на най-високата предложена цена. В
постановлението е отбелязано, че собствеността преминава върху купувача от
датата на постановлението.
От
представените справки по партида на имота от Агенцията по вписванията се
установява, че Постановлението за възлагане е вписано в Агенцията по вписвания
на 19.01.2017 г. с вх. рег. № 144/ 19.01.2017 г., том 1, № 57/2017 г. по н. д. № 64/19.01.2017
г.
От
ангажираните от ДФ „Земеделие“ писмени доказателства се установява, че при Ивилина
Лаловска – частен съдебен изпълнител с рег. № 903 с
р-н на действие ОС – Ловеч е образувано изпълнително дело № 379/2018 г. въз
основа на Изпълнителен лист, издаден на 09.04.2010 г. по гр. дело № 125777/2010
г. на СРС, с който Р.К. е осъден да заплати на ДФ „Земеделие“ сумата в размер
на 26 660 лв. Взискател по изпълнителното дело е
НАП, който се явява на основание чл. 27, ал. 2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители процесуален субституент на ДФ „Земеделие” в изпълнителния
процес.
От
удостоверение с изх. № 003468/15.04.2019 г. на ЧСИ Лаловска е видно, че
изп.дело е образувано първоначално на дата 25.03.2015 г. под № 749/2015 г. по
описа на ЧСИ Мариян Петков, рег.№ 851, р-н на действие СГС, като на основание
чл. 427, ал. 2 от ГПК и по искане на взискателя е продължено от ЧСИ Ивилина
Лаловска под нов № 379/2018 г. Съгласно удостоверението изпълнението по делото
е насочено към осребряване имуществото на длъжника чрез: налагане на запор на вземанията на длъжника по
банкови сметки; налагане на запор на трудово възнаграждение и извършване на
опис, оценка и публична продан на недвижими имоти, възбранени с възбрана по
изп.дело, вписана в имотния регистър при СВ – Ловеч на 10.01.2017 г., между които и
процесният ПИ с идентификатор
07260.26.30.
По
реда на чл. 192 от ГПК Служба по вписвания – Ловеч е предоставила пред
първоинстанционния съд доказателства, от които се установява, че възбраната
върху имота е вписана по искане на ЧСИ
Ивилина Лаловска на 10.01.2017 г. с вх. рег.
№ 46, том 1, акт 12, парт.книга № 33 от 10.01.2017 г.
Изпълнението
по изп.дело № 379/2018 г. на ЧСИ Ив.Лаловска е спряно
с Определение № 390 от 01.04.2019 г. по настоящото дело.
При така
установената фактическа обстановка въззивният съд в рамките на своите правомощия, като взе предвид установените
факти и като подложи същите на преценка съобразно разпоредбите на съответно
релевантните нормативни актове, приема следното от правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК, като в тежест на ответниците е в
условията на пълно и главно доказване да докажат, че длъжникът е собственик на процесния имот към момента на налагане на
възбраната /Решение №
96 от 23.07.2013 г. по т.д. 1076/2011 г. I,
т.о. на
ВКС/. Неоснователни са възраженията на въззивника, че така предявеният иск е
процесуално недопустим поради липса на правен интерес. Видно от разпоредбата на
чл. 440, ал. 1 от ГПК всяко трето лице,
чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи,
че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не
принадлежи на длъжника. В настоящото производство по безспорен начин се
установи, че дружеството-ищец се явява трето лице за изпълнителното
производство, както и че последното оспорва собствеността на длъжника спрямо недвижимия
имот, срещу който е насочено изпълнението. Последното се потвърждава и от дадените
разяснения в т. 4 от Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по т. д. № 3/2015
г. на ОСГТК на ВКС и по-конретно - „обстоятелството, което
обуславя интереса за предявяване на иска по чл. 440, ал. 1 ГПК, е засягането на
твърдяното от третото лице право от предприетите изпълнителни действия“, каквато
е и настоящата хипотеза. В тази насока въззивната инстанция изцяло споделя и
съжденията на контролираната такава, че правата на третото лице върху вещта, предмет на
изпълнението, не са предмет на иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК. Въз основа на
влязлото в сила решение по установителния иск
между третото лице и страните по изпълнението ще се установи със СПН
дали обектът на изпълнението принадлежи на длъжника или не, както и ще се
предопределят следващите действия в изпълнителното производство.
Между страните не е налице спор, че
процесният имот не принадлежи на длъжника, като спорът се ограничава само до
въпроса дали могат да бъдат предприети изпълнителни действия с оглед наложената
възбрана преди вписване на прехвърлителната сделка, от която черпи права въззиваемото дружество.
Настоящият съдебен състав изцяло се
солидаризира с мотивите на първоинстанционния съд, че с възлагателното
постановление от 23.12.2016 г. собствеността върху процесния имот е преминала
изцяло, преди това в режим на СИО, върху Е.К., тоест към 23.12.2016 г. Р.К. е
изгубил качеството си на съсобственик. Така съгласно специалните разпоредби на
ДОПК – чл. 246, ал. 8 и чл. 259, ал. 10 от ДОПК прехвърлянето на собствеността
става от датата на постановлението, като не се изисква спазване на нотариална
форма. Последното е обяснимо, доколкото придобиването чрез постановление за
възлагане се явява деривативен способ по смисъла на
чл. 77 от ЗС, като постановлението играе ролята на титул на собственост.
По делото по безспорен начин се установи,
че спрямо имота е била наложена възбрана по изпълнително дело с длъжник Р.К. на
10.01.2017 г., тоест преди вписването на извършената вещно-прехвърлителна
сделка, от която черпи права ищеца. Действително в чл. 453 от ГПК е предвидена непротивопоставимост спрямо взискателя и присъединилите се
кредитори на всички вписани след възбраната вещно-прехвърлителни
и вещно-учредителни актове. Целта на посочената разпоредба е да запази
собствеността на длъжника и да се пресече възможността да се разпореди с
имуществото си. Настоящата инстанция споделя становището на първоинстанционния
съд, че посочената разпоредбата е неотносима към процесния случай, доколкото с
нея се цели да се защитят правата на взискателя в рамките на принудителното
изпълнение, а процесната вещ е излязла от патримониума на длъжника преди
образуване на изпълнението. В тази насока е и съобразената от районния съд практика
на ВКС - Решение №
131/26.03.2012 г. на ВКС по гр.д. № 720/2011 г., І г.о.
С оглед на гореизложеното настоящият
съдебен състава счита, че така депозираната жалба се явява неоснователна и
следва да се остави без уважение, а решението, с което първоинстанционният съд е
уважил така предявения отрицателен иск, следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По
разноските:
С огледа
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да
заплати на въззиваемия съдебно-деловодни разноски съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК за
настоящото производство в размер на 300 лв., представляващи възнаграждение за
адвокат. В останалата си част искането за присъждане на направените
съдебно-деловодни разноски се явява недопустимо, доколкото същото следва да се
предяви с молба по реда на чл. 248 от ГПК до Районен съд – Ловеч. За прецизност
следва да се посочи, че по отношение на така претендираните разноски е налице осъдителен
диспозитив, поради което, дори разгледано по същество, искането би се явило
неоснователно.
Така мотивиран, Окръжен съд - Ловеч на
основание чл. 271, ал. 1, предл. 1 от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 550 от 21.11.2019 г., постановено по гр.д. № 533/2019 г. по описа на
РС-Ловеч.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК ДФ „ЗЕМЕДЕЛИЕ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 136, представлявано от Изп.
директор Живко Живков ДА ЗАПЛАТИ на
„***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
представлявано от управителя Г.К., разноски по делото в общ размер на 300.00 лв.
/триста лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от настоящото Решение да бъде връчен на
страните (чл. 7, ал. 2 от
ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ…………………….. ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………