Р Е
Ш Е Н И Е
122/26.2.2014г.
гр. Шумен, ......2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ШУМЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, VII – ми състав,
в публично заседание проведено на четвърти
февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при секретаря Т.Т., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1217
по описа за 2013г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод предявени от „Титан” ЕООД,
ЕИК:***, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район „Подуяне”, ул.”Владайска река” №204,
представлявано от управителя Л. Г. срещу Н.Н.Д., ЕГН:**********, с постоянен адрес:***;
„Милениум 80” ЕООД, ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, бул.”Княз
Дондуков” №48, представлявано от управителя А. С. Д.
и „Никита 2003” ЕООД, ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Княз Дондуков” №46, чрез
управителя А. С. Д., съединени в условията на първоначално субективно кумулативно
и евентуално съединяване на осъдителни искове
с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
чл.355 ТЗ във вр. чл. 79, ал. 1, пр. І ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за солидарно осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца сумата от 11 117.86
лв., представляваща дължима неустойка
за неизпълнение по чл. 10, изр. 1 от
договор за консигнация, сключен
между страните на 09.04.2010 г., в
условията на евентуалност да бъдат осъдени ответниците солидарно да заплатят на
ищеца неустойка за забава в същия размер за периода 04.06.2010 г. до деня на
предявяване на исковата молба, на осн. основание чл. 10, изр. 2 от договора за консигнация от 09.04.2010 г., при
евентуално отхвърляне на горните искове да бъдат осъдени ответниците на основание чл. 8 от договора да изпълнят реално задължението си за връщане
и отчитане на ищеца нереализираните стоки, както и сумите от реализираните
продажби по цените описани в чл. 1 от същия договор, а ако стоките не се
намират у ответниците или са развалени да бъдат осъдени за тяхната парична
равностойност в размер на 5588.93 лв..
Всяка от горните главници се претендира ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата
молба в съда – 19.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на
следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата
молба: между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за
консигнация от 05.02.2008
г., в изпълнение на който ищецът е предал на ответниците 1800 кутии пурети, на
обща стойност 9211.50 лв.. Според т. 9 от договора за всяка следваща доставка на пурети се
прилагали условията на този договор, доколкото не са уговорени изрично други
такива. На 09.04.2010 г.
между страните е сключен нов договор за
консигнация, по силата на който ищецът, в качеството му на консигнант
(доверител) е предоставил на ответника, като консигнатор (комисонер) стоки,
общо 1109 кутии пурети на обща стойност 5588.93 лева. Сочи се, че според т.8 от
договора ответниците били длъжни да отчетат на ищеца нереализираните стоки,
както и сумите от реализираните продажби най-късно до 03.06.2010г. Твърди се,
че до момента на подаването на исковата молба ответниците не са изпълнили това
свое задължение, поради което счита, че същите му дължат неустойка за
неизпълнение в двойния размер на левовата равностойност на стоката по т. 10 от договора, а в условията на евентуалност неустойка за
забава в размер на два процента дневно от общата левова равностойност на
стоката, но не повече от неустойката за неизпълнение, считано от деня на
забавата - 04.06.2010 г./деня, следващ деня на
падежа 03.06.2010 г.. Счита, че при установена от съда недължимост на горните
суми ответниците на основание чл. 8 от договора
следва да изпълнят реално
задължението си за връщане и отчитане на ищеца нереализираните стоки, както и
сумите от реализираните продажби по цените описани в чл. 1 от същия договор, а
ако стоките не се намират у ответниците или са развалени последните дължат
тяхната парична равностойност в размер на 5588.93 лв.. Моли, предвид изложените съображения за
постановяване на положително решение по спора в негова полза.
Въпреки предоставената им възможност, в
рамките на предоставения им срок по чл. 131 от ГПК, ответниците „Милениум 80”
ЕООД и „Никита 2003” ЕООД не са депозирали отговор на исковата молба, като не
са изразили становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по
обстоятелствата, на които се основават същите; не са изложили възражения срещу
исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се
основават, както и не са посочили доказателствата и конкретните обстоятелства,
които ще доказват с тях и не са представили писмени доказателства, с които
евентуално разполагат. На основание чл. 133 от ГПК и предвид липсата на данни
по делото, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по
смисъла на цитирания текст, съдът приема, че ответниците „Милениум 80” ЕООД и
„Никита 2003” ЕООД са загубили възможността да упражнят тези си права в хода на
предстоящото разглеждане на спора.
В рамките на предоставения им срок по чл. 131
от ГПК, ответникът Н.Н.Д., чрез назначения му особен представител е депозирал
отговор на исковата молба, като изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Оспорва твърденията, че ответниците не са изпълнили
задълженията си по процесните договори. Счита, че по отношение на договора от 09.04.2010 г. не се прилагат разпоредбите на т.9 от договора за
консигнация от 05.02.2008 г. Твърди, че
ответниците са изпълнили изцяло задълженията си по процесния договор и са
отчели на ищеца всички нереализирани стоки,
както и сумите от реализираните
продажби в срок. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените
срещу ответницата Д. искове.
В хода на съдебните
заседания страните поддържат заявените в исковата молба и отговора по нея
становища.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и
доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:
На 05.02.2008
год. между ищцовото дружество и ответниците бил сключен договор за консигнация, по силата
на който ищецът (наричан „собственик”) възлага на ответниците (наричани
„консигнатор”) да продават от свое име и за сметка на собственика описаните в
договора стоки, а именно-пурети от различни марки на обща стойност 9211,50
лева. С чл.6. от Договора ответниците се задължили да върнат и отчетат
нереализираните стоки, както и сумите от реализираните продажби в срок
най-късно до два месеца, считано от датата на сключване на договора. Също така
в чл.8 от Договора била уговорена неустойка за неизпълнение на договора в
двойния размер
на левовата равностойност на получената стока, както и
неустойка за забавено изпълнение в размер на три процента дневно от левовата
равностойност на стоката, но не повече от размера й за шест месеца. В чл.9 от
договора е уговорено, че за всяка следваща доставка на пурети се прилагат
условията на договора от 05.02.2008г., доколкото не са уговорени изрично други.
В чл.2 е указано, че подписаният договор от страните служи и като
приемно-предавателен протокол за получаване от консигнатора на стоката.
На 09.04.2010год. между същите страни бил сключен нов
договор за консигнация, по силата на който ищецът
(наричан „собственик”) възлага на ответниците (наричани „консигнатор”) да
продават от свое име и за сметка на собственика описаните в договора стоки, а
именно-пурети от различни марки на обща стойност 5588,93 лева. С чл.8. от
Договора ответниците се задължили да върнат и отчетат нереализираните стоки,
както и сумите от реализираните продажби в срок най-късно до 03.06.2010г.,
съобразно чл.2. Също така в чл.10 от Договора била уговорена неустойка за
неизпълнение на договора в двойния размер на левовата равностойност на
получената стока, както и неустойка за забавено изпълнение в размер на два
процента дневно от левовата равностойност на стоката, но не повече от неустойката
за неизпълнение.
От подписания от страните договор за
консигнация от 09.04.2010г. е видно, че ищецът е предал на ответниците стоките,
описани в т. 1 от договора с посочено
количество, единична цена
и стойност в общ размер
на 5888.93 лева, тъй като съобразно т.3 подписаният договор има характер на
приемно-предавателен протокол за получените стоки.
По делото в качеството на свидетел е разпитан – Милен
Кирилов Кънчев. От показанията на св. Кънчев се установява, че в периода
2008-2010 г. бил служител при ищеца, като отговарял за снабдяването на
клиентите със стоки, които продавала фирмата - пури и пурети. От работата си
познавал ответницата Н.Д. и знаел, че е управител на ответните търговски
дружества. При договаряне тя действала и като физическо лице, и в качеството си
на управител на тези дружества. През 2008 г., като снабдител на дружеството
ищец лично й предал стоката описана в договора от 2008 г. Втората пратка лично
изпратил чрез куриера “Леоекспрес” от офиса им в Шумен в София през 2010г..
След като изпратил стоката се обадил по телефона да попита дали стоката е
получена и отвеницата потвърдила.
С оглед приетата фактическа обстановка съдът
направи следните правни изводи:
Съдебната практика и правната теория приемат,
че въпреки че договорът за консигнация няма изрична правна уредба, той
представлява разновидност на комисионния договор, поради което правилата,
уреждащи комисионния договор (чл.348 и сл. ТЗ) намират субсидиарно приложение,
като се отчитат видовите отлики на консигнацията (вж. в т. см. О. Г. -
„Търговски сделки” и Р 743-06 -I т.
о., ВКС; Р 533-94-V-г.о.,
ВС;).
По силата на договора за консигнация
консигнантът (доверител) предава на консигнатора (комисонер) стока (в негов
склад или магазин), която консигнаторът се задължава да продаде от свое име, но
за сметка на консигнантът, като се задължава също така да му отчете полученото
от изпълнителната сделка.
Съдът е сезиран на първо място с иск по чл.92 ЗЗД, както и с искане за заплащане на законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на
сумите.
Според разпоредбата на чл.92 ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Константната съдебна практика
приема, че неустойката се дължи при следните условия: първо, страните да са я
уговорили изрично и второ, длъжникът виновно да е изпаднал в забава за
изпълнение на задължението си, т.е. необходимо е да се установи, че между
страните по делото е налице сключен договор, въз основа на който да е надлежно
възникнало за ответника задължение, което той да не е изпълнил, по причина, за
която отговаря. В случая посочените изисквания са налице. По силата на
процесния договор за ответниците е възникнало валидно задължение да продават от
свое име и за сметка на ищеца предоставените им стоки, като след изтичането на
уговорения срок, а именно- 03.06.2010г. - да отчетат на последния сумите от
реализираните продажби и да върнат нереализираните стоки. Доколкото в т.3 от
Договора е посочено изрично, че същият, подписан от страните, служи и като
приемно-предавателен протокол за получената от ответниците стока, следва да се
счете, че ищцовото дружество е изпълнило надлежно договорните си задължения,
това се установява и от събраните гласни доказателства. Ответниците обаче не са
представили доказателства, че са изпълнили посочените си задължения, при което
следва да се приеме, че е налице неизпълнение от тяхна страна. Неизпълнението
също така е виновно, тъй като не са налице доказателства, от които да се
установява, че неизпълнението се дължи на причини, които не могат да се вменят
във вина на ответниците. От особено съществено значение е и обстоятелството, че
с т.10 от Договора изрично е уговорено заплащането на неустойка в случай на
неизпълнение, както и на неустойка в случай на забавено изпълнение. При това
положение съдът намира, че претенцията на ищеца за заплащане на неустойка за неизпълнение
от страна на ответниците е напълно основателна, тъй като с ответниците е бил
сключен договор, по силата на който за същите е възникнало валидно задължение,
което те виновно не са изпълнили, а заплащането на неустойка е било изрично
уговорено, в случай на неизпълнение, каквото несъмнено е налице.
По силата на т.12 от Договора ответниците
отговарят солидарно за поетите договорни задължения.
Съобразно т.10 от договора и с оглед
гореизложеното съдът намира, че за ответниците е възникнало задължение за
заплащане на неустойка за неизпълнение в двойния размер на левовата
равностойност на стоката по т.1, а именно сумата от 11177.86 лева. Тази сума
следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане на задължението.
Доколкото главният иск е основателен,
предявените в условията на евентуалност искове не следва да се обсъждат и
разглеждат в настоящото производство. Към разглеждане и произнасяне по
евентуално предявените искове съдът следва да пристъпи само ако главният иск
бъде отхвърлен (в този смисъл изрично са ТР №1/2001г. на ВКС по т.д.№1/2000г.;
Решение №321/68г. на ІІІ г.о. и др.). В случая предявеният главен иск е уважен
изцяло и по отношение всички ответници, поради което съдът няма нито правото,
нито задължението да разгледа евентуално съединените искове.
Изходът
на делото при настоящото разглеждане на спора и релевираното от ищеца искане за
присъждане на реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски до
приключване на устните състезания по него, подкрепено с ангажираните за целта
доказателства, обуславят основателност на искането в доказаните параметри, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от така
изложените съображения, Шуменски районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Н.Н.Д., ЕГН:**********,
с постоянен адрес:***; „Милениум 80” ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Оборище, бул.”Княз
Дондуков” №48, представлявано от управителя А. С.Д. и „Никита 2003”
ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Княз Дондуков” №46, чрез управителя А. С. Д., да заплатят солидарно на „Титан”
ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район „Подуяне”, ул.”Владайска река” №204, представлявано
от управителя Л. Г. сумата от 11 117.86
лв./единадесет хиляди сто и
седемнадесет лева и 0.86 ст./, представляваща дължима неустойка за неизпълнение
по чл. 10, изр. 1 от договор за
консигнация, сключен между страните на 09.04.2010 г., ведно със законна лихва от завеждането на иска – 19.04.2013г. до окончателното заплащане на дължимите суми, с
на основание чл. 92,
ал. 1 ЗЗД вр.чл.355 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1, пр. ІІ ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Н.Н.Д., ЕГН:**********, с
постоянен адрес:***; „Милениум 80” ЕООД,
ЕИК:***, със седалище и адрес
на управление: гр.София, район Оборище, бул.”Княз Дондуков” №48, представлявано
от управителя А. С. Д. и „Никита 2003” ЕООД,
ЕИК:***, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.”Княз Дондуков” №46, чрез управителя А. С. Д.,
да заплатят солидарно на „Титан” ЕООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район „Подуяне”, ул.”Владайска река” №204, представлявано от
управителя Л. Г. сумата от 6433.27
лв. /шест хиляди четиристотин тридесет и три лева и 0.27 ст./, представляваща реализирани пред настоящата
инстанция разноски за държавна такса, депозит за особен представител и
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му страните, на основание чл.
259, ал. 1 ГПК.
Препис от
настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: