СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Г въззивен състав, в
публичното заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Галина Стоянова, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
14912 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 116261 от 16.05.2019
г., постановено по гр. д. № 214/2019 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 68 състав, е признато
за установено, че М.С.Т., ЕГН **********, дължи на „С.в.“ АД, ЕИК *******,
сумата от 2 711,20 лв. - стойност на незаплатена услуга „водоснабдяване“ за
периода от 07.03.2012 г. до 04.10.2018 г., ведно със законната лихва от
04.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на
725 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 04.04.2012 г. до 04.10.2018
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 16.10.2018 г. по гр. д. №
64535/2018 г. по описа на Софийски районен съд.
Срещу така постановеното решение, в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба
от М.С.Т., чрез редовно упълномощен процесуален представител - адв. Е.. В
жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради
съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Твърди
се, че съдът е изготвил непълен доклад на делото, като не е указал на страните
обстоятелствата, чието установяване е в тяхна тежест, както и не е указал
обстоятелствата, за които не се представят доказателства. Допълнително се сочи,
че липсват доказателства страните да са в облигационни отношения, доколкото
липсват доказателства, че именно Т. е собственик на процесния имот. Според
въззивника първоинстанционният съд е допуснал нарушение и в приложението чл.
116 ЗЗД, като е приел, че частичното плащане прекъсва давността за цялото
вземане, поради което и неправилно не е уважил възражението за изтекла погасителна
давност. Допълнително се сочи, че съдът не е следвало да се позовава на
счетоводни записвания при ищцовото дружество, доколкото не е било установено по
делото, че счетоводството е редовно водено, което е предпоставка за чл. 55 ТЗ.
Според страната приетото заключение на вещото лице е необосновано, не съдържа и
отговори на въпроса за размера на мораторната лихва. Поради изложените
съображения се моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отхвърляне на
исковите претенции. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от „Софийска вода“, с който се оспорва въззивната жалба и се моли
за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Депозирана е и частна жалба от М.С.Т. срещу
определение от 08.12.2019 г. по гр. д. № 214/2019 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 68 състав, с което е оставена без уважение молбата за изменение
на решението в частта за разноските.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на
частната жалба от „С.в.“ АД.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По правилността на съдебното решение, намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 68 състав е бил сезиран с установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, с правно
основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 193 от Закона
за водите, обществените отношения, свързани с услугите за
водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този
закон. Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ /обн., ДВ, от 25.02.2005 г., изм. и доп., бр.
58 от 31.07.2015 г. /, В и К услуги са тези по пречистване и доставка на вода
за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на
отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните
територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции
и другите съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на закона е предвидено, че
"потребители" по смисъла на закона са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост и предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответната обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена
за питейна вода. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните услуги е указано, че потребители на В и К
услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдените имоти / в този
смисъл и чл. 2, ал. 1 от ОУ на ищеца, в сила от 01.09.2006 г., които са
общодостъпни на интернет страницата на дружеството. Фактът, че Общите условия
за предоставяне на В и К услуги, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1,
т. 5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-064/17.07.2006 г. са публикувани във в-к
"Стандарт" на 30.07.2006 г. и във в-к "Куриер" на
28.07.2006 г., е общоизвестен и служебно известен на съда, като последният
удостоверява влизането им в сила съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от същите.
В този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от последващите Общи условия, одобрени от КЕВР с
решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г., които са приложими за част от процесния
период. По отношение на имоти в етажна собственост, какъвто е и настоящия
случай, разпоредбата на § 1, т. 2, б. "б" от ДР на ЗРВКУ императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с водоснабдителния
оператор, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - на собственост или вещно право на ползване.
В първоинстанционното производство между
страните не е било спорно обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния
апартамент № 185, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, за който е открита партида, с
клиентски № **********, респ. между него и В и К дружеството са налице валидни облигационни
отношения във връзка с получаване на услугите при публично известни общи
условия за процесния период, тъй като има качеството "потребител" на
ВиК услуги.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил
единствено обстоятелството, че са му предоставени услуги от ищеца в
претендирания от последния размер, както и е направил възражение за погасяване
по давност на претендираните суми. Релевираното във възивната жалба възражение,
че не е собственик на процесния имот се явява преклудирано с оглед разпоредбата
на чл. 133 ГПК.
За установяване доставянето на питейна вода в
обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена по делото е изготвена и
приета съдебно - техническа експертиза, която настоящият състав кредитира като
компетентно и обективно изготвена. От същата се установява, че задължението на
ответника за процесния период възлиза на сумата от 2 711,20 лв., като са
постъпили плащания в размер на 1 272,60 лв.
С оглед основателността на
иска, съдът следва да разгледа своевременно
направеното от ответника възражение за погасителна давност. Въззивният съд намира, че неправилно
първоинстанционният съд е приел за неоснователно възражението, като е счел, че
частичните плащания от ответника са прекъснали давността.
Съгласно трайно
установената практика на ВКС, по правната си същност признаване на вземането от
длъжника е едностранното му волеизявление, с което той пряко и недвусмислено
заявява, че е задължен към кредитора. Признаването на вземането трябва да е
направено и в рамките на давностния срок и да се отнася до съществуването на
самото задължение, а не до наличието на фактите, от които задължението
произхожда. Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни
действия, когато те изразяват по ясен начин волята на длъжника да потвърди
съществуването на конкретно задължение към кредитора. В настоящия случай по
делото не са ангажирани доказателства за такова недвусмислено волеизявление на
ищеца, че конкретното задължение към ответника съществува или за извършени от
него конклудентни действия, изразяващи волята му да потвърди съществуването на
процесното задължение, поради което не може да се приеме, че давността е била
прекъсната. В действителност по делото има данни за постъпили частични плащания от
ответника, но съгласно константната
съдебна практика на ВКС частичните плащания на дълга спрямо непогасената му
част, нито тези относно признание за възникване на задължението или за
произхода му, не съставляват признание с последиците на чл. 116, б
"а" ЗЗД (В
този смисъл решение № 87 от 24.07.2015 г. по т. д. № 1171/2014 г. на ВКС, I ТО
и решение № 98 от 26.07.2013 г. по т. д. 851/2012 г. на ВКС, I ТО).
Съгласно действалите през
процесния период Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите
от "С.в." АД, операторът издава ежемесечни
фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества, а
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях услуги
в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Възраженията срещу определената сума
за използвани В и К услуги могат да се правят писмено пред оператор в 30 - дневния срок за плащане на фактурата. При
неизпълнение в срок на задължението си за плащане на ползваните услуги,
потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на оператора. При тази уредба на
отношенията, вземанията за цената на доставените В и К услуги за периода от 07.03.2012 г. до м. 08. 2015 г. вкл., са погасени по давност, тъй като от датата на настъпване на изискуемостта им до
датата на подаване на заявлението - 04.10.2018 г. е изтекъл тригодишният срок по чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно чл. 119 ЗЗД с
погасяването на главното вземане за този период се погасяват и вземанията за
обезщетение за забава върху него.
Непогасени по давност са вземанията за цена на
доставени В и К услуги за периода от м. 09. 2015 г. до 04.10.2018 г., които
съгласно констативната част на заключението на СТЕ са в размер на 1 353,18 лв. Като се съобразят постъпилите от ответника плащания в размер на 373,65
лв., сумата възлиза на 979,53 лв.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът претендира обезщетение за забава за
периода от 07.03.2012 г. до 04.10.2018 г.
С оглед погасените по давност вземания за
периода от 07.03.2012 г. до м. 08. 2015 г. вкл., погасена се явява и претенцията за
обезщетение за забава за този период.
За периода от м. 09. 2015 г. до 04.10.2018 г., дължимото
обезщетение за забава, изчислено от съда по чл. 162 ГПК, в размер на законната
лихва върху тази главница, възлиза на 290,40 лв.
По изложените съображения
решението на СРС следва да бъде отменено като неправилно в частта, с която са уважени исковете за разликата над сумата от 979,53 лв., представляваща
стойност на доставени В и К услуги и за разликата над сумата от 290,40 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата. В останалата обжалвана част,
решението следва да бъде потвърдено.
По разноските:
За първата инстанция: в заповедното производство
ищецът е сторил разноски в размер на 69,35 лв. - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, прието от районния съд в
размер на 50 лв., като съразмерно с уважената
част на исковете, има право на разноски в размер на 43,71 лв.; в исковото
производство ищецът е сторил разноски в размер на 90 лв. - държавна такса, 800
лв. - депозити за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение, прието от районния съд в размер на 100 лв., като съразмерно с уважената част на
исковете, има право на разноски в размер на 362,58 лв. Видно от представените
договори за правна защита и съдействие в заповедното и исковото производство
ответникът е бил защитаван безплатно, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като
съразмерно с отхвърлената част на исковете, в полза на адв. К.Е. следва да се
присъдят разноски в размер на 299,59 лв. за заповедното производство и в размер
на 299,59 лв. за исковото производство.
За въззивната инстанция право на разноски има
въззивникът, който е представил списък по чл. 80 ГПК и претендира заплащането на сумата от 79,22 лв. - държавна такса по
подадената въззивна жалба, сумата от 15 лв. - държавна такса по подадената
частна жалба. Не следва да се присъждат разноски по частната жалба, която касае
въпроса за разноските по делото и с което производство не се разрешават спорове
относно съществото на делото, като се съобрази и практиката на ВКС, че
производството по разноски не е самостоятелно и при разглеждането му разноски
между страните не се дължат, още повече такива по чл. 38 ЗАдв., каквито са поискани в частната жалба (В този смисъл Определение №
591 от 07.12.2017 година по ч. гр. д. № 4523/2017 година ВКС, IV ГО).
Съразмерно с отхвърлената част на исковете ответникът има право на разноски в
размер на 50,21 лв. Видно от представения договор за правна защита и съдействие
във въззивното производство ответникът е бил защитаван безплатно, на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като съразмерно с отхвърлената част на исковете, в полза
на адв. К.Е. следва да се присъдят разноски в размер на 299,59 лв. Право на
разноски има и въззиваемата страна която претендира заплащането на
юрисконсултско възнаграждение, за което съдът определя, по реда на чл. 78, ал.
8 ГПК, сумата от 100 лв., като съразмерно с уважената част на исковете, има
право на разноски в размер на 36,62 лв.
По частната жалба на адв. К.Е. срещу определение от 08.12.2019
г. по чл. 248 ГПК, с което е оставено без
уважение искането за изменение на постановеното решение в частта на разноските
по чл. 38 ЗАдв. и които следва да се присъдят с оглед изхода на делото, настоящия
състав на въззивния съд намира, че същата е основателна, с оглед на това, че
неправилно в решението си първоинстанционният съд е извършил компенсация с
разноските, които се дължат на ищеца и от които разноски е извадил определените
разноски по чл. 38 ЗАдв. за адвоката, осъществил безплатна правна помощ за ответника и каквато
компенсация не е имало основание да се извърши след като определеното възнаграждение
се дължи в полза на адвоката оказал безплатно адвокатска помощ, а не на
страната. Съгласно изр. 2 на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от НМРАВ № 1/2004 г. и осъжда другата страна да го
заплати, в случай, че в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 116261/16.05.2019 г.
постановено по гр. д. № 214/2019 г. по описа на Софийския районен съд, II ГО,
68 състав, в частта, в която е признато
за установено, че М.С.Т., ЕГН **********, дължи на „С.в.“ АД, ЕИК *******, сума
в размер над 979,53 лв. до уважения
размер от 2 711,20 лв., представляваща стойност на незаплатена услуга
„водоснабдяване“ за периода от 07.03.2012 г. до 04.10.2018 г., ведно със
законната лихва от 04.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, сума в
размер над 290,40 лв. до уважения размер от 725
лв., мораторна
лихва за забава за периода от 04.04.2012 г. до 04.10.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 16.10.2018 г. по гр. д. № 64535/2018 г. по
описа на Софийския районен съд, както и в частта, в която М.С.Т., ЕГН **********,
е осъдена да заплати на „С.в.“ АД, ЕИК *******, разноски в заповедното
производство в размер над 43,71 лв. до уважения размер от 115,16 лв. и разноски
в исковото производство в размер над 362,58 лв. до уважения размер от 431,79
лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.в.“ АД, ЕИК *******, срещу М.С.Т., ЕГН **********, иск за
признаване за установено, че М.С.Т.,
ЕГН **********, дължи на „С.в.“ АД, ЕИК *******, сума в размер над 979,53 лв.
до уважения
размер от 2 711,20 лв., стойност на незаплатена услуга „водоснабдяване“ за
периода от 07.03.2012 г. до 04.10.2018 г., ведно със законната лихва от
04.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, и сума в размер над 290,40
лв. до
уважения размер от 725 лв., мораторна лихва за забава за периода от 04.04.2012
г. до 04.10.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от
16.10.2018 г. по гр. д. № 64535/2018 г. по описа на Софийския районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 116261/16.05.2019 г. постановено по
гр. д. № 214/2019 г. по описа на Софийския районен съд, II ГО, 68 състав, в останалата
обжалвана част.
ОТМЕНЯ определение от 08.12.2019 г. по гр. д. № 214/2019 г. по
описа на Софийски районен съд, II ГО, 68 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата за изменение на решението в
частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 116261/16.05.2019
г. постановено по гр. д. № 214/2019 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 68 състав, в частта за
разноските, като ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК *******, да заплати на адв. К. С.
Е., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., сумата от 299,59 лв., представляваща разноски за предоставена безплатна
адвокатска помощ в заповедното производство и сумата от 299,59 лв., представляваща разноски за предоставена безплатна
адвокатска помощ в исковото производство.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК *******, да заплати на М.С.Т., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 50,21 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА „С.в.“ АД, ЕИК *******, да заплати на адв. К. С.
Е., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., сумата от 299,59 лв., представляваща разноски за предоставена безплатна
адвокатска помощ във въззивното производство.
ОСЪЖДА М.С.Т., ЕГН **********, да заплати на „С.в.“ АД, ЕИК *******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 36,62 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.