гр. Стара Загора, 23.03.2021 г.
Старозагорски районен съд,
гражданско отделение в публично заседание на осемнадесети март, две хиляди
двадесет и първа година в състав:
при секретаря Тонка Тенева като
разгледа докладваното от съдия Тенева гр.дело
№ 4217 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК.
Ищецът Земеделски
институт Стара Загора твърди в исковата си молба, че бил изследвал 21148 млечни
проби на ответника на единична цена 0,42 лв. без ДЦС, чиято обща стойност
възлизала на 8 811,67 лева без ДДС или 10 574 лева с вкл.ДДС, за което била
съставена фактура № **********/11.11.2015 г. На същата дата 11.11.2015 г. бил
подписан между страните споразумителен протокол, по силата на който било
направено прихващане с дължимата от ЗИ Стара Загора на ответника сума от
2011,20 лв., с вкл.ДДС, като дължима от ответника на ищеца оставала сумата от 7
989,22 лева, с вкл.ДДС, която до момента не била заплатена.
Тъй като цитираната сума от 7 989,22 лева не била
заплатена на ищеца, за събиране на вземането поискал и PC Стара Загора издал по
ч.гр.дело № 2177/2020 г., на основание чл.410 ГПК заповед за изпълнение. Срещу заповедта
за изпълнение СНЦ „ РЕГИОНАЛНА РАЗВЪДНА АСОЦИАЦИЯ НА МЛЕКОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ
ЗАГОРА 2007” подало възражение за недължимост на сумата, с посочване, че сумата
била заплатена на 03.10.2017 г. и било приложено платежно нареждане.
Съгласно приложеното платежно нареждане от 03.10.2017
г. обаче задължено лице било АРЧШПБ гр.Добрич, с ЕИК *********, а не ответника.
Плащането по това платежно нареждане касаело съвсем друга фактура, а именно -
**********/31.08.2017 г., по която получател бил именно АРЧШПБ гр.Добрич и
точно за сумата по фактурата - 7989,91 лв.,която била също за анализ на млечни
проби, но за съвсем друго количество, а именно: 15853 броя.
Предвид изложеното, дължимата сума от 7 989,22 лв. по
фактура **********/11.11.2015 г., предмет на цитирания споразумителен протокол
не била заплатена на ищеца.
Искането е да се приеме за установено, че СНЦ „
Регионална развъдна асоциация на млекопроизводителите Загора 2007”, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, бул.”Цар Симеон
Велики” № 100, к-с Верея, ет.2, ап.204 дължи на „Земеделски институт-Стара
Загора“, представлявано от директора проф. д-р Стайка Станева Лалева сумата от
7989,22 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявление до PC Стара Загора за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 2177/2020 година, както и да се присъдят
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от
ответника. В молба – становище преди първото по делото открито съдебно
заседание ответникът заявява, че оспорва иска и моли да се вземе предвид
възражението по заповедното производство.
След приключване на съдебното дирене и с
оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Правната
квалификация на предявения иск е чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1
от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че
са налице облигационни правоотношения между него и ответника, че е престирал
описаните услуги (изследване на млечни проби), както и размерът на
задължението. В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземането или
възражения за недължимост.
Страните не спорят, че услугата анализ
на млечни проби е извършена от ЗИ гр. Стара Загора, както и че е извършена при
посочената цена от ищеца. Спорно е дали същата е заплатена, като ищецът оспорва
доказателствата за извършеното плащане и твърди, че същото се отнася за друга
фактура и услуга и с друго задължено лице.
По
ч.гр.д. № 2177/2020г. е приложено платежно нареждане за банков превод в размер
на 7 989, 91 лева с наредител АРЧШПБ - Асоциацията за развъждане на Черношарената
порода в България от дата 03.10.2017 г. и получател Земеделски институт гр.
Стара Загора. Записано е, че плащането касае анализ на млечни проби, без да е
посочена конкретна фактура. Съгласно справка в Търговския регистър АРЧШПБ е
самостоятелен субект на правото – сдружение с нестопанска цел със седалище и
адрес на управление в гр. Добрич и представлявано от Симеон Присадашки и Ангел
Йонов. Съгласно представената справка от ТР за ответното дружество, то е пак
сдружение с нестопанска цел с друг адрес на управление и седалище,
представлявано от Пламен Пенчев и Пенка Гайдарова (заедно и поотделно) и
създадено съгласно учредителния си акт през 2007 г.
По
настоящото дело е представен Споразумителен протокол между ищеца Земеделски
институт (ЗИ) и СНЦ „Регионална развъдна асоциация на млекопроизводителите
Загора 2007“ (СНЦ „РРАМ Загора 2007“) от 11.11.2015 г. Съгласно същия се
извършва взаимно прихващане на вземането, което има ищеца към ответника по
фактура № ********** от 11.11.2015г. със задължението му към СНЦ „РРАМ Загора
2007“ по фактури № 2378 и № 2412 на обща стойност 2 584, 78 лева. Така
след прихващането страните се съгласяват, че дължимата сума по процесната
фактура № 394/11.11.2015 г. от страна на ответното сдружение към ищеца ЗИ гр.
Стара Загора възлиза на 7 989, 22 лева или точно колкото е претендирано с
настоящата искова молба. Споразумението за прихващане е подписано от
представители и на двете страни и подписите не са оспорени по делото.
Представена е и самата фактура, предмет на делото, видно от която същата е
издадена на 11.11.2015г. и касае извършване на млечни проби от страна на ищеца
в полза на ответното СНЦ. Общата стойност е 10 574 лева. Същата е
подписана от представител на ЗИ гр. Стара Загора. Представена е и фактура №
1021 от 31.08.2017 г. с посочен получател АРЧШПБ и изпълнител ЗИ гр. Стара
Загора, като видно от същата тя касае друг Договор за услуга – анализ на млечни
проби с възложител субект, различен от ответника. Именно по тази фактура
отговаря да е извършено и плащането по представеното платежно нареждане в
заповедното производство.
По
делото е изготвена съдебно- счетоводна експертиза, приета по делото, която беше
разяснена с допълнителни въпроси в съдебна зала и която съдът кредитира изцяло.
Видно от
същата при направената проверка по документи от делото и в счетоводствата на
двете юридически лица процесната фактура № 394 от 11.11.2015г. е осчетоводена и
при двете страни. В счетоводството на ЗИ гр. Стара Загора фактурата е със салдо
към 31.12.2020г. в размер на търсената сума по делото, като е осчетоводено
погасяване в размер на 2 584, 78 лева въз основа на Споразумителен
протокол от 2015г. и мемориален ордер към него. В счетоводството на ответника
процесната фактура също е осчетоводена, като към 31.12.2015 г. и след
извършеното прихващане е със салдо 7 989, 22 лева, а към 31.12.2017г. е
записано, че е погасена и салдото е 0 лева. За това погасяване на сумата от
7 989, 22 лева обаче не са приложени първични счетоводни документи, за
което изрично беше разпитано вещото лице в зала. Записването на погасяването е
станало въз основа на устна договорка между представителя на СНЦ „РРАМ Загора
2007“ и управителя на друго дружество, което дължало на ищеца парична сума на
Земеделския институт. На основание гореизложеното съдът намира, че счетоводното
записване при ответното СНЦ, с което е погасена процесната фактура, е водено в
нарушение на изискванията на Закона за счетоводството, тъй като не е
документално обосновано и поради това не може да служи като доказателство в
полза на ответника. Не може да се приеме, че такова доказателство е и
представеното платежно нареждане към възражението по чл. 414а от ГПК в
заповедното производство, доколкото същото касае плащане извършено към ищеца от
друго юридическо лице с нестопанска цел, а и в самия документ за банков превод
не е посочена фактура, по която се извършва плащането.
По
делото не бяха представени други доказателства, сочещи на извършено плащане по
процесната фактура, поради което съдът приема, че искът на ЗИ гр. Стара Загора
е пълно и главно доказан и следва да се уважи.
По разноските.
По ч.гр.д. № 2177/2020г. са
сторени разноски в размер на 538, 80 лева, от които 379 лева за адвокатски
хонорар, а 159, 80 лева за държавна такса. По настоящото дело са сторени
разноски в размер на 364 лева за адвокатски хонорар и още 159, 80 лева за държавна
такса или общо 523, 80 лева. Претендираните адвокатски възнаграждения не са
прекомерни, а напротив близки до минималното според Наредба № 1 от 9 юли 2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения или дори под минимума.
Предвид крайния изход на делото
следва да се присъдят разноски в размер на общо 1062, 60 лева в полза на ищеца
за двете производства.
Водим от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че СНЦ „РЕГИОНАЛНА РАЗВЪДНА АСОЦИАЦИЯ НА
МЛЕКОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ ЗАГОРА 2007” , с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Стара Загора, бул.”Цар Симеон Велики” № 100, к-с Верея, ет.2 ,
ап.204 дължи на „ЗЕМЕДЕЛСКИ
ИНСТИТУТ-Стара Загора, представлявано от директора проф. д-р Стайка Станева
Лалева сумата от 7 989,22 лева
главница по фактура № 394/11.11.2015г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление до PC Стара Загора за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 2177/2020 година
– 29.06.2020г.
ОСЪЖДА СНЦ
„РЕГИОНАЛНА РАЗВЪДНА АСОЦИАЦИЯ НА МЛЕКОПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ ЗАГОРА 2007” , с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, бул.”Цар Симеон
Велики” № 100, к-с Верея, ет.2 , ап.204 да
заплати на „ЗЕМЕДЕЛСКИ ИНСТИТУТ-Стара Загора, представлявано от директора
проф. д-р Стайка Станева Лалева разноски в размер на 1062, 60 лева за държавни такси и адвокатски хонорар по ч.гр.д. №
2177/2020 г. на РС Стара Загора и по настоящото дело.
Банкова сметка, *** на ищеца: IBAN:***
:UNCRBGSF - УниКредит Булбанк.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд Стара Загора.
Районен
съдия: