ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 111
гр. Белоградчик , 14.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20211310100212 по описа за 2021 година
Делото е образувано по Искова молба на «Ставен» АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление – гр. Сливен, ул. «Добри Чинтулов» №
16, представлявано от Стайко Стайков – Изпълнителен директор, подадено
срещу ЗП С. Б. И., с адрес : гр. Б., обл. В., ул. „...“ № .. като е предявен
положителен устантовителен иск по чл. 422 ГПК – да установяване
съществуване на вземане в размер на 1 000.11 лв.
Съдът, като взе предвид предявения иск, намира следното :
В РС – Белоградчик е било образувано ч. гр. д. № 63/ 2021 г. по
подадено заявление от «Ставен» АД, ЕИК *********, срещу длъжника ЗП С.
Б. И. – ответник по настоящото дело. По подаденото заявление е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 38/
03.02.2021 г. за сумите: 1 032.93 лв. – главница – неизплатен наем за
ползване на земеделска земя за стопанската година 2019/ 2020 г. – по Договор
за наем на земеделски земи № 28 от 18.06.2019 г., със 147.20лв. – лихви за
забава за периода 01.09.2019 г. – 25.01.2021 г.
В срока по чл. 412, т. 8 ГПК, на 08.03.2021 г., длъжника ЗП С. Б.И. е
подал възражение по чл. 414а, ал. 1 ГПК, като към заявлението е приложено
Дебитно авизо от 04.03.2021 г. за внесена в полза на заявителя сума в размер
на 250 лв., с посочено основание за плащане – Договор за наем № 28/
18.06.2019 г. В депозираното възражение по чл. 414а ГПК, длъжника е
1
посочил, че частично е погасил претендираното вземане, твърди, не дължи
разноски по производството, тъй като не е станал причина за предявяване на
заявлението и възразява срещу началния период и размера на претендираната
лихва, тъй като падежа за плащане е на 31.08.2020 г., а не на 31.08.2019 г.,
както се претендира в заявлението.
На същата дата – 08.03.2021 г. по частното дело, е постъпила и Молба
от заявителя «Ставен» АД, ЕИК *********, в която е посочил, че е допуснал
техническа грешка и е направил уточнение, че претенцията за мораторни
лихви за забава е: от 01.09.2020 г. до 25.01.2021 г., и е в размер на 42.18 лв., а
не както е претендирано в заявлението: от 31.08.2019 г. до 25.01.2021 г.
Предвид подаденото възражение от длъжника по реда на чл. 414а, ал. 1
ГПК, съдът, с Разпореждане № 80 от 09.03.2021 г., е разпоредил копие от
възражението и дебитното авизо от 04.03.2021 г., да се изпратят на заявителя,
с указание, че в 3 дневен срок могат да подадат становище. Препис от
разпореждането на съда е връчено на заявителя на 15.03.2021 г. В 3 дневния
срок, становище не е постъпило от страна на заявителя – ищец по настоящото
дело.
С Определение № 84 от 23.03.2021 г., съдът е приел, че поради
непредставяне на становище в 3 дневен срок от връчване на Разпореждането
на съда № 80 от 09.03.2021 г., Заповед № 38/ 03.02.2021 г. следва да бъде
обезсилена частично, каквито са последиците предвидени в чл. 414а, ал. 4,
изр. 1 – во ГПК. Съдът е приел, че заповедта следва да бъде обезсилена
частично – при приспадане на внесената от длъжника сума в размер на 250
лв., предвид представения платежен документ. По арг. от разпоредбата на чл.
76, ал. 2 ЗЗД, съдът, при частично обезсилване на Заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК с оглед внесената сума, е приел, че с
доброволно заплатената от длъжника сума от 500 лв., следва да се погасят
задълженията му в следната последователност : разноски, които съдът прие,
че същия дължи, след това лихвите и накрая главницата. Поради това, с
горецитираното определение, съдът е обезсилил частично Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 38/ 03.02.2021 г. срещу
длъжника ЗП С. Б. И. за сумата от 250.00 лв., които покриват – 175.00 лв. –
разноски по делото /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/,
42.18 лв. – лихви за забава за периода 01.09.2020 г. – 25.01.2021 г. и 32.82 лв.
2
– част от главницата. В тази част съдът е прекратил производството по делото
като е приел, че остава дължима главница в размер на 1 000.11 лв.
Препис от Определението на съда, е връчено на страните, като същото
не е обжалвано и е влязло в законна сила на 06.04.2021 г.
След влизане в законна сила на определението на съда за частично
обезсилване и частично прекратяване на производството по делото, съдът с
Разпореждане от 08.04.2021 г., е разпоредил да се издаде изпълнителен лист в
полза на ищеца за остатъка от дължимата сума в размер на 1 000.11 лв.
Предвид горните мотиви, съдът приема, че така предявения
положителен установителен иск по чл. 422 ГПК – за установяване
съществуване на вземането е недопустим и производството по делото следва
да бъде прекратено, поради липса на правен интерес у ищеца от
предявяването му. След влизане в законна сила на Определението за частично
обезсилване на заповедта и частично прекратяване на делото, съдът е счел, че
е налице изпълнително основание за издаване на изпълнителен лист по
смисъла на чл. 404, т. 1 ГПК – за останалата неизплатена част от главницата
по заповедта в размер на 1 000.11 лв., поради което и е постановил
разпореждане за издаване на изпълнителен лист в полза на заявителя и ищец в
настоящия процес.
Следователно, след като ищеца се е сдобил с титул за изпълнение на
вземането – изпълнителен лист, то липсва правен интерес от предявяване на
положителен установителен иск за доказване съществуването на същото
вземане.
Нещо повече – длъжникът по ч.гр.д. № 63/ 2021 г. и ответник по
настоящото дело не е подавал възражение по чл. 414 ГПК, не е оспорвал
вземането по заповедта, поради което и съдът не е указвал на заявителя да
предявява иск по чл. 422 ГПК. Длъжникът е платил частично сумата по
заповедта и не е оспорил по никакъв начин задължението си, поради което и
съдът е приел, че за останалата част от дължимата сума, заповедта като
неоспорена, е влязла в законна сила и е разпоредил издаване на изпълнителен
лист до размера, съобразен с извършеното плащане и конкретизиран с
определението на заповедния съд за частичното й обезсилване.
3
При горните мотиви, съдът приема, че липсва правен интерес у ищеца
от предявяване иск за установяване съществуване на вземането, за което вече
му е издаден изпълнителен лист за дължимостта му.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 20211310100212/ 2021 г. по
описа на РС – Белоградчик.
Определението в частта за прекратяване на делото подлежи на
обжалване пред ВОС, в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
4