РЕШЕНИЕ
Номер: 12.02.2018 г. гр.Ст.Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд VI наказателен
състав
На седми февруари
Година: 2018
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Златко Мазников
Съдебни заседатели:
Секретар: Светла И.
Прокурор:
Разгледа докладваното от съдията Златко Мазников
а.н.дело № 2413 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано е
наказателно постановление (НП) № 24-001430 от 24.07.2017 год. на Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” гр.Стара Загора.
Жалбоподателят „Фуми-В-Е-Т”
ЕООД гр.Стара Загора, ЕИК *********, твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли
същото да бъде отменено.
Въззиваемата
страна Дирекция „Инспекция по труда” гр.Стара Загора счита, че жалбата е
неоснователна, и моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно.
Съдът, като
прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността
на НП, намери за установено следното:
С обжалваното
НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 24-001430 от 03.07.2017 год., жкалбоподателят е
санкциониран на основание чл.414, ал.1 от КТ - Кодекс на труда („Работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1500 до 15 000 лева…”) за нарушение на чл.245, ал.1 от КТ („При добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или
служителя се гарантира изплащането на трудовото възнаграждение в размер на 60
на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната
работна заплата за страната”), изразяващо се в това,
че в качеството си на работодател (легалната дефиниция на понятието
„работодател” е дадена в пар.1, т.1 от ДР на КТ) в срок до 10.12.2016 год. не е
изплатил трудовите възнаграждения за м.ноември 2016 год. на ..., Георги Н.
Георгиев, ЕГН **********, и ..., ЕГН **********, в размер на 60 на сто от брутните
им трудови възнаграждения, но не по-малко от минималната работна заплата за
страната, като изрично е посочено, че за процесния месец брутното трудово възнаграждение
на ... е било в размер на 240,23 лева, на ...– 240,23 лева, на ... – 184,55
лева.
В случая
фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се
потвърждават изцяло от представените с преписката, но изходящи от жалбоподателя
разчетно-платежна ведомост за м.ноември 2016 год., отчетна форма за
явяване/неявяване на работа за м.ноември 2016 год. и трудов договор № 30 от
16.11.2016 год., сключен между жалбоподателя и лицето ..., както и от
заключението на назначената, изготвена, изслушана, неоспорена от страните и
приета в съдебно заседание съдебно-икономическа експертиза от 29.01.2018 год.,
като същевременно жалбоподателят не ангажира доказателства, които да ги
оборват, включително в подкрепа на твърдението му, че е предприел поетапно
изплащане в брой на процесните трудови възнаграждения.
Не може да бъде
споделен обаче извода на наказващия орган, че и на трите посочени в НП лица
трудовите възнаграждения за м.ноември 2016 год. е следвало да бъдат изплатени
до 10.12.2016 год.
Съгласно
чл.128, т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното
трудово възнаграждение, а съгласно чл.270, ал.2 от КТ трудовото възнаграждение
се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е
уговорено друго, т. е. няма ли уговорено друго, сроковете са законни и са тези,
които повелява чл.270, ал.2 от КТ – авансово плащане в началото или най-късно в
средата на месеца и окончателно плащане най-късно в края на текущия месец. В
този смисъл са решение № 5130 от 14.04.2014 год. по адм. дело № 16695/2013 год.
и решение № 16494 от 11.12.2013 год. по адм. дело № 10107/2013 год. на IV о. на ВАС.
В случая в
трудовия договор на ... – л.16 от делото, действително е уговорено изплащане на
трудовото му възнаграждение 10-то число на следващия месец, т. е. допуснатото
спрямо него нарушение – неизплащане на гарантирания от закона минимален размер
на дължимото му трудово възнаграждение за м.ноември 2016 год., е налице към 11.12.2016
год.
Не бяха
представени обаче трудовите договори на лицата ...и ..., като същите не биха
могли служебно да бъдат изискани от жалбоподателя, понеже последният не може да
бъде намерен на посочения от него адрес на управление (в тази насока са
отразяванията в призовките до жалбоподателя, които се връщаха цели, както и
изложеното от експерта в заключението му, че при посещението му на адреса на
управление на жалбоподателя последният е бил необитаем). Ето защо по отношение
на тези лица, доколкото не се установи друго, следва да намери приложение
законовата регламентация, цитирана по-горе, според която трудовите им
възнаграждения за м.ноември 2016 год. е трябвало да бъдат заплатени до край на
текущия месец, т. е. допуснатото спрямо тях нарушение – неизплащане на
гарантирания от закона минимален размер на дължимото им трудови възнаграждения
за м.ноември 2016 год., е налице към 01.12.2016 год.
Следователно, доколкото
нарушението на чл.245, ал.1 от КТ се изразява в бездействие - неизпълнение на законоустановено
задължение, обусловено със срок, и с изтичането на последния нарушението се
явява довършено, а в случая този срок е изтекъл на две различни дати по отношение
на дължимите за м.ноември 2016 год. трудови възнаграждения на посочените в НП
лица, то не е налице едно, както е приел наказващия орган, а две
административни нарушения, извършени на различни дати, за които по аргумент от
чл.18 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания) е следвало да бъдат наложени две наказания, а
не едно, както е в случая – имуществена санкция от 2000 лева.
В този смисъл е
и решение № 381 от 06.11.2017 год. по к.а.н.дело № 362/2017 год. на АС-Стара
Загора, с което се потвърждава решение на РС-Стара Загора, постановено по
идентичен казус.
По тези
съображения съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва да
бъде отменено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
наказателно постановление № 24-001430 от 24.07.2017 год. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Стара Загора.
Решението подлежи на касационно обжалване
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: