Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 22.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ:
Хрипсиме Мъгърдичян
Мл. съдия Димитринка Костадинова-Младенова
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от съдия
Костадинова-Младенова в.гр.дело №
860 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 289226
от 29.11.2019 год., постановено по гр. дело № 50911/2016 год. по описа на СРС,
ГО, 68 с-в, е признато за установено на основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 от ГПК, че В.И.Ц., ЕГН ********** дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД ЕИК *******следните суми: 1 208.35 лв. ,
представляваща сбор от стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия
(1177.39 лв.) и суми по дялово разпределение (30.56 лв). за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, Ж.К. „*******, с абонатен номер 137795 по договорни
отношения между страните през периода месец 12.2012г. до месец 04.2015г. и
167.70 лв. представляващи сбор от мораторни лихви върху стойността на
топлоенергията (162.49лв.) и върху цената на дяловото разпределение (5.21 лв.)
за периода от 31.01.2013г. до 20.01.2016г. заедно със законната лихва върху
главница от датата на предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК -29.01.2016г. до окончателното
изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. 410 ГПК по заповедно
производство по ч. гр. д. № 5051/2016г. по описа на СРС, 68 състав, както и да
заплати на ищеца сума в размер на 922.48 лв., представляваща разноски по
делото, 50 лв. юриконсултско възнаграждение в исковото производство ; 27.52 лв.
разноски в заповедното производство по гр. д. № 5051/2016г. по описа на СРС, 68
състав (платена държавна такса за
предявяване на заявлението по чл. 410 ГПК) и 300 лв. юрисконсутско
възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 5051/2016г. по описа на
СРС 68 състав.
Горепосоченото
решение е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.“
ООД със седалище и адрес на управление ***, помагач на страната на ищеца „Т.С.“
ЕАД.
Срещу решението в частта му, в която са уважени
предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответника В.И.Ц. чрез назначения му особен представител адв. С.М.С. от САК.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно съдът е уважил
ищцовата претенция за заплащане на доставена и незаплатена топлинна енергия в
топлоснабдения имот, като в мотивите си е приел за установен наличието на
облигационна връзка между страните въпреки липсата на доказателства за това. Твърди
се, че наличието на вещно право на ползване на ответника върху процесния имот
не му придава автоматично качеството ползвател на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ. Сочи се, че изводите на съда за дължимост на
претендираните от ищеца суми, са направени въпреки наличието на изрично писмено
изявление, депозирано по делото от подпомагащата страна – „Т.“ ООД, че същата
не е предоставяла отчетни формуляри за процесния период. Това изявление на
третото лице помагач предизвиква основателни
съмнения относно коректното отчитане и изчисляване на реално потребената
топлинна енергия в процесния имот, нещо, за което е акцентирал и вещото лице в
изготвената и приета по делото
съдебно-техническа експертиза. Поради изложените доводи въззивникът счита
обжалваното решение за неправилно както в частта относно претендиранана
главница, така и в частта за задълженията за лихви. Ето защо моли решението на
СРС да бъде отменено, а исковете – отхвърлени изцяло като неоснователни.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по
жалбата „Т.С.“ ЕД счита въззивната жалба за неоснователна. Моли съда да я
остави без уважение и да потвърди обжалваното решение като правилно.
Третото лице –
помагач „Т.“ ООД *** не изразява
становище по въззивната жалба.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Предявени са
за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението на СРС е и правилно,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
Установено е по делото, че
процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която
се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Доказано несъмнено,
че ответникът притежава вещно право на ползване и обитаване върху целия недвижим
имот, представляващ апартамент № 109, находящ се в гр. София, ж.к. „********с
абонатен номер 137795, от представения Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 41, том 2, рег. № 4164, дело №
200 от 2010г. по описа на Нотариус З.Т.с рег. № 438 на НК вписан в АВп София с
вп. Рег. № 35814, акт № 77, том XLII, дело № 70076. Предвид изложеното следва да се приеме, че
същият се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
§ 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /приложима редакция, Изм. – ДВ, бр. 74 от 2006 год./,
респ. имат качеството на битови клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с
чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./
– виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/2017 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК.
Съгласно разпоредбата на чл. 150,
ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете
с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите /чл. 150, ал. 2
от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са релевирани
нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Поради
изложеното, въззивният съд приема, че между страните по делото са били налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия.
Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в действалата през
процесния период Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./.
Установено е въз основа на
писмените доказателства по делото индивидуални справки за използвана топлинна
енергия, съобщения към фактури за абонатен номер 137795 за процесния период,
предоставени от ищеца, индивидуални изравнителни сметки и протоколи за отчет за
процесния период 01.05.2012г. -30.04.2015г. справки за показание на общия топломер в абонатна станция, както и
от заключението по допусната и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
следва да бъде кредитирано, че през исковия период в процесния имот е имало
един демонтиран радиатор; че делът на
ответницика за сградна инсталация и битово горещо водоснабдяване е бил изчислен
в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба, като ищецът бил
отчитал за своя сметка технологични разходи, а измервателните уреди били
изправни. Следователно доказана е по несъмнен и категоричен начин по делото
потребената от ответниците топлоенергия в определено количество, като
въззивният съд приема, че при определяне на дължимите суми с изравнителните
сметки е спазена нормативно установената методология. Във връзка с оплакванията
във въззивната жалба следва да се посочи, че според изричната разпоредба на чл.
195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт – какъвто е Методиката за дялово
разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, приета с
Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №16-334 от 2007 год. за
топлоснабдяването, се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното
решение. А основание на предявените главни искове е възникнало облигационно
правоотношение между страните и доставката на топлинна енергия, а не нейното
реално отчитане.
С оглед на изложеното неоснователно е
твърдението на въззвиника, че по делото
липсват доказателства за наличието на облигационно отношение между страните. Съгласно
ар.1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ /отм/ потребител е физическо или юридическо лице,
което получава електрическа или топлинна енергия от енергийното предприятие и
ги ползва за собствени нужди. Съгласно чл. 106а, ал.4 от ЗЕЕЕ/отм/ потребител
на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право
на ползване за топлоснабдявания имот. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ и пар.1, т.42
от ДР на ЗЕ /отм/ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице-
собственик или титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си.
Разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ в редакцията след изм. ДВ бр.54/2012 год. в
сила от 17.07.2012 год. и към процесния период за който се претендира заплащане
на ТЕ предвижда, че всички собственици и титуляри на вещното право на ползване
в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена на ТЕ при условията и реда, определен в съответната наредба по
чл. 36, ар.2. Разпоредбата императивно установява кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно
право на ползване. В тази връзка съдът намира за доказано по делото, че ответникът
има надлежно учредено вещно право на ползване върху целия имот, видно от
представените писмени доказателства това е неговият настоящ и постоянен адрес,
поради което е несъмнено и наличието на
облигационно правоотношение между страните.
На следващо място СГС приема, че
всички дейности и обществени отношения, свързани с топлоснабдяването, са
регулирани от секторното законодателство в областта на енергетиката, което
обуславя и особеностите на възникването и осъществяването на услугата по дялово
разпределение на топлинната енергия. Разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ
/редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр. 54 от 2012 год., в сила от
17.07.2012 год./ възлага отговорността за извършването на дялово разпределение
на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане
на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на
определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната
енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.
139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца,
осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал.
5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна
собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен
договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово
разпределение /виж и чл. 112г от ЗЕЕЕ /отм./.
Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 от
Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран
от тях търговец, като стойността й се формира от: 1/ цена за обслужване на
партидата на клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за
отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в имота на
клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово разпределение, извън обявените от
търговеца дати се заплаща допълнителна цена по ценоразпис, определен от
продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата дялово разпределение се
определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите.
В
разглеждания случай ищецът твърди, че за процесния имот са били изготвени
изравнителни сметки от третото лице-помагач след края на съответния отоплителен
период. Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото
въззивният съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално
осъществена, като не се спори във въззивното производство.
Доказано е по
делото въз основа на заключението по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, което подлежи
на кредитиране при преценката му по реда на чл. 202 ГПК, че сборът на дължимите
от ответника месечни суми за доставена топлоенергия и за дялово разпределение за
периода от месец декември 2013 год. до месец април 2015 год. възлиза на 1 208.35 лв. като е съобразен сбора от дължимите прогнозни
вноски съгласно издадените от ищеца данъчни фактури, от които са приспаднати
суми за връщане с оглед изготвените изравнителните сметки за отоплителните
сезони, включени в горепосочения период /като с последните не са извършвани
погасявания на стари задължения/. С оглед на изложеното настоящият състав намира,
че законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че релевираните главни
претенции са изцяло основателни, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по окончателното им изплащане – чл. 422, ал. 1 ГПК.
Съгласно действалите през процесния период
Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 год., месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за
него дял от топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от
горепосочените Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново
вземане в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни
месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок
от датата на публикуването на интернет страницата на продавача.
Настоящият съдебен състав приема, че
публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от
Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 /в която се
отразява и стойността на услугата дялово разпределение – виж и чл. 36, ал. 2 от
Общите условия/, представлява по своето естество уговорен между страните начин,
по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение, т.е. той
решава кога да поиска изпълнение. Следователно и доколкото страните по
правоотношението не са определили срок за изпълнение, то следва да се приема,
че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал.
2 ЗЗД. В обратния смисъл е изводът на СРС, който не се споделя от настоящия
състав.
В разглеждания случай по делото не са
ангажирани доказателства от страна на ищеца, че ответницата е била поставена в
забава по отношение на задълженията за заплащане на цената на доставената
топлинна енергия и предоставената услуга дялово разпределение през процесния
период /за това обстоятелство по делото не е налице и признание на ответницата/,
поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест въззивният съд счита, че релевираните
претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Ето защо решението на СРС следва да бъде
отменено в частта му, в която е уважен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 167.70 лв. представляващи
сбор от мораторни лихви върху стойността на топлоенергията (162.49лв.) и върху
цената на дяловото разпределение (5.21 лв.) за периода от 31.01.2013г. до
20.01.2016г.., която претенция подлежи на отхвърляне. Първоинстанционното
решение трябва да бъде отменено и в частта му, в която ответницата е осъдена да
заплати на ищеца разноски за първоинстанционното и заповедното производство за
разликата над 769 лв.
В останалата
обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно.
На основание
чл. 280, ал. 3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 289226 от 29.11.2019 год., постановено по гр. дело № 50911/2016 год.
по описа на СРС, ГО, 68 с-в в частта му, в която е уважен предявения по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД срещу В.И.Ц., ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 167.70 лв. представляващи сбор от
мораторни лихви върху стойността на топлоенергията (162.49лв.) и върху цената
на дяловото разпределение (5.21 лв.) за периода от 31.01.2013г. до 20.01.2016г.
както и в частта му, в която ответникът е осъден да заплати на ищеца „Т.С.“ ЕАД
разноски в първоинстанционното производство и в заповедното производство за
разликата над 769 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, срещу В.И.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** , иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата
дължи на ищеца сумата от 167.70 лв.
представляващи сбор от мораторни лихви върху стойността на топлоенергията
(162.49лв.) и върху цената на дяловото разпределение (5.21 лв.) за периода от
31.01.2013г. до 20.01.2016г.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 289226 от 29.11.2019 год., постановено по гр. дело № 50911/2016 год.
по описа на СРС, ГО, 68 с-в, в останалата му обжалвана част.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.“ ООД ***.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/