РЕШЕНИЕ
№ 261218 / 20.12.2021г.
гр. П.,
20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
районен съд, III-ти граждански състав, в открито
съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Мариета
Динева-Палазова
при секретаря Даниела Благоева, като разгледа
докладваното от съдия
Динева-Палазова гр.д. № 05286 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова
молба, подадена от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД срещу С.М.К.,
с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сума в размер на 354,43 лева, представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № 592456340 от 22.03.2015
г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД(с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК– 10.07.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 95,90 лв., представляваща лихва за забава за периода от
14.07.2017 г. до 13.03.2020 г., за които суми по ч.гр.д. № 03387/2020
г. по описа на Районен съд-П. е издадена Заповед №
2006/13.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът твърди, че на 22.03.2015
г. между С.М.К. и „Провидент Файненшъл България“ ООД е сключен договор за потребителски кредит, по силата на
който кредиторът е отпуснал на ответника кредит в размер на 500 лева. Сочи, че
ответникът е спрял да изпълнява задълженията си по договора, като първата
неплатена от него вноска е била с падеж на 11.08.2015 г. и от следващия ден е
изпаднал в забава. Поддържа, че крайният срок на изпълнение е бил до 31.01.2016
г., поради което е настъпила изискуемостта на всички вноски. Навежда доводи, че
по силата на сключен на 28.07.2016 г. договор за продажба и прехвърляне на
вземания „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД е придобил от „Провидент
Файненшъл България“ ООД процесните вземания към
ответника. Уведомление за цесията било изпратено до адреса на ответника, но
пратката била върната на ищеца като непотърсена в цялост на 02.11.2016 г.
Поради изложените съображения ищецът моли исковете му да бъдат уважени.
Претендира и разноски за исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от ответника С.М.К., подаден чрез
назначения му особен представител адв. Н.Б., с който предявените искови
претенции се оспорват по основание и размер.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за потребителски кредит № 592456340 от 22.03.2015
г., сключен между "Провидент
Файненшъл България" ООД като кредитор и
ответника С.М.К. като кредитополучател. По силата на този договор на кредитополучателя е предоставен кредит в общ размер от 500 лева срещу задължението на кредитополучателя да върне сума в общ размер от 884,70 лв. на 45 седмични вноски от 19,66 лева, с падеж на първата вноска
на 29.03.2015 г., ден на плащане- сряда, при фиксиран годишен лихвен процент по заема от 29,73 % и годишен процент на разходите от 49 %.
Установява се от договора, че ответникът е избрал и допълнителна
услуга - "Кредит у дома" срещу такса в размер на 291,40 лева, която съгласно чл. 25 от договора се изразява в домашна доставка на заемната сума
в брой по местоживеенето му. В чл. 27
договорът съдържа удостоверяване от заемателя, че е получил пълния размер на
кредита.
Договорът за
кредит е подписан на всяка страница от ответника, като на последната страница собственоръчно
са изписани и трите му имена, поради което договорът в тази част служи и за разписка. При липса
на възражения и доказателства, установяващи неистинността му, съгласно чл. 180 ГПК от една страна договорът е доказателство, че
изявлението е направено от страните по него, а от друга - обвързва ответника с обективираните в него факти – реалното предоставяне
от кредитора и получаване от ответника-кредитополучател изцяло и в брой на договорения кредит от 500 лева.
От приетите по делото писмени
доказателства се установява още, че ищецът „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД е придобил вземания от "Провидент Файненшъл
България" ООД по силата на представения договор за прехвърляне на
вземания от 28.07.2016 г., в т. ч. на вземането към ответника С.М.К. като кредитополучател по договор за потребителски кредит № 592456340 от 22.03.2015
г., което е описано в представено
удостоверение, издадено на 30.09.2020 г. от цедента „Файненшъл България“ ЕООД(с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД).
По делото са представени и пълномощно от „Файненшъл България“ ЕООД(с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД) за упълномощаване на цесионера „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД да уведоми длъжниците за извършената цесия, както и
уведомление от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД до ответника за извършеното
прехвърляне на вземания.
От заключението на изслушаната по
делото съдебноикономическа експертиза се установява, че за периода от 25.03.2015 г. до
26.09.2015 г. ответникът С.К. и извършил плащания по процесния договор за
кредит в общ размер от 390 лева.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Районен
съд-П. е сезиран с обективно кумулативно
съединени установителни искове, предявени по
реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, с правна
квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД, вр.
чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Приложено е ч.гр.д. № 3387/2020
г. по описа на ПРС, от което се установява, че по заявление
на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД с вх. № 14925/10.07.2019 г., е издадена заповед № 2006/13.07.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК срещу длъжника С.М.К.
*** за
вземанията, предмет на предявените искове, както и за сумата от 6,68 лева-
договорна лихва за периода от 11.08.2015 г. до 31.01.2016 г. В срока по чл. 414 ГПК срещу заповедта е постъпило възражение, с която длъжникът оспорва
вземанията като погасени по давност, и на основание чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за
възможността да предяви установителни искове за съществуване на вземанията.
Същите са предявени в срока по чл. 415 ГПК, за което са
били представени доказателства пред заповедния съд, и са процесуално допустими.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя за
връщане на заема и възнаградителната лихва, включва кумулативното наличие на следните елементи: действителен
договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем и настъпила изискуемост на задължението
за неговото връщане и за заплащане на договорната лихва. В тежест на ищеца е да установи тези обстоятелства, както и че е придобил процесните вземания по силата на
валиден договор за цесия, сключен с първоначалния кредитор.
От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и
задълженията,
съдът прави извода, че е налице сключен от разстояние договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит.
Представеното по делото удостоверение за сключената цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД от "Файненшъл България" ЕООД относно вземане към ответника С.М.К., по договор за потребителски кредит № 592456340 от 22.03.2015
г. има необходимото съдържание,
касаещо индивидуализирането на прехвърлените по този договор вземания, а
именно- съдържа трите имена и ЕГН на клиента, сключил договор за паричен заем,
номера, датата и вида на договора и общия размер на задълженията, като същото е
подписано от представител на цедента- "Файненшъл България" ЕООД /с
предишно наименование „Провидент Файненшъл
България"/ и е представено по делото от
цесионера- „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД. Оттук се налага изводът, че
този документ обективира съвпадането на насрещните волеизявления между цедента
и цесионера вземането към ответника С.М.К.,
по договор за потребителски кредит № 592456340 от 22.03.2015
г. да бъде прехвърлено по силата на договор за цесия от 28.07.2016 г. на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД / в този смисъл- решение
№ 249 от 16.11.2020 г. по в.гр. д. № 475/2020 г. на Пернишкия окръжен съд/.
Няма
законова пречка първоначалният кредитор по договора да
упълномощи цесионера да уведомява длъжници, както и да преупълномощава трети
лица за изпращане на уведомления за извършената цесия на вземания по договори,
в който смисъл е и съдебната практика – решение № 137/02.06.2015 г. по дело №
5759/2014 г. на ВКС и много други. Договорът за цесия е произвел действието си и към датата на
подаване на заявлението от ищеца за снабдяване със заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу ответника, тъй като за прехвърлянето на вземането на
цедента на цесионера /ищецът по делото/ не е необходимо
съгласие или уведомяване на длъжника. Доколкото длъжникът не е страна по
договора за цесия, за да произведе действие същият /т. е. вземанията на
цедента да преминат в патримониума на цесионера/ не е необходимо уведомяването
на длъжника. Разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД е в смисъл, че длъжникът не
отговаря спрямо цесионера, в случай, че не е бил уведомен от цедента за
прехвърлянето на вземането /включително чрез пълномощник/, но само ако е платил
на цедента, вместо на цесионера /т. е. освобождава се от отговорността по чл.
75 ЗЗД/ -така решение № 139 по гр. д. № 4025/2008 г. на ВКС и др. Освен това съобщаването на извършеното прехвърляне на
вземането спрямо цедирания длъжник е направено
с връчването на препис от исковата молба на ответника по настоящото дело, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител, и приложенията към тях, включително препис от гореописания договор за цесия, пълномощно, дадени от законния
представител на цедента „Файненшъл България"
ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл
България"/, удостоверение и уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което правата и
законните интереси на длъжника са гарантирани. По тези съображения следва, че материалноправен носител на процесните вземания по процесния договор за кредит срещу ответника е именно ищецът Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД.
Процесният договор за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 11 и т. 12 ЗПК. Видно от приетия по делото договор, в него или
към него липсва погасителен план, тъй като не са посочени датите на плащане на погасителните
вноски, поради което съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният договор за потребителски паричен
кредит е недействителен. Поради това, на основание чл. 23 ЗПК потребителят е длъжен да
върне чистата стойност на кредита, т. е. това, което е получил, или с други
думи- получената в заем сума, т. е главницата. Законодателството не предвижда
възможност договорът за потребителски кредит да бъде обявен за недействителен
поради нарушена потребителска защита, последица от което да е освобождаването
на кредитополучателя от задължението да върне заетата сума, тъй като в този
случай същият би се обогатил неоснователно за сметка на кредитора.
Поради недействителност на договора за кредит по силата на чл. 23 ЗПК
подлежаща на връщане е чистата стойност на кредита, без обаче да се дължат
лихва или други разходи по него. От заключението на
вещото лице по приетата съдебносчетоводна експертиза се установява, че ответникът е погасил до момента по кредита сума в
размер на 390 лева, която следва да бъде приспадната от дължимата
главница от 500 лева – чистата сума на кредита, като ответникът остава да дължи 110 лева
главница.
При
това положение следва да бъде разгледано и направеното от ответника с възражението
по чл. 414 ГПК възражение за погасяване на
вземанията на ищеца по давност. По отношение на
главницата по договора за кредит е приложима общата петгодишна погасителна
давност по чл. 110 ЗЗД. С оглед извода за недействителност на договора за
кредит и съобразявайки разясненията
на т.
7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленума на
ВС, съдът приема, че
задължението за връщане на главницата е възникнало на датата на сключване на
договора, а не на уговорените със същия падежи, т. е. погасителната давност е
започнала да тече, считано от 22.03.2015 г. Следователно давността е изтекла на 22.03.2020 г.- преди
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Поради това искът за заплащане на
главницата се явява неоснователен като погасен по давност.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователен
се явява и обусловеният от него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законната лихва за
забава върху главницата.
По разноските:
С оглед изхода
на делото ищецът няма право на разноски, а ответникът не е направил такива.
Мотивиран от
гореизложеното, Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК от „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6, срещу
С.М.К., с ЕГН **********, с адрес ***, искове с правна квалификация чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че С.М.К.
дължи на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД сума в размер на 354,43 /триста петдесет и
четири лева и четиридесет и три стотинки/ лева, представляваща непогасена главница по договор за
потребителски кредит № 592456340 от 22.03.2015 г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД(с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК– 10.07.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 95,90 /деветдесет и пет лева и деветдесет стотинки/ лева, представляваща лихва за забава за периода от 14.07.2017 г. до
13.03.2020 г., за които суми по ч.гр.д. № 03387/2020 г. по описа на Районен съд-П.
е издадена Заповед № 2006/13.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, изисканото ч.гр.д. № 03387/2020 г. по описа на Пернишкия районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
СЪДИЯ: