Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 21.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV„Д” въззивен
състав в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Петрова в.гр.д. № 9841 по
описа на СГС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.240 и
следващите от ГПК.
С решение № 339515
от 15.02.2018г. по гр.д. № 23718/2017 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав, съдът се е произнесъл по реда
на чл.
238 от ГПК, с
което осъдил К.Т. Асенов да върне на М.Б.Ф. сумата от 500 евро, дадена на
ответника К.Т. Асенов от ищцата М.Б.Ф. на 23.02.2017г., като „стоп- капаро“, за
да преустанови предлагането за продажба на ет.1 от вила № 3, находящ се в гр.София, бул.“*******, ведно със законната
лихва върху главницата от предявяван на иска – 13.04.2017г. до плащане на
сумата, както и сторените по делото разноски общо в размер от 200 лева, от
които 50 лева – за държавна такса и 150 лева- адвокатско възнаграждение.
Срещу така
постановеното неприсъствено решение е постъпила от ответника К.Т. Асенов молба за неговата отмяна,
в която се позовава на разпоредбата на чл.240, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. В
молбата се твърди, че СРС се е произнесъл по реда на чл.238 от ГПК без ищецът
да е поискал това и без да се е явил в открито съдебно заседание. Твърди, че ответникът
страда от рецидивиращо прогресивно депресивно разстройство, което през
последните години протича без светъл период и за което заболяване има и ТЕЛК от
50%, определен пожизнено. С оглед
характера на своето заболяване, ответникът не е могъл да предприеме действия по
организиране на защитата си и да се яви в зала, защото заболяването му е
особено непредвидено обстоятелство, което му е попречило да го стори. Твърди,
че не му е бил връчен надлежно препис от исковата молба и приложенията към нея.
Излагат се и съображения по съществото на спора. Претендира отмяна на решението
по реда на чл.240 от ГПК и връщане на делото на СРС за произнасяне след
събиране и на други доказателства.
Ответникът
по молбата в първоинстанционното производство,
редовно уведомен, не взема становище по нея.
Софийски
градски съд намира, че молбата на ответника К.Т. Асенов за отмяна на постановеното от СРС неприсъствено
решение е подадена в законоустановения срок от
легитимирана страна в процеса, имащоправен интерес от
атакуване на решението по посочения ред, поради което е допустима. Разгледана
по същество, молбата за отмяна на решението е неоснователна, по следните
съображения:
Видно от съобщенията, с които е
изпратен препис от исковата молба и приложенията, същите са били получени
надлежно от К.Т. Асенов, като в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил
отговор. Ответникът е търсен на постоянния си адрес (който съвпада и с
настоящия адрес) на три различни дати, в рамките на повече от месец (на
18.07.2017г, 29.07.2017г., и на 30.07.2017г.), като не е открит нито той, нито
лице, съгласно да приеме книжата. С разпореждане от 17.10.2017г. СРС е дал
указания на връчителя, да установи чрез съседи или
домоуправител, дали лицето живее на адреса. Така дадените указания на СРС
напълно кореспондират със заложените в нормата на чл.47, ал.1 от ГПК
изисквания, да се положат достатъчно усилия от връчителя
да се намери на лицето. На 26.10.2017г. връчителят е
връчил лично препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, на
ответника. При така констатираните факти, процесуално нарушение при връчване на
съдебните книжа по делото не се установиха и настоящият състав на въззивния съд намира, че хипотезата на чл.240, ал.1, т.1 от ГПК в случая е неприложима.
Що се касае до наведеният аргумент,
че здравословното състояние на ответника е особено непредвидено обстоятелство и
е било причината той да не може да организира защитата си адекватно и да се яви
лично в зала, настоящият съд счита, че е несъстоятелно. Законът не дефинира
понятието „особени непредвидени обстоятелства”, но правната доктрина и
константната практика на ВКС еднопосочно са се ориентирали към разбирането, че
като особени и непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства,
които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали
извършването на обвързаното със срок процесуално действие въпреки проявената
добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса. Доказването на
конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в
тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл. 240, ал. 1, т.3 ГПК. Сред особените
непредвидени обстоятелства, според
практиката на ВКС, се подреждат такива
като природни бедствия, прекъсване на пътищата, внезапно
тежко заболяване и прочие причини, които не биха
могли да бъдат предвидени и преодолени по волята
на страната. Действително по делото е приложено решение на ТЕЛК с
поставена диагноза „рецидивиращо депресивно разстройство“, която диагноза съдът
не е компетентен да прецени (т.к. за това са необходими специални знания в
областта на медицината) дали се отразява на вменяемостта на молителя и евентуалната
липсата на възможност да взима адекватни и своевременни решения, както той сам
твърди. От друга страна, съдебната практика е категорична, че болестта (в
случая – диагностицирано, трайно състояние), която е
хронична и представлява състояние, което се знае отнапред, не представлява
особено непредвидено обстоятелство по същността си, за да обоснове приложение
на хипотезата на чл.240, ал.1, т.3 от ГПК в случая.
По отношение на направеното от
молителя – ответник оплакване, че СРС се е произнесъл с неприсъствено решение,
без да е имал искане от ищеца за това, съставът на въззивния
съд намира, че не би могъл да ревизира акта му по същество, тъй като в
настоящото производство въззивният съд може да
изследва наличието единствено на предпоставките по чл.240 от ГПК, а при
констатиране на тяхната липса – постановения съдебен акт по ред на чл.238 от ГПК се стабилизира окончателно.
Предпоставките за отмяна на
неприсъствено решение в производството по извънинстанционен
контрол са изчерпателно уредени и почиват на лишаване от право на участие само
в посочените в чл.240, ал.1, т.1 – 3 ГПК хипотези. Те не съвпадат с пречки за
постановяване на неприсъствено решение. В производството по чл.240, ал.1 ГПК съдът
проверява допустимостта на молбата и основателността й с оглед осъществяване на
заявените основания за отмяна и не решава спора по същество. При отмяна на
решението се възстановява висящността на спора пред първоинстнационния съд. Посоченият законов ред предвижда отмяна
на неприсъствено решение при наличието на три изчерпателно изброени хипотези,
визиращи допуснати процесуални нарушения от първостепенният съд при
произнасянето му, отнасящи се до ограничаване на правото на ответника на
защита. В останалите случаи на процесуални нарушения, които иначе биха довели
до недопустимо или неправилно решение, законодателят не предвижда процесуална
възможност за извънинстанционна защита срещу
неприсъствено решение.
Така
мотивиран въззивният съд намира, че молбата за отмяна
на неприсъственото решение, обоснована с основанието на чл.240, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Водим от изложеното, Софийският
градски съд
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответника К.Т. А. за отмяна на неприсъстевно решение № 339515 от 15.02.2018г. по гр.д. № 23718/2017
г. по описа на СРС, ГО, 125 състав,
постановено по реда на чл. 238 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ