РЕШЕНИЕ
№ 437
гр. Враца,
30.11. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично заседание на 15.11.2018г. / петнадесети ноември две
хиляди и осемнадесета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОЦЕВА
при секретаря
Даниела Монова и с участието на прокурор Веселин Вътов, като разгледа
докладваното от съдия Коцева исково адм. дело №470 по описа на АдмС – Враца за 2018г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.203 и сл. АПК, във вр. с чл.1 ЗОДОВ.
Образувано е по иск за вреди на „И.К.“ АД,
***, представлявано от изп.директор Т.Ц.Й., депозиран чрез * И.Ч. против Дирекция
за национален строителен контрол/ДНСК/ гр.София с цена на иска 2 411,56
лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на
отменено с влязло в сила решение НП №СЗР-З-ДНСК-106/7.07.2017 г., издадено от
Зам. началника на ДНСК-София. Претендира се и законната лихва, считано от
31.07.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените в
настоящото производство разноски. В исковата молба се твърди, че вредите
произтичат от платен адвокатски хонорар във връзка с обжалване на НП пред РС – Мездра и АдмС –
Враца и от направени разноски за събиране на доказателства в производството
пред РС и АдмС-Враца.
С протоколно
определение на съда от 15.11.2018г. във вр. с направено искане от
процес.представител на ищеца * Ч. е допуснато изменение на първоначално
предявения иск от 2411.56 лв.
на 2911.56 лв., като се
претендира и сумата от 500 лева, представляваща разноски по делото на РС за
експертиза.
С оглед допуснатото
изменение на иска така предявения иск за вреди на „И.К.“ АД, *** е с цена на иска 2 911,56 лева.
В с.з. ищецът се
представлява от * Ч., който моли за уважаване на исковата претенция, като
основателна и безспорно даказана, с оглед събраните по делото доказателства.
Претендират се разноски в настоящото производство, съгласно представен по
делото списък.
Ответникът ДНСК -
София, чрез процесуалния си представител в с.з. ** Ц.Х. оспорва изцяло исковата
претенция, като счита същата за неоснователна и недоказана. Прави възражение за
прекомерност на прeтендираното обезщетение и в условията
на алтернативност моли да бъде намалено до размера на предвиденото минимално
адвокатско възнаграждение в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Възразява и срещу размера на
претендираното адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Претендират
се разноски. Съображения за отхвърляне на исковата претенция са изложени и в
представено по делото писмено становище.
Представителят на
Окръжна прокуратура дава заключение за
частична основателност на исковата претенция.
По делото са събрани
писмени доказателства. В настоящото производство са представени към иска
договор за правна защита и съдействие № 00106/2017 от 3.10.2017г. с договорено
възнаграждение в размер на 876лв. платимо в брой при подписване на договора, за
което е приложена и фактура; споразумение към договор № 00106/2017 от
4.10.2018г. за договорено допълнително възнаграждение в общ размер на 260,56лв.
по делото на РС, за извършване на проучвания и ангажиране на доказателства,
платимо по банков път, за което е представена фактура с дата 6.10.2017г. и
дневно извлечение за дата 25.10.2017г.; договор за правна защита и съдействие
№00228/2018 от дата 7.06.2018г. с договорено възнаграждение в размер на 1095
лева за делото на АдмС-Враца, платимо по банков път и за което е представена фактура,
споразумение към договора за договорено допълнително възнаграждение в общ
размер на 180,00лв. по делото на АдмС-Враца, за извършване на проучвания и
ангажиране на доказателства, платимо по банков път, за което е представена
фактура и дневно извлечение за дата 14.06.2018г.; решенията на РС-Мездра и на
АдмС-Враца.
Приложено е АНД №375/2017
г. по описа на РС – Мездра, ведно с КАН дело № 270/2018 г. на АдмС - Враца,
предмет на разглеждане по които е било Наказателно постановление № СЗР-З-ДНСК-106/07.07.2017 г., издадено от
Зам. началника на ДНСК - София.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
С издадено от
Зам.-началника на ДНСК, гр.София Наказателно постановление № СЗР-З-ДНСК-106/7.07.2017г.
на ищеца е била наложена имуществена санкция в размер на 8 000 лв. за нарушение
по чл.178, ал.2 ЗУТ и осъществен състав на чл.237, ал.1,т.4 ЗУТ. НП е обжалвано
по съдебен ред и е отменено с Решение №39/20.02.2018 г., постановено по АНД №
375/2017 г. по описа на Районен съд– Мездра. В производството пред PC
санкционираното дружество е ползвало адвокатска защита, видно от приложения
договор за правна защита и съдействие № 00106/2017 от 03.10.2017 г. В същия е
договорено възнаграждение в размер на 876.00 лева, платимо в брой при
подписване на договора, за което е издадена фактура. По делото на РС липсва
приложено споразумение към договора за правна защита и съдействие от 04.10.2017г.,
което е приложено в настоящото производство по силата на което клиентът да е
поел задължението да заплати на процесуалния представител допълнително
възнаграждение в размер на 260,56 лв. с включен ДДС, за извършване на
проучвания и ангажиране на доказателства по делото. По делото на РС-Мездра е
представен списък на разноските и са претендирани такива в размер на 876.00
лева. От страна на ответника е направено възражение против исканите разноски.
Решението на районния
съд е обжалвано пред Административен съд – Враца от АНО, като по касационната
жалба е образувано КАН дело № 270/2018
г. по описа на същия съд. Производството по това дело е приключило с Решение №303/31.07.2018 г., с което касационната
инстанция е оставила в сила решението на районния съд. За оказване на правна
защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство в
производството пред АдмС – Враца, на 07.06.2018г. ищецът е сключил договор за
правна защита и съдействие №00228/2018г., като е договорено възнаграждение в
размер на 1095 лева платени по банков
път. На същата дата 7.06.2018г. е сключено и споразумение към договор
№00228/2018 за правна защита и съдействие, като е договорено допълнително
възнаграждение в общ размер на 180.00 лева за извършване на проучване и ангажиране
на доказателства по делото, заплатено по банков път.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът приема, че
предявеният иск за вреди е процесуално допустим. Същият е предявен срещу
надлежен ответник по см. на чл.205 АПК и
дружество с активна процесуалноправна легитимация, срещу което е
издадено наказателно постановление от длъжностни лица на ответника, което е
отменено с Решение №39/20.02.2018г. на Районен съд Мездра, постановено по
АНД №345/2017г. по описа на съда, оставено в сила с Решение
№303/31.07.2018г., постановено по КАНД №270/2018г. на АдмС-Враца и влязло в
законна сила на 31.07.2018г., при което са налице предпоставките на чл.204,
ал.1 АПК, обосноваващи допустимост на предявения иск. Разгледан по същество
искът е частично основателен, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи
от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Исковете
се разглеждат по реда на чл.203 и сл. АПК, към който препраща и чл.1, ал.2 ЗОДОВ.
В случая безспорно е налице отменено НП №СЗР-З-ДНСК-106/7.07.2017г. на
Зам.началника на ДНСК-София, отменено с Решение №39/20.02.2018г. на Районен съд
Мездра, постановено по АНД №375/2017г.
по описа на съда, оставено в сила с
Решение №303/31.07.2018г. по КАНД №270/2018г. на АдмС
- Враца и влязло в законна сила на 31.07.2018г. Този факт е безспорен между
страните, при което е доказано наличието на първата изискуема предпоставка на
отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а
именно-отменен акт. Съдът намира, че е доказано наличието и на
останалите две предпоставки по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а именно наличие на претърпени
имуществени вреди и причинна връзка между отменения акт-наказателно
постановление и претендираните имуществени вреди за заплатено адвокатско
възнаграждение и разноски за експертиза. В съдебната практика с ТР № 1 на
Върховния административен съд ОСС на I и II
колегии по т.д. № 1/2016г. се прие, че изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалване и отмяна на НП, представляват вреди, които се
намират в пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 ЗОДОВ от
издаденото и отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, които
подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Именно в производството, приключило с отмяна
на НП, ищецът твърди, че е направил разноски за адвокатска защита. Следователно
същият е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски
хонорар за процесуално представителство по делата, образувани във връзка с
издаденото НП. Платеният от ищеца адвокатски хонорар в производството по отмяна
на НП представлява имуществена вреда за него, доколкото установената парична
сума е излязла от патримониума му, вследствие на което имущественото му
състояние е намалено. Следователно налице е и втората изискуема предпоставка -
вреда, в случая имуществена. Съдът намира, че установената имуществена вреда е
в пряка причинно-следствена връзка с отмененото НП. Именно издаденото НП, което
наказаното лице е счело за незаконосъобразно, е предпоставка за ангажиране на
адвокатска защита чрез сключване на договор за правна защита и съдействие при
съдебното му обжалване, последица от което е и заплащането на адвокатски
хонорар за процесуално представителство. Ако НП не беше издадено, за ищеца
нямаше да е налице право на обжалване, съответно нямаше да плати адвокатско
възнаграждение за това. Що се касае до касационното обжалване на постановеното
от PC решение, видно от приложените дела, касационната жалба е депозирана от
АНО, издал НП, вследствие на което ищецът е организирал защитата си и в
касационното производство чрез упълномощаване на същия адвокат и заплащане на адвокатско
възнаграждение. Адвокатското възнаграждение, платено за осъществяване на тази
защита, е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като
незаконосъобразен административен акт и е непосредствена последица от него.
Следователно предявеният иск се явява основателен относно претендираните
имуществени вреди вследствие заплатени разноски за адвокатска защита във
въззивното и касационно производство по обжалване на НП и ответникът дължи
репарирането им.
По АНД
№375/2017г. на РС-Мездра е допусната и назначена СТЕ по делото. Определения за
нея депозит е в размер на 500 лева, внесен от дружеството на 30.01.2018г., именно
по АНД №375/2017г., видно от представеният по делото платежен документ/стр.167/.
Заключението по СТЕ е прието в с.з. проведено на 31.01.2018г., в което е
постановено и изплащане на възнаграждение на вещото лице от внесения депозит. С
оглед изложеното настъпването на претендираните от ищеца вреди в размер на 500лв.
– платен депозит за вещо лице по АНД №375/2017г. на РС-Мездра и причинната
връзка между тях и отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление
са безспорно установени по делото. Искът в тази част се явява изцяло
основателен и доказан.
От представените
договори за правна защита и съдействие във въззивното и касационното
производство, придружени със съответните фактури и банкови извлечения се
установява по категоричен и безпротиворечив начин, че ищецът е заплатил адвокатски хонорар в претендирания размер, а именно 876.00 лв. за
производството по делото на РС-Мездра, 1095.00 лв. и 180.00 лева в
производството по делото на АдмС-Враца. Не се доказава в производството по
делото на РС-Мездра претендирания размер 260.56 лева заплатено допълнително
възнаграждение на адвоката по делото, тъй като в кориците на делото на
РС-Мездра не се съдържа споразумението
към договор №00106/2017 от 04.10.2017г.
Същия е представен само в
настоящото производство.
Ответникът в съдебно
заседание прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар,
както в производството по обжалване на издаденото НП, така и в настоящото
производство.
Настоящият съдебен
състав намира, че възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в това производство е допустимо, именно защото в него е
отправено и искането за присъждане на разноските от ищеца.
За да е налице
основание за намаляване на адвокатското възнаграждение, следва да се установи
условието визирано в чл.78, ал.5 ГПК, а именно: прекомерност на изплатения
размер спрямо действителната правна и фактическа сложност на делото. Съдът намира,
че изплатеното адвокатско възнаграждение подлежи на намаляване само в случай,
че неговият размер несъответства на правната и фактическа сложност на делото. В
мотивите на постановеното ТР №1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т.д. №2/2016 г.,
ОСС, I и II колегия е посочено,
че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на платения адвокатски
хонорар при несъответствие с действителната фактическа и правна сложност на
делото и възможността на съда да го намали до минималния такъв, определен от
наредбата по чл.36, ал.2 ЗА, е една от
възможностите на страната, в случая държавата, да защити правата си и да не
позволи на другата страна да бъде присъден хонорар, несъответстващ на
критериите на посочената норма от закона. Посочено е още в мотивите на ТР, че
институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се
превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и съдът,
спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само
и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал.2 от ЗА – да е „обоснован и
справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и
да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото от
държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства
интересите на която и да е от страните в производството. Разноските, които не
представляват необходим и разумен разход за адвокатска защита, от която
субектът се нуждае, за да защити ефективно и пълно засегнатите от незаконна
административна дейност свои права и интереси, не могат да се характеризират
като причинена имуществена вреда по смисъла на чл.4 ЗОДОВ (в този смисъл е
решение № 5174 от 25.04.2017 година, постановено по адм. дело № 3948/2016
година на Върховния административен съд, III отделение).
Съгласно чл.18, ал.2
от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни
постановления, в които административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението
се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетение, но не по-малко от 300 лв.
Съгласно чл.7, ал.2,
т.3 от Наредбата - за процесуално представителство, защита и съдействие по дела
с интерес от 5000 до 10 000 лв. възнагражденията са 580 лв. плюс 5% за
горницата над 5000 лв. В случая материалният интерес е имуществената санкция
наложена с отмененото НП, която е в размер на 8000 лв., т.е. минималното
възнаграждение за процесуално представителство съгласно цитираната норма е 730.00
лв. От представения договор за правна защита и съдействие в производството пред
РС се установява, че ищецът е заплатил в брой при подписване на договора сумата
от 876 лв., като плащането е удостоверено с издадена данъчна фактура. От
последната е видно, че данъчната основа е 730 лв., т.е. минимума по Наредбата,
а разликата от 146 лв. до платените 876 лв. е 20% ДДС. При тези обстоятелства
адвокатският хонорар в размер на 876 лв. заплатен по АНД №375/2017г. на
РС-Мездра и претендиран в настоящото производство не е прекомерен и се явява
съразмерен на извършената правна защита и съдействие, обоснован и справедлив.
Що се касае до
допълнителното споразумение към същия договор за правна защита и съдействие по
силата на което клиентът е заплатил на процесуалния представител сумата от
260,56 лв. за извършване на проучвания и ангажиране на доказателства, същото не
се съдържа в кориците на АНД №375/2017г. на РС-Мездра, не е посочено и в
представения списък на разноските по делото, не е доказано в производството
пред РС-Мездра, че такъв е заплатен, с оглед на което и същото не следва да се
присъжда. Отделно от това следва да се посочи проучването на делото, събирането
и ангажирането на доказателства са част от процесуалното представителство по
АНД №375/2017 г. на РС – Мездра, за което е налице платен хонорар и не следва
да се заплащат допълнително. Обратното би означавало, че всяко действие на
адвоката следва да се заплаща допълнително, което надхвърля границите на
справедливостта. Възражението на ответника в тази насока се явява основателно.
С оглед на горното
съдът намира, че заплатения адвокатски хонорар в размер на 1095 лева в
производството по КАНД №270/2018г. на АдмС - Враца, макар и доказано
платен видно от приложената фактура и
банково извлечение, заплатената сума се
явява прекомерна. Заплатения адвокатски хонорар в производство по КАНД
№270/2018г. на АдмС – Враца следва да бъде намален в минималния размер
предвиден в Наредбата/чл.7, ал.2,т.3/, а именно до сумата от 876 лева, която е
заплатена по делото на РС, а в останалата част до пълния предендиран размер от
1095 лева искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
В производство по
КАНД №270/2018г. на АдмС – Враца се предетнидира и допълнително заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 180 лева към договора за правна защита и
съдействие №00228/2018г. От данните по делото е видно, че същото е заплатено от
дружеството, но въпреки това не следва да се присъжда, като обезщетение на
ищеца. Проучването на делото, събирането и ангажирането на доказателства са
част от процесуалното представителство по КАНД №270/2018г. на АдмС – Враца, за
което е налице платен хонорар и не следва да се заплащат допълнително.
Обратното би означавало, че всяко действие на адвоката следва да се заплаща
допълнително, което надхвърля границите на справедливостта. Нещо повече
договора и допълнителното споразумение към него са сключени на една и съща дата
7.06.2018г. Разноските, които не представляват необходим и разумен разход за
адвокатска защита, от която субектът се нуждае, за да защити ефективно и пълно
засегнатите от незаконна административна дейност свои права и интереси, не
могат да се характеризират като причинена имуществена вреда по смисъла на чл.4 ЗОДОВ, а са резултат от свободата на договаряне на страните по договора за
правна помощ и съдействие и следва да останат в тежест на платилата по своя
воля страна. Да се приеме обратното, би означавало отговорността на ответника
да бъде необосновано и едностранно завишена, обвързана единствено с преценката
на ищеца и ангажирания адвокат относно размера на платения хонорар, което
противоречи на принципа за репариране на причинените от незаконосъобразен акт
вреди. В тази насока възражението на ответника е основателно.
Предвид на изложеното
в производство по КАНД №270/2018г. на АдмС – Враца на ищеца следва да се
присъди обезщетение за заплатен адвокатски хонорар в размер на 876 лева, а в
останалата част до пълния претендиран размер от 1095 лева по договора за правна
защита искът следва да се отхвърли, като неоснователен. Неоснователен е и искът
по отношение на заплатеното допълнително възнаграждение в производството за
адвокатска защита в размер на 180 лева. Производството пред касационната
инстанция е протекло в едно с.з., не са
правени искания и не са събирани допълнителни доказателства по делото, с
оглед на което и заплатения адвокатски хонорар в размер на 1095лв. се явява
прекомерен и завишен.
Възраженията на
ответника, че не следва да се обезщетява имуществената вреда, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в касационното производство са неоснователни и
не се споделят от настоящият съдебен състав. Видно от представения договор за
правна защита и съдействие от 07.06.2018 г., втората сума от 1095 лв. е
заплатена от ищеца за процесуално представителство и защита пред АдмС – Враца по
КАНД №270/2018г. Касационното производство не е задължително и в случая е
инициирано от ответника с касационна жалба изх. №Мр-72-00-152/23.03.2018 г.,
поради което вредите се явяват пряка и непосредствена последица от действията
на ответника по смисъла на чл.4 ЗОДОВ. При тези съображения предявената от
ищеца претенция за процесуално представителство пред АдмС – Враца в
производството по обжалване решението на РС – Мездра се явява основателна, като
плащането се доказва с представената фактура и банково извлечение.
Предвид на изложеното и независимо, че ищецът е
доказал вреди в претендирания размер, съдът счита предявеният иск за частично
основателен и го уважава в размер на 2 252 лв., от които 876.00 лв. съставляват
обезщетение за разноските за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в производството по оспорване на НП пред РС – Мездра по АНД
№375/2017г. и 500 лева разноски по делото за експертиза, а за процесуално
представителство в производството по обжалване на Решението на РС – Мездра пред
АдмС – Враца по КАНД №270/2018г. съдът счита, че искът следва да бъде уважен в размер на 876.00 лева. За разликата до пълния размер от 2911,56 лева искът е неоснователен и следва да се отхвърли,
с оглед на изложеното по горе.
С исковата молба е
направено и искане за присъждане на законна лихва върху претендираната сума,
считано от датата на влизане на съдебното решение, с което е отменено
издаденото Наказателно постановление, а именно от 31.07.2018 г., като съдът
намира че следва да се присъди и
законната лихва от датата на влизане на решението в сила.
Ищецът е направил в
исковата молба и искане за присъждане на направените в настоящото производство
разноски, като искането е подържано и в с.з.
Такива претендира и ответникът, като прави и възражение за перкомерност
на адвокатското възнаграждение.
По отношение на претендираните
в настоящото производство разноски в общ размер на 660 лв. от които 50 лева заплатена държавна
такса, 480 лв. по договор за правна
защита и съдействие № 00257/2018 от 06.08.2018 г. и 180 лв. по споразумение към
същия договор от 6.08.2018 г., като ответната страна е направила своевременно
възражение за неговата прекомерност. Направеното искане от процесуалния
представител на ответната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, съдът намира за основателно. С оглед направеното искане за разноски и предвид предмета и естеството на правния
спор, както и обстоятелството, че делото не е с фактическа и правна сложност,
приключило е с едно заседание, съдът намира, че този размер се явява
несъответен на осъществената правна защита и съдействие и принципите на
съразмерност, справедливост и обоснованост. Проучването на делото и събирането
на доказателства са неразделна част от правната защита и съдействие, свързани с
процесуалното представителство по делото и допълнителното заплащане на 180 лв.
направено със споразумението към договора от 6.08.2018 г. е необосновано, още
повече, че е с датата на сключване на договора и е могло да бъде договорено в
самия договор. Така заплатеното допълнително възнаграждение в размер на 180
лева не следва да се присъжда на ищеца в настоящото производство.
Предвид изложеното
съдът приема, че на ищеца в настоящото производство следва да се присъдят разноски
за заплатеното адвокатско възнаграждение в предвидения минимален размер, съобразно чл. 8, ал. 1, т. 2
от Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно 300 лева и съразмерно уважената част от иска в размер
на 87.85 лева.
При този изход на
делото и предвид разпоредбата на чл.10, ал.3 ЗОДОВ която норма е специална по
отношение на чл.143 АПК, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по водене на съдебното производство,
както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска, като на ответника не следва да бъдат присъдени
разноски. В случая, искът е уважен частично като вместо претендираните 2911,56
лева/с допуснатото изменение на иска/ са признати 2 252.00 лева. Размерът на
заплатеното, за настоящото производство, адвокатско възнаграждение също е приет
за прекомерен и уважен към минимално установения размер 300.00 лева, поради което на ищеца съразмерно
на уважената част от иска се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 384.00 лв. Внесена е и дължимата държавна такса в размер на 50.00
лева. По този начин общата сума на
дължимите му деловодни разноски в настоящото производство възлиза на 434.00
лева, която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, като
направени от него разноски в настоящото производство.
Водим от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА
ДНСК гр. София ДА ЗАПЛАТИ на „И.К.“
АД, ***, сумата от 2252 ( две хиляди
двеста петдесет и два лева) обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди вследствие на отменено с влязло в сила
решение Наказателно постановление № СЗР-З-ДНСК-106/7.07.2017 г., издадено от
Зам.-началника на ДНСК, гр. София, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 31.07.2018 г. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в останалата
част до пълния размер от 2911,56 лева.
ОСЪЖДА
ДНСК, гр. София да заплати на „И.К.“ АД, *** деловодни разноски по делото в размер на 434.00/четиристотин
тридесет и четири/ лева.
Решението подлежи на обжалване чрез АдмС-Враца пред ВАС-София в 14-дневен срок от уведомяване на страните,
на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: