Р Е
Ш Е Н
И Е №
град София, 30.01.2019 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание
на седемнадесети януари през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
Секретар:
Милена Кюркчиева
като
разгледа докладваното от съдията
Георгиева
гражд.дело №
10762 по описа за 2018 година, съобрази, че:
Предявени са обективно съединени искове
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
С исковата си молба В. М.К.,
чрез адвокат С.С. противП. на Р.Б.твърди,
че срещу него е било образувано ДП № 2810/2012 г. на 01-РУП-СДВР и
след внесен от СРП обвинителен акт и съдебно производство по НОХД № 8047/2014 г., СРС, 98 състав за
престъпление по чл. 346, ал. 5, пр.1 вр. ал.1 НК, по
което бил оправдан с влязла в сила присъда. В резултат на незаконното обвинение
ищецът претърпял имуществени и неимуществени вреди. По време на наказателното
преследване ищецът живял със страха, че
вследствие на съдебна грешка може да бъде несправедливо осъден на наказание „лишаване
от свобода“ за срок от три до дванадесет години, както ще бъде лишен от право
да управлява МПС и конфискация на не по-малко от ½ от имущество. Ищецът
преживял стрес и притеснения от начина, по който бил задържан и изведен с
белезници, пред погледите на семейството и съседите си и негативното отражение
на обвинението върху членовете на неговото семейство. Твърди, че в резултат на
действията на П. били уронени престижа и доброто му име в обществото. Хората
започнали да го избягват и да подхождат към него със страх и недоверие,
наложило се да освободи и поста си на член настоятелството на 24 ОДЗ - гр.
София, тогава посещавано и от неговите деца. Ищецът започнал да страда от
безсъние, непрестанно го мъчела мисълта за воденото срещу него дело, започнал
да се храни зле, отслабнал с повече от 30 кг. Душевните страдания на ищеца
допълнително били подсилени от продължителния срок на наказателното
производство, което било в резултат на действията на П..
В хода на досъдебното производство по ДП №
2810/2012 г., 01-РУП-СДВР на ищеца била определена и внесъл парична гаранция в
размер на 2000 лв. по сметка на СДВР с платежно нареждане от 10.11.2012 г. Така
от тази дата, до предявяването на исковата молба, ищецът бил лишен от
възможността на използва тази парична сума и претърпял вреди, изразяващи се в
пропуснати ползи в размера на законната лихва, начислена върху същата. Освен
това в хода на наказателното производство ищецът е претърпял и вреди от разходи
за адвокатска защита в размер на 2600 лв. С оглед на горното се поддържа, че е
налице правен интерес за ищеца да претендира по съдебен ред изплащане на
обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди от П. на Р.Б.вследствие
на наложената му мярка за неотклонение и за повдигнатото му обвинение, по което
е образувано НОХД № 8047/2014 г., СРС, 98 състав, по което е оправдан.
ИСКАНЕТО е да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца обезщетения за вреди, вследствие на повдигнато от Софийска районна
прокуратура обвинение за престъпление по чл. 346, ал. 5, пр.1 вр. ал.1 НК, по което е оправдан с присъда по НОХД №
8047/2014 г. на СРС, НО, 98 състав, в размер на сумата от 30
000 лв. за обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху същата сума, считано от 30.03.2018 г. (датата на влизане в сила на процесната оправдателна присъда) до окончателното плащане;
сумата от 2600 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи сторените от него разноски по
ДП № 2810/2012 г., 01-РУП- СДВР, по НОХД 3272/2013, СРС, 116 състав и по НОХД №
8047/2014 г., СРС, 98 състав, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на исковата молба до окончателното плащане и сумата от 1166, 34
лв. - обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи), представляващи лихва върху внесената гаранция
от 2000 лв. - за периода от 10.11.2012 г. (датата на внасяне) до 06.08.2018 г.
(датата на депозиране на исковата молба в съда), както и законната лихва върху тези
суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
плащане. Претендира разноски.
П. на РБ, чрез СГП оспорва исковите претенции по
основание и размер и моли съда да ги отхвърли. Оспорва, че са настъпили
описаните в исковата молба вреди от уронване доброто име на ищеца и физически и
психически страдания на ищеца, както и наличието на причинно следствената
връзка с обвинението, по което е оправдан. Поддържат се доводи, че от претендираните вреди следва да се изключат вреди за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок и от действията на други органи,
или претърпяни от други лица (от семейството на
ищеца) вреди. Оспорва се размера на иска за неимуществени вреди, като
неоснователно завишен с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД. В отговора се излагат
съображения, че исковите претенции за имуществени вреди са недоказани и
неоснователни. Ответникът прави и евентуално възражение за съпричиняване
на основание чл.5 от ЗОДОВ.
Софийски градски съд, като прецени
всички събрани по делото доказателства и доводи на страните по свое убеждение,
прие за установено от фактическа страна следното:
От представените с исковата молба и
приложените с писмо с вх.№ 154124 от 23.11.2018 г. и съдържащи се в НОХД №
8047/2014 г. по описа на СРС, НО, 98 състав писмени доказателства, се установи,
че:
Срещу ищеца е повдигнато обвинение и е привлечен
в качеството на обвиняем с постановление на прокурор от СРП от 20.10.2012 г. за
това, че на 19.10.2012 г. около 7, 30 часа в гр.София, ул.“****“, пред
бл.35 е отнел чуждо МПС – марка „БМВ“ с ДК № 3133 СР от владението на К.В.Г.,
без нейно съгласие, с намерение да го ползва, като за отнемането е употребил
сила – избутал К.Г.от автомобила, след което избягал с автомобила -
престъпление по чл.346, ал.5, пр.1, алт.1, вр. с ал.1
от НК. С присъда на СРС по НОХД № 8047/2014 г., влязло в законна сила на
30.03.2018 г., ищецът е признат за невиновен и оправдан по така повдигнатото му
обвинение. Ищецът е привлечен като обвиняем с постановление от 20.10.2012 г. за
престъпление по чл.346, ал.5, пр.1, алт.1, вр. с ал.1
от НК и разпитан в това му качество
(протокол от 21.10.2012 г.) и задържан за срок от 24 часа със заповед на основание чл.63, ал.1, т.1 от ЗМВР на
20.10.2012 г. С постановление от 21.10.2012 г. на прокурор от СРП ищецът е бил
задържан за срок от 72 часа. Видно от постановленията на прокурора от
21.10.2012 г., на обвиняемия е била предоставена правна помощ и назначен служебен защитник на основание
чл.94, ал.1, т.6 от НПК и чл.25, ал.1 от ЗПрП. Видно
от пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 21.10.2012 г., за защита
в досъдебното производство обвиняемият е упълномощил адвокат П.Л.и адвокат Н.Л.,
при уговорено и изплатено в брой възнаграждение в размер на 150 лв.
След внасянето на делото в съда с
обвинителен акт, с определение по НОХД № 3272/2012 г. по описа на СРС, НО, 116
състав от съдебно заседание на 18.09.2013 г. първоинстанционният
съд е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдебното
производство е прекратено и делото е върнато на СРП. С постановление от 30.09.2013
г. на прокурор от СРС делото е върнато за доразследване, при което са извършени
нови разпити на свидетели и са събрани доказателства относно придобиването на
лекия автомобил и пазарната му стойност (вж.постановление за назначаване на експертиза
от 31.10.2013 г.), събрани са доказателства за подадено уведомление за щета за
застрахователното събитие настъпило на 19.10.2012 г. – отнемане на автомобила,
и изплащане на обезщетение по застрахователна полица по застраховка “Каско“ в ЗАД „Л.“. С протокол от 12.12.2013
г. разследването е предявено на обвиняемия на 12.12.2013
г. и защитника му, след което е изпратено с мнение за предаване на обвиняемия
на съд. С постановление от 03.01.2014 г.
на СРП досъдебното производство е върнато на разследващия орган за изпълнение
на дадените указания, в това число назначаване на съдебно техническа експертиза
на оптичен носител с цел установяване местонахождението на обвиняемия (респ.
личния му автомобил Фиат Палио с рег.№ ******, син на
цвят) към инкриминирания период. Извършването на това процесуално-следствено действие
е било указано с постановление от 30.09.2013 г. т. 5 за връщането на делото. Това искане е било направено от
защитника на обвиняемия и отразено в протокола за предявяване на разследването
от 12.12.2013 г. Същото е уважено с постановление на
прокурора от 03.01.2014 г. и експертизата е назначена с постановление от
17.01.2014 г. на разследващия полицай. Събрани
са и доказателствата за заведени щети по застраховката „Каско“
– 4 бр. с писмо от 20.01.2014 г. на застрахователното дружество.
Разследването е било предявено на
обвиняемия на 04.04.2014 г. и досъдебното производство
е било изпратено на СРП отново с мнение за предаване на съд. Срещу ищеца е ***несен обвинителен акт от 14.04.2014 г., с който е обвинен в
извършването на престъпление по чл. 346, ал.5 предл1, алт.1, вр. с ал.1 от НК.
Към таза дата, а и до приключването на наказателното производство, взетата с
постановление на прокурор от СРП от 22.10.2012 г. по пр.преписка
№33470/2012 г. по описа на СРП спрямо
обвиняемия мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лв. не е била
изменяна в по-тежка. Сумата е внесена от К. на 10.11.2012 г. по банкова сметка
в „П.Б.(България)“АД с посочено
основание:парична гаранция по ЗМ №
2810/2012 г. по описа на 01 РПУ и преписка
№33470/2012 на СРП – видно от вносен документ (л.24 от досъдебното
производство).
В наказателното производство в съдебна
фаза при това разглеждане е било насрочено открито съдебно заседание на 16.07.2014
г. То е отложено поради неявяване на подсъдимия и е постановено принудителното
му довеждане. Еднократно делото е било отсрочено, поради отсъствие на съдията
докладчик и с оглед съблюдаване на принципа за неизменност на състава. Следващото
съдебно заседание е отложено поради нередовна процедура по връчване на обвинителния
акт. С писмо от МВнР Дирекция „Консулски отношения“ от 24.11.2014 г. по делото
са постъпили данни за задържането под стража на подсъдимия в следствен арест в
гр.Гниляне, Република Косово по наложена мярка за
неотклонение „задържане под стража“.
Същият е бил задържан на 30.05.2014 г. Поради тази причина, насроченото
за 16.02.2016 г. открито съдено заседание е било отложено за 21.06.2016 г., а то
пък е било отложено за осигуряване на правото на защита на подсъдимия и
възможност на упълномощения от 21.06.2016 г. нов адвокат да се запознае с обвинителния
акт. Адвокат В.е упълномощена с пълномощно (л.75 от делото) и е договорено възнаграждение
от 1500 лв., от които в брой са платени 200 лв. Съдебното следствие е започнало
в съдебно заседание на 08.11.2016 г., събрани са гласни доказателства, в това число
по искане на защитата на подсъдимия.
Същото е приключило на 12.06.2017 г. и е постановена оправдателната
присъда. По протест на П. е образувано въззивно
производство пред СГС, по което с решение №423 от 30.03.2018 г. по ВНОХД№
870/2018 г. на СГС, НО, XVI въззивен състав присъдата е потвърдена и е вл. в сила. С определение на СРС от съдебно заседание от
12.06.2017 г., на основание чл.309 от НПК, мярката за неотклонение е отменена и
е отпаднало основанието за задържането на паричната сума.
От представената по делото справка за
съдимост изд. на 26.10.2018 г. от Бюро съдимост при СРС е видно, че ищецът е осъждан
със споразумение по НОХД № 1562/2003 г. по описа на СГС, НО, 1 състав, влязло в
сила на 01.07.2004 г. за това, че на 17.09.2008 г. чрез използване на
техническо средство е отнел чужда движима вещ, микробус, която е била под
постоянен надзор, собственост на М.Р., на стойност 11 000 лв. от
владението на С.Р.с намерение противозаконно да
присвои, като кражбата е в особено големи размери – престъпление по
чл.195, ал.2, вр. с ал.1, т.2 и т.4 пред. 2 вр. с
чл.194, ал.1 вр. с чл.54 от НК и му е било определено
наказание „лишаване от свобода“, отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за
срок от пет години. В досъдебното
производство се съдържа справка от УИС на П. на Р.Б.към 19.10.2012 г., от която
е видно че срещу ищеца е образувана пр.преписка №41421 по описа за 2008 г. на
СРП и ДП №5139/2008 г. на 07 РПУ София за извършено престъпление по чл.316, предл.2, вр. с чл.308, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
От показанията на разпитаната свид. Н.– съпруга на ищеца, се установява, че през периода
на воденото наказателно производство ищецът бил притеснен, неговите съседи,
приятели и познати се отграничили от общуване с него.
Ищецът се чувствал зле и от това, че семейството и децата му ставали свидетели
на това отношение и на подмятания, че е престъпник дори в детската градина от
родители на други деца. Той загубил значително тегло повече от 20 килограма. С
показанията на свид. М. – преподавател в детско
заведение, посещавано от децата на ищеца към момента на повдигането на
обвинението, се установява, че той се ползвал с добро име сред родителите и
учителите в детската градина и помагал на ръководството при разрешаване на
различни проблеми относно сградата и ползването й от децата. Свидетелката сочи,
че той бил член на настоятелството, но след като бил обвинен вече сам не
пожелал да остане в него, защото се притеснявал.
Съдът, като прецени свидетелските
показания на свид.Н.с оглед на другите доказателства
по делото и съобразно чл.172 от ГПК, намира за недоказани настъпването на вреди
за ищеца от травмиращ начин на задържането му и от страх от несправедливото му
осъждане, както и от притеснения у ищеца какво ще стане със семейството му в
този случай. Установи се, че ищецът е осъждан и че е бил регистриран за друго
престъпление, за което е било образуваното досъдебно производство и
пр.преписка. Неоснователни са възраженията на ответника, че претендираните
вреди са вреди, претърпени в резултат на тази престъпна деятелност на ищеца,
тъй като се касае за период, предшестващ воденото наказателното производство за
процесното обвинение. Тези факти обаче са от значение
за отражението и степента на засягане на личността на ищеца, като съдът приема
че те са с по-нисък интензитет върху личността на ищеца, спрямо лице, срещу
което никога и по никакъв повод не са извършвани действия от страна на правоохранителните органи. Освен това се установи, че в
периода на воденото наказателно производство ищецът е бил задържан под стража в
Република Косово, което е станало причина и за отлагане на насрочени съдебни
заседание. Затова и съдът намира, че причините за притесненията на ищеца,
избягването му от страна на съседи и приятели не са свързани само с процесното обвинение.
По делото се съдържат доказателства за
уговорени и изплатени адвокатски възнаграждения от ищеца в размер на 150 лв. -
адвокатски хонорар (виж лист 21 от ДП) заплатени в брой; 950 лв. - адвокатски
хонорар на двама различни адвокати(виж лист 22-23 от НОХД 3272/2013, СРС, 116
състав) заплатени в брой; 1500 лв. - адвокатски хонорар на нов адвокат (виж
лист 75 от НОХД № 8047/2014 г., СРС, 98 състав), от които са заплатени в брой
200 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира предявената искова претенция за присъждане на неимуществени вреди за частично основателна. Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ отговорността на държавата за вреди, причинени на гражданите от органите на П. в случая е фиксирана при строго определени условия, а именно:незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, която хипотеза е налице в настоящия случай, или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност на държавата, която е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице-пряк причинител на вредите. Отговорността на държавата е специфично проявление на принципа за отговорност на възложителя на работа по чл. 49 от ЗЗД и тя също е гаранционно-обезпечителна. Елемент от фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 2 от ЗОДОВ, е установяване на незаконосъобразността на акта, действието/бездействието на органа по чл. 2 от закона, от което се твърди, че са претърпени вредите, тоест дали противоречат на материалноправни или процесуалноправни норми.
За да бъде ангажирана
отговорността на държавата по чл.
2, ал.1, т.3, пр. 1 от ЗОДОВ, освен наличие на влязла в сила акт, с който ищец е оправдан, ищецът следва да
докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и техния размер, както и
причинна връзка между вредите и незаконното обвинение. Отговорността на
държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането. На репариране подлежат
само действително настъпилите вреди. (В този смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005
г. по т.гр.д.№ 3//2004 г. на ОСГК на ВКС).
Безспорно по делото се установи, че спрямо
ищеца от страна на П. е било повдигнато
и поддържано незаконно обвинение по което е оправдан с влязла в сила
присъда, поради което е осъществен фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. В
случая е образувано и проведено
наказателно производство и ищецът е бил обвинен в престъпление и в
последствие оправдан, поради което са налице законовите предпоставки за
възникване отговорността на държавата за вреди.
Размерът на паричното обезщетение, като
еквивалент на претърпените неимуществени вреди се определя с оглед критерия справедливост
по чл.52 от ЗЗД. Той включва винаги
конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
см. на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение. При исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение,
дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е оправдан по
всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на
наказателното производство; вида на взетата мярка за неотклонение, другите
наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и
по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца, конкретните негови
преживявания и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него
наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия,
обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ се определя
глобално – за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт.
В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими
и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на
необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, следва да е достатъчно по
размер за репарирането им – в съответствие с общоприетия критерий за
справедливост и с оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно
обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер,
необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав намира, че с
действията си П. по предявяване и повдигане на обвинение, по което ищецът е бил
оправдан, на същия са му причинени и е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на личното
достойнство и чест, негативни психически изживявания и притеснения, чувство на безпокойство, че е обвинен и
несигурност за изхода от делото. В тази насока са събраните по делото гласни
доказателства свидетелски показания. С оглед на задължителната съдебна
практика, изразена в постановеното по чл.290 от ГПК решение № 480/ 23.04.2013г. на ВКС на Република
България, Гражданска колегия, ІV отделение, по гр.дело № 85/2012 г., и без
формални външни доказателства следва да се приемат за настъпили обичайните
вреди от лице, спрямо което е било повдигнато незаконно обвинение – то изпитва неудобство,
чувство се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се
моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване. В
този смисъл е и решение
№ 55/11.03.2013 г., постановено по гр. д. № 1107/2012 г. по описа на ВКС,
ГК, IV г. о. Приема се, че съдът не е строго ограничен от формалните доказателства
за установяване на увреждане в рамките на обичайното при търсене на обезщетение
за претърпени вреди поради незаконно обвинение, както и на причинно
следствената връзка помежду им. Като взе предвид съдебната практика, както и свидетелските
показания на свид.Н., оценени съобразно възможната тяхна
заинтересованост, съдът приема, че за ищеца са настъпили описаните в исковата
молба вреди, които обичайно засягат по
негативен начин психическото и физическото състояние на човека и настъпват у
всекиго, както и причинно следствената им връзка с незаконното обвинение.
Когато се твърди причиняване на болки и
страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане от влошаване
на здравето или върху неговия авторитет в дадена обществена сфера, а също и
други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на
увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва
изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от
предмета на иска ( решение
№ 542/15.01.2013 г., постановено по гр. д. № 1 568/2 011 г. по описа на
ВКС, ГК, IV г. о. ) и да се докажат. Специалният закон предвижда отговорността
за държавата за вреди причинени от действията на нейните органи, когато между
двете да съществува причинно следствена връзка, което следва и от общата
разпоредба на чл.51, ал.1, изр. 1 от ЗЗД, и тя не може да се предполага. По
силата на чл.154, ал.1 от ГПК същата трябва да бъде доказана от ищеца, извън случаите,
когато се претендират вреди в рамките на обичайните такива.
В случая от събраните гласни доказателства липсват
данни за продължителността и интензивността на негативните изживяване върху
психиката на ищеца, тъй като разпитаните по делото свидетели, или не са могли
да възприемат изцяло обстоятелства охарактеризиращи състоянието му (свид.М.), или не са достоверни и достатъчно конкретни в
тази насока (свид.Н.) и следователно съдът не може да
приеме, че тези изживявания са били особено продължителни и интензивни.
Недоказано е също, че ищецът е страдал от безсъние, че не се хранел и
непрестанно го мъчела мисълта за воденото срещу него дело. Евентуално
претърпени от останалите членове на семейството му вреди, произтичащи от
незаконното обвинение не подлежат на обезщетяване. Ето защо, при определяне на
размера на обезщетението съдът взе предвид само обстоятелствата, които се
установиха по делото – относно преживяванията на самия ищец за това как обвинението
ще се отрази на семейството му (съпруга и две непълнолетни деца) ако трябва
съпругата му да се грижи сама за тях, в какъвто смисъл са показанията на свид.Н..
Относно вредите от уронване на доброто име и освобождаването му от почетния пост на член на настоятелството, съдът намира същите за недоказани. Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях трябва да съответства на необходимото за преодоляването им, като се съобрази и заемана от обвинения длъжност (обществено положение). Факти от обективно естество, които следва се съобразят при определяне на обезщетението за неимуществени вреди биха били такива, относно вида на заемана длъжност, вкл. съответните професионални и морални изисквания при нейното заемане и съдържало ли е незаконното обвинение елементи, оказващи вредоносен ефект върху обществената реализация или кариерно израстване в съответната длъжност, каквито в случая не са налице. Връзката между тези факти е определяща в конкретна степен злепоставящото въздействие на обвинението в извършването на престъплението по служба при заемане на висши държавни и, или, други длъжности (напр. Решение .№.832/10.12.10 по г.д.№.593/10, ІV ГО, Решение №.321/26.11.14 по г.д.№.2516/14, ІV ГО и др.), като в случая обаче не са касае за обвинение в такова престъпление и против обвиняем от този кръг лица. На първо място - по делото не се установи участието на ищеца в настоятелството към детската градина, което е юридическо лице с нестопанска цел (чл.306, ал.4 от Закона за предучилищното и училищно образование) с режим на вписване в регистър. Второ- с оглед доброволния принцип и целите на участието в него - за подпомагане дейността на образователната институция, фактът на напускането му, според съда, не е в причинна връзка с повдигнатото обвинение.
Съгласно
постоянната съдебна практика, при иск за вреди от незаконно обвинение, продължителността
на воденото наказателно производство във всичките му фази следва да се вземе
предвид при определя на глобалното обезщетение за неимуществени вреди. От
значение за квалифицирането на производството като продължило извън рамките на
разумните срокове по см. на чл. 6,
§ 1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, е не само
продължителността на делото като изминал период от време, а и извършените през
този период действия от органите на разследването, респ. съда и страните. При
преценката си за разумност на релевантния период, съдът прилага три критерия:
сложност на делото, поведение на лицето и поведение на компетентните органи. Съдът
намира, че досъдебното производство е продължило извън разумния срок, тъй като
двукратно е връщано за доразследване (веднъж от съдебна фаза), не са събрани
своевременно доказателства за оневиняването на обвиняемия и то при изрични
указания на прокурора за извършване на конкретни процесуално–следствени действия.
В съдебна фаза делото е гледано в продължение на три години, като процесуални действия по
събиране на доказателства са били извършвани в три съдебни заседания, в това
число по искане на защитата. Разглеждането на делото преди това е отлагано
многократно поради неявяване на подсъдимия, поради задържането му в Косово и по
искане на защитата. Като взе предвид това, както и делото е гледано в СРС,
който е с над средната за страната натовареност, съдът намира срока за насрочване
и разглежданото му за обичаен и разумен. Процесуалните действия в тази фаза са били
извършени в законовите срокове и делото не е било отлагано по причини,
настъпили поради действия или бездействия на П. или съда.
При определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, от съществено значение е как обвиненията са се отразили върху пострадалия именно с оглед на неговата личност, начина му на живот, среда и ценностна система, степента и интензитета на преживените от него емоционални страдания, други увреждания и неудобства; колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. С оглед на изложеното, съдът намира, че съобразно критериите на чл.52 от ЗЗД и отчитайки релевантните в случая факти на вида и тежестта на обвинението (в тежко престъпление по см. на чл.93, т.7 от НК), продължителността на воденото наказателно дело, че лицето е осъждано и срещу него са водени наказателни производства и налагани мерки на процесуална принуда по друго дело - в този смисъл на стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, както и това, че не всички неимуществени вреди за ищеца през този период са причинени от процесното незаконно обвинение, а и от други образувани срещу него досъдебни производства и задържане в друга държава, следва да се определи обезщетение в занижен спрямо други подобни случаи размер. Когато едно лице е осъждано и за други престъпления, интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с тези на лице, по отношение на което за първи път се подвига обвинение-Решение №251 от 21.12.2015 г. по гр. д. № 812/2015 г. на III г. о. на ВКС и др. Съдът намира, че не е установено по делото ищецът да е претърпял съществени терзания, психически преживявания от воденото наказателно преследване – дори обстоятелството, че срещу него са водени други наказателни дела, обосновава обратния извод – за преодоляване на страха от последиците от осъждане по наказателно производство. Съдът съобрази още и обстоятелството, че осъждането на държавата в лицето на процесуалния й субституент П. на РБ за заплащане на обезщетение, само по себе си също има ефект на репарация за ищеца, като размерът на обезщетението не следва да бъде източник на обогатяване.
Предвид всички тези, установени по делото обстоятелства, и посоченото им значение за размера на процесното обезщетение, както и предвид социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната, настоящият съдебен състав намира за справедливо обезщетение, което би репарирало процесните неимуществени вреди, търпени от ищеца (доколкото те изобщо могат да се оценят в пари и да се овъзмездят с парично обезщетение) - парично обезщетение от 6 800 лв. В тази част искът е основателен и доказан и следва да се уважи, като в останалата му част бъде отхвърлен с решението по делото. Съгласно приетото в задължителната за съдилищата съдебна практика, по иск с правно основание чл. 2, ал.1 ЗОДОВ, по възражение на ответника са приложими и правилата на чл. 5 ЗОДОВ. Ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, т. е. неговото поведение е единственият каузален фактор, съгласно т. 3 ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС държавата не отговаря. Ако пострадалият само е допринесъл за настъпването на вредите със своето процесуално поведение: недобросъвестно е създал предпоставки за повдигане и поддържане на незаконното обвинение, недобросъвестно е забавял или опорочавал процесуални действия, прикривал е определени обстоятелства или е имал друго недобросъвестно процесуално поведение, обезщетението се намалява с оглед особеностите на всеки отделен случай. В тази хипотеза съдът също се произнася по предмета на предявения иск, като прилага последиците от недобросъвестно процесуално поведение на пострадалия при осъществяване на неговата защита в наказателното производство – Тълкувателно решение №1/11.12.2018 г. по т.д.№1/18 на ОСГК на ВКС. Съдът намира, че възражението на ответника в този смисъл е недоказано и неоснователно.
При определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди, представляващи адвокатско възнаграждение в наказателното производство съдът счита същия за частично основателен. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №3/2005 г. на ВКС, ОСГК, обезщетението за имуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи. В случая обвиняемият е упълномощил общо петима адвокати в хода на делото, като четирима от тях в съдебната фаза без да има доказателства за необходимостта от това – напр.отказ от пълномощия, оттегляне на пълномощия, обективна невъзможност на адвоката да представлява подсъдимия или др. 150 лв. - адвокатски хонорар (вж.л.21 от ДП); 950 лв. - адвокатски хонорар (вж. л.22-23 от НОХД 3272/2013, СРС, 116 състав); 1500 лв. - адвокатски хонорар (вж. л.75 от НОХД № 8047/2014 г., СРС, 98 състав). Право на страна в процеса е да упълномощава по своя преценка колко и кои адвокати да осъществяват защитата й, но при предявена претенция за имуществени вреди от разходи за адвокатски възнаграждения, следва се отчете наличието на причинно следствена връзка с незаконното обвинение.
С оглед на изложеното, съдът счита, че искът е основателен до размера от 800 лв., съставляващи платен адвокатски хонорар на един адвокат в досъдебната фаза (150 лв.) и един адвокат в съдебната фаза на наказателното производство (650 лв.) (л. 23 от НОХД №3272/13 г.) За сумата, съставляваща разлика над заплатените 200 лв. до уговорените 1500 лв. за адвокатско възнаграждение на адв.В.липсват доказателства за плащане, поради което в тази част претенцията е неоснователна и на това самостоятелно основание.
По предявения иск с правно основание по
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за присъждане на
обезщетение за имуществени вреди поради незаконно обвинение - в случая
незаконно взета мярка за неотклонение "парична гаранция“. Според
разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.
В чл. 82 ЗЗД имуществените вреди са два вида - претърпени загуби и пропуснати
ползи. Пропуснатите ползи са неосъществено увеличение на имуществото, което се
основава на предположението за състоянието, в което имуществото би се намирало,
ако не бяха засегнати благата, т. е. ако вредоносното събитие не беше
настъпило. Пропуснатата полза,
изразяваща се в загуба на законната лихва
върху внесената като парична гаранция сума, е в причинна връзка с незаконното
обвинение в извършване на престъпление,
за което ищецът е оправдан. Предвид оправдателната присъда сумата се явява
задържана без правно основание, а размерът
на вредата се изразява в законната лихва
съгласно чл.
86, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е постановеното съдебно решение № 281 от
4.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010 г. III г. о. ВКС, с което е прието, че
разпоредбата на чл.
86, ал. 1 ЗЗД предвижда презумпцията, че в този случай вредите са най-малко
в размер на
законната лихва.
Затова, вземайки предвид, че сумата е внесена на 10.11.2012 г. и мярката е
отменена на 12.06.2017 г., при липса на данни за друга по-късна дата на връщане
на гаранцията, както и доказателства за вреди по-големи от законната лихва,
съдът намира, че следва да се осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение
за неимуществени вреди в размер на законна лихва върху сумата за внесена
гаранция за този период. Съобразно разпоредбата на чл.162 от ГПК и с помощта на
програма електронен калкулатор, съдът определи и размера на дължимата сума - 933, 01 лв., като в тази му част искът е
доказан и основателен и следва да се уважи, а в останалата му част – до
предявения размер, да се отхвърли.
Следва върху сумите за обезщетения за
имуществени вреди да се присъди и законна лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба, до окончателното им изплащане.
На основание чл.78 от ГПК във вр. с чл.9а и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ и с оглед изхода от
делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за
дължима и внесена държавна такса в размер на 30 лв. Следва, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, да бъде осъден ответника да заплати и адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от исковете, а именно- 252, 71 лв. Неоснователно е възражението
на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК, тъй като уговорения и заплатен размер на
адвокатско възнаграждение с договор от 15.01.2019 г., не надвишава минималния
размер по Наредба №1/2004 г. – чл.7, ал.1, т.4.
Водим от изложеното, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
П. на Р.Б.- гр.София ****, бул.”*****да з а п л а т и на В.М.К.
с ЕГН **********, на основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, сумата от 6 800
лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на
обвинение в извършването на престъпление
по чл. 346, ал. 5, пр.1 вр. ал.1 НК, по което е
оправдан с присъда по НОХД № 8047/2014 г. на СРС, НО, 98 състав, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 30.03.2018 г. до окончателното й изплащане,
като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част – над
уважения размер, до размера от 30 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. на Р.Б.-
гр.София ****, бул.”*****да з а п л а т и
на В.М.К. с ЕГН **********, на
основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди, сумата от 800 лв. - обезщетение за
имуществени вреди, в резултат на
обвинение в извършването на престъпление
по чл. 346, ал. 5, пр.1 вр. ал.1 НК, по което е
оправдан с присъда по НОХД № 8047/2014 г. на СРС, НО, 98 състав, представляващи
сторени разноски за адвокатско възнаграждение в наказателното производство,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.08.2018 г. до
окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за имуществени вреди – разходи за адвокатско
възнаграждение, в останалата му част - до размера от 2600 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. на Р.Б.-
гр.София ****, бул.”*****да з а п л а т и
на В.М.К. с ЕГН **********, на
основание чл.2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди, сумата от 933, 01 лв. обезщетение за имуществени
вреди (пропуснати ползи) в резултат на
обвинение в извършването на престъпление
по чл. 346, ал. 5, пр.1 вр. ал.1 НК, по което е
оправдан с присъда по НОХД № 8047/2014 г. на СРС, НО, 98 състав, в размер на лихвата
върху внесената гаранция от 2000 лв. - за периода от 10.11.2012 г. до
06.08.2018 г., както и законната лихва върху сумата за обезщетение, считано от
07.08.2018 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за имуществени вреди –пропуснати ползи, в останалата
му част - над уважения размер – до размера от 1166, 34 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П. на Р.Б.-
гр.София ****, бул.”*****да з а п л а т и
на В.М.К. с ЕГН ********** сумата
от 30 лв. разноски за внесена държавна такса и 252, 71 лв. разноски за
адвокатско възнаграждение.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните по делото.
СЪДИЯ: