Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 13.10.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на петнадесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 16239 по описа на ВРС за 2019 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „М.Б.” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ПК 1202 срещу В.С.Р., ЕГН**********, с адрес *** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на
Заповед № 5539 от 18.07.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 11175/2019г. по описа на ВРС за следните суми: 1000
лева, представляваща дължима
главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 014СС-R-001291/25.05.2009г., сключен между
„Първа Инвестиционна Банка“ АД и В.С.Р., вземането по който е прехвърлено на „М.Б.”
ЕАД по силата на Приложение № 1 към договор за цесия от 02.04.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 17.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 874,20 лева, представляваща
наказателна лихва по т.10 от договора за периода от 17.07.2016 г. до 17.07.2019 г. Претендират се и направените в
производството разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 02.04.2018г. е сключен договор за цесия между „Първа Инвестиционна Банка“ АД и „М.Б.” ЕАД, по силата на който на ищеца е прехвърлено вземането по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 014СС-R-001291/25.05.2009г., сключен между „Първа Инвестиционна Банка“ АД и В.С.Р., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Процесното вземане фигурирало в Приложение № 1 към договора за цесия. Длъжникът бил уведомен за извършената цесия чрез ЧСИ Дарина Сербезова Славова, рег. № 893 към КЧСИ. По силата на сключения между „Първа Инвестиционна Банка“ АД и В.С.Р. договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 014СС-R-001291/25.05.2009г. банката предоставила на ответницата кредит тип овърдрафт в размер на 1000 лева, който бил изцяло усвоен. Длъжникът се съгласил да погасява предоставения овърдрафт в сроковете и по начина посочен в Общите условия към договора. Съгласно т.7 от договора при непогасяване до датата на падежа, длъжникът заплаща на банката след изтичане на първите три отчетни периода годишен лихвен процент в размер на 17,14 % за извършване на безналични плащания на ПОС терминал и 19,14 % за всички останали транзакции. На основание т.10 от договора при неплащане на месечната погасителна вноска или надвишаване на кредитния лимит, Банката начислявала наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12 %. Длъжникът не погасил поетите задължения и не извършвал плащания по дълга от 05.04.2013г. Ползваният кредит бил обявен за предсрочно изискуем на основание т.27, б.”а” от Общите условия, за което длъжникът бил уведомен чрез ЧСИ Дарина Сербезова Славова, рег. № 893 към КЧСИ.
В
законоустановения срок от назначения особен представител на ответника е
депозиран писмен отговор, с който исковете се оспорват като неоснователни.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Сочи се, че съгласно Общите
условия по договора за кредит с изтичането на 150 календарни дни договорът
става автоматично предсрочно изискуем, а именно от 01.12.2013г., от който
момент е изтекла тригодишната погасителна давност. Оспорва се наличието на
валидно облигационно правоотношение между ответницата и „Първа Инвестиционна Банка“
АД, възникнало по силата на процесния договор за кредит. Твърди, че ответницата
не е усвоила процесната сума. Оспорва се изцяло дължимостта на заявените от
ищеца суми по основание и по размер. Сочи се, че не е налице твърдяната от
ищеца предсрочна изискуемост от 2019г. Оспорва се претендираната неустойка като
нищожна поради прекомерност и противоречие с добрите нрави.
С писмена молба, депозирана преди съдебно заседание,
процесуалният представител на ищеца заявява, че поддържа исковата молба.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника оспорва предявените искове и поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип Vivatel-ПИБ и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 014СС-R-001291 от25.05.2009г., сключен
между „Първа инсвестиционна банка“ АД и В.С.Р. в качеството на „титуляр“. По силата
на договора банката се е задължила да открие на името на титуляра абонат на
„БТК Мобайл“ ЕООД разплащателна сметка с посочен IBAN ***дна кредитна карта с чип VISA Classic тип Vivatel-ПИБ,
както и да предостави кредитен лимит в размер на 1000 лева, който може да бъде
усвояван под формата на овърдрафт с използване на кредитната карта. Срокът за
ползване на кредитния лимит е уговорен до 25.05.2011г., като същият се
подновява автоматично при условията и реда, предвидени в Общите условия.
Титулярът от своя страна се е задължил да погасява усвоената част от кредитния
лимит (овърдрафт) в сроковете и по начина, договорени в Общите условия и
договора. Датата на падежа на задълженията на титуляра към банката за един
отчетен период е определен на 1-во число на календарния месец, следващ
изтичането на отчетния период. Съгласно чл.6 за всички трансакции, извършени до
размера на текущия разполагаем лимит, отчетени през един период, титулярът има
право на гратисен период до 60 дни. Съгласно т.7 при непогасяване в срока,
титулярът заплаща на банката годишна лихва в посочени размери. ПВ чл.9 е
предвидено, че при неплащане до дата на падежа на съответния отчетен период на минималната
погасителна вноска титулярът заплаща върху непогасената част наказателна лихва,
като съгласно т.10 лихвата за просрочена минимална вноска е в размер на лихвата
по т.7 плюс наказателна надбавка.
Представени по делото са и Общите условия на „ПИБ“ АД за издаване и
ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип. Съгласно т..18 от
същите титулярът се задължава всеки месец до падежа или на следващия работен
ден да внася по сметката минимална погасителна вноска, посочена в отчета по
сметка. В чл.27 е предвидено, че банката има право да обяви ползвания овърдрафт
за и изцяло и предсрочно изискуем след писмено уведомление до титуляра в срок,
определен от банката в случай, че титулярът не извърши което и да е плащане по
Договора и Общите условия за срок, по-дълъг от 5 работни дни след датата, на
която такова плащане е станало изискуемо.
Видно от протокол от 25.05.2009г. ответницата е удостоверила, че е
получила кредитната карта.
Представен по делото е договор за прехвърляне на вземания от 02.04.2018г.,
сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД и „М.Б.“ ЕАД, както и Приложение №
към него., съгласно което с договора е прехвърлено и вземане от В.С.Р. по договор от 25.05.2009г с главница
от 1000 лева и общ размер на вземането към датата на цесията
1762.38 лева.
Представено е и уведомление от
ищцовото дружество до ответника за извършената цесия, както и за обявяване на
предсрочна изискуемост, което е връчено със съдействието на ЧСИ Дарина
Сербезова-Славова по реда на чл.47 от ГПК. Видно от разписката към съобщението
призовкар е посетил адреса и е констатирал, че адресата е бил на квартира там и
живее в чужбина. Залепено е уведомление на 14.03.2019г. Видно от справката в
НБД към заповедното производство адресът на който е изпратено съобщението от
ЧСИ съвпада с регистрираните постоянен и настоящ адрес на ответницата. От
справката от НАП става ясно, че последният регистриран трудов договор на
ответницата е прекратен на 22.02.2010г.
От заключението на допуснатата съдебно счетоводна експертиза, неоспорено
от страните, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се
установява, че средствата по процесния договор са предоставени чрез револвираща
международна кредитна карта. Усвояването се е извършвало чрез теглене на АТМ,
плащане на ПОС и заплащане на дължими такси., като всички движения по сметката
са посочени в Приложение 1 към експертизата. Дължимата главни е в размер на
1000 лева – достигнат максимален лимит по кредитната карта. Размерът на
неплатената договорна лихва е 381,65 лева, начислена за периода от 02.06.2015г.
до 02.12.2016г. съгласно чл.7 от Договора. Размерът на дължимата наказателна
лихва съгласно чл.10 е 1069,60 лева, начислена за периода от 03.06.2015г. до
17.07.2019г.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ и чл.92 от ЗЗД във вр. с чл.99
от ЗЗД. Предявени са след провеждане на
производство по чл.410 от ГПК в срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1
от ГПК и са процесуално допустими.
В тежест на ищеца е да
установи, при условията на чл. 154, ал. 1 ГПК, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: наличие на валидно сключен договор за кредит, изпълнение на задълженията на кредитора по него,
размера на претендираната главница, валидно уговорена клауза за неустойка и
възникнало основание за начисляване на такава за процесния период в претендирания размер.
От представения договор за кредитна
карта, включително в оригинал, безспорно се
установи сключването на същия
между „Първа
инвестиционна банка” АД и В.С.Р..
Установи се и изпълнението на задължението на банката да предостави кредитна
карта с уговорения кредитен лимит.
Видно от подписан от отвтеницата протокол от 25.05.2009г. картата й е
предоставена, а от заключението на САТЕ се установява, че картата е средствата
по картата са предоставени и усвоявани от ответницата по различен начин до
достигане на пълния лимит от 1000 лева, като след това погасявания по кредита
не са извършвани. Доколкото целият лимит
е използван за титуляра е възникнало задължение да върне сумите по кредита.
Неоснователно се явява възражението на
ответника за погасяване на вземането по давност поради настъпила автоматична предсрочна
изискуемост на 01.12.2013г. С т.18 от
ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения,
че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. В настоящия случай няма доказателства за
получено от титуляра съобщение за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
към 2013г. Предсрочната изискуемост е настъпила
едва с връчването на ответницата на уведомлението за обявяване на такава,
връчено от ЧСИ Дарина Сербезова-Славова по реда на чл.47 от ГПК, считано от
29.03.2019г.
Безспорно се
установи по делото и обстоятелството, че вземането на „Първа инвестиционна
банка“ АД по процесния договор е прехвърлено с договор за цесия на ищцовото
дружество.
По
гореизложените съображения съдът намира, че искът за установяване дължимост на
главницата е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение
на претендираната наказателна лихва (неустойка за забава) ответникът е направил
възражение за нищожност на клаузата за неустойка, а в условията на евентуалност
за прекомерност на същата.
Процесният договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка е сключен през 2009г., а именно по време на действието на Закона
за потребителския кредит в сила от 01.10.2006г., отм. На 12.05.2010г. Съгласно чл.19, ал.1, и 2 от същия закон при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва за времето на забавата, а когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за
забава не може да надвишава законната лихва. Това правило е възпроизведено и
чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, в сила от 12.05.2006г. С така уговорената от
страните неустойка по т.9 във вр. с 10 от договора за кредитна карта на
практика се постига заобикаляне на ограничението на чл. 19 от ЗПК (отм.) и се
въвеждат плащания, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотеза на забава на
длъжника, но размерът им надвишава нормативно установения предел, а именно
законната лихва. В този смисъл клаузата се явява нищожна в частта, която
предвижда начисляване на лихва в размер над законната, поради противоречие със
закона, като следва да се признае дължима сума само в размер на законната лихва
върху главницата. В настоящия случай претенцията на ищеца включва периода от
17.07.2016г. до 17.07.2019г. Към началният момент на период ответницата вече е
дължала пълния размер на главницата от 1000 лева, следователно законна лихва за
забава се дължа върху цялата главница и изчислена с лихвен калкулатор същата е
в размер на 304,45 лева.
По гореизложените съображения съдът
намира, че предявеният иск е частично основателен и следва да бъде уважен за
сумата от 304,45 лева и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до
заявения размер от 874,20 лева.
С оглед изхода на спора и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски съобразно с уважената част от исковете. Ищецът е
направил разноски в размер на 62,52 лева за платена държавна такса
(надвнесената част от 75 лева не следва да бъде възлагана в тежест на
ответника), 200 лева за депозит за вещо лице, 361,16 лева за депозит за особен
представител и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл.78, ал.8 от ГПК във вр.
с чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от НЗПП, от които ответникът следва да заплати 503,68 лева. В заповедното
производство ищецът е направил разноски в размер на 37,48
лева, от които ответникът следва да заплати 26,09 лева.
Мотивиран от горното, Варненският
районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.С.Р., ЕГН **********, с адрес *** дължи на „М.Б.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ПК 1202 следните суми: сумата от 1000 лева, представляваща дължима главница по договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна сметка № 014СС-R-001291/25.05.2009г., сключен между „Първа Инвестиционна Банка“ АД и В.С.Р.,
вземането по който е прехвърлено на „М.Б.” ЕАД по силата на Приложение № 1 към
договор за цесия от 02.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.07.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 304,45 лева, представляваща наказателна лихва по т.10 от договора в
размер на законната лихва за периода от 17.07.2016 г. до 17.07.2019 г., за
които суми е издадена Заповед № 5539 от 18.07.2019г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 11175/2019г. по описа на ВРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимостта на наказателната лихва в частта за
разликата над сумата от 304,46 лева до предявения размер от 874,20 лева.
ОСЪЖДА В.С.Р.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „М.Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, ПК 1202 сумата
от 503,68 лева, представляваща направени в настоящото производство
разноски, както и сумата от 26,09 лева, представляваща направени в заповедното производство
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: