Р Е Ш Е
Н И Е
№ 433
град Велико Търново, 29.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 380/2019 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от М.С.М., с
адрес *** против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г.
за кампания 2018 с изх. № 01-6500/2290 от 08.05.2019 г., издаден от
зам.изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“. Жалбоподателят твърди, че посоченият административен
акт е незаконосъобразен, като издаден при липса на компетентност, неспазване на
установената форма и противоречие с материалноправните разпоредби. Сочи,
че актът е издаден неправилно от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ,
вместо от изпълнителния директор. Излага доводи, че актът е немотивиран, тъй
като в същия не били посочени конкретните обстоятелства, обусловили изводите на
административния орган, а единствено правни норми. Излага доводи, че е налице
противоречие между разпоредителната част на акта, където била посочена нормата
на чл. 15, ал. 4, т. 2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. и обстоятелствената
част, в която се сочела нормата на чл. 15, ал. 4, т. 3 от Наредбата, което
представлявало тежък порок, обуславящ нищожността на акта. Предвид изложеното иска
от съда да обяви за
нищожен или да отмени обжалвания административен акт като незаконосъобразен.
Претендира разноски.
Ответникът
по жалбата,
Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“-Разплащателна
агенция, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител *** Ц. Ц. оспорва жалбата като
неоснователна. Излага доводи, че жалбоподателят не е изпълнил основно
задължение по чл. 6 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11, а
именно да подаде заявление за подпомагане за процесната кампания, с което е
нарушил чл. 15, ал. 3, т. 4 от приложимата наредба. Претендира присъждане на ***ско
възнаграждение.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От приложената по делото административна преписка се установява,
че жалбоподателят е подал заявление за подпомагане за кампания 2015 г. с УИН 0429061565347
на 13.05.2015 г., като е заявил участие единствено по мярка 11 „Биологично
земеделие“. Към заявлението са приложени съответните документи. С уведомително
писмо изх. № 02-040-6500/20 от 04.01.2016 г. на ДФЗ, М.М. е уведомен, че е
одобрен за участие по направление „Биологично пчеларство“ от мярка 11
„Биологично земеделие“ за пчелини и пчелни семейства. Не се спори, че жалбоподателят
не е подал заявление за участие и за плащане по мярка 11 за четвъртата година
от ангажимента, а именно за кампания 2018 г. Това е установено при извършена от
административния орган административна проверка, вследствие на което с
уведомително писмо от 14.12.2018 г., изпратено на основание чл. 26, ал. 1 от АПК е открито производство по прекратяване на поетия многогодишен ангажимент.
Писмото е връчено на лицето на 07.01.2019 г., което във връзка с дадената му
възможност е депозирало възражение пред административния орган с вх. №
01-6500/8009 от 18.01.2019 г. Във възражението са развити доводи, че неподаването
през 2018 г. на заявление за плащане по мярка 11 е следствие от неколкократно
променените правила от 2017 г. насам от сертифициращия орган.
В резултат на развилото се
производство е издаден и обжалвания административен акт – Акт за прекратяване
на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020
г. за кампания 2018 с изх. № 01-6500/2290 от 08.05.2019 г. на зам. изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“, с който на основание чл. 63, т. 1 вр. с чл. 77, т.
4, б. „в“ от Регламент (ЕС) № 1306 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013
относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска
политика и на основание чл. 15, ал. 3, т. 2 и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. е отказана финансова помощ и е прекратен поетия от лицето
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ с направление „Биологично пчеларство“.
В мотивите е посочено, че М. не е подал заявление за подпомагане и приложение за кандидатстване по мярка 11
„Биологично земеделие“, направление „Биологично пчеларство“ през кампания 2018
г., и са цитирани разпоредбите на чл. 6 и чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /Наредбата/. Възражението
на жалбоподателя е обсъдено, но прието
за неоснователно.
Актът за прекратяване е
връчен на жалбоподателя на 21.05.2019 г. Недоволен от него, М. го е оспорил по
административен ред пред министъра на земеделието и горите с жалба, подадена
чрез куриер на 04.06.2019 г. Преписката е постъпила при горестоящия орган на
26.06.2019 г. Със Заповед № РД 20-214 от 12.07.2019 г. министърът на
земеделието и горите е оставил без уважение подадената жалба, като е изложил
мотиви за приложимост на разпоредбата на чл. 15, ал. 3, т. 2 от Наредбата.
Междувременно на 28.06.2019 г. М.М. е подал жалба срещу акта за прекратяване на
ангажимент и пред Административен съд – Велико Търново, като е счел, че липсва
произнасяне от страна на министъра на земеделието и горите по жалбата му.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването. По отношение спазването
на срока за оспорване следва да се посочи, че жалбата до съда е била
преждевременно подадена към този момент /преди произнасянето на горестоящия
административен орган, доколкото жалбоподателят явно не е съобразил, че срокът
по чл. 97, ал. 1 от АПК започва да тече от получаването на преписката, а не от
постъпването на жалбата/. Доколкото обаче министърът на земеделието и горите е
отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, а същата е била подадена в
законоустановения срок, то съдът по арг. от чл. 149, ал. 3 от АПК намира, че следва
да разгледа по същество предявената пред него жалба.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореният индивидуален
административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на предоставените
му правомощия. Със заповед № 03-РД/715/27.06.2017 г. от Изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ на издателя на процесния акт са делегирани на основание чл.
20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители подробно
описани правомощия, включително да издава и подписва актове за прекратяване на
агроекологичния ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания“, мярка 10
„Агроекология и климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“ /т. 7 от заповедта/.
Оспореният акт е в предписаната от чл. 59, ал. 2 от АПК форма, като противно на
твърденията на жалбоподателя, същият съдържа както фактически /неподадено от
лицето заявление за подпомагане и приложение за кандидатстване по съответните
мярка и направление за кампания 2018/, така и правни основания /съответните
разпоредби, посочени по-горе/. При издаването му не са налице допуснати
съществени нарушения на административнопроцесуалните правила.
По отношение спазването на материалния
закон, съдът намира следното:
Между страните не се спори, че жалбоподателят е кандидатствал през
2015 г. и е бил одобрен за участие по мярка 11 „Биологично земеделие“,
направление „Биологично пчеларство“ през 2016 г., както и че не е подал
заявление за участие /плащане/ за четвъртата година, а именно - 2018 г.
Съгласно приложимата
разпоредба на чл. 6, ал. 1 от Наредба № 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка
11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 г., биологичните
направления се изпълняват за период от пет последователни години. Ал.2 на същия
член прави уточнение, че срокът по ал.1 започва да тече от началото на годината
на подаване и одобрение на заявлението за подпомагане, което през първата
година на кандидатстване е и заявление за плащане, като през всяка следваща
година до изтичане на срока по ал.1 кандидатите за подпомагане подават
заявление за плащане. Тези задължения са посочени също така и в уведомителното
писмо на ДФЗ от 04.01.2016 г., връчено на жалбоподателя на 06.01.2016 г. Според чл. 46, ал. 1 от Наредбата Държавен
фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, одобрява, намалява или
отказва изплащането на годишната финансова помощ след извършване на
административни проверки и проверки на място за изпълнението на изискванията за
подпомаганите дейности.
Съгласно чл. 15, ал. 3, т.
2 от Наредбата, ДФЗ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица
възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно
разпоредбите на ал. 4, когато преустановят прилагането на съответното
направление преди изтичане на срока по чл. 6, ал.1, а според чл. 15, ал. 3, т.
4 от Наредбата до този резултат води и бездействието на подпомаганите лица,
които не са подали заявлението за плащане по чл. 6, ал. 2 за одобрени площи,
животни и/или пчелни семейства и не са заявили площи и/или животни и/или пчелни
семейства със съответния биологичен код на извършваните дейности по приложение
№ 1. При безспорно установените факти правилно ответникът е приел, че неподаването
на заявление за плащане за 2018 г. води до прекратяване на ангажимента по мярка
11 на оспорващия, независимо дали на основание т. 2 или т. 4 от ал. 3 на чл. 15
от Наредбата, като т. 4 на практика се явява частен случай на т. 2.
Следователно описаните правни основания за издаване на атакувания акт
съответстват на описаните в него фактически основания.
За пълнота на изложението
следва да се обсъдят и доводите на жалбоподателя във възражението от 18.01.2019
г. за наличие на причини, довели до невъзможност да се изпълни поетият
ангажимент, а именно променени правила от страна на сертифициращия орган, макар
че подобни твърдения не се поддържат пред настоящата инстанция. Тези доводи са
неотносими към производството по прекратяване на ангажимента. Разпоредбата на
чл. 15, ал. 4 от Наредбата предвижда, че в случаите на форсмажорни или
изключителни обстоятелства поетият ангажимент се прекратява и не се изисква
частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин
финансова помощ. Нормативните предпоставки за това са две - по ал. 4 и ал. 5 от
нормата и са в условията на кумулативност, като първата е наличие на такива
обстоятелства по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на Наредбата. В последната са
формулирани шест групи обстоятелства, които законодателят приема за форсмажорни
или изключителни - смърт на бенефициента; дългосрочна професионална
нетрудоспособност на бенефициента; тежко природно бедствие, което е засегнало
сериозно стопанството; случайно унищожение на постройките за животни на
стопанството; епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно
част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефициера;
отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това
отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.
Сочените от жалбоподателя обстоятелства очевидно не попадат в нито една от тези
групи. Освен това, както
бе посочено, наличието на тези обстоятелства не влияе върху прекратяването на
поетия ангажимент, а има отношение към възстановяването на получената финансова
помощ.
С оглед изложеното съдът счита, че оспореният акт за прекратяване
на биологичен ангажимент по мярка 11 е постановен от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в
съответствие с регулиращите материалноправни норми, като е съобразен и с целта
на закона. Предвид това жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на делото в полза на ДФ „Земеделие“ следва да се присъди ***ско възнаграждение в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По
изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш
И :
|
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.С.М., с адрес *** срещу Акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014-2020 г. за кампания 2018 с изх. №
01-6500/2290 от 08.05.2019 г., издаден от заместник-изпълнителен директор на
Държавен фонд „Земеделие“. ОСЪЖДА М.С.М., с адрес ***, с ЕГН **********, да заплати на Държавен фонд
„Земеделие“ гр. София сумата от 100 лв. (сто лева), представляваща разноски
по делото. |
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137
от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: