Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 12.09.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 4537 по описа на съда за
2015 г., взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) и е образувано
по подадена от А.И.Й. искова молба, с която моли ответникът З. „А.“ АД да бъде
осъден да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.10.2010 г., ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане.
Твърди в
исковата си молба, че на 30.10.2010 г. пострадал при ПТП в с. А., община С.. На
посочената дата управлявал велосипед и предприел пресичане на платното за
движение на ул. „28-ма“, когато изведнъж бил ударен от л.а. „Форд Пума“ с ДК № *******,
управляван от Л.К. В.с несъобразена скорост и не проявила внимание към
уязвимите участници в движението.
В
резултат на произшествието ищецът получил счупване на вътрешния малеол на
голямопищялната кост и външния малеол на малкопищялна кост на дясна подбедрица.
На Й. била поставена гипсова имобилизация и за дълъг период от време движенията
на долния крайник били затруднени. Не могъл да се обслужва самостоятелно и се
налагало за ползва чужда помощ. Към момента все още чувствал болки от
счупването.
Водачът
на л.а. „Форд Пума“ имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ при ответното дружество. Поради това моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение за
претърпените неимуществени вреди в размер на 30 000 лева, ведно със
законната лихва от 30.10.2010 г. до окончателното изплащане.
Ответникът
е подал отговор, в който не оспорва, че за управлявания от Л. В.л.а. „Форд
Пума“ е имало валидна към 30.10.2010 г. застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Оспорва механизма на ПТП и вината на водача на лекия
автомобил. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
който не спазил правилата за движение по пътищата.
Третото
лице помагач на страната на страната на ответника Л.К. В.оспорва предявения от
ищеца иск. Твърди, че А.Й. извършил внезапна, нерегламентирана и
несигнализирана маневра, което направило удара непредотвратим. Ищецът не изчакал
пристигане на екип на спешна помощ, а получените травми не съответствали на
механизма на ПТП и не се намирали в причинно-следствена връзка с
произшествието.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа
страна:
С
определение от 21.03.2016 г. съдът е отделил като безспорно между страните
обстоятелството, че към 30.10.2010 г. за л.а. „Форд“, марка „Пума“ с ДК № *******
е имало сключена валидна застраховка „Гражданската отговорност“ на
автомобилистите.
Относно
механизма на настъпване на произшествието са ангажирани гласни доказателства
чрез разпит на свидетели, очевидци на ПТП.
Въз
основа на данните от протокола за оглед е изготвена и изслушана по делото
съдебна авто-техническа експертиза, в която е описан механизма на произшествието.
Същото е настъпило в с. А., на ул. „28-ма“, находяща се на път 504 С. – В.
Търново – двупосочно движение по платно с две ленти, разделени с единична
прекъсната линия. Л.а. „Форд Пума“ се е движил по ул. „28-ма“ в с. А., община С.
в посока от гр. С. към гр. В. Търново със скорост 58 км/ч. в дясна пътна лента.
Пред автомобила, в същата лента и посока се е движил велосипедистът А.Й. със
скорост 12 км/ч. Когато лекият автомобил е бил на отстояние 19-24 м преди
мястото на удара велосипедистът е предприел завиване наляво към средата на
платното за движение. При скорост от 58 км/ч, с каквато се е движил лекия
автомобил, опасната зона за спиране била 44 м, а при разрешената скорост от 50
км/ч – 35 м. Водачът на л.а. „Форд Пума“ реагирал своевременно и З.ействал
спирачките на около 17 м преди мястото на удара, но не е имал възможност да
предотврати удара чрез аварийно спиране. Възможността водачът на лекия
автомобил да не допусне ПТП е при престрояване в лява лента и движение в нея
при изпреварване на велосипедиста.
Представената
по делото медицинска документация съдът не обсъжда самостоятелно, като същата е
послужила на вещото лице д-р К. С. за изготвяне на съдебно-медицинската
експертиза. Според заключението на д-р С., при ПТП на 30.10.2010 г. А.Й. е
получил счупване на външния малеол на дясна глезенна става. При този вид
увреждания лечението включвало поставяне на гипсова имобилизация за период от
30 дни, след което се провеждала рехабилитация. Възстановяването настъпвало за
около 3 месеца. Търпените от пострадалия болки и страдания през първите 20 дни
били с по-голям интензитет.
По
делото са събрани гласни доказателства за търпените от А.Й. болки и страдания
вследствие настъпилото ПТП.
При така установените обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), като нормата е приложима
към спорното материално правоотношение, предвид § 22 от ПЗР на КЗ, според която
част ІV на КЗ (отм.) се прилага за застрахователни договори, сключени до
влизане в сила на действащия към момента на постановяване на настоящото решение
КЗ (обн. ДВ, бр. 102/29.12.2015 г.).
В случая
предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се основава на
сключен преди 01.01.2016 г. договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на л.а. „Форд“, модел „Пума“ и ЗАД „А.“ АД, с
което застрахователят се е З.ължил да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Съгласно
разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) увреденият, спрямо който застрахованият
по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя. Отговорността на застрахователя се
изразява в заплащане на обезщетение за претърпените от увреденото лице имуществени
и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем
с отговорността на делинквента.
За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Това обстоятелство е отделено като безспорно между
страните.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45,
ал. 1 от ЗЗД.
От събраните
по делото доказателства се установява, че управляваният от Л.К. В.л.а. „Форд
Пума“ се е движил по ул. „28-ма“ в с. А., община С., като в същата посока и в
дясната лента за движение ищецът в настоящото производство е управлявал
велосипед, на около метър и половина от банкета (съгласно показанията на св.
Нуриев, очевидец на инцидента). По неизвестни причини велосипедистът е
предприел завой наляво, при който е навлязъл в траекторията на движение на
лекия автомобил. В този момент разстоянието, на което се е намирал автомобила
от велосипеда е било недостатъчно, за да осигури възможност на водача Л. В.да
предприеме спасителна маневра. Опасната зона за спиране е по-голяма – 24,23 м
от отстоянието на автомобила от мястото на удара и при 40 км/ч, съгласно
изчисленията по приложимата формула за определяне на опасната зона за спиране.
Установява
се, че на мястото на пътното платно, където Й. е предприел завой наляво не е
имало знак, позволяващ сочената маневра. Налага се изводът, че ударът е бил
непредотвратим, независимо от скоростта, с която се е движил лекият автомобил.
Според т.
6 от Тълкувателно решение № 28/28.11.1984 по н. д. № 10/1984 г. на ОСНК на ВС моментът
на възникване на опасността се определя от фактически, а не от формални
критерии. От водачите се изисква да намаляват скоростта на движение във всички
случаи, когато възникне опасност за движение или когато е закономерно нейното
появяване. З.ължението за намаляване на скоростта или за спиране на превозното
средство е в зависимост от момента на възникване на препятствието за
движението, независимо дали същото е на платното за движение или извън него. При
съобразяване на З.ължителните указания на ВС, за начало на възникване на
опасността следва да се приеме моментът, когато велосипедистът подаде знак, че
предстои да предприеме маневра, задължаваща останалите участници в движението
да се съобразят с нея. В случая велосипедистът А.Й. се е движил в дясна пътна
лента и внезапно е предприел завой наляво, поставяйки в невъзможност водачът на
л.е. „Форд Пума“ Л. В.да реагира чрез предприемане на каквато и да било
спасителна маневра. В.нито е била длъжна, нито е могла да предвиди, че велосипедистът
внезапно ще навлезе в нейната траектория на движение, предприемайки непозволена
маневра. Предвид мястото на удара, времето за реакция на водача и разстоянието,
от което е възприел велосипедиста и съответно разстоянието, на което се е
намирал, когато Й. е предприел непозволения ляв завой, съдът намира, че в
случая е било налице „случайно деяние“. Скоростта, с която Л. В.е управлявала
автомобила не се намира в причинно-следствена връзка с настъпване на
произшествието. Дори и при движение със скорост от 40 км/ч, ударът за нея е бил
непредотвратим, тъй като отстоянието от велосипедиста е било твърде малко, за
да реагира по начин да избегне инцидента.
Невъзможността
за своевременно и конкретно предвиждане на опасността, за да се вземат мерки за
предотвратяването й оборва презумпцията за вина и освобождава делинквента, а
следователно и неговия застраховател, от отговорност.
Налице е и
трайна съдебна практика, че деецът не носи отговорност, ако произшествието е
станало в рамките на опасната зона за спиране на автомобила му, какъвто е
конкретният случай. Вредоносните последици, настъпили в границите на опасната
зона, не могат да бъдат вменени във вина на дееца, тъй като при всички възможни
мерки, взети от него, те не биха могли да бъдат предотвратени.
Напротив,
безспорно установената в настоящото производство причина за процесното ПТП е
поведението на ищеца. Освен че е нарушил забраната да предприема непозволена
маневра на пътното платно, Й. не е сигнализирал и по определения в закона
начин.
Отсъствието
на субективния елемент от фактическия състав на деликта обосновава извод за
неоснователност на предявения иск, поради което същият подлежи на отхвърляне.
С оглед
изхода на спора, разноски се дължат на ответната страна. Съгласно представения
по делото списък са заплатени 335 лева разноски. Съгласно
чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът
определя размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение на 320 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.И.Й., ЕГН ********** срещу ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******иск с правно
основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. чл. 45, ал. 1
от ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от
увреждания, получени при ПТП, настъпило на 30.10.2010 г. в с. А., община С..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, А.И.Й., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на ЗАД „А.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** сумата от 655 лева разноски за производството.
Решението е постановено при участието на Л.К.
Владева, ЕГН ********** – трето лице помагач на страната на ответника ЗАД „А.“
АД.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: