Р Е Ш Е Н И Е
№ 367
гр.Враца, 05.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Враца, V-ти състав, в
открито заседание на 21.10.2020год. /двадесет
и първи октомври две хиляди и двадесета година/ в състав:
Адм. съдия: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря
Маргаритка Алипиева, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 349 по описа на съда
за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от АПК,
във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Община Враца против
Решение № Ц1040-06-14/20.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което са
потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-06-00773266/24.06.2020г. на Е. М. Б.
– **.
В жалбата се изразява несъгласие с оспореното решение.
Иска се неговата отмяна по съображения подробно изложени в жалбата.
В с.з.
жалбоподателят не се представлява. Чрез процесуалния си представител ангажира
становище за основателност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът
- Директора на ТП на НОИ
– Враца, редовно призован, чрез процесуалния си представител - * Ц. оспорва
жалбата, като неоснователна и недоказана. Иска се потвърждаване на оспореното
решение и потвърдените с него Задължителни предписания, като правилни и
законосъобразни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата
страна В.С., редовно призован, явява се лично, като ангажира мнение за
основателност на жалбата.
При така изложеното, след като обсъди доводите
на страните и доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното :
Жалбата е подадена от надлежна страна
и в законоустановеният срок, поради което същата е допустима.
Със Задължителни
предписания № ЗД-1-06-00773266/24.06.2020г. на Е.М.Б. – **, на основание чл. 108,
ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на
Националния осигурителен институт, са дадени предписания на Община Враца, в
качеството й на осигурител, в срок до 10 работни дни от получаването на
предписанията, да представи в НАП коригираща
Декларация образец № 1 (данни за осигуреното лице), за лицето В.Л.С., за
периода от м. февруари 2013 г. до м. октомври 2019 г., с вид осигурен „82“,
като в т. 16.1 отрази само отработените дни на участие на ** в заседания на
общинския съвет и неговите комисии, съгласно справките за присъствие.
Задължителните предписания се
основават на установеното при извършената проверка по разходите на ДОО на
осигурителя Община Враца, че за ** В.Л.С., за периода от м. февруари 2013 г. до
м. октомври 2019 г. е подал в НАП данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, като в Декларация
образец № 1 е отразил за отработени всички дни и съответно пълни месеци в осигуряване,
поради което и при прилагането на чл. 6, ал. 3 от КСО, осигурителят следва да
подаде данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на база получените, включително
начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения, но върху не
по-малко от минималния осигурителен доход/минималната месечна работна заплата
за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход и
само за дните, през които ** участва в заседанията на ОбС и на неговите
комисии, както и за работата му в специализираните му органи и за които
получава възнаграждение.
Задължителните предписания са
обжалвани от Община Враца по административен ред пред Директора на ТП на НОИ –
Враца, по съображения, че осигуряването възниква от деня, в който лицата
започват да упражняват дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и продължава до
прекратяването й, което от своя страна означава, че ** се счита осигурен за
целия месец, независимо от броя на заседанията на колективния орган и неговите
комисии, в които същият е участвал. Наведени са и доводи, че **, въпреки начина
на определяне на възнаграждението му, изпълнява правомощията си и полага труд
през цялото време на мандата му, а не само по време на заседанията на ОбС и
комисиите му.
С оспореното Решение № Ц1040-06-14/20.07.2020
г., постановено в производство по чл. 117 от КСО, Директорът на ТП на НОИ –
Враца е отхвърлил жалбата на Община Враца и е потвърдил като правилни и
законосъобразни Задължителни предписания № ЗД-1-06-00773266/24.06.2020г. на
Е.М.Б. – **.
Горестоящият административен орган е
приел, че за периода от м. февруари 2013 г. до м. октомври 2019 г. за
осигурителен стаж се зачита само времето (дните), за които ** е получавал
възнаграждение, т. е. за дните, през които ** участва в заседанията на ОбС и на
неговите комисии, както и за работата му в специализираните му органи. За да
постанови този резултат, решаващият орган се е аргументирал с § 120 от ПЗР на
Закона за публичните финанси, с който е изменена разпоредбата на ал. 1 и е
създадена нова ал. 8 в чл. 34 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация (ЗМСМА).
Позовал се е на нормативната уредба,
регламентираща вида на подаваните данни по чл. 5, ал. 4 от КСО в Регистъра на
осигурените лица за правилното определяне на осигурителния статус /вида
осигуряване, осигурителния доход и др./ и осигурителните права на лицата за
изчисляване и отпускане на пенсии, парични обезщетения и помощи от фондовете на
ДОО и начина на определянето им, като основание за даването на задължителни
предписания на осигурителя от контролния орган при ТП на НОИ – Враца, за
подаване на коригираща Декларация образец № 1 за ** В.С. за периода от периода
от м. февруари 2013 г. до м. октомври 2019 г.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
образуваната административна преписка във връзка с извършена проверка по разходите
на държавното обществено осигуряване на
осигурителя Община Враца, съставения Констативен протокол № КП-5-06-00728407/28.02.2020
г. и дадените Задължителни
предписания № ЗД-1-06-00773266/24.06.2020г.
на Е.М.Б. – **,
в т. ч. присъствени листи /справки за присъствие/ на ** В.С. *** на проведените
заседания на общинския съвет, съответно на неговите постоянни комисии за
периода от м. февруари
2013 г. до м. октомври 2019 г.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за
установено следното:
Оспорването,
като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения
срок по чл. 118 от КСО и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, с оглед на което е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Оспореното Решение № Ц1040-06-14/20.07.2020
г. е издадено от материално и териториално компетентния по смисъла на чл. 117,
ал. 1, т. 3 от КСО административен орган - Директора на ТП на НОИ – Враца. Задължителни
предписания №
ЗД-1-06-00773266/24.06.2020г. също изхождат от компетентен орган – Е.М.Б. – **, в
качеството му на контролен орган по чл. 107, ал. 2, т. 1 от КСО, упражняващ
административни правомощия по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО.
Обжалваният
акт е постановен при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание на
акта по чл. 59, ал 2 от АПК, във връзка с чл. 117, ал. 5 от КСО, като оспореното
административно решение е подробно мотивирано от фактическа и правна страна.
Съдът не констатира допуснати нарушения на
административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като
съществени такива и основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК за отмяна на
обжалваното решение. Потвърдените с оспореното решение Задължителни
предписания №
ЗД-1-06-00773266/24.06.2020г. са издадени след извършена проверка по
разходите на ДОО на осигурителя Община Враца, разпоредена със Заповед № ЗР-5-06-00723932/20.02.2020
г. на Директора на ТП на
НОИ – Враца, при условия на заместване, като е подписано от длъжностното лице В.П.,
определено и надлежно оправомощено със Заповед № 1016-40-74/22.01.2018 г. на
Управителя на НОИ – София, да изпълнява правомощията на Директора на ТП на НОИ
– Враца,
на основание чл. 107 от КСО и чл. 29, ал. 1 от Инструкцията за реда и начина за
осъществяване на контролно-ревизионна дейност от контролните органи на
Националния осигурителен институт и въз основа на надлежно съставен Констативен
протокол № КП-5-06-00728407/28.02.2020 г. на извършилия проверката контролен
орган при ТП на НОИ – Враца.
Решение № Ц1040-06-14/20.07.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ - Враца и потвърдените с него Задължителни предписания № ЗД-1-06-00773266/24.06.2020г. на **, са издадени в съответствие и при
правилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са
следните:
От
фактическа страна по делото не е спорно, че за периода от м. февруари 2013 г.
до м. октомври 2019 г. В.Л.С. е заемал длъжността ** . Жалбоподателят – Община
Враца, не оспорва и обстоятелството, че в качеството си на осигурител е
предоставил в ТД на НАП данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО чрез подаване на
Декларация образец № 1, за ** С. ***, за посочения период е отразил за
отработени всички дни и съответно пълни месеци в осигуряване.
Размерът на осигурителния доход на
лицето също не е обект на спор между осигурителя и административния орган.
Спорният по делото въпрос между
страните в настоящото производство е изцяло правен и се свежда до това дали **
подлежи на осигуряване през целия месец или само за дните на участието си в
заседания на съвета и на комисиите му.
Осигуряването възниква от
деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл.
4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й - чл. 10, ал. 1 от КСО.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА (в редакция обн., ДВ, бр. 14 от 20.02.2009 г.) гласи, че за
изпълнение на задълженията си ** получава възнаграждение, чийто размер се
определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината
от общия брой на съветниците. Нормата е императивна, а не диспозитивна, поради
което не може нормативен акт от по-ниска степен, включително правилникът по чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА,
да разпорежда друго. В случая закона повелява, че ** получава възнаграждение за
изпълнение на задълженията си, а не само за участията си в заседания на съвета
и на неговите постоянни комисии.
След изменението на
нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗМСМА с § 120 от
преходните и заключителни разпоредби на Закона за публичните финанси
(обн., ДВ, бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 01.02.2013 г.) законът е въвел изискването
заплащането на труда на ** да е само за участие в съответните заседания.
** са задължително осигурени за общо
заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт,
трудова злополука и професионална болест и безработица по силата на чл.
4, ал. 1, т. 8 от КСО. Времетраенето на задължителното осигуряване
се определя съобразно чл. 10, ал. 1 от КСО - от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност
по чл. 4
или чл. 4а, ал. 1
и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до
прекратяването й. Размерът на осигурителния доход, върху който се дължат
осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7
и 8, се
определя по правилото на чл. 6, ал. 3 от КСО - върху получените, включително начислените и неизплатените,
брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но
върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3,
а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната
месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер
на осигурителния доход.
Легално определение на
понятието „осигурено лице“ се съдържа в § 1, т. 3 от ДР на
КСО, като е предвидено, че „осигурено лице“ е физическо лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4
и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски,
съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й - чл. 10, ал. 1 от КСО.
Съгласно трайната практика
на ВАС на РБ, обективирана в Решение № 211/08.01.2016 г. по адм. д. № 3681/2015
г., Решение № 292/11.01.2017 г. по адм. д. № 14312/2015 г. и др., наличието на
трудово правоотношение не е достатъчно, за да възникне осигурителното
правоотношение и произтичащите от него права. От съдържанието на цитираното
по-горе определение за осигурено лице следва, че едно от условията, на които
трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова
дейност, която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.
Идентичност между трудовото, респективно – служебното, и осигурителното
правоотношение не съществува.
Наличието на трудово или
служебно правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително
правоотношение, но не е достатъчно. Изискването на законовата разпоредба,
съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето да
упражнява трудова дейност, т. е. не е достатъчно лицето да има валидно
възникнало трудово правоотношение, а следва да осъществява трудова дейност въз
основа на това правоотношение. Изключенията от това правило са регламентирани в
изречение второ на
т. 3 от § 1 от ДР на КСО, съобразно което осигуряването на лицето,
което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите
по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5, според който за осигурителен
стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: на платен и
неплатен отпуск за отглеждане на дете; на платените и неплатените отпуски за
временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при
осиновяване на дете до 5-годишна възраст; на неплатения отпуск до 30 работни
дни през една календарна година; през което самоосигуряващите се лица, които се
осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо
заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна
неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете до 2-годишна
възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст и периодите на временна
неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна
възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, през които не са имали
право на парично обезщетение.
Въведеното при промяната на чл. 34,
ал. 1 от ЗМСМА ограничение за изплащане на възнаграждение на ** само за участие
в заседанията на общинския съвет и неговите комисии и предвид регламентираното
в чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО обвързване на трудовата дейност с получаване на
възнаграждение само за дните на заседания, обосновават извода, че ** подлежи на
осигуряване само за дните на участието си в заседания на съвета и на комисиите
му.
Съдът намира за
неоснователни доводите на процесуалния представител на Община Враца, че **
полага труд през цялото време на мандата, като участва в решаването и
разглеждането на въпроси и поддържа връзки с избирателите, като ги информира за
дейността и решенията на ОбС. Обективираните в жалбата възражения не намират
опора в приложимото право.
В подкрепа на този извод е и разпоредбата
на чл. 29а от ЗМСМА, според който, дейността на общинският съвет и на неговите
комисии се подпомага от самостоятелно звено от структурата на общинската
администрация, което осъществява и организационно-техническото и
административно обслужване на дейността им.
На следващо място, придобиването на качеството ** не препятства възможността
лицето да упражнява трудова дейност по друго трудово или служебно
правоотношение. Този извод на съда намира опора в нормата на чл. 7, ал. 2, т. 4
от ЗДСл, сочещ несъвместимост на служебно правоотношение с
длъжността **, но само за съответната общинска администрация.
В същия смисъл е и текста на чл.
34, ал. 3 от ЗМСМА, според който, за времето, през което едно лице
изпълнява функциите си на ** то ползва неплатен служебен отпуск, който се
признава за трудов стаж.
Съгласно чл. 38, ал. 3, т. 4
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, за осигурителен стаж
на лицата, упражняващи трудова дейност и получаващи доходи на изборни длъжности
се зачита времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху
възнаграждението им, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за
съответната професия по икономическа дейност за периода, през който е извършена
трудова дейност. Според чл. 38, ал. 11 от
Наредбата ако през календарния месец лицето е било осигурено на
различни основания /какъвто е настоящият случай/, за осигурителен стаж се
зачита не повече от един месец. Да се приеме обратното, каквато е тезата на
жалбоподателя, е безсмислено и неоправдано (с оглед липсата на полза за всяка
една от страните) и би означавало, че лице упражняващо трудова дейност и
получаващо доходи на **, ще бъде
осигурено за 44 работни дни в рамките на един календарен месец, при условие, че
за осигурителен стаж ще се зачете не повече от един месец.
По изложените съображения съдът
приема, че Община Враца, в качеството й на осигурител, е следвало да подаде
коригираща Декларация образец № 1, съгласно НАРЕДБА № Н-13 от 17 декември 2019 г. на МФ за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица, за ** В.Л.С. с код в т.12 „Вид осигурен” – 82
- за лица по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО – лица,
упражняващи трудова дейност на **, както и за служителите с духовно звание на
Българската православна църква и други регистрирани вероизповедания по Закона
за вероизповеданията, с изключение на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 5 и 7 от КСО, за периода от м. февруари 2013 г. до м. октомври 2019 г., на база
отработени дни, въз основа на представените присъствени листи на ОбС –Враца.
С оглед на този извод и
предвид изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора
жалбоподателят няма право на деловодни разноски.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК
и чл. 24 от Наредба
за заплащането на правната помощ жалбоподателят дължи заплащане на
ТП на НОИ - Враца на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Община
Враца против Решение № Ц1040-06-14/20.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца,
с което са потвърдени Задължителни предписания № ЗД-1-06-00773266/24.06.2020г.
на Е.М.Б. – **.
ОСЪЖДА Община Враца ДА ЗАПЛАТИ на ТП на НОИ – Враца юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните му чрез АС - Враца пред
Върховен административен съд.
На основание чл. 138, ал.
1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: