РЕШЕНИЕ
№ 4003
гр. Варна, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20243110105317 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на предявени
обективно съединени искове, както следва: предявени в условията на
евентуалност установителни искове правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
чл. 146 във вр. с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Г. М. Д. твърди, че на 13.11.2023 г. сключил договор за
потребителски кредит с „В..БГ“ ЕООД, въз основа на който му е отпусната
сума в размер на 200 лева. Сочи, че в договора е предвидена такса за бързо
разглеждане в размер на 38.25 лв.
Ищецът поддържа, че клаузата от договора за потребителски кредит, с
която е предвидено заплащането на „такса бързо разглеждане“ е нищожна
поради противоречието й с чл. 10а ЗПК. В условията на евентуалност навежда
доводи, че същата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като
такава се явява нищожна поради противоречието й със закона. В условията на
евентуалност поддържа, че клаузата е нищожна поради заобикаляне на закона,
на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК, в условията на евентуалност – поради
накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Излага съображения, че клаузата е нищожна поради противоречие с чл.
10а ЗПК, който не допуска заплащането на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита.
Навежда доводи, че чрез цитираната уговорка е неравноправна, тъй като
с нея се възлага на потребителя заплащане за изпълнение задълженията на
1
кредитора. В този смисъл счита, че клаузата е във вреда на по-слабата
икономически страна в правоотношението.
Позовава се на чл. 21, ал. 1 ЗПК и поддържа, че чрез разглежданата
клауза се заобикаля чл. 19, ал. 4 ЗПК, като се нарушава нормативно
предвиденият размер на ГПР.
Счита, че посочената клауза от договора накърнява добрите нрави.
Твърди, че е погасил изцяло задълженията си по договора за кредит, в т.
ч. и за така посочената такса.
Отправя искане до съда за прогласяване нищожността на уговорката за
заплащане на „такса бързо разглеждане“ по Договор за кредит №
**********/13.11.2023 г. поради противоречие със закона, в условията на
евентуалност – поради заобикаляне на закона, в условията на евентуалност –
поради накърняване на добрите нрави; както и за осъждане на ответното
дружество да й заплати сумата от 38.25 лева, представляваща платена без
основание „такса бързо разглеждане“ по Договор за кредит №
**********/13.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от момента на
депозиране на исковата молба в съда – 30.04.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „В..БГ“ ЕООД е
депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за неоснователност на
предявените искове.
Ответникът потвърждава наличието на облигационно отношение между
страните по посочения в исковата молба договор за потребителски кредит,
както и че съгласно същия ищецът е бил задължен да заплати „такса бързо
разглеждане“ в размер на 38.25 лева. Развива подробни съображения в
подкрепа на позицията си, че при сключване на договора са спазени всички
специални изисквания на ЗПК, в т. ч. за предоставяне на преддоговорна
информация и за сключване на договора в писмена форма, по ясен и
разбираем начин. Излага, че съгласно т. 4 от Общите условия кредиторът се
задължава да даде отговор на кредитополучателя дали искането за отпускане
на кредит е одобрено в срок от 7 календарни дни, считано от дата на
получаването му. Сочи, че по искане на кредитополучателя може да му бъде
предоставена услугата бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит.
Заявява, че се касае за допълнителна незадължителна услуга, която гарантира
обработка на искането и предоставяне на отговор до 15 минути от
изпращането му. За посочената услуга се дължи такса, размерът на която се
определя съобразно заемната сума и срока на договора. Същата е посочена в
специалните условия на договора и тарифата на кредитора.
Потвърждава заплащането на сумата, предмет на предявения
осъдителен иск, от страна на ищеца.
Оспорва доводите за нищожност на процесната договорна клауза поради
противоречие с чл. 10а ЗПК. Счита, че същата съответства на законовата
възможност, уредена в чл. 10а, ал. 1 ЗПК, доколкото се касае за
2
незадължителна допълнителна услуга, предоставянето на която зависи от
волята на кредитополучателя. Същевременно, посочената услуга се
предоставя преди сключване на договора, поради което не може да се приеме,
че същата е свързана с усвояването и управлението на кредита.
Оспорва уговорената такса да накърнява добрите нрави. Поддържа, че с
оглед принципа на свободата на договаряне ищецът е изявил волята си да
ползва услугата бързо разглеждане при отразената в договора цена. Сочи, че
възнаграждението е дължимо за реално извършена услуга, чиято стойност е
обусловена от краткото време, в което следва да бъде предоставена.
Оспорва наведените от ищеца доводи за нищожност на клаузата поради
заобикаляне на закона. Счита, че за да попадне една такса в общия разход по
кредита, тя трябва да отговаря на две кумулативни условия: да се заплаща във
връзка с договора за кредит и ползването на услугата да е задължително
условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите
условия. Заявява, че в случая не е налице нито едно от тези условия, тъй като
таксата представлява възнаграждение, дължимо за самостоятелна услуга,
която се предоставя на кредитополучателя преди сключването на договора,
няма връзка с условията и параметрите на договора за кредит и няма
задължителен характер.
Оспорва процесната клауза да е неравноправна. Изтъква, че общите
условия на дружеството, в т. ч. регламентираните в тях допълнителни услуги,
са предварително изпратени и съгласувани с Комисията за защита на
потребителите.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени и на дружеството да
бъдат присъдени разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
следното от фактическа и правна страна:
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото наличието на
облигационно отношение между Г. М. Д. и „В..БГ“ ЕООД по Договор за
кредит № **********/13.11.2023 г., както и че в същия е предвидена такса за
бързо разглеждане в размер на 38.25 лева, която е заплатена от ищеца.
Процесният договор за кредит попада в предметния обхват на Закона за
потребителския кредит, поради което и ищецът се ползва със специалната
закрила по този закон. Чл. 10а, ал. 1 ЗПК допуска кредиторът да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора
за потребителски кредит, като съгласно императивната норма, съдържаща се в
ал. 2 на същата разпоредба, кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Процесната такса е уговорена за „бързо разглеждане“ на искането за
3
предоставяне на кредит. Безспорно дейността по разглеждане на искането за
отпускане на кредит е неразривно свързана с усвояването му. Касае се за
дейност, която се извършва във всички случаи при сключването на договор за
потребителски кредит и в този смисъл съставлява присъщ на основния
предмет на договора разход. ЗПК допуска събирането на такси единствено за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, но не и за основните
дейности на кредитора, изразяващи се в отпускане и управление на кредита. В
този смисъл, договарянето на подобна такса е недопустимо и клаузата от
договора, в която същата е предвидена, е нищожна поради противоречие със
закона.
Поради горните съображения настоящият съдебен състав намира за
основателен предявения иск за прогласяване нищожността на уговорката за
заплащане на „такса бързо разглеждане“ по Договор за кредит №
**********/13.11.2023 г., поради противоречието й със закона, на основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Предвид извода за основателност на този иск не следва
да бъдат разглеждани предявените в условията на евентуалност искове.
Предвид извода за основателност на предявения иск за нищожност на
клаузата от договора за кредит, предвиждаща задължение на потребителя за
заплащане на „такса бързо разглеждане“, всички суми, заплатени за
погасяване на това задължение, подлежат на връщане като недължимо
платени на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В случая между страните е безспорно,
че ищецът е заплатил претендираната сума в размер на 38.25 лева, поради
което и предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен.
По разноските:
Съобразно изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени сторените разноски за държавна такса в размер на
85 лева.
Претендирано е и адвокатско възнаграждение в общ размер от 480 лева,
за заплащането на което са представени писмени доказателства.
От служебно извършената справка в ЕИСС се установява, че ищцата,
чрез двама процесуални представители, в рамките на девет месеца е
инициирала тридесет и три искови производства срещу кредитни институции,
предоставящи т. нар. „бързи кредити“ /единадесет от които срещу ответника в
настоящото производство/. Посочените производства имат за предмет
претенции, аналогични на предявените в настоящото производство, като
съдържанието на исковите молби е сходно, а изложената в тях правна
аргументация – по същество идентична. Следва да се отбележи, че съгласно
изложените от самата Г. М. Д. твърдения, подкрепени и с писмени
доказателства, същата е погасила в срок задълженията си по всички сключени
договори за потребителски кредит, в т. ч. и начислените такси по оспорените
като неравноправни клаузи.
Посочените обстоятелства са достатъчно основание да се приеме, че е
налице злоупотреба с процесуални права, като целта, преследвана от ищеца
чрез образуването на множество еднотипни искови производства е
4
неоснователно обогатяване посредством генерирането на съдебни разноски. В
този смисъл – Определение № 4751 от 30.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 2040/2024
г. на ВОС. Поради изложеното и разноски за адвокатско възнаграждение не
следва да бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА поради противоречието й със закона
уговорката за заплащане на „такса бързо разглеждане“ по Договор за кредит
№ **********/13.11.2023 г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по иска на
Г. М. Д., ЕГН **********, от гр. *******, срещу „В..БГ“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление гр. *******.
ОСЪЖДА „В..БГ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. Д., ЕГН **********, от гр.
*******, СУМАТА ОТ 38.25 лева /тридесет и осем лева и двадесет и пет
стотинки/, представляваща платена без основание „такса бързо разглеждане“
по Договор за кредит № **********/13.11.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от момента на депозиране на исковата молба в съда –
30.04.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
55, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „В..БГ“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на Г. М. Д., ЕГН **********, от гр.
*******, СУМАТА ОТ 85 /осемдесет и пет/ лева, представляваща извършени
по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника „В..БГ“ ЕООД, ЕИК *******, че може да
преведе сумите, присъдени в полза на ищеца Г. М. Д., ЕГН **********, от по
банкова сметка с IBAN BG***********.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5