Р Е Ш Е Н И Е №156
гр. Стара Загора, 13.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски административен съд, в публично заседание на десети март през две хиляди и двадесета и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
1.КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря: Стефка Х.
и в присъствието на прокурора: Маргарита Д.
като разгледа докладваното от КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. дело № 658
по описа за 2021 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 185 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 45, ал. 3
от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/.
Образувано е по жалби на инж. Л.М. – Б., В.П.В., инж. Н.М., З.П.Ж., инж. В.Т.П., К.В.Г., А.Г.Д., Г.Х.З. и М.Т.Д., представлявани от адв. В. Ц. и Р.Н.Д., чрез законен представител Р.Д.,*** против чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община Стара Загора, приети с Решения № 1200/30.09.2021г. и Решение № 1303/30.09.2021г. на ОбС за изменение на оспорваните текстове от цитираната наредба.
Всички жалбоподатели обосновават правен интерес от
завеждане на жалбите си против текстовете от визираната наредба, с довода, че
същите са собственици на недвижими имоти, надлежно индивидуализирани в жалбата,
находящи се в кв. Бедечка по ПУП-ПЗР от 2012г.,
одобрен с Решение №283/28.06.2012г. на ОбС Стара
Загора и съгласно изменен с Решене № 1115/2017г. на ОбС
Стара Загора ОУП на града, съгласно който имотите на М.-Б., В.В., М. попадат в
УЗ, предназначени за озеленяване и за паркове, което попадало в обхвата на
жаления текст на чл.10, ал.1 от визираната наредба. Относно правният интерес на
останалите двама оспорващи, Ж. и В.П., то техният правен интерес бил потвърден
с цитирани решения на този съд, постановени по а.д. №
491/2019г. и №650/2019г.
От
правна страна се сочи, че след изменението на текста на чл.10, ал.1 с Решения
№1200 и №1303 на ОбС Стара Загора се разширявал
значително обхвата на въведените с предходната редакция на текста забрани, като
се включвали и имоти, за които било предвидено да бъде променено тяхното
предназначение за паркове и озеленени площи, с ПУП или ОУП, но за които все още
не били изградени паркове, т.е. и за имоти, които дори и да имало приет ПУП, то
същият да не бил още приложен. В текстът не бил сочен срок за забраната, т.е.
тя била безсрочна.
Цитираната в доклада по приемането на
изменението норма на чл.148 от ЗУТ не намирала приложение, тъй като се отнасяла
до възможността на ОбС да определя изискванията към
видовете огради, но не съдържала правомощие за този орган да въвежда тотална
забрана за ограждането на имотите и то безсрочно. Единственото изключение била
нормата на чл.48, ал.12 от ЗУТ, но тя не била цитирана в мотивите на органа
относно предлаганото изменение на текста от наредбата. Цитира се текстът на
нормата, като се сочи, че по отношение на оспорващите такава забрана вече била
реализирана през 2018г за срок от три години, който срок изтекъл на
27.09.2021г., т.е. преди датата на приемане на жаленото изменение на чл.10,
ал.1 от наредбата и съотв. ОбС
нямал право да налага нова забрана над имотите на жалбоподателите. В
оспорваният текст дори не се сочело с каква цел се налагала такава забрана за
ограждане на имотите, а със същата цел вече била налагана предходната забрана,
поради което било недопустимо да се налагала нова забрана за ограждане на
имотите със същите мотиви и цели, този път чрез текст от общинската наредба,
която дори да е безсрочна. Извежда се извода, че такава забрана била нищожна,
първо защото ОбС нямал такова правомощие по ЗУТ, а и забраната не можела да
бъде безсрочна. Мотивира се и довод, че последният израз от ал.1 на чл.10 от
наредбата противоречал на основен принцип в публичното право. Цитират се
текстове от подзаконови актове, прието от други ОбС,
като се сочи, че в тях не се съдържа забрана, каквато приел местният ОбС.
На
следващо място се твърди, че с приетото изменение на чл.10, ал.1 били нарушени
чл.77 от АПК и чл.26 и чл.28 от АПК. Императивно било изискването за мотивиране
на предложението за приемане на изменението на ПНА и възможността за
предварителното му разгласяне и обсъждане с всички заинтересовани страни, което
било предпоставка за приемането на акта. Проект за изменение към който не били
предложени мотиви, съотв. доклад, съгласно чл.28,
ал.3 от ЗНА не следвало да се обсъжда, като не било достатъчно само
публикуването на проекта за изменение на подзаконовия акт без публикуването на
мотивите, сътов. доклада. Това съставлявало
съществено нарушение на изискванията на чл.26, ал.2 и чл.28, ал.2 от ЗНА и
самостоятелно основание за отмяна на процесните текстове от наредбата. Мотивира
се още и, че в предложението на Кмета на общината не се съдържали мотиви за
очакваните финансови резултати от предлаганото изменение, а бил налице едни
формален /бланкетен/ коментар, но нямало
обсъждане/посочване на очакваните финансови резултати, което се определя от
жалбоподателите за нарушение на чл.28, ал.2, т.4 от ЗНА.
По отношение оспорването
на чл.11, ал.1 от наредбата, оспорващите сочат, че в текста се предвиждала
абсолютна забрана за изграждане на временни открити паркинги, пазари за
сергийна търговия, открити обекти за спортни дейности и площадки за игра, преместваеми обекти по чл.56, ал.1 от ЗУТ и др. подобни
открити обекти във всички незастроени имоти, които по ОУП и ПУП били предвидени
за изграждане на озеленени площи за обществено ползване, и които не били
реализирани, какъвто бил настоящият случай, тъй като техните имоти не били
застроени, за според ОУП от 2017г. били предвидени за изграждането на озеленени
площи за обществено ползване. Не такава била регламентацията в чл.55, ал.1 от ЗУТ, която позволявала до реализирането на ПУП в такива поземлени имоти да
можело да се изграждат така описаните строежи, след издаване на разрешение за
това. Така нормата на чл.11, ал.1 от наредбата била крайно рестриктивна, както
и противоречаща на законовия текст на чл.55 от ЗУТ. Налице било и противоречие
и с нормата на чл.56а, ал.1 от ЗУТ, като се мотивират доводи и в какво се
изразявало то. Според жалбоподателите горните противоречия водели и до
несъответствия с чл.57, ал.1 и чл.62, ал.9, изр. второ от ЗУТ. Отново се
мотивира и нарушение на императивите на чл.26 и чл.28 от ЗАН.
По тези
съображения се иска обявяване нищожността, респ. незаконосъобразността изцяло
на чл.10, ал.1 от НИПОЗС на Община Стара Загора, изменен с Решения №№1290 и
1303 на ОбС Стара Загора, респ. обявяване
нищожност/незаконосъобразност на следните част от текста на чл.10, ал.1 „в
съществуващи ….имоти, предвиден с ОУП или ПУП за изграждане на озеленени площи,
паркове….се забранява изграждането или поставянето на огради и заграждения от
всякакъв тип“, както и да се прогласи нищожността/незаконосъобразността изцяло
на текста на чл.11, ал.1 от НИПОЗС. Претендират се разноски.
По
делото част от жалбоподателите прилагат и множество допълнителни
молби-становища. В едно от тях се мотивира, че в представената преписка по
приемане на измененията в жалените текстове липсвали доказателства за
публикуване на това изменение. Така били нарушени текстовете на чл.78, ал.3 от АПК, съотв. чл.37, ал.3 от ЗНА. В този смисъл била и
нормата на чл.22, ал.2, изр. 2 от ЗМСМА, като изброяването там било
изчерпателно, не алтернативно. В хода по същество претендират нищожност на
процесните текстове, тъй като те не били обнародвани в ДВ и нямали поради това
правна и юридическа сила, както и че били приети без обсъждане.
Оспорващите,
редовно призовани, се явяват лично и с пълномощниците си. Поддържат се жалбите,
като в нарочна молба от 17.01.2022г. уточняват, че оспорват чл.10, ал.1 от
НИПОЗС на Община Стара Загора, приет с Наредбата за изменение на НИПОЗС, приета
с Решения 1200/30.09.2021г., и №1303/30.09.2021г., както и чл.11, ал.1 от
НИПОЗС, приета с Решение № 1196/25.10.2017г. на ОбС
Стара Загора. По делото жалбоподателите прилагат молби-становища, в които се
изнасят доводи за нищожността, съотв.
незаконосъобразността на оспорваните текстове.
Ответникът – ОбС Стара Загора, редовно
призован, се представлява от адв. К.. По делото се представя молба от
Председателя на ОбС, с която се оспорват подадените
жалби, ведно с активната легитимация на същите.
Представителят
на ОП Стара Загора изразява становище за уважаване на жалбата като основателна.
Въз
основа на приетия по делото доказателствен материал, Съдът намира за установено
от фактическа страна следното:
До ОбС Стара Загора било входирано
под рег. № 10-61-475 на 12.09.2017г. предложение от Кмет на Общината относно
приемане на нова НИПОЗС /л.154-157/ за приемане на Решение за отмяна на НИООПР,
приета с Решение №98/2008г. и за приемане на НИПОЗС на територията на Община
Стара Загора. По делото се представя копие от интернет страницата на Община
Стара Загора от дата 04.08.2017г. за публикуване на мотивите към проекта за
отмяна на НИООПР и за приемане на НИПОЗС /л.176-177/.
Съгласно представен препис – извлечение от
Протокол № 25 от заседание на ОбС Стара Загора от
28.09.2017г. /л.128/, по т. 6 от дневния ред било гласувано Решене №1119, с
което на осн. чл.21, ал.2 от ЗМСМА и чл.62, ал.10 от ЗУТ била приета с гласовете на 46 общ. съветници на първо четене Наредба за
изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Община Стара Загора.
Прилага се доказателство за дадени становища по проекта от различни постоянни
комисии /л.152/
Съгласно
представен препис – извлечение от Протокол № 26 от заседание на ОбС Стара Загора от 25.10.2017г. /л.84/, по т. 4 от дневния
ред било гласувано Решение №1196, с което на осн.
чл.21, ал.2 от ЗМСМА и чл.62, ал.10 от ЗУТ била приета с гласовете на 48 общ.
съветници на второ четене наредба за изграждане, поддържане и опазване на
зелената система на Община Стара Загора.
От Кмета
на Община Стара Загора в ОбС Стара Загора било входирано Предложение рег. № 10-61-534 от 02.09.2021г.
относно НИД на НИПОЗС /л.70/, придружено с Мотиви към проекта /л.71-73/, като в
заключение на същите било дадено указание на осн.
чл.26, ал.4 от ЗНА в 30 –дневен срок от публикуване на обявлението за
настоящото да бъдат приемани предложения, мнения, становища по проекта на НИД
на НИПОЗС.
Прилага
се по делото /л.82-83/ разпечатка от интер-нет
страницата на Община Стара Загора, че на 27.08.2021г. били публикувани мотиви
към Проект на НИД на НИПОЗС на Община Стара Загора.
Съгласно
приложен на л.74-75 от делото препис-извлечение от Протокол №25 от заседание на
ОбС Стара Загора от 30.09.2021г. по т. 3 от дневния
ред с гласовете на 43 общ. съветници на осн. чл.21,
ал.1, т.23 от ЗМСМА и чл.62, ал.10 от ЗУТ било гласувано Решение №1200 за
приемане изменение на Наредбата за изграждането, поддържане и опазване на
зелената система на Община Стара Загора, съгласно Приложение № 1 към решението.
Според §1 от НИД на НИПОЗС, текстът на чл.10, ал.1 се изменял, както следва „В
съществуващи озеленени площи, паркове и градини или територии и имоти,
предвидени с ОУП или ПУП за изграждане
на озеленени площи, паркове и градини, се забранява изграждането или
поставянето на огради и заграждения от всякакъв тип, освен когато това е
разрешено по предвиден в нормативен акт ред“ /л.69/.
На
заседанието били представени становища от ПК по законност и обществен ред, по
оперативни програми и международно сътрудничество, по общинска собственост и
стопанска политика, по териториално и селищно развитие и транспорт.
Съдът, като обсъди доводите, изложени в жалбата и извърши
проверка на законосъобразността на атакуваното решение, намира за
установено следното:
Съгласно чл.
186, ал. 1
от АПК право да оспорват подзаконов
нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи
или законни интереси са засегнати
или могат да бъдат засегнати
от него или
за които той поражда задължения,
като ал. 2
на същата разпоредба, с оглед вменените му правомощия
да осъществява надзор за законосъобразност,
предоставя и право на прокурора да
протестира съответния акт. Съгласно чл.
187, ал. 1
от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат
оспорени без ограничение във времето.
По делото се установява чрез приетата
съдебно-техническа експертиза, че имотите на всички оспорващи попадат в кв. Бедечка, за която територия и съгласно последното изменение
на действащия ОУП за него, одобрено с Решение №1115/2017г. на ОбС Стара Загора, се предвижда устройствена зона /УЗ/,
означена като „Оз“, т.е. „зона за паркове, градини и
озеленяване“. Процесните текстове от Наредбата, засягат именно начините на
изграждане на такива зони, поради което за всички жалбоподатели се доказва, че притежават
активна легитимация от оспорването, съотв. същите имат
правен интерес от него, доколкото твърдят, че установеното в тези текстове от
общинската наредба, приета но осн. чл.62, ал.10 от ЗУТ засяга техни законни права и интереси.
Всички
оспорващи претендират на първо място нищожност на атакуваните разпоредби, с
основен довод, че същите не са валидни, защото не са публикувани в „Държавен
вестник“, а съгласно цитирана практика на ВАС, такива нормативни актове били
правно нищо и не можели да пораждат валидни правни последици.
Съдът не
намира за основателни тези доводи и съображения. Макар Конституцията на Р.
България да има пряко действие и съгласно чл.5, ал.5 от нея всички нормативни
актове се публикуват и влизат в сила три дни от публикуването им, освен ако
няма друг определен срок. Съгласно чл. 2, ал.1 от ЗНА нормативни актове
могат да издават само органите,
предвидени от Конституцията
или от закон. В същия
смисъл е и чл.76 от АПК. По отношение на местния орган на управление, какъвто
се явява ОбС, такъв закон е ЗМСМА. В неговият чл.21,
ал.1 се установяват правомощията на този орган, за чието изпълнение, той може
да приема правилници, наредби, инструкции, решения и пр., т.е. и актове с
нормативен характер.
В процесния
случай се оспорват разпоредби от акт, приет от местния орган на управление на
Община Стара Загора, като съгласно цитирания текст от ЗМСМА, този орган
притежава правомощието да приема и актовете с нормативен характер, в изпълнение
на възложените му в този закон правомощия. Тези актове обаче не подлежат на
обнародване в ДВ /както актовете, издавани от МС от други органи на
изпълнителната власт или в изрично предвидените случаи/, т.е., ако закон не
предвижда обнародване в ДВ /вж. чл.22, ал.2, изр. последно/. За конкретния
случай такова изрично предвиждане липсва /по арг. на
чл.62, ал.10 от ЗУТ/.
Ето защо, оспорваните
текстове от конкретната наредба, като приети от орган, изрично овластен с
такова правомощие /вж. чл.62, ал.10 от ЗУТ, вр. с
чл.21 от ЗМСМА/ , не се явяват нищожни и на тази плоскост оспорването е
неоснователно. Изричното законово оправомощаване на ответника да издава
административни актове с нормативен характер в изпълнение на възложените му
законови правомощия, вкл. и по въпроса за изграждане и опазване на зелената
система на територията на общината, е налице, поради което и наредбата, както и
нейното изменение в частта на процесният член 10, ал.1, е валидно извършено.
Видно е от
данните по представената преписка, че както при гласуване приемането на
наредбата, така и при нейното изменение през 2021г., когато е гласувано
процесното изменение на чл.10, ал.1, същите са приети при наличие на
задължителния кворум от общинските съветници и с гласовете на минимум
половината от тях. Поради което и на тази плоскост не е налице основание за
обявяване на жалените текстове за нищожни.
За
приемането/изменението на актове от категорията на оспорвания пряко приложение
обаче намират разпоредбите на Закона за нормативните актове, като Съдът приема
за частично основателни доводите на оспорващите за допуснати процесуални
нарушения на изискванията, установени в ЗНА /в частност правилата по Глава
трета/, както и в Правилника за организацията
и дейността на Общински съвет Стара Загора, неговите
комисии и взаимодействието му с общинската администрация /приет от Общински съвет
с Решение № 220 от 31.03.2016
година. Съгласно чл. 26.,
ал.1, (Изм. – ДВ, в сила от 4.11.2016 г.) изработването на проект на
нормативен акт се извършва при
зачитане на принципите на необходимост,
обоснованост, предвидимост,
откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и
стабилност. Съгласно ал.2
(в сила от 4.11.2016 г.) в
процеса по изработване на проект на нормативен
акт се провеждат
обществени консултации с гражданите и юридическите лица. Според ал.3
, в сила от 4.11.2016 г.) преди
внасянето на проект на нормативен
акт за издаване
или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го
публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието
по чл.20.
Когато съставителят на проекта …..е орган на местното
самоуправление – на интернет страницата на съответната община и/или общински
съвет.
По делото се представиха и бяха приети без оспорване
писмени доказателства за изготвен проект за приемане /през 2017г./, съотв. за изменение /през 2021г./ на въпосната
наредба, от която са двата оспорвани текста. Същия е бил по предложение на
Кмета на Общината, като и в двата случая /по първоначалното приемане и при
изменението/ се удостоверява, че проектите и мотивите към тях са публикувани на
интерн-нет страницата на Община Стара Загора, съотв. на 04.08.2017г. и 27.08.2021г. Не се удостоверява
обаче да са били съставени предварителни оценки за въздействието на акта по
чл.20 от ЗНА, нито такава да е публикувана, ведно с предложението на вносителя
на проекта и мотивите към него, в какъвто смисъл е изискването по чл.26 ал.3 от
ЗНА. На тази плоскост се установява допуснато нарушение.
Срокът за обществени консултации по проекта за нормативен
акт, съгласно чл.26, ал.5 от ЗНА е 30 дневен и той е задължителен за спазване,
преди проектът да бъде подложен на гласуване от органа, който е оправомощен за
това. При първоначалното приемане на наредбата този срок е спазен, проектът е
публикуван на 04.08.2017г. и внесен за гласуване на първо четене от ОбС на 28.09.2017г. /л.128/. Спазено е изискването
нормативният административен акт /наредба/ да се приема на две отделни четения
на различни заседания, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.48, ал.1 от Правилника. Второто заседание,
на което е окончателно приет проектът на новата наредба е проведено на
25.10.2017г. В този смисъл не се установява допуснато съществено процесуално
нарушение на специалните правила при приемане на такъв вид административен акт
що се отнася до приемането на текста на
чл.11, ал.1 от наредбата.
Не така стои въпросът при приемането на изменението на
чл.10, ал.1, извършено с параграф единствен на Наредбата за изменение и
допълнение на действащата наредба. Макар проектът и неговите мотиви /но без
предварителната оценка за въздействие/ да са публикувани на интернет страницата
на Община Стара Загора за период от минимум 30 дни и първото обсъждане на
проекта от общинските съветници да е на заседанието на 30.09.2021г., то се установява
от данните по преписката, че на същото това заседание от 30.09.2021г.
общинските съветници гласуват и на второ четене проектът. Доводите на
пълномощника на ответния, че второто гласуване на проекта на същото заседание е
предвид липсват на направени допълнителни промени в проекта не променя
изискването, което въвежда изречение
първо, тъй като е налице едно изключение от общото правило, за което трябва да
има и изрично взето решение от общинските съветници, а такова не се
удостоверява да е гласувано.
Предвид липсата на изготвена оценка за въздействието по
чл.20 от ЗНА, Съдът приема извод за допуснато нарушение на чл.28, ал.1 от ЗНА,
тъй като на обсъждане и приемане и в двата случая /през 2017 и през 2021г./ са
внесени само проектът и мотивите към него, но липсва оценката за въздействието
на проекта. Съгласно чл.28, ал.5 от ЗНА в този случай не е следвало да се подлагат
на обсъждане съотв. проекти. Налице е допълнително
нарушение на особената процедура по приемане на нормативен административен акт,
която предвид императивния характер на разпоредбите винаги е съществено. Освен
това и от данните на л.46 и сл. се установява, че по отношение становищата на
помощните комисии към ОбС и най-вече тази по
законност и обществен ред не е налице положителна оценка на внесения проект за
изменение на наредбата и в частност на чл.10, ал.1 от нея. Това е така, защото
от общо седемте члена на тази комисия за проекта са гласували само 2 члена, а
останалите седем са се въздържали по въпроса относно законосъобразността на проекта.
Съдебният състав приема извод за нарушение и на
императива на чл.28, ал.2 от ЗНА, тъй като мотивите към проекта за изменение на
наредбата не съответстват на него. Съдържанието на докладната
записка, в този му вид, според настоящия състав не покрива изискванията на ал.2 на чл.28 от ЗНА. Мотивите
на един проект за нормативен
акт са от
съществено значение, тъй като след
издаването му стават мотиви на
самия акт и са средство за
гарантиране на установените в чл. 26, ал. 1
ЗНА принципи за изработване на нормативния акт, както и важен източник
при тълкуване на акта. Това важно значение на мотивите
на всеки нормативния акт е обективирано и в изричната забрана за обсъждане
на проект на нормативен акт
от компетентния орган, за който
не са представени
мотиви, съответни на законовите изисквания
– чл. 28, ал. 4 ЗНА. Неспазването на законовите
изисквания по чл.28, във връзка с чл.26 от ЗНА съставлява съществено нарушение и поради препястването на заинтересованите страни да формират становище,
както и да участват ефективно в производството по приемането на акта. Това води и до невъзможност да бъдат спазени
законоустановените принципи
при изработване на проекта за
нормативен акт - необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност.
На последно място и за
пълнота на изложението, Съдът намира, че следва да посочи и следното: с
гласуваната през 2021г. нова редакция на чл.10, ал.1 от нарeдбата се създава една абсолютна
забрана по отношение поставянето на огради
и ограждания от всякакъв тип в съществуващи озеленени площи, паркове и градини
или територии и имоти, за които с ОУП и ПУП са предвидени изграждането на
озеленени площи, паркове и градини и това e без ограничение във времето. Тази забрана обаче засяга и
имоти, които не са само общинска собственост, а и частна такава /каквито са
имотите на самите жалбоподатели/, което само по себе си означава неоправдано
ограничаване на конституционно регламентираното право на свободно упражняване
на правото на собственост. Освен това така обективираните мотиви към проекта за
търсеното изменение не сочат, нито обосновават с конкретни доводи належащ
обществен интерес от това изменение и дали целта му е само в защита на
обществения интерес. При това положение се стига до едно неоправдано
ограничение на едно защитено от конституцията и международните актове право,
каквото е правото на собственост, както и е налице нарушение на принципа на
пропорционалност, основен за административното право.
Жалбата се явява основателна
с оглед доводите за допуснати съществени процесуални нарушения и следва
жалените текстове от наредбата да се отменят изцяло.
При този извод за
основателност на оспорванията, основателни са направените в срок от всеки от
оспорващите искания за разноски. По делото се представят данни, че всички
жалбоподатели са внесли дължимата се ДТ за образуване на делото в размер на 10
лева, както и се прилагат доказателства за внесени 20 лв. по см. на ДВ такса
обнародване от инж. Л.Б., Н. М., В.В. и З.Ж.. Таксата за обнародване е само
една в размер на 20 лева и тя не се дължи от всеки от оспорващите, поради което
такава следва да се възстанови единствено на инж. Л.Б.. Оспорващите представят
и договори за правна защита и съдействие, с изключение на г-н А.Д., съгласно
който между тях и АС „А., Ц. и К.“ е договорено защита и процесуално
представителство по настоящото дело, за което всеки от жалбоподателите, без г-н
Д., договаря адвокатско възнаграждение от 200 лева. В така приложените обаче
пълномощия липсват вписани данни за реално заплатени /било в брой или по
сметка/ на въпросните 200 лева. Такива данни обаче /за реално заплатено
възнаграждение за един адвокат от 200 лв./ се установяват от приложените
допълнително писмени доказателства от жалбоподателите М.Д., Р.Д., З.Ж., Л.М. – Б.,
В.П., К.Г., Г.З., Н.М. и В.П.В., /л.345-361/ Отделно от инж. Б. се представят
данни /л. 250/, че същата е внесла по дупозитна см.
за ВЛ първоначално сумата от 154,50 лева, от които депозит 150 лв. и банкови
такси за допуснатата СТЕ, а допълнително се представя и доказателства за
внесени от г-жа Б. 155 лв. за СТЕ, съставляващи сума до пълното възнаграждение
на експерта, съгласно представената от ВЛ декларация за дължимите й суми от 300
лева /л.306/.
Като се съобразиха така
приложените доказателства, Съдът намира, че на всеки от жалбоподателите, без А.Д.
и инж. Л.Б., следва да се присъдят разноски в размер на 210 лева, заплатени ДТ
и възнаграждение за един адвокат. На г-жа Б. следва да се заплатят разноски в
размер на 539,50 лева, от които 210 лв. ДТ и възнаграждение за един адвокат,
депозит за ВЛ и банкови такси и 20 лева такса за обнародване. На г-н А.Д.
следва да се възстановят разноски единствено в размер на 10 лева заплатена ДТ
за образуване на делото.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на инж. Л.М. – Б., В.П.В., инж. Н.М., З.П.Ж., инж. В.Т.П., К.В.Г.,
А.Г.Д., Г.Х.З. и М.Т.Д. и Р.Н.Д. *** чл.10,
ал.1 и чл.11, ал.1 от Наредба за изграждане, поддържане и опазване на
зелената система на Община Стара Загора.
ОСЪЖДА ОбС Стара Загора да заплати на
инж. Л.М.- Б., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 539,50 лева.
ОСЪЖДА ОбС Стара Загора да заплати на
В.П.В., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 210,00 лева.
ОСЪЖДА ОбС Стара Загора да заплати на
инж. Н.М., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 210,00 лева.
ОСЪЖДА ОбС Стара Загора да заплати на
З.Ж., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 210,00 лева.
ОСЪЖДА ОбС Стара Загора да заплати на
инж. В.Т.П., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 210,00 лева.
ОСЪЖДА ОбС Стара Загора да заплати на
Р.Д., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 210,00 лева.
ОСЪЖДА ОбС Стара Загора да заплати на
К.Г., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 210,00 лева.
ОСЪЖДА ОбС Стара Загора да заплати на
Г.З., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 210,00 лева.
ОСЪЖДА ОбС Стара Загора да заплати на
М.Д., ЕГН **********разноски по делото в размер на 210,00 лева.
ОСЪЖДА ОбС Стара Загора да заплати на
А.Д., ЕГН ********** разноски по делото в размер на 10,00 лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС на Р. България в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.