№ 397
гр. София, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора Антоанета Н. Близнакова (АП-София)
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Наказателно дело за
възобновяване № 20211000601173 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения И. С. С., подадено чрез процесуалния му представител-
адв. Д. П. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 379/2016 г. на
Районен съд – Пирдоп и отмяна на постановената по него присъда от 05.04.2019г.,
потвърдена с Решение от 05.05.2021г. по ВНОХД № 438/20г. по описа на СОС.
В искането са релевирани доводи за наличие на допуснати нарушения по делото и
основания за възобновяването му по смисъла на чл.420, ал.2 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.
Сочи се, че от събраните в хода на наказателното производство доказателства не се
установява по несъмнен начин подзащитният й да е извършител на престъплението, за което
е обвинен. Неправилно въззивният съд не е кредитирал приложените писмени
доказателства, удостоверяващи внасяни от молителя суми в полза на Кооперацията, както и
експертните заключения, установяващи внасянето на тези суми. Отправен е упрек към двете
инстанции по фактите, че не са допуснали до разпит адв. П. за установяване на
обстоятелствата по повод представените, както от него, така и от АВ документи. Според
защитата, изложената от въззивния съд фактическа обстановка представлявала
възпроизвеждане на протоколи и решения на общи събрания на Кооперацията, сключени
договори между нея и трети лица, изброяване на получените по сметка на Кооперацията
суми и тегления по тях, заключения на съдебно-почеркова експертиза и доклад на ревизията
на И. Б., но липсвал анализ на фактите и обстоятелствата относими към предмета на
1
обвинението, а именно- установява ли се разпореждане с имущество на Кооперацията, което
да е окончателно, безвъзмездно и увреждащо последната. В този смисъл, акцентира на
съдебната практика, възпроизведена в Решение № 454/20г., 3-то НО на ВКС, съгласно която
неотчитането на парични средства, собственост на юридическо лице, само по себе си не е
достатъчно, за да бъде квалифицирано деянието като длъжностно присвояване. За да е
осъществен акт на присвоителна дейност, освен неотчитането на имущество в касата на
юридическото лице, деецът трябва да е манифестирал отношение към това имущество като
към свое, неговото действие да представлява акт на окончателно и безвъзмездно
разпореждане, и да е свързано с причиняване на имуществена щета за собственика на
имуществото. В случая не бил доказан умисъла на дееца, както правилно били
аргументирали в особеното си мнение съдията-докладчик от първоинстанционния съд,
съдиите от СОС, произнесли се при предходно разглеждане на делото, както и съдия Н. Н.,
участвала в състава по ВНОХД № 438/20 г. на СОС.
Изтъква, че пред първоинстанционния съд са били представени множество документи, а
така също са изискани служебно от съда документи от различни институции,
удостоверяващи обстоятелството, че са харчени различни суми за дейност на кооперацията,
които не са намерили отражение в счетоводството. По делото са констатирани, както от
съда, така и от вещите лица, редица корекции в касовите книги на кооперацията, които не са
били единични, а установяват практика в счетоводството на кооперацията. Сочи се
неправилно приложение на материалния закон, изразяващо се в това, че болшинството от
състава на първостепенния съд са ограничили предмета на доказване по делото до
обстоятелството, че сумите по обвинението са изтеглени от осъдения. По този начин, не са
се съобразили с трайната съдебна практика, съгласно която длъжностното присвояване е
завършено в момента, в който деецът е превърнал имуществото в свое, а разпореждане,
осъществено чрез неотчитане на сумите в Кооперацията е невъзможно. При това положение,
и предвид наличните доказателства, установяващи пороци в счетоводството на ПК
„Напред“, не можело да се достигне до несъмнения извод, че парите реално не са отчетени.
Съдилищата по фактите са допуснали нарушение на закона, кредитирайки само онези
доказателства, установяващи изтеглянето на сумите по обвинението, респективно са приели
за неотносими всички доказателства, сочещи, че тези суми са разходвани в интерес на
кооперацията.
Не на последно място, защитата намира наложените на подзащитния й наказания за явно
несправедливи, доколкото не била съобразена продължителността на воденото наказателно
производство и давността на вменената престъпна деятелност, съставляващи самостоятелно
основание за определяне на наказанието при наличието на изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства.
С оглед горното се настоява за възобновяване на наказателното производство, като се
поддържа искане за оправдаване на осъдения И.С. или алтернативно делото да бъде върнато
за ново разглеждане от въззивния съд.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, молителят С., редовно призован, се явява
2
лично и се представлява от упълномощения си защитник - адв. П.. Последната счита, че
неправилно и незаконосъобразно решаващият състав на СОС е игнорирал всички
доказателства, оборващи обвинението, като моли да бъде съобразено, че сред тези
доказателства са експертните заключения по приети по делото експертизи и писмените
доказателства за внасяни от подзащитния й суми, които са неосчетоводени в счетоводството
на кооперацията. Сочи, че осъденото лице е участвал активно, както в първоинстанционното
производство пред РС, така и пред двата състава на СОС, разгледали делото като въззивни
инстанции, като неговата теза, която въззивният състав е приел за защитна, в крайна сметка
се установява от писмените доказателства и от експертните заключения. Според защитата,
недопускането на свидетеля Ч. П. представлява еманация на едностранчивия подход на
СОС, разгледал делото като втора въззивна инстанция. В тази връзка сочи, че пред РС-
Пирдоп по искане на защитата, адв. П. е представил доказателства в насока, че ежемесечно е
получавал възнаграждение по договор за абонаментно обслужване, а така също отделно е
получавал и възнаграждение по водени от него дела на кооперацията, които впоследствие се
оказва, че не са осчетоводени. Доказано било, че са плащани и суми от кооперацията към
бюджета, които също не са осчетоводени и това обстоятелство се потвърждавало от
заключението на вещото лице С.. Тези доказателства обаче не са кредитирани от СОС, тъй
като според мотивите на съда не били представени в оригинал. Моли да бъде съобразено
обстоятелството, че и ВКС в отменителното си решение на оправдателната присъда на СОС,
разгледал делото като първа въззивна инстанция, е посочил, че за да е налице присвояване,
деецът трябва да е манифестирал отношение към чуждото имущество като към свое, да е
извършил акт на окончателно, безвъзмездно разпореждане и да е причинил щета на
собственика на имуществото. Именно това счита, че не е доказано по делото. Точно
обратното, по делото несъмнено е доказано извършването на множество разходи в полза на
кооперацията с парични средства, които не са съществували нито в касата на кооперацията,
нито в банкова сметка на кооперацията. В заключение намира, че болшинството на СОС,
разгледал делото като втора въззивна инстанция, не е съобразил трайно установеното в
практиката на съда като изисквания за съставомерност на изпълнителното деяние на
присвояването. В този смисъл настоява за уважаване на депозираното искане за
възобновяване на наказателното производство.
Осъденият С., поддържа казаното от защитата си. Счита, че решението е несправедливо и
неправилно, доколкото в хода на делото било доказано, че въпросните суми са осчетоводени
в сметка 203- в банката, след което счетоводителят ги е прехвърлил в сметка 498, т.е. налице
са счетоводни записи по тези суми и същите безспорно са осчетоводени. Изтъква, че делото
е било провокирано от група хора, които са искали да поемат ръководството на
кооперацията, с цел извличане на облаги от това, и за негово съжаление са успели. В
предоставената му последна дума, моли делото да бъде възобновено.
Представителят на САП изразява становище за неоснователност на искането. Счита, че в
хода на производството са били спазени разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК в
реализираната от съдилищата дейност по анализ и оценка на доказателствата, и са
3
направени правилни правни изводи за основния факт на наказателния процес, извършване на
инкриминираното престъпление и неговото авторство. Не е допуснато нарушение на
процесуалните правила при формиране на вътрешното убеждение по фактите. Въз основа на
установените фактически положения е направен правилен извод от правна страна, че
подсъдимият с действията си е реализирал състава по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201, вр. чл.
26, ал. 1 от НК. Безспорно е установено, че инкриминираните парични суми на обща
стойност 28 800 лева, с пет отделни транзакции са изтеглени от банкова сметка на
кооперация „Напредък“ именно от подсъдимия С., и тези суми впоследствие не са били
заприходени в касата на кооперацията и не са разходвани в полза на същата. В случая тези
парични средства са били задържани от подсъдимия и той се е отнесъл с тях като със свои
собствени. По отношение на наложените наказания счита, че не е налице явна
несправедливост, тъй като те са определени при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства. В този смисъл, моли искането да бъде оставено без уважение.
Софийски апелативен съд, след като прецени доводите на страните, материалите по делата и
в пределите на правомощията си в настоящото производство, намери следното:
С присъда от 05.04.2019 год., постановена по НОХД № 379/ 2016 год. по описа на Районен
съд – Пирдоп, подсъдимият И.С. е признат за виновен в това, че в периода от 23.12.2008 год.
до 04.02.2009г. включително, в гр. Пирдоп, обл. Софийска, в условията на продължавано
престъпление- с пет деяния /подробно описани в диспозитива/, които осъществяват
поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни
периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което
последващото деяние се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото, в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б“ НК-
председател на Потребителска кооперация „Напред“- гр. Пирдоп, чрез касово теглене от
сметката на кооперацията № ********** на „ЦКБ“ АД- клон Етрополе, офис Пирдоп,
присвоил чужди пари на обща стойност 28 800лв., собственост на същата Кооперация,
връчени в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като присвояването е в
големи размери, поради което и на основание чл. 202, ал.2, т.1 вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал.1 от
НК го е осъдил на „лишаване от свобода“ за срок от три години. На основание чл. 66, ал.1 от
НК, съдът е отложил изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила.
На основание чл. 202, ал.3, вр. чл. 37, ал.1, т.6 и т.7 от НК, първоинстанционният съд е
лишил подсъдимият С. от право да заема ръководна длъжност в управителни органи на
държавно предприятие, кооперация, обществена организация или друго ЮЛ, както и
всякаква друга длъжност, свързана с пазене и управление на чуждо имущество за срок от
три години.
С Решение от 05.05.2021г., постановено пo ВНОХД №438/2020г., Софийски окръжен съд е
потвърдил изцяло първоинстанционната присъда.
Настоящата инстанция намира, че искането за възобновяване на делото е процесуално
допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество. Същото е направено по
4
отношение на акт от категорията на актовете по чл. 419, ал.1, пр.1 от НПК- влязла в сила
присъда, непроверена по касационен ред, от активно легитимирано за това лице по смисъл
на чл. 420, ал.2 от НПК и е постъпило в законовия шестмесечен срок по чл. 421, ал.3 от
НПК.
Разгледано по същество, искането за възобновяване е неоснователно.
Възприетата фактическа обстановка по делото и правната й оценка от страна на
предходните две инстанции е еднаква. Първоинстанционният съд е признал подсъдимия за
виновен по повдигнатото обвинение по чл. 202, ал.2, т.1 вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал.1 от НК, а
въззивният съд се е съгласил изцяло с фактическите и правните изводи на
първоинстанционната присъда. Мотивите, изложени в съобразителната част на въззивното
съдебно решение, се споделят и от настоящия извънреден състав на САС.
Съдът и от двете инстанции е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към
главния факт от предмета на доказване в процеса. При това инстанциите не са възприели
превратно доказателствата, в разрез с правилата на формалната логика. Решаващите
съдилища са изпълнили задълженията си по чл.107 от НПК, относно събирането и
проверката на доказателствата. Въззивният съд не може да бъде упрекнат в липсата на
аналитична дейност, касателно доказателствената съвкупност. Той е инкорпорирал почти
изцяло фактическата обстановка, приета за установена от първия съд, като я е допълнил на
база приобщените по делото писмени доказателства, достигайки до извод за направена
вярна оценка на доказателствата и доказателствените източници. Тези изводи на окръжния
съд не сочат на допуснато процесуално нарушение, тъй като принципно той не е бил длъжен
да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за мотивите на
първоинстанционната присъда, след като не е достигнал до различни фактически изводи въз
основа на доказателствата по делото. Това не е необходимо, когато мотивите към присъдата
са аналитични и убедителни, и това позволява на страните и на контролните инстанции да
проследят начина, по който е формирано вътрешното убеждение на съда/Решение № 181 по
н.д. № 486/12г., ВКС, І н.о./. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като
настоящата извънредна инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите
по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да
се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това,
на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното
убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети
всички мерки за разкриване на обективната истина. В случая, инстанциите по същество са
събрали възможния обем от доказателства, като същите са оценени при спазване на
изискванията на НПК, поради което не са допуснати нарушения на разпоредбите на чл.13,
чл.14 и чл.107 от НПК. Делото не страда от доказателствен дефицит, който да е попречил на
предходните инстанции да установят по надлежен ред фактите, подлежащите на доказване.
Приетата от решаващите съдилища фактическа обстановка е резултат от вярна
5
интерпретация на данните, установени с годни доказателствени средства. Въззивният съд
изцяло е възприел за правилен доказателствения анализ, направен от първостепенния съд.
Прави впечатление, че още първата инстанция е обсъдила всички доказателства и
доказателствени източници, при това с необходимата задълбоченост, като следва да се
отчете прецизния аналитичен подход при оценка на гласните доказателствени средства и в
частност на свидетелските показания на Д. Т., Е. В., Р. Д., И. Б., Р. П. и С. С..
Неоснователно в искането се поддържа, че е допуснато нарушение на процесуалните
правила във връзка с оценката на доказателствата в нарушение на чл.107, ал.3 НПК. От
съдържанието, както на мотивите на първоинстанционната присъда /които са повече от
изчерпателни/, така и на решението на контролиращия съд е видно, че и двете решаващи
инстанции са обсъдили поотделно и в тяхната съвкупност показанията на всички разпитани
по делото свидетели, анализирали са ги и са изложили подробни съображения кои от
относимите обстоятелства се установяват посредством всеки от тях. Оценката им е
направена с оглед тяхното съдържание и действителния им смисъл. Обясненията на
подсъдимия също не са останали без внимание и оценка, като тя е направена след
съпоставяне с останалите гласни и писмени доказателствени средства, а така и със
заключенията по изготвените, съдебно-графична, съдебно-счетоводни и допълнителна
такава експертизи.
Въззивната инстанция с необходимото внимание, ползвайки се от събраните
доказателствени средства – гласни и писмени, е изложила съображения в подкрепа на
приетата от първата инстанция фактическа обстановка, което е довело и до същата правна
оценка. В случая същественото е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения
материал не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът и от двете
инстанции е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно
и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главния факт от предмета
на доказване в процеса. При това инстанциите не са възприели превратно доказателствата, в
разрез с правилата на формалната логика. При установяване на решаващите факти свързани
с въпроса извършено ли е или не престъпление от подс. С., е анализирана подробно
доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните
доказателствени средства, подробно изброени в мотивите, приложените писмени
доказателства и експертни заключения, чрез които точно са установени всяко едно от
включените в продължаваното престъпление деяния, както и точния размер на нанесените
на Кооперацията имуществени вреди, в резултат от противоправната деятелност на С.. След
като е установено по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил състава на
инкриминираното с обвинението деяние, правилно е осъден за това. Възприемайки
констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази им част, въззивната инстанция не
е допуснала нарушение на процесуалния закон. Фактическите положения, установени по
делото, са изведени от долните две инстанции в резултат на обективен анализ и се
подкрепят от събраната по делото доказателствена маса.
Искането, с което е сезирана настоящата инстанция, по съдържание преповтаря някои от
6
направените пред предходните инстанции възражения, на които не се дължи нов отговор.
Съдилищата по фактите, в пределите на своята компетентност, по реда и със средствата,
предвидени в НПК, са взели всички мерки за разкриване на обективната истина.
Постановили са решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото при спазване на чл. 305, ал. 2 от НПК.
В този смисъл се явява необоснован прокарания упрек относно липсата на задълбочен
анализ на събраните доказателства, респективно игнорирането на приложените писмени
доказателства, удостоверяващи внасяни от молителя суми в полза на Кооперацията, както и
експертните заключения, установяващи внасянето на тези суми. И двете инстанции
подробно са анализирали доказателствената съвкупност, като противно на развитото в
искането, въззивният съд е отделил специално внимание на въпросните неосчетоводени
първични документи, касаещи разходи, направени в полза на Кооперацията, като в тази
връзка изрично е подчертано, че последните освен, че касаят незначителни суми, но и нямат
връзка с инкриминирания период, доколкото са направени повече от година след последното
деяние (на 04.02.2009г.). Несъстоятелни са и наведените от защитата твърдения за
некоректно водено счетоводство в Кооперацията, като в тази насока инстанциите по
фактите правилно са ценили освен показанията на свидетелите В., Т., Р. Д., Р. П., К. К., Г.,
Ц. Р. и С. С., но и констатациите от извършената финансова ревизия, установяващи
воденето на счетоводството и касата в ПК „Напред“ в съответствие с нормативните
изисквания на ЗСч и останалите подзаконови нормативни актове, регламентиращи
финансовата и счетоводна дейност и отчетност, респективно документооборота, отчитането
и движението на средства в счетоводството. Що се касае до липсата на осчетоводяване на
някои от разходите /в това число за командировка/, при условие, че подсъдимият не е
представил РОД /първичен документ/, удостоверяващ размер на разходите и
предназначението им, респективно връзката им с дейността на кооперацията, правилно
съдът е заключил, че последният не би могъл въз основа на неизправното си поведение да се
позовава и да черпи права, вменявайки твърдения, че счетоводната отчетност в
кооперацията е водена в нарушение на закона. С оглед което, развитите от защитата
твърдения за липсата на достатъчна критичност от страна на решаващите инстанции спрямо
доказателствената съвкупност се явяват напълно несъстоятелни. На свой ред, подробно са
били обсъдени обясненията на подсъдимия С., като в тази връзка въззивният съд е изложил
пространни мотиви защо ги цени само като защитна позиция. Поради тези съображения, в
конкретния случай не е налице основание за отмяна на съдебните актове и връщане на
делото за ново разглеждане, тъй като атакувания съдебен акт подлежи на отмяна, само
когато се установи избирателно събиране на доказателства, липса на източници за
установяване на съществени обстоятелства по предмета на доказване, едностранчиво,
изопачено или тенденциозно обсъждане на доказателствения материал, на който е
придадено съдържание, различно от действителното или приетите фактически обстоятелства
са изградени на базата на несъществуващи или негодни доказателствени средства. От друга
страна, решаващият съд не може да бъде упрекнат, че е кредитирал едни доказателства, а
други-не. В негова компетентност е преценката за необходимостта от събиране на нови
7
доказателства и проверка на събрани такива, за да бъде осигурено разкриването на
обективната истина по делото. Това от своя страна гарантира възможността съдът да вземе
решение по вътрешно убеждение, което се основава на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства, като доказателствата и средствата за тяхното
установяване не могат да имат предварително установена сила.
При извършената проверка, настоящият извънреден състав не констатира нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правата на осъдения С.. По реда на чл. 313 и
314 НПК, е била проверeна изцяло правилността на присъдата, видно от приложените
мотиви. Изложени са подробни съображения в тази връзка, всички направени възражения
във въззивната жалба са обсъдени и точно е посочено защо са отхвърлени. Обезпечена е
била процесуалната равнопоставеност на страните и осигурена възможност за искания и
устно изложение по направените доводи. Съдебните инстанции са събирали и проверявали
фактите и обстоятелствата, свързани с предмета на доказване.
По довода за допуснато нарушение на закона:
И това посочено основание - по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по
делото и е неоснователно. При приетите за установени и от въззивния съд фактически
положения, материалният закон е приложен правилно. Описаното в съдебния акт
неправомерно поведение на подс. С., правилно е било квалифицирано по чл. 202, ал.2, т.1
вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Правните съображения и на този съд в полза на
осъдителната присъда по същество са израз на съгласие с предложената от обвинението и
приетата от първоинстанционния съд правна квалификация на инкриминираното деяние - по
чл. 202, ал.2, т.1 вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал.1 от НК. Въззивната инстанция, при установяване
на правно-релевантните факти, не е възприела превратно доказателствата. Изводите за
виновността на подсъдимия в осъществяване от обективна и субективна страна на
посоченото престъпление, са изцяло подкрепени от показанията на разпитаните по делото
свидетели, от приложените писмени доказателства и от експертните заключения по
изготвените ССчЕ. Действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано
превратно. Вътрешното убеждение на съда е изградено на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото. Безспорно е доказано авторството на
деянието. Именно тук е мястото да бъде отбелязано, че и районният и окръжният съдилища
са дали аргументиран отговор защо не приемат за основателни твърденията на защитника на
осъдения (изложени за пореден път и от осъдения в настоящото искане за възобновяване),
свързани с недоказаност на субективната страна, и тъй като констатациите и на двете
инстанции са напълно изчерпателни, настоящият състав не счита за необходимо да ги
преповтаря.
Лишено е от основание и оплакването за явна несправедливост на наложените на С.
наказания.
Първостепенният съд безспорно е отчел всички обстоятелства, които законодателят е
предвидил в НК, вземайки предвид наличните смекчаващи отговорността на подсъдимия С.
обстоятелства, а именно- чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,
8
обществената позиция, която дълги години е заемал, а така и изминалия дълъг период от
време от довършване на последното деяние до постановяването на присъдата. На
последното обаче, не би могло да бъде придаден характера на изключително такова,
доколкото същото се дължи на обективен фактор и той касае обема на делото, както
правилно е отбелязал решаващият съд. При така отчетените обстоятелства, за осъщественото
от С. деяние по чл. 202, ал.2, т.1 вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал.1 от НК, съдът е отмерил за
справедлив и съответен на постигане на визираните в чл.36 от НК цели наказание
„лишаване от свобода“ в минималния предвиден размер от три години, чието изтърпяване,
на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил за срок от три години. Предвид естеството на
заеманата от осъдения ръководна длъжност и на осъщественото от него длъжностно
престъпление, правилно е било наложено и кумулативно предвиденото наказание по чл. 202,
ал.3, вр. чл. 37, ал.1, т.6 и т.7 от НК.
На свой ред, окръжният съд се е съгласил изцяло с направения от първия съд прочит на
касаещите вината на дееца обстоятелства, и като не е констатирал допълнителни такива,
законосъобразно е потвърдил присъдата и в наказателно-осъдителната й част. Настоящата
инстанция намира решението на окръжния съд за правилно и законосъобразно. По делото не
се установяват обстоятелства, които да не са били съобразени и от двете инстанции по
фактите, поради което въпрос за явна несправедливост на наложеното наказание в случая не
може да бъде поставян. В този смисъл, за да бъде поставян въпроса за явна несправедливост
на наложеното наказание в инициираното извънредно производство, следва да се установи,
че наложената санкция очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и
дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.
36 от НК или, че неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на
условното осъждане. В случая, нито една от тези хипотези не е налице, с оглед което
имплицитното искане за смекчаване на наказателно-правното положение на осъденото лице,
не може да бъде уважено.
Аналогично, с оглед доказаността на осъществения граждански деликт, законосъобразно е
произнасянето на съдилищата и по основателността на исковата претенция за обезвреда.
Ето защо, като намери, че искането на осъдения С. е неоснователно по изложените в него
доводи, настоящият състав на САС прие, че не са налице основанията за възобновяване на
наказателното дело и отмяна на влязлата в сила присъда с удовлетворяване на заявеното
искане, поради което и съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК, счете, че следва да го
остави без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. С. С., подадено чрез процесуалния му
представител- адв. Д. П. за възобновяване на наказателното производство по НОХД №
379/2016 г. на Районен съд – Пирдоп и ВНОХД № 438/2020г. на СОС, НО, 3-ти въззивен
9
състав.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10