Решение по дело №3072/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на „ЕНА ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Петко Д. Петков“ № 27, ет. 3, ап.4, представлявано от управителя Я.Д.Б., чрез адв. М., с адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-3389-000208 от 29.11.2023 г., издадена от К.В.Р.на длъжност Началник сектор към ОДМВР – Пловдив, РУ 06 Пловдив, с която на основание на основание чл. 171, т. 2А, б. "А" от ЗДвП, по отношение на „ЕНА ТРАНС“ ЕООД е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Според жалбоподателя заповедта е неоснователна, поради груби нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Твърди се, че дружеството не е предоставило управлението на процесното МПС на неправоспособно лице, като лицето управлявало автомобила е имало наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, но това наказание е изтекло, тъй като със съдебен протокол мярката му е изменена и е изтекла на 21.09.2023г. Сочи се, че у лицето физически не е било налично СУМПС, като в тази връзка е направено позоваване на АУАН № 1144262 и № 1144263 и двата от 29.11.2023г. Според жалбоподателя АНО неправилно квалифицира водача на автомобила като неправоспособен позовавайки се на НП № 22-33-89-000369, като счита че НП е влязло в сила на 08.02.2023г., тъй като след издаването на НП санкцията на същото е изменена от съда на 1 година лишаване от управление на МПС считано от 21.09.2022г., видно от протоколно споразумение № 3155 по НОХД № 3155 по описа за 2023г. на РС – Пловдив. Твърди се, че разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП свързва прилагането на ПАМ с липса на придобита правоспособност, а не с липсата или изтекла валидност на удостоверяващия документ. Позовавайки се на разпоредби на ЗДвП и ЗБЛД, жалбоподателят сочи, че изтичането срока на валидност или физическата липса на СУМПС не засяга придобитата вече правоспособност. Изложени са доводи, че ПАМ е наложена при липса на материалноправните предпоставки за това. Твърди се нарушение на принципа за съразмерност, като ПАМ ограничава правата на дружеството в по-голяма степен от необходимото. Иска се отмяна на заповедта. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя М., поддържа жалбата. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът - К.В.Р.на длъжност Началник сектор към ОДМВР – Пловдив, РУ 06 Пловдив, в писмено становище оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът като разгледа направените възражения и приложената административна преписка, намери за установено следното:

Оспорената заповед е връчена на управителя на дружеството жалбоподател на 29.11.2023 г., така както е отразено в нея, а жалбата е подадена чрез ответния орган на 05.12.2023 г., т.е. в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-3389-000208 от 29.11.2023 г., издадена от К.В.Р.на длъжност Началник сектор към ОДМВР – Пловдив, РУ 06 Пловдив, по отношение на „ЕНА ТРАНС“ ЕООД е наложена ПАМ – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети две регистрационни табели с номер ***и СРМПС № ****. В мотивите на заповедта е посочено, че при извършена проверка на 28.11.2023г. , около 15:25 часа в град Пловдив на бул.Източен № 46 е установено, че лек автомобил марка „Тойота Корола“ с регистрационен номер ****, собственост на фирма „ЕНА ТРАНС“ ЕООД с БУЛСТАТ *** със законен представител Я.Д.Б. е управляван от К.Д.Б., след като е лишен от това право по административен ред с Наказателно постановление № 22-3389-000369, връчено лично на 24.01.2023г. и влязло в сила на 08.02.2023г. Посочено е, че е съставен АУАН GA № 1144263/29.11.2023г. Като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2А, б. “А“ от ЗДвП.

Като част от административната преписка са представени: Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи за определяне на службите за контрол по ЗДвП; Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, относно оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 и т.7 от ЗДвП; Заповед № 8121К-5216 от 21.03.2018г. за преназначаване на К.В.Р.на ръководна длъжност Началник на сектор „Охранителна полиция“ към Шесто районно управление при ОДМВР Пловдив; Справка за нарушител/водач, АУАН GA № 1144262/29.11.2023г., АУАН GA № 1144263/29.11.2023г.; Наказателно постановление № 22-3389-000369, връчено лично на 24.01.2023г. ; Обяснение на Я.Д.Б..

От страна на жалбоподателя са представени: одобрено от съда споразумение вписано в съдебен протокол по НОХД № 3155/2023 по описа на ПРС, с което подсъдимия К.Д.Б. се признава за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс, за това че на 21.09.2022 г. в гр.Пловдив е управлявал МПС – лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, с рег. № РВ 7136 ТХ, след употреба на наркотични вещества – опиати /OPI/ „Морфин“ и метадон /MTD/; АУАН GA № 1144263/29.11.2022г. и АУАН GA № 1144263/29.11.2023г.

С Определение от 02.01.2024г., съдът е разпределил доказателствената тежест между страните.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Според нормата на чл.171 от ЗДвП, принудителните административни мерки, предвидени в закона се налагат за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на глава пета, раздел втори от АПК.

Оспорената заповед за прилагане на принудителната административна мярка /ПАМ/ е издадена от компетентен орган – Началник на сектор „Охранителна полиция“ към Шесто районно управление при ОДМВР Пловдив, съобразно нормата на чл.172, ал. 1 от ЗДвП, Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи и т.I.6 от Заповед № 317з-3162 от 15.04.2022г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив. Във връзка с компетентността на издателя на оспорената заповед по делото е представена и Заповед № 8121К-5216 от 21.03.2018г. за преназначаване на К.В.Р.на ръководна длъжност Началник на сектор „Охранителна полиция“ към Шесто районно управление при ОДМВР Пловдив.

Съдът констатира, че заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити /по аргумент от чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/.

Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл.171 от ЗДвП. В конкретния случай, административният орган е приел с оспорената заповед, че е налице хипотезата на чл. 171, т. 2А, б. “А“ от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ се прилага на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В тежест на административния орган е да докаже фактите, представляващи основание за издаването на заповедта. В тази връзка в оспорената заповед е посочено, че лекият автомобил собственост на дружеството жалбоподател е управляван от К.Д.Б., след като е лишен от това право по административен ред с Наказателно постановление № 22-3389-000369, връчено лично на 24.01.2023г. и влязло в сила на 08.02.2023г. Т.е. релевантно за настоящия спор е обстоятелството, че МПС е управлявано от лице лишено от право да управлява МПС по административен ред.

С НП № 22-3389-000369 от 24.01.2023г. (лист 36 по делото) на К.Д.Б. е наложена глоба в размер на 2000 лева и същият е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца. Според чл. 58, ал. 1 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение. В случая НП е връчено на К.Д.Б. на 24.01.2023г. срещу подпис, като по делото няма данни, а и не се твърди НП да е обжалвано по съдебен ред и същото да е отменено или производството по обжалването му да не е приключило. Следователно НП е влязло в сила на 08.02.2023г. В настоящото производството се упражнява контрол за законосъобразност единствено по отношение на заповедта, с която се налага принудителната административна мярка, но не и по отношение на законосъобразността на наказателното постановление.

Неоснователно е възражението, че лицето управлявало автомобила е имало наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година, но това наказание е изтекло, тъй като със съдебен протокол мярката му е изменена и е изтекла на 21.09.2023г.

От страна на жалбоподателя по делото е представено одобрено от съда споразумение вписано в съдебен протокол по НОХД № 3155/2023 по описа на Районен съд Пловдив, с което подсъдимия К.Д.Б. се признава за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс, за това че на 21.09.2022 г. в гр.Пловдив е управлявал МПС – лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“, с рег. № РВ 7136 ТХ, след употреба на наркотични вещества – опиати /OPI/ „Морфин“ и метадон /MTD/. За така извършеното престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК на К.Д.Б. е наложено при условията на чл. 55, ал. 1, т.1 и ал.2 от НК наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и глоба в размер от 250 лева. На осн. чл. 66, ал.1 НК изпълнението на наложеното наказание шест месеца лишаване от свобода е отложено за срок от три години. На осн. чл.343 г вр. чл.343 б, ал.3 НК К.Д.Б. е лишен от право да управлява МПС за срок от една година.

Необходимо е да се отбележи, че наказанието наложено на К.Д.Б. лишаването от право да управлява МПС за срок от една година е във връзка с извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК - управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, а наложеното му наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца е във връзка с извършено от него административно нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП - отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Ето защо обстоятелството, че Районен съд – Пловдив е одобрил споразумение, с което е наложил на подсъдимия К.Д.Б. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година е неотносимо към настоящото производство. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 2А, б. "А" от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма. В случая ПАМ е наложена при наличието на материалноправните предпоставки за това, доколкото моторното превозно средство собственост на „ЕНА ТРАНС“ ЕООД на 28.11.2023г. е управлявано от К.Д.Б., който към него момент е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред с НП № 22-3389-000369 от 24.01.2023г., което е влязло в сила на 08.02.2023г.

В конкретния случай ответния орган е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба.

Неотносимо е възражението, че у лицето физически не е било налично СУМПС и че разпоредбата на чл.171, т.2А от ЗДвП свързва прилагането на ПАМ с липса на придобита правоспособност, а не с липсата или изтекла валидност на удостоверяващия документ, доколкото в случая не е установена липса на СУМПС или изтекла валидност, а е установено, че лицето К.Д.Б. е лишен от право да управлява МПС за срок от 24 месеца именно с НП № 22-3389-000369 от 24.01.2023г., за което отново следва да се отбележи, че няма данни да е оспорено и отменено по съдебен ред. В тази връзка са неотносими и цитираните в жалбата разпоредби на ЗДвП и ЗБЛД, във връзка с изтичането срока на валидност или физическата липса на СУМПС.

Мярката е наложена в съответствие с целта на закона, регламентирана в чл. 1, ал. 2 от ЗДвП, а именно опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения, тъй като именно с нея могат да се постигнат целите на закона.

Неоснователно е възражението, че заповедта е постановена в нарушение на чл. 6 от АПК. ПАМ е наложена в съответствие с приложимия материален закон – чл. 171, т. 2А, б. А от ЗДвП, като компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок – 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ. Нещо повече, издаването на ПАМ на основание чл. 171, т. 2А от ЗДвП е при обвързана компетентност. Законодателно установеният превес на обществените интереси спрямо личните в определени случаи не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред. Поради това интересът на дружеството жалбоподател няма приоритет спрямо обществения, тъй като последният несъмнено е с по-висок интензитет, а съразмерността винаги следва да се съобразява с основната цел на закона.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, съответно оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-3389-000208 от 29.11.2023 г. издадена от Началник сектор към ОДМВР – Пловдив, РУ 06 Пловдив – за законосъобразна.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕНА ТРАНС“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Петко Д. Петков“ № 27, ет. 3, ап.4, представлявано от управителя Я.Д.Б., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-3389-000208 от 29.11.2023 г., издадена от К.В.Р.на длъжност Началник сектор към ОДМВР – Пловдив, РУ 06 Пловдив.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Съдия: