Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 3563 17.10.2017 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII
състав, в публично заседание на двадесети септември две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 2361 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация по по чл. 79 във вр. с чл. 232, ал. 2 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „Хоус Мейдинг” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. Св. Патриарх Евтимий №
12, вх. А е предявил против „Пътища Пловдив Груп” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Цар Борис III Обединител № 37 искове за осъждане на ответника за
заплати сумата от 9077,93 лв. с ДДС – главница, представляваща неплатена наемна
цена за ползване на комбиниран багер “Bobcat Mustang”, дължима по договор за наем от 19,09,2014 г., сумата от 1661,41 лв. –
мораторна лихва за периода 20,03,2015 г. – 20,02,2017 г., ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 20,02,2017 г. Претендира се и разноски.
В исковата
молба се твърди, че по силата на договор за наем от 19.09.2014 год., сключен
между ищеца от една страна, в качеството му на наемодател и ответното дружество
от друга страна, в качеството на наемател, наемодателят е предоставил на
наемателя за временно и възмездно ползване техника, а именно комбиниран багер с
кофа и вилици - Bobcat Mustang, за извършване на
строителни дейности на обект автомагистрала *********. Цената за наетата от
ответника техника е в размер на 200 лева за отработена машиносмяна без ДДС. извършената
работа се отразявала в двустранен протокол, подписан от двете страни до трето
число на месеца, следващ отчетния наемен период. По силата на чл. 4 от договора
разходите за транспортиране на машината до съответния обект, както и
осигуряване на необходимото гориво да са за сметка на ответното дружество. Съгласно чл. 5 ал. 1
от договора заплащането на наемната цена е следвало да се извърши до 20 число
следващ месеца на наемането, след издаване на фактура от ищеца. Твърди се, че
ищцовото дружество е изпълнило поетите задължения. В изпълнение на договорните
задължения били издадени четири данъчни фактури, а именно с №№
**********/05,02,2015 г. за сумата от 3058,78 лв. с ДДС, **********/06,03,2015
г. са сумата от 1453,74 лв. с ДДС, **********/07,04,2015 г. на стойност 1415,58
лв. с ДДС и **********/05,05,2015 г. на стойност 3149,83 лв. с ДДС. Претендира
разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
исковата молба, с който изцяло се оспорват предявените искове по основание и
размер. Твърди се, че са недоказани. Оспорва се твърдението, че по силата на
договор за наем ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно
ползване техника, посочена в исковата молба. В тази връзка се моли да бъде
отхвърлена както главната, така и акцесорната претенция. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
От приложения по делото договор за наем от 19,09,2014
г. се установява, че между страните по
делото е сключен договор за наем с предмет комбиниран багер с кофа и вилица “Bobcat Mustang”, по силата на който ищецът в качеството му на наемодател се е задължил да предоставил на ответника в качеството му
на наемател за временно и възмездно
ползване посочената по-горе техника срещу наемна цена от 200 лв. без ДДС
за машиносмяна – чл. 2, ал. 1 от договора.
Заплащането на наемната цена е следвало да се осъществява след издаването
на фактура до 20 число на месеца, следващ месеца на наемането- чл. 5 от
договора.
По делото като писмени доказателства са приети
сертификати с №№ 1 за установяване на извършените видове дейности за месеците
януари, февруари, март, април 2015 г. досежно ползването на Бобкат Мустанг,
фактури с №№ **********/05,02,2015 г. за сумата от 4192,56 лв. с ДДС,
**********/06,03,2015 г. са сумата от 1453,74 лв. с ДДС, **********/07,04,2015
г. на стойност 1415,58 лв. с ДДС и **********/05,05,2015 г. на стойност 3149,83
лв. с ДДС Всички сертификати с №№ 1 за
установяване на извършените видове дейности са подписани от представител на
ответника.
От заключението на
съдебно-счетоводна експертиза, което настоящата съдебна инстанция кредитира
изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че процесните
фактури са осчетоводени при ищеца и ответника, като ответното дружество ги е
посочило като задължения по сметка 401- доставчици , партида на Хоус мейдинг
ООД, включени са в дневника за покупки и
справка декларация по ЗДДС с право на
приспадане на данъчен кредит. Единствено по фактура с № **********/05,02,2015
г. има частично плащане от 1133,78 лв., като остатъкът за плащане по нея остава
3058,78 лв. Общия размер на задълженията на ответника към ищеца по четирите
фактури е в размер на 9077,93 лв. , като моратортана лихва е в размер на
1661,41 лв. за периода от 20,03,2015 г. до 20,02,2017 г.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът приема, че
между страните е налице облигационно правоотношение, произтичащо от сключен
между тях договор за наем от 19,09,2014 г. с предмет – комбиниран
багер с кофа и вилица “Bobcat Mustang”.
За да възникне валидно наемно правоотношение не е необходимо волята на страните
да е обективирана в писмен акт. Този извод се налага от факта, че наемният
договор е неформален, тъй като формата не е въздигната от законодателя, като
задължителен елемент от фактическия състав на сделката. Валидността на договора
за наем не е обусловена от спазването на определена форма. Ищецът е изпълнил договорното си задължение и е предостави на наемателя – ответник да ползва временно
– за посочените в сертификати с №№ 1 за установяване на извършените видове
дейности месеци.
Отразяването на фактурите в счетоводството
на ответното дружество, включването й в дневника за покупките по ДДС, ползването на данъчен кредит по
същите– представляват недвусмислено признание на задължението и доказват
неговото съществуване. В този смисъл именно е и трайната съдебна практика,
в т.ч. решение № 42 от 19.04.2010г. по т.д. № 593/2009г. и решение № 46 от
27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., които са постановени по новия процесуален
ред на чл. 290 ГПК и като такива имат задължителен характер съгласно указанията
по т. 2 от Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г. Ето защо съдът намира, че ищецът в качеството си на
наемодател е изпълнил задълженията си по договора за наем, като е предоставил
възможност на наемателя- ответник да ползва наетия комбиниран багер Бобкат
Мустанг. Ответникът от своя страна е поел задължение да заплаща по 200 лв. без
ДДС на машиносмяна – чл. 2, ал. 1 от договора.
В хода на производството ответникът не е
ангажирал доказателства, че е изплатил дължимата наемна цена, поради което се
явява неизправна страна и следва да бъде ангажирана неговата договорна
отговорност.
Поради изложеното, се налага извода, че така
предявения иск по чл. 232,ал. 2 ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен в
пълния предявен от ищеца размер от 9077,93 лв.
Като акцесорна следва да се уважи и претенцията за мораторна
лихва в размер на 1661,41 лв. Ответникът е следвало да заплати наемната цена до
20 число на месеца, следващ месеца на ползването- чл. 5 от договора. Неизпълнявайки
задължението си за заплащане на наемна цена в срок до 20,03,2015 г., ответникът
е изпаднал в забава, считано от 20,03,2015 г. до 20,02,2017 г. дължи
обезщетение в размер на законната лихва по чл.86 от ЗЗД. Следователно за заявения с исковата молба период от 20,03,2015 г. до
20,02,2017 г., предявения иск по
чл.86,ал.1 от ЗЗД се явява доказан по основание. Съгласно заключението на
вещото лице размерът на обезщетението за посочения период на забавата е 1661,41лева,
която сума съвпада с претендираната.
По разноските
Предвид изхода на делото, на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските
в настоящото производство, доколкото такива се претендират. Същите възлизат, както
следва: държавна такса в размер на 429,58 лв., 100 лв.- депозит за вещо лице,
адвокатско възнаграждение по настоящото производство в размер на 850 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„Пътища Пловдив Груп” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Цар Борис III Обединител № 37, ДА ЗАПЛАТИ на „Хоус Мейдинг” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. Св. Патриарх Евтимий №
12, вх. А сумата от 9077,93 лв. с ДДС – главница, представляваща неплатена
наемна цена за ползване на комбиниран багер “Bobcat Mustang”, дължима по договор за наем от 19,09,2014 г., сумата
от 1661,41 лв. – мораторна лихва за периода от 20,03,2015 г. до 20,02,2017 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, начиная от 20,02,2017 г. до датата на
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Пътища Пловдив Груп” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. Цар Борис III Обединител № 37,
да заплати на „Хоус Мейдинг” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, бул. Св. Патриарх Евтимий № 12, вх. А,
направените по делото разноски, както следва: държавна такса в размер на 429,58
лв., 100 лв.- депозит за в.л.и адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно с оригинала.
РЦ