РЕШЕНИЕ
№ 203
гр. Бургас, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Боряна Анг. Димитрова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20252000500276 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 13 332/07.07.25г.
на БОС от Прокуратурата на РБ, с адрес: гр.София, бул. “Витоша“ № 2,
чрез Г. И., прокурор в ОП - Бургас, против решение № 510/27.06.2025г. по
гр.д.№ 630/25г. на БОС в частта, с която е уважен предявеният от Е. А. А.,
ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „И.“ ***, вх. *, представляван от
пълномощника адв.Т. Ч. от АК - Б., служебен адрес: гр. Б., ул. „Х. А.“ № **,
иск за заплащане на обезщетение по реда на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за
претърпени неимуществени вреди до размера от 10 000лв. Твърди на първо
място, че изложените от първоинстанционния съд мотиви са неправилни.
Поддържа, че при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди съдът не се е съобразил с принципа на справедливост. Твърди
претърпени вреди в много по-малък обем от възприетия от съда. Излага
подробни аргументи за намаляване на определеното обезщетение за
компенсиране на претърпените душевни страдания от страна на А. Моли за
частична отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с
което присъденото обезщетение бъде намалено. Няма доказателствени
1
искания.
Въззиваемият Е. А. А., представляван от процесуалния си представител
адв. Т.Ч., не депозира отговор, но оспорва въззивната жалба в проведеното
открито съдебно заседание по делото. Моли да бъде оставена без уважение, а
решението на окръжния съд – потвърдено в обжалваната част.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК от легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред надлежната по правилата на функционалната
подсъдност инстанция и е допустима.
Предявени пред окръжния съд са обективно съединени искове с правно
основание чл. 2, ал.1, т.3, ЗОДОВ, като пред настоящата инстанция е висящ
само спорът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е образувано по искова молба от Е. А. А. против
Прокуратурата на РБ, първоначално депозирана пред Бургаски районен съд, а
впоследствие, след изменение на цената на иска – изпратена по правилата на
родовата подсъдност на Бургаски окръжен съд. Твърди се от ищцовата страна,
че на 25.07.2015г. бил задържан от органите на МВР в гр. Е., била му
направена полицейска регистрация и бил привлечен за обвиняем за
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.1 и предл.2, т.5, във връзка с чл.194,
ал.1, вр. с чл.18, ал.1 НК. Престъплението, в което бил обвинен, било тежко –
предвиждало се ЛОС за срок над 5 години и му била наложена МНО –
„подписка“. Наказателното производство против него продължило 4 години и
5 месеца и приключило с оправдателна присъда.
Понеже организирал проекти и участвал в тях, през този период
последователно предприел мерки, за да ограничи вредите, които обвинението
би им нанесло. След връчване на Протокола за предявяване на разследването
и Постановление за предаване на съд, провел консултации с партньорите си по
проекти. Било прието решение да се оттегли, като трудовият му договор бъде
прекратен, с цел – минимизиране на риска от разгласяване на наказателното
производство в медиите. Това препятствало включването му в нови проекти –
приемал работа рядко и със страх, че ще навреди на имиджа на компаниите.
2
Твърди, че периодът на наказателното преследване бил продължителен,
затова му се следва висок размер обезщетение. Горното обосновава с
търпените през това време притеснения за изхода на производството, страх от
осъждане, засягане на достойнството му, напрежение в отношенията с близки,
познати и колеги. Била препятствана възможността му за участие в
европейски проекти, започнал за страда от безсъние, живеел в стрес, терзаел
се засягането на професионалния му авторитет.
Тежко му се отразило и протестирането на оправдателната присъда на
първоинстанционния съд от страна на Прокуратурата, понеже бил продължен
периодът на поддържане на незаконно обвинение.
На основание изложеното претендира 88 000лв. обезщетение за
неимуществени вреди. Ангажира доказателства.
Искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е надлежно
оспорен в срока по чл. 131 ГПК с депозирания от Прокуратурата на Република
България отговор срещу исковата молба. Оспорват се наличието на вреди, с
възражение, че искът не е подкрепен с доказателства, на причинно-следствена
връзка между действията на Прокуратурата и увреждането, както и размерът
на главницата. Въззивната страна се позовава също на факта, че по делото в
качеството на обвиняем било привлечено и друго лице, процесуални действия
били извършвани и спрямо него, ето защо счита, че производството е
приключило в разумен срок. Сочи, че взетата спрямо ищеца МНО „Подписка“
е лека, също така провежданите процесуално-следствени действия не били с
голям интензитет. Моли искът да бъде отхвърлен, а при условие на
евентуалност – да бъде присъдено обезщетение в намален размер, спрямо
претендирания с исковата молба. Също ангажира доказателства.
Страните нямат спор по фактическата обстановка по делото, тя е
подробно описана от БОС, също присъждането на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди не се оспорва по основание, а само по размер. Затова
настоящият състав приема за установено със сила на присъдено нещо
ангажирането на отговорността на Прокуратурата на РБ за нанесени
неимуществени вреди на Е. А. А.
По отношение на дължимото обезщетение и неговия размер, Апелативен
съд - Бургас приема следното:
По делото е безспорно, че с постановление за привличане на обвиняем от
3
25.07.2015г. по ДП (бързо производство) № ЗМ-130/15г. на МВР Е., №397/15
год. на РП – Е., А. бил привлечен като обвиняем за описаното по-горе
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.1 и предл.2, т.5, във връзка с чл.194,
ал.1, вр. с чл.18, ал.1 НК, за това, че на 25.07.2015г. в гр. Е. в съучастие с друго
лице направил опит да отнеме чужди движими вещи, като за целта използвал
технически средства и случаят не е маловажен. На същата дата му била
наложена МНО „подписка“ и бил разпитан в присъствие на съдия.
Видно от събраните писмени доказателства, по-конкретно приложените
на български език (останалите съдът не взема предвид, поради това, че
съдебният език е българският и страната, която желае да се ползва от
документи, съставени на чужд език, следва да ги приложи с превод) се
установява, че към 23 декември 2015г. в кореспонденция по електронна поща,
било изпратено ел.писмо от „Бългерия Сайклинг“, за да бъде уведомено трето
лице, че въззиваемият Е.А. ще отсъства от офиса и през януари, 2016 г. и
авторът на писмото ще поеме неговите ангажименти – стр.19 по гр.дело №
8653/24г. БРС. По гр.д.№ 630/25г. също са приложени 2бр. електронни писма,
стр.16 и стр.18, свидетелстващи за отсъствие на А. като служител на
„Бългерия Сайклинг“, но първото писмо споменава като причина за
отсъствието – заболяване.
Приложената на стр.65 и стр.67 по гр.д.№ 630/25г. на БОС информация от
масивите на НАП сочи, че както през 2015 г., така и до м.май, 2017 г. А. бил
осигуряван от Сдружение „Национална асоциация по велосипедизъм“ –
Бургас и бил деклариран месечен облагаем доход, получаван от него.
След тази дата липсват данни за наличие на трудово правоотношение
между горния работодател и въззиваемия, както липсват и писмени
доказателства относно причината за прекратяване на трудовото
правоотношение. Според показанията на св.Димова, причината била
доброволното му напускане, свързано с необходимостта от чисто съдебно
минало при участието в европейски проекти.
Изложеното води до извод, че приблизително две години след
привличането му като обвиняем, А. продължавал да упражнява трудови
функции в Сдружение „Национална асоциация по велосипедизъм“ - Бургас и
не се дистанцирал от дейността, както твърди в обстоятелствената част на
исковата молба, за да ограничи вредите, които обвинението би й нанесло, а
4
това се случило едва през 2017 г.
По делото не се оспорва, че на 24.03.2017 г. на въззиваемия отново е
повдигнато обвинение и бил разпитан в качеството на обвиняем. На същата
дата му било предявено разследването, внесен бил обвинителен акт и било
образувано НОХД № 92/17г. по описа на РС - Елена. Делото било прекратено,
а обвинителният акт – върнат за отстраняване на съществени процесуални
нарушения.
На 17.01.2018 год. въззиваемият бил привлечен като обвиняем с
Постановление от 26.10.2017 год. за престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 и т.5,
вр.чл.194 ал.1, вр.чл.18 ал.1 от НК. На 26.02.2018г. РП – Елена внесла
повторно обвинителен акт срещу Е. А. и П. Н. за извършено престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, предл.1 и предл.2, т.5, във връзка с чл.194, ал.1, вр. с чл.18,
ал.1 НК. С разпореждане от 28.02.2018г. ЕРС разпоредил връчване на
обвинителния акт на въззиваемия и било насрочено РЗ по НОХД № 54/2018г.
ЕРС.
След многократно отлагане – поради нередовно призоваване на някой от
подсъдимите, постъпили от тях или от процесуалните им представители
молби за отлагане, делото приключило с оправдателна присъда №
18/09.05.2019г. по НОХД № 54/2018г. на ЕРС.
По протест на РП - Елена делото било изпратено по подсъдност на ОС -
Велико Търново и с решение № 136/18.12.2019г. по ВНОХД № 300/2019г.
присъдата на ЕРС била потвърдена.
Според св. Д., част от инициативите, организирани А., се провалили,
защото той не можел да излезе с лицето си. В резултат от това станал
апатичен, изнервен, престанал да бъде активен в работата си. Това се отразило
на финансите, на семейството, сменила се цялата атмосфера в дома му. Като
резултат от всичко последвал развод пред 2017 г.
При така изложеното от фактическа страна, съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, предл.І ЗОДОВ: „Държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата
или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано...“
Събраните доказателства водят до несъмнен извод за повдигнато срещу
5
А. обвинение, поддържано на две инстанции, по което бил оправдан. Относно
релевантния период съдът приема следното: Установено е, че производството
продължило 4 години и 5 месеца, но съдът вече отбеляза, че
продължителността му е свързана и с обективни факти, като например това, че
самият ищец е променил местоживеенето си, без да извърши задължителната
регистрация по Закон за гражданската регистрация на настоящ адрес, което
затруднило призоваването му по делото. Също така, неколкократно то било
отлагано поради невъзможност на въззиваемия да се яви, поради
невъзможност на процесуалния му представител да яви с оглед
професионални ангажименти, обвинено било и друго лице, наред с А., което
обуславя по-продължителен срок за извършване на процесуалните действия.
Относно техния интензитет - по ДП и съдебното производство спрямо
ищеца са проведени около 10 процесуални действия, което обосновава извод
за умерен интензитет на наказателното преследване, още повече, че му е
наложена МНО „Подписка“, незасягаща имуществената му сфера и правото
на придвижване.
Въпреки това, не може да се пренебрегне страха на всяко лице от
осъдителна присъда. Макар и да не са събрани множество доказателства в
тази връзка, настоящият състав приема, че у ищеца е формиран страх от
налагане на наказание, като за престъплението, в което е обвинен, се
предвижда такова от 1 до 10 години ЛОС. Всичко това дава основание да се
приеме, че качеството на живот на А. било влошено, отразило се на
отношението към семейството му и довело до разтрогване на брака.
Обосновано може да се заключи, че висящността на наказателното
производство и протестирането на постановената първоинстанционна
присъда от страна на Прокуратурата са довели до натрупване на напрежение,
дълбок емоционален стрес, изразил се в неглижиране на семейството и разрив
в отношенията между съпрузите.
От показанията на св. Д. се установява, че в резултат от висящото
наказателно производство били засегнати самочувствието и начина на живот
на въззиваемия, той се чувствал засрамен, унизен и застрашен от наказателна
репресия, стараел се името му да не се използва много, за да не се
компрометират започнати и бъдещи проекти.
Относно твърденията за влошаване на материалното състояние на
6
въззиваемия и преустановяването на бизнеса му, по делото не са представени
достатъчно убедителни доказателства, че това е резултат именно от
образуваното наказателно производство. Затова, като споделя по реда на чл.
272 от ГПК мотивите на Бургаски окръжен съд в тази връзка, настоящият
състав приема, че не се доказва по безспорен начин причинно-следствена
връзка между намаляване на обема на неговия бизнес и прекратяването на
част от бизнеса му и образуваното наказателно производство, като всичко това
се обсъжда само в контекста на неимуществените вреди.
Що се отнася до спорния размер: Съгласно общите постановки по т. 11 от
ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. на ОСГК, обезщетението се
определя глобално. Затова БАС приема, че за определяне на справедлив
размер на компенсация трябва да се преценят всички релевантни
обстоятелства, с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Става въпрос за лице, обвинено в извършване на престъпление, за което
се предвижда наказание ЛОС за срок от една до десет години. Към датата на
обвинението А. бил на навършени ** години, *****, * *** **** * *******,
като една от причините за ****** била, според *********, намаляване на
средствата, които внасял у дома и обзелата го апатия към домашните.
При така установеното и липсата на доказателства за разгласяване на
наказателното преследване, съответно - узнаването му от близки, роднини (с
изключение на майката на въззиваемия), бизнес-партньори, за влошаване на
здравословното му състояние, за трайни последици върху психиката му,
съдът приема, че справедливата компенсация на вредите от случилото се
съответства на определената от Бургаски окръжен съд сума. Затова споделя по
реда на чл. 272 от ГПК мотивите на окръжния съд и приетия от първата
инстанция размер на справедливото обезщетение.
При всичко така установено се налага извод за правилност на
обжалваното решение на БОС.
Мотивиран от горното, Апелативен съд - Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 510/27.06.2025 г. по гр. д. № 630/25 г. на
7
БОС в обжалваната част.
Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8