№ 1137
гр. Перник, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Цветелина Ч. М.ова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20221720101226 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.422 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „УГРЕНОВА
ЕСТЕЙТ“ ЕООД, с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК:********* представлявано
от М.А.У., чрез: адв. В. Г., САК, със съдебен адрес: гр. София, бул. ’’България” №81, вх. В,
ет. 8, срещу А. П. М., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***********, с която
е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 01.10.2019г.,
сключен от ищеца със “С.Г.Груп”ООД, който е цесионер по Договор за прехвърляне на
вземане от 16.10.2018г., сключен с “БТК”АД, сумата от 46,86лв., представляваща неплатени
суми за предоставени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с клиентски номер
15378149001/07.07.2016г. и Допълнително споразумение от 09.07.2018г., сключени с
“БТК”АД,за което са издадени фактура № **********/15.04.2019г., фактура
**********/15.05.2019г. на стойност и фактура **********/15.06.2019г., за която сума е
издадена Заповед за изпълнение № 2175/29.11.2021 г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
5897/2021г. по описа на ПРС,
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба,
чрез назначения от съда особен представител адв. С., в който изразява становище, че
исковете са допустими, но неоснователни. Оспорва наличието на облигационно отношение
по договор за мобилни услуги между ответника и „БТК“ ЕАД. Възразява реално да са
доставени услугите, за които се претендират процесните вземания, както и ответникът да е
1
уведомен надлежно за прехвърлянето им. Възразява за погасяване на вземанията по давност.
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените от
ответника разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК,
Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск е за вземане, за което е издадена Заповед за
изпълнение № 2175/29.11.2021г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5897/2021г. по описа на ПРС,
поради което и съдът намира, че производството по делото е процесуално допустимо.
По основателността:
Видно от Договор за мобилни услуги с клиентски номер 15378149001/07.07.2016г.,
сключен от ответника и “БТК”АД, страните са сключили Договор за мобилни услуги с
клиентски номер 15378149001 при условията на тарифен план VIVACOM Smart M, с
месечен абонамент 23,99 лв./месец и срок до 07.07.2018г.
На 09.07.2018г. ответникът е сключил допълнително споразумение към
горепосочения договор, с което е изменена мобилната услуга за номер ********** при
условията на тарифен план VIVACOM Smart M, с месечна абонаментна такса 19,99 лв. и
срок до дата 09.07.2020г.
По процесния договор са издадени следните три фактури на обща стойност 58,85лв.,
както следва:
1.фактура № **********/15.04.2019г.- за сумата 22,87лв. - главница за месечна
абонаментна такса с вкл. ДДС за периода 15.03.2019г. до 14.04.2019г.
2.фактура № **********/15.05.2019г.- за сумата 17,99 лв. - главница за месечна
абонаментна такса с вкл. ДДС за периода 15.04.2019г. - 14.05.2019г.
3.фактура № **********/15.06.2019г.- за сумата 17,99 лв. - главница за месечна
абонаментна такса с вкл. ДДС за периода 15.05.2019г. - 14.06.2019г.
С кредитно известие от 15.07.2019г. “БТК”АД е намалило дължимата сума с 11,99лв.,
като общата дължима сума по процесните три фактури е останала в размер на 46,86лв.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал валидни облигационни
правоотношения по процесните Договор за мобилни услуги с клиентски номер
15378149001/07.07.2016г. и Допълнително споразумение от 09.07.2018г., сключени с
“БТК”АД. Договорите отговарят на законовите изисквания за договори, сключени при общи
условия, като те включват необходимите реквизити за страни, предмет, срок и описание на
услугите, а липсващите елементи могат да бъдат заместени от общите условия, които са
неразделна част от тях и са приети с положения подпис на абоната, като по този начин
лицето е декларирало, че е запознато с тях и е получило екземпляр от същите. Доколкото
договорите са редовни от външна страна, то те обвързват страните съобразно уговорените
2
задължения за предоставяне на конкретните услуги, респ. за заплащане на цената за тези
услуги.
Съдът намира за неоснователно оспорването на авторството на процесните договори
от особения представител на ответника- адв. С.. При доказателствена тежест за ответната
страна, не се установи по делото никой от процесните договори да е бил подписан от лице,
различно от ответника. По делото не са събирани доказателства, които да оборят
презумпцията по чл. 180 ГПК относно договора за мобилни услуги и допълнителното
споразумение към същия.
Съдът намира, че сумите по процесните три фактури обхващат цедираната част от
абонаментната такса за месечните абонаменти до периода, в който достъпът на ответника до
мобилната мрежа е бил спрян автоматично. Съдът намира, че законосъобразно и правомерно
“БТК”АД е начислявал дължимите суми по сключените договори. Преустановяване
достъпът на абоната до мрежата е в резултат на неизпълнение на паричните му задължения,
т. е преустановяване достъпа е упражнено от ищеца възражение за неизпълнен двустранен
договор, което е правомерно и от което ответника не може да черпи права. Следва да се
посочи и че преустановяване достъпа до мрежата не е изцяло, а само по отношение на
изходящите от ответника повиквания. Ответникът дължи цената на месечния абонамент
защото му е осигурен достъп до далекосъобщителната мрежа за съответния период;
С Договор за прехвърляне на вземане от 01.10.2019г., сключен от ищеца със
“С.Г.Груп”ООД, който е цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 16.10.2018г.,
сключен с “БТК”АД, процесното вземане е придобито от ищеца. И двата договора са приети
като доказателства по делото. С договорите за цесия цедентът изрично е упълномощил
цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия. Същото уведомление е приложено
като доказателство към исковата молба и е връчено на ответника заедно с приложенията към
исковата молба.
Съгласно задължителната практика на ВКС законът не изисква специална форма за
действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което
може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице при
определени обстоятелства може да бъде и цесионера. В настоящия случай е налице изрично
упълномощаване на цесионера да уведоми длъжника за цесията. Действително писмото, с
което е изпратено уведомлението, се е върнало като непотърсено. Но същото уведомление е
приложено като доказателство към исковата молба и съгласно константната съдебна
практика следва да бъде отчетено като нов факт, настъпил в хода на процеса. В този смисъл
и Решение №123/24.06.2009г., постановено по т.д.№12/2009г. на ВКС, II т.о., постановено
по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката задължителна за съдилищата. Поради
което и съдът намира, че договорът за цесия е породил действие и за ответника. След като
бъде известен за цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да
възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване /Решение № 40/13.05.2010г. по т.д.№ 566/2009г.на ВКС;Определение №
987/18.07.2011г.по гр.д.№ 867/2011г.на ВКС/.
3
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал и валидни облигационни
правоотношения по процесните Договор за прехвърляне на вземане от 01.10.2019г.,
сключен от ищеца със “С.Г.Груп”ООД, който е цесионер по Договор за прехвърляне на
вземане от 16.10.2018г., сключен с “БТК”АД, с които е придобил процесното вземане,
поради което и се явява легитимиран да получи процесното плащане.
Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за погасяване на
процесните суми по давност. Задължението за месечно плащане на цената на потребените
мобилни услуги представлява задължение за периодично плащане по смисъла на ТР №
3/2012г. на ОСГТК на ВКС, поради което и се погасяват с изтичане на тригодишен
давностен срок. Доколкото процесните фактури са издадени през 2019г., а заповедното
производство е образувано на 26.11.2021г., то и съдът намира, че не е изтекъл давностният
срок за процесното вземане.
Предвид гореизложеното процесният иск следва да бъде уважен като основателен.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния
иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното производство,
така и в исковото производство.
Ищецът е доказал разноски за заповедното и исковото производство в общ размер на
560,00лв., от които сумата от 360,00лв. за адвокатско възнаграждение, сумата от 150,00лв. за
възнаграждение на особен представител и сумата от 50,00лв. за държавни такси, които и
следва да му бъдат присъдени.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск, предявен от „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, с
предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК:*********, представлявано от М.А.У., чрез:
адв. В. Г., САК, със съдебен адрес: гр. София, бул.’’България” №81, вх. В, ет. 8, срещу А. П.
М., с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***********, че ответникът дължи на
ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за прехвърляне на вземане от 01.10.2019г.,
сключен от ищеца със “С.Г.Груп”ООД, който е цесионер по Договор за прехвърляне на
вземане от 16.10.2018г., сключен с “БТК”АД, сумата от 46,86лв., представляваща неплатена
сума за предоставени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги с клиентски номер
15378149001/07.07.2016г. и Допълнително споразумение от 09.07.2018г., сключени с
“БТК”АД, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 2175/29.11.2021 г. по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 5897/2021г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА А. П. М., с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: ***********, да
заплати на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ ЕООД, с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД,
4
ЕИК:*********, представлявано от М.А.У., чрез: адв. В. Г., САК, със съдебен адрес: гр.
София, бул. ’’България” №81, вх. В, ет. 8, сумата от 560,00лв., представляваща направени
разноски в заповедното и исково производства, от които сумата от 360,00лв. за адвокатско
възнаграждение, сумата от 150,00лв. за възнаграждение на особен представител и сумата от
50,00лв. за държавни такси.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д. № 5897/2021г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5