№ 53
гр. Г.Т., 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и четвърти
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен М. Стоянов
при участието на секретаря Димитричка Й. И.а
като разгледа докладваното от Росен М. Стоянов Гражданско дело №
20243220100020 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба вх.№
87/10.01.2024г. от Г. Й. Г. с ЕГН - **********, с адрес: с.С., общ. Г.Т., обл.
Д., ул. „Първа” № 16, чрез адв. Д. Ч. от АК – Б., с адрес за призоваване и
съобщения: гр. Г.Т., обл. Д., ул. „В.А.” № 8 срещу „Д.З.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С. 1504, обл. С., общ. С., район „О.“, бул.
„К.А.Д.” № 68, представлявано от Ж.М.Д., Ю.К.К., Р.Ц.Д. и Н.С., с посочено
правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и цена на иска в размер на 4887.52 лв.
В петитума на исковата молба ищецът претендира ответното дружество
да бъде осъдено да заплати сумата от 4887.52 лв., представляваща разлика
между обещетението за причинени имуществени вреди на лек автомобил
„М.А.” с рег. № В 1926 ВР, изразяващи се в увреждане на: облицовка задна
броня; основа задна броня; лайсна задна броня – цяла; стоп десен външен;
стоп десен вътрешен; капак заден; основа панел заден ляв; престилка задна;
под багажник; буфер рог заден ляв; буфер рог заден десен; спойлер задна
броня; фар за мъгла – заден десен; лайсна задна броня – дясна; лайсна задна
броня – лява; стоп ляв външен; вежда PVC заден ляв калник; вежда PVC
заден десен калник; заден шумозаглушител; средна тръба ауспух; 3 стойки
шумозаглушител; държач резервна гума; лайсна заден капак; лайсна врата на
1
багажник, в размер на 8160.00 лв. и платеното от ответника застрахователно
обещетение в размер на 3272.48 лв. по щета № ********* настъпила
вследствие на ПТП, реализирано на 18.11.2023г. около 12:15 часа, по
второкласен път № 29 км 12 + 500, на кръстовището за с. И., общ. А., обл. В.
по вина на водача на л.а „Ш.О.” с рег. № Р 7726 КК, застрахован при
ответното дружество със застраховка „Гражданска отговорност” към датата
на събитието, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
Релевирани са доказателствени искания. Претендират се сторените
разноски, включително заплатеното адвокатско възнаграждение.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 18.11.2023 г., около 12:15, по второкласен път № 29 км 12
+ 500, на кръстовището за с. И., общ. А., обл. В., застрахованият при
ответното дружество И. И. е причинил ПТП, с което е нарушил разпоредбата
на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и е нанесъл имущствени вреди по задната част на л.а
М.А.” с рег. № В 1926 ВР. Ищецът твърди, че за причинителят на ПТП имало
сключен договор срещу гражданска отговорност със застраховател, а именно
ответното дружество „Д.З.” АД, който осигурявал гражданска отговорност на
делинквента за процесното ПТП. Твърди, че във връзка с това
застрахователно правоотношение, обективирано в застрахователна полица №
BG/08/123000335960 със срок на действие от 29.01.2023г. 00:00:00 часа до
28.01.2024г. 23:59:59 часа и във връзка с депозирано пред застрахователното
дружество заявление за щета за репариране на вредите, ответното дружество
му изплатило извънсъдебно сумата от 3272.48 лв., представляваща
обезщетение за посочените имуществени вреди от процесното ПТП, която
сума била недостатъчна, за да обезвреди претърпените имуществени вреди в
резултат на виновно предизвиканото ПТП от И. И., водач на л.а Ш.О.” с рег.
№ Р 7726 КК. Сумата необходима за възстановяване на автомобила в
състоянието, което е бил преди настъпването на ПТП-то следвало да бъде по-
висока от това, което застрахователят е определил като обезщетение.
Ответното дружество депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК,
с който оспорва по основание и размер предявения иск. Счита, че е било
налице съпричиняване. Било възможно и допустимо ремонтът на автомобила
2
да бъде извършен с части „втора употреба”, поради което счита, че
претендираното обезщетение e завишено и не отговаря на действително
претърпените вреди на ищцовия автомобил към датата на увредата. Твърди
се, че застрахователното дружество е изплатило изцяло нужното
обезщетение, изчислено съобразно Методиката към Наредба № 24. Отправя
искане за отхвърляне на исковете и за присъждане на направените по
настоящото съдебно производство разноски.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
На 18.11.2023г. около 12:15 часа, по второкласен път № 29 км 12 + 500,
на кръстовището за с. И., общ. А., обл. В., водачът на л.а „Ш.О.” с рег. № Р
7726 КК виновно нарушава правилата за движение по пътищата и реализира
ПТП – не съобразил скоростта на управлявания от него автомобил,
атмосферните условия /силен дъжд/ и състоянието на пътната настилка
/мокра пътна настилка/, като удря управляваното от ищеца и собствено му
МПС „М.А.” с рег. № В 1926 ВР, с което нарушил разпоредбата на чл. 20,
ал.2 от ЗДвП. При ПТП-то ищецът е претърпял имуществени вреди в размер
на 8160.00 лв.
Представен е като доказателство по делото Протокол за ПТП №
1797250/18.11.2023г., съставен от органите на РУ – А. при ОДМВР - В., от
който се установява, че на посочената дата и в процесното ПТП са участвали
именно ищецът и застрахования при ответното дружество. В същия е
описано, че от сблъсъка между управлявания от И. И. автомобил и спрения
автомобил на ищеца били нанесени вреди по задната част на собствения на
ищеца л.а „М.А.” с рег. № В 1926 ВР, като на водача И. И. бил съставел
АУАН серия GA № 1063995/18.11.2023г. за нарушение на чл. 20, ал.2 от
ЗДвП, а впоследствие и наказателно постановление, глобата по което
нарушителят заплатил.
За причинителя на ПТП-то е имало сключен договор срещу гражданска
отговорност със застраховател – ответното дружество, който осигурявал
гражданската отговорност на делинквента за процесното ПТП, по силата на
Застрахователна полица № BG/08/123000335960 със срок на действие от
3
29.01.2023г. 00:00:00 ч. до 28.01.2024г. 23:59:59 ч.
Ищецът надлежно сезирал ответното дружество със заявление за щета,
която била регистрирана под № *********. На 22.11.2023г. е извършен оглед
на увреденото МПС от представител на застрахователя, като е съставен
протокол № 11439-17006352599/22.11.2023г. за констатираните
неизправности и са приложени към него 51 бр. снимки. Констатирани са
увреждания на: облицовка задна броня; основа задна броня; лайсна задна
броня – цяла; стоп десен външен; стоп десен вътрешен; капак заден; основа
панел заден ляв; престилка задна; под багажник; буфер рог заден ляв; буфер
рог заден десен; спойлер задна броня; фар за мъгла – заден десен; лайсна
задна броня – дясна; лайсна задна броня – лява; стоп ляв външен; вежда PVC
заден ляв калник; вежда PVC заден десен калник; заден шумозаглушител;
средна тръба ауспух; 3 стойки шумозаглушител; държач резервна гума;
лайсна заден капак; лайсна врата на багажник. Описът съдържа подпис на
увреденото лице. Във връзка с това застрахователно правоотношение,
сезирането от страна на ищеца, както и извършения оглед, ответното
дружество на 01.12.2023г. е заплатило извънсъдебно на ищеца по личната му
банкова сметка сумата от 3272.48 лв., представляваща обезщетение за
посочените имуществени вреди от процесното ПТП.
След извършения от представител на ответното дружество оглед,
ищецът представил автомобила си за ремонт в сервиз „А.Б. 2017” ЕООД в гр.
Д., като ремонтът имал за предмет щетите от процесното ПТП. Автомобилът
на ищеца бил окончателно отремонтиран на 21.12.2023г., като според
калкулационния лист от 21.12.2023г. и фактура № **********/02.01.2024г.
издадени от „А.Б. 2017” ЕООД гр. Д., стойността на всички ремонтни
дейности за възстановяването на увредения автомобил възлиза на 8160.00 лв.
с включен ДДС. Ищецът на 04.01.2024г. с платежно нареждане заплатил
сумата от 8160.00 лв. на „А.Б. 2017” ЕООД по издадената фактура за
извършения ремонт на л.а „М.А.” с рег. № В 1926 ВР.
По делото е представена цялата застрахователна преписка образувана
по щета № ********* по описа на ответното застрахователно дружество за
увреден л.а „М.А.” с рег. № В 1926 ВР, ведно с доказателства за извършено
плащане в полза на ищеца на сумата от 3272.48 лв.
В съдебното заседание от 24.04.2024г. като свидетел по делото е
4
разпитан И. И. – водачът на л.а „Ш.О.” с рег. № Р 7726 КК, застрахован при
ответното дружество. Същият признава за причиненото ПТП, на сочената
дата, място и час. Твърди, че метеорологичните условия били лоши и
съответно поради несъобразяването им допуснал реализирането на
процесното ПТП, като блъснал спрения пред него „М.А.” с рег. № В 1926 ВР,
който бил видим за него. Щетите по автомобила на ищеца били по бронята и
калника, като автомобилът на свидетеля се „подпъхнал” под автомобила на
ищеца. Свидетелят твърди, че след сблъсъка е слязъл, за да провери дали
ищецът е добре и какви са нанесените щети. След посещение на органите на
РУ – А. му бил съставен АУАН за неспазване на дистанция и несъобразяване
с пътните условия, а впоследствие и наказателно постановление, глобата по
което той заплатил.
Съобразно приетото заключение по съдебно-автотехническа експертиза,
допусната по искане ищеца и ответника, се установява, че от техническа
гледна точка най-вероятният механизъм за настъпване на претендираните
увреди от ищеца е следния: По второкласен път № 29 км. 12 + 500 на
кръстовището за с. И., общ. А., обл. В., посока В., л.а „Ш.О.” с рег. № Р 7726
КК управляван от водача И. И. в режим на спиране, не съобразил скоростта на
управлявания от него автомобил с атмосферните условия (силен дъжд) и с
мократа настилка, вследствие на което блъснал спрения пред него лек
автомобил „М.А.” с рег. № В 1926 ВР с водач Г. Г., установен в състояние на
покой в колона от автомобили, в същата лента за движение, от което е
възникнало съприкосновение между двата леки автомобила. В заключението
се сочи, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на
водача на л.а „Ш.О.” с рег. № Р 7726 КК, управляван от И. И., поради
несъобразяване на скоростта на управлявания от него автомобил с
атмосферните условия и мократа пътна настилка. Вещото лице е посочило, че
предвид направения анализ от техническа гледна точка има причинно –
следствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредата на сочените
от ищеца автомобилни части.
Видно от приетата по делото САЕ, която съдът кредитира, като
неоспорена от насрещни доказателства, размерът на вредите на повреденото
на ищеца МПС от ПТП възлиза на 9887,50 лв. с ДДС по средни пазарни цени
към датата на настъпване на събитието, от които 8573,98 лв. с ДДС – труд и
5
резервни части и 1313,52 лв. – боя и консумативи за боядисване и сушене. По
отношение на взетата предвид стойност за труд на час, вещото лице сочи, че е
взело обстойно тридесет сервиза, от които половината притежават
Европейски сертификат за качество, а останалите не притежават такъв.
Вещото лице сочи, че е определило средна пазарна цена на труда, като е взело
цени както на сертифицирани, така и на несертифицирани автосервизи.
В заключението си вещото лице по поставен въпрос е определило и
стойността на щетите по методиката по Наредба № 49 вр. Наредба № 24 към
датата на застрахователното събитие, като се има предвид възрастта и
амортизацията на автомобила на ищеца, която в случая възлиза на обща
стойност от 6438,32 лв. с ДДС, от които 5124,80 лв. – труд и резервни части и
1313,52 лв. – боя и консумативи за боядисване.
Относно въпросът за възможността за ремонт с части „втора употреба”
вещото лице приема в заключението си, че няма гаранция за частите „втора
употреба”, а от там не може да се гарантира и за извършения ремонт, т.е ако
увредените детайли, които подлежат на подмяна, в случай, че се заменят с
резервни части „втора употреба”, няма гаранция, че няма да се окаже някакво
влияние върху сигурността, външния вид, возенето и други характеристики на
увреденото превозно средство.
Вещото лице, сочи в заключението си, че увредените опозиции, вписани
в „Протокол за извършен оглед” от застрахователя на 22.11.2023г. са
идентични с тези от калкулационен лист, издаден от „А.Б. 2017” ЕООД и е в
пряка връзка с осъществения ремонт, отразен във фактура №
*********/02.01.2024г.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка,
съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахователят е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” при спазване на
изискванията на чл. 380 от КЗ.
За да се ангажира отговорността на ответното застрахователно
дружество по чл. 432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането
6
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетение на
причинените вреди, а именно противоправно деяние, което е виновно
извършено; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно-
следствена връзка между деянието и причинените вреди.
В конкретния случай тези предпоставки, както се установи в
обстоятелствената част, са налице: деликтът – процесното ПТП от
18.11.2023г. и наличието на договор срещу гражданска отговорност със
застраховател – ответното дружество, осигуряваща гражданска отговорност
на деликвента, поради което същият и ответното дружество са страни по
застрахователно правоотношение, с посочения източник и отговорността на
водача е покрита. По делото страните не спорят относно наличието на
валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП
което съществува по силата на Договор за застраховка „Гражданска
отговорност” със Застрахователна полица № BG/08/123000335960 със срок на
действие от 29.01.2023г. 00:00:00 ч. до 28.01.2024г. 23:59:59 ч.
Безспорен е и фактът на настъпване на застрахователното събитие на
твърдяната от ищеца дата – 18.11.2023г. като в тази връзка следва да бъде
съобразено и поведението на ответното дружество, а именно извършеното от
негова страна плащане на застрахователно обезщетение, което съставлява
признание относно възникване на всички предпоставки за това.
По делото се установи и че причинените на ищеца имуществени вреди
са пряка и непосредствена последица от осъщественото ПТП. Изводът за
наличието на причинно-следствена връзка между деянието на делинквента и
претърпените вреди се формира и въз основа на представените писмени
доказателства, експертното заключение, а така също и предприетите от
застрахователя действия след неговото уведомяване. В тази насока съдът
приема, че признаването правото на ищеца да получи застрахователно
обезщетение и неговото изплащане, съставлява признание от ответното
дружество относно факта на осъществяване на ПТП, в резултат на което по
автомобила на ищеца са причинени щети, подробно описани в съставения от
7
застрахователя опис.
Горното обуславя извода, че фактическия състав на чл. 432, ал.1 от КЗ е
осъществен, поради което и са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя.
По делото се спори от ответното дружество, че предявения размер на
претенцията за вреди е завишен и не отговаря на действително претърпените
такива. Прави се възражение за съпричиняване на резултата.
По отношение на направените възражения съдът намира следното:
Страните не спорят, че с оглед заведената щета при ответното
дружество е била заплатена преди завеждане на настоящото производство
сума в размер на 3272,48 лв. Същевременно ищецът твърди, че общия размер
на щетите е в размер на 8160,00 лв., от които са заплатени само 3272,48 лв.
Претендират се останалите неизплатени от застрахователя 4887,52 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ във вр. чл. 400 от КЗ,
претенцията на увредения спрямо застрахователя по договор за „Гражданска
отговорност” е в рамките на действителната стойност на вредите. Тази правна
фигура на прекия иск отразява принципа на застрахователното право –
тежестта по поправка на причинените вреди да се понесе от причинителя им
или от застрахователя по договор за „Гражданска отговорност”, който срещу
застрахователна премия поема риска от деликта. Именно възстановяването на
действителната стойност на увреденото имущество, в случая – на МПС, стои
в основата на тези правоотношения. Размерът на застрахователното
обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна
стойност на имуществото, съобразно установения размер на претърпяната в
резултат на застрахователното събитие вреда. Същото не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на застрахованото
имущество, т.е стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В
горния смисъл са и Решение № 115/09.07.2009г. по т.д. № 627/2008г. на ВКС;
Решение № 79/02.07.2009г. по т.д. № 156/2009г. на ВКС; Решение №
152/02.02.2011г. по т.д. № 51/2010г. на ВКС.
8
Съдът приема, че тази стойност е стойността на средни пазарни цени на
ремонта, защото тя, съобразявайки широк кръг от икономически фактори,
дава именно действителната стойност на увреждането, която в крайна сметка
следва да се възстанови от делинквента или застрахователя му в рамките на
правоотношението във връзка с прекия иск по чл. 432, ал.1 от КЗ. В този
смисъл съдът приема, че сумата от 9887, 50 лв. с ДДС, предложена от вещото
лице в изготвеното от него заключение, което съдът кредитира като
всестранно, обективно и компетентно изготвено, като стойност на процесните
вреди по средни пазарни цени е действителната стойност на вредите, като
ищецът своевременно е представил писмени доказателства за извършен
ремонт, който ремонт съобразно калкулационен лист и фактура №
*********/02.01.2024г. възлиза на 8160,00 лв, именно от тази стойност следва
да се приспадне изплатеното от ответното дружество в размер на 3272,48 лв.,
т.е дължимата от ответното дружество сума възлиза на 4887,52 лева.
С оглед на това, съдът намира, че заплатената от ответното
застрахователно дружество стойност на вредите в размер на 3272,48 лв., не
обезщетява ищеца в пълен размер.
Относно претенцията на ответното дружество за определяне на
стойността на вредите по Наредба № 24 във вр. с Методиката по Наредба №
49, която вещото лице в заключението си е определило на обща стойност
6438,22 към датата на застрахователното събитие, съдът счита, че същата не
следва да се кредитира като относима при определяне размера на
обезщетението на ищеца, както поради гореизложените мотиви, така и
поради, това че съгласно чл. 4 от Приложение № 1 към Наредба № 24
методиката се прилага само като минимална долна граница в случаите, когато
не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт на моторното
превозно средство в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя
по експертна оценка. В този смисъл при съдебно предявена претенция за
възстановяване на причинени имуществени вреди, настъпили в резултат от
ПТП, обезщетението следва да се определи по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като се
ползва заключението на вещото лице и съответните доказателства за стойност
на ремонта.
На следващо място не се доказа и възражението на ответното дружество
9
за съпричиняване на резултата. Няма данни – нито в приложения по делото
протокол за ПТП, нито в съставените на водача на л.а „Ш.О.” с рег. № Р 7726
КК Наказателно постановление и АУАН за действия или бездействия на
ищеца, довели до съпричиняване на резултата. Такова не се установява и
впоследствие, съобразно показанията на разпитания свидетел – водача на л.а
„Ш.О.” с рег. № Р 7726 КК, както и от направеното експертно заключение.
Предявеният иск е основателен, поради което и следва да бъде уважен
до заявения размер, като ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
ищеца сумата от 4887,52 лв. – част от претенцията, цялата в размер на 8160,00
лв., представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди по л.а.
„М.А.” с рег. № В 1926 ВР, в резултат от ПТП, реализирано на 18.11.2023г. по
второкласен път № 29 км 12 + 500, на кръстовището за с. И., общ. А., обл. В.,
изразяващи се в увреждане на: облицовка задна броня; основа задна броня;
лайсна задна броня – цяла; стоп десен външен; стоп десен вътрешен; капак
заден; основа панел заден ляв; престилка задна; под багажник; буфер рог
заден ляв; буфер рог заден десен; спойлер задна броня; фар за мъгла – заден
десен; лайсна задна броня – дясна; лайсна задна броня – лява; стоп ляв
външен; вежда PVC заден ляв калник; вежда PVC заден десен калник; заден
шумозаглушител; средна тръба ауспух; 3 стойки шумозаглушител; държач
резервна гума; лайсна заден капак; лайсна врата на багажник, което ПТП е
реализирано по вина на водача на Ш.О.” с рег. № Р 7726 КР, със застраховка
“Гражданска отговорност” при ответното дружество към датата на събитието,
на основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
На основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, основателна е и акцесорната претенция
за заплащане на законна лихва върху присъдената главница, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда – 10.01.2024г. до окончателното
изплащане на задължението.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищеца има
право да получи направените по делото разноски в размер на 1395,50 лв., от
които 195,50 лв. за заплатена държавна такса; 350,00 лв. за възнаграждение на
вещо лице и 850,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Прилагайки чл. 78, ал.1
от ГПК, съдът не уважава възражението на ответното дружество по чл. 78,
ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 850
лв., като отнася фактическата и правна сложност на делото към минимумите
10
по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С. 1504, обл. С., общ. С., район О., бул. „К.А.Д.” № 68, представлявано от
Ж.М.Д., Ю.К.К., Р.Ц.Д. и Н.С., да заплати на Г. Й. Г. с ЕГН - **********, с
адрес: с.С., общ. Г.Т., обл. Д., ул. „Първа” № 16, сумата от 4887,52 /четири
хиляди осемстотин осемдесет и седем лева и петдесет и две стотинки/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди по лек
автомобил „М.А.” с рег. № В 1926 ВР, в резултат от ПТП, реализирано на
18.11.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 10.01.2024г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 432,ал.1 от Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА „Д.З.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С. 1504, обл. С., общ. С., район О., бул. „К.А.Д.” № 68, представлявано от
Ж.М.Д., Ю.К.К., Р.Ц.Д. и Н.С., да заплати на Г. Й. Г. с ЕГН - **********, с
адрес: с.С., общ. Г.Т., обл. Д., ул. „Първа” № 16, сумата от 1395,50 /хиляда
триста деведесет и пет лева и петдесет стотинки/, представляваща сторени в
производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Д.,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
11